За четенето - 2

  • 46 615
  • 769
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 2 571
За правописните грешки, да. Понякога ме дразнят, понякога не.

Последно метох една поредица от Sbb media на Лиса Гарднър. Последните две са издадени тази година и наистина имаше много правописни грешки, чак се издразних.

При Еднорог, Лемур и Лабиринт сякаш не съм забелязала да има.

# 91
  • Berlin
  • Мнения: 12 933
Някакси Фейсбук ми предложи постове с разкази на Боян Боев и се зачетох. Много, много наподобява Елин Пелин, Йовчев (то и такова доста коментари има), темите са точно взаимоотношенията на селските хора от онова време, писано е с този характерен език (леко старомоден вече). На мен ми харесва, сякаш чета “По жицата” за първи път, явно съм мазохист. И все пак… интересно ми как някой се е решил да пише в този стил, няма как да не се правят сравнения. Има дори 3 книги вече, отделно в блога има доста разкази.

# 92
  • Мнения: 2 627
Аз и преди съм го хвалила този млад автор и сега пак ще го похваля,много уютно се чувствам с неговите разкази,следя и блога му.

# 93
  • Мнения: 4 795
Честит празник на всички, които сърдечно обичат книгите и се стремят да бъдат будни и начетени!

# 94
  • Мнения: 610
Честит празник и на теб, Аня! 😘

# 95
  • Мнения: 11 754
Имам следния казус, който ме терзае...
Пуснах тази сутрин книги в темата за размяна като за две от тях обявих, че подарявам.
Веднага ми писа потребителка, която никога, ама никога, не е писала в литературните теми и поиска и двете за себе си. Отказах ѝ с мотива, че искам да ги подаря на списващи тук и с отношение към книгите.
Сега се терзая правилно ли постъпих? Какво мислите вие?

# 96
  • Мнения: 11 784
Недей да се терзаеш. Ясно си казала какво имаш като идея. Следвай сърцето си, а все някой, който е пишещ в темите вярвам, че ще ти се обади, за да ги приюти ❤.

# 97
  • Мнения: 2 147
Откакто подарих книги на лицето О. Харизанова в Книгоман, а после видях едната обявена за 60 лв. във фейсбук групите с реклама в какво добро състояние е въпросната книга, повече подаръци не обявявам. Не знам как, но помиярите винаги надушват келепира преди редовните потребители да са видели обявата.

# 98
  • Мнения: 2 627
Затова подарявайте на читалища,там ходят много хора да заемат книги,за да ги четат,а не да ги препродават.
Аз лично бих поискала едната само/ако съм на мястото на потребителката/,за да може и някой друг да се зарадва:),но това си е лично моето скромно мнение.
Миж,аз също бих предпочела да подаря на някоя сродна душа,с която списваме във форума,не се дерзай👍.

# 99
  • София
  • Мнения: 25 957
Според мен просто е добре да се опише това условие в обявата. Simple Smile

# 100
  • София
  • Мнения: 1 442
Аз също най-вероятно бих се смутила да подаря така, но държа и да кажа, че има много хора, които четат редовно темите, но рядко се включват с коментар (като мен, примерно).Flushed

# 101
  • Варна
  • Мнения: 2 198
Миж, не се терзай. Аз също бих подарила книга на човек, чийто ник съм виждала тук в читателския подфорум. Човек който по някакъв начин макар и задочно " познавам". И на мен като на Райна ми се е случвало да подаря дълго търсена книга уж за подарък на съпруг, дете, майка и след това съответната книга да я видя качена за продажба. Поради тази причина подарявам или на познат ник, или на библиотека. Simple Smile

# 102
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 574
Аз бих постъпила по същия начин, Миж.

# 103
  • Мнения: 6 102
Не се терзай толкова. Взела си правилно решение, на напълно непознат не бих се доверила и аз.

# 104
  • Мнения: 4 679


Скрит текст:
"Мохамед Азиз, Рабат, най-фотографираната книжарница в света

В сърцето на Медина в Рабат, мъж на име Мохамед прекарва дните и живота си сред книгите, поглъщайки историите, които изникват от тях.
Казва, че всичко, от което се нуждае, са две възглавници и книга, за да бъде щастлив. Разказва, че е прочел повече от 4000 книги и че е живял повече от 4000 живота. На въпрос колко книги има в магазина си, той отговаря: „Недостатъчно“.
Книжарницата на Мохамед е отворена от 1967 г. и работи по 12 часа на ден. Той спира само да яде, да се моли, да пуши и да обслужва клиенти.
Мохамед започва книжарницата през 1967 г., под сянката на едно дърво, с килим и 9 книги. Той остава сирак на 6-годишна възраст, опитва да лови риба, за да сбъдне мечтата си да завърши гимназия. На 15 години напуска училище, защото няма достъп до учебниците, които са твърде скъпи.
Разочарован и без да учи, той решава години по-късно да отвори книжарница. Може да го видите да чете до рамката на вратата."

Последна редакция: нд, 12 ное 2023, 13:15 от Tsugumi_

Общи условия

Активация на акаунт