НАБОР 2004 - новите пътища

и негативното усещане, което остави у мен едно събиране с по-далечни познати, покрай други общи приятели. Хора, с които сме се виждали преди години, но не поддържаме връзка. Естествено е да се заговори за децата. Като кажа, че имам кандидатстудент, първа работа е да питат къде занимава да учи. Ами, не заминава. Следват съчувствени погледи - що, не го ли приеха никъде, или не можете да го издържате, те там работят, пуснете го да се оправя. Ами нито едното, нито другото. Ще кандидатства тук, утре е на изпит (това беше в събота), трябва да се представи на максимум, високи са баловете - ооо, какви високи балове, какви изпити, ми то сега няма изпити за университети! Те сега 5 университета се борят за един студент, то който е успял да завърши 12 клас и айде, ще се избият да го взимат да учи. Казвам, хора, аз съм тази с дванайсетокласника, предполага се, че знам едно-друго. Със сигурност има премного университети и филиали, със сигурност има специалности, които приемат с ниски резултати или дори не запълват бройките си. Но има търсени специалности за които балът е почти максимален. Ооо, няма такива, не! Те приемат всички! Навремето какво кандидатстване имаше, какъв наплив, каква конкуренция! Това медицина, това право, това архитектура, това МИО! Сега - ни-що. Те медицина влизат с тройки! Ама в МУ-София ли влизат с тези тройки - дааа, там изкарваш 3 и си вътре, те дори не ходят на уроци,  няма нужда. Ама масово нищо не знаят и изкарват 2. Добре, де, аз гледам балове за прием, ей тук, на телефона мога да отворя, да видим всички с колко са влезли миналата година специалност право, например. Ами гледай, де, гледай, да видиш, ми препоръчват компетентно! Сега най-трудно се влизало в ясла, нататък всичко ставало от лесно, по-лесно. И напълно убедени в правотата си, какви глупости им приказвам, че някой някъде кандидатствал. Те тия университети трябвало направо да ги закрият, че вече било срам.
Много тъпо ми стана, много. Като знам тук децата какви резултати гонят и постигат, как треперят дали ще им стигат, а има същества, убедени в своята правота, крещят авторитетно от камбанарията на своята неинформираност и предубеденост. А аз, информираната, бях малцинство, което стана за присмех и поигравки и почти ме убедиха, че 3 е чудесна оценка и отваря много врати. После се прибирам и щерката ми даде да чета нещо за Хамлет, дето писала по литература. И чета аз "Хамлет е ренесансова личност, хуманист, който попада в средновековното общество в родната си Дания, сред порядки, които са му чужди..." и се почувствах като същи Хамлет, който почти полудя и подложи на съмнение идеите си.
Та така, всички университети в БГ явно за нищо не стават и са за закриване. Така казаха хората. Пък ние, неудачниците, чиито деца ще учат в тях, изобщо не знам за какво се вълнуваме толкова...