Тук е вече лятото горещо, ФЕВРУАРЧЕ смее се и пее за морето нещо

  • 17 801
  • 721
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 1 670
Викси, всичко което казваш е абсолютно същото у дома. А дори зъб още няма 😭
Родителите ми се прибраха до бг за 6 седмици и с мм имаме план как да удържи фронта ... но е ужасно трудно.
Как са се справяли нашите майки просто не знам. Аз просто не мога да си представя живота без модерни уреди🙈 е вярно, че нашите са били на квартира в нещо като едностаен апартамент, а сега сме в къща с двор и грижата е десеторна... но не бих се върнала към миналото в никакъв случай.

Малеле, защо един път и мъжете нямат тия наши неволи.
Може би от бързото сваляне са се появили. Sad Дано има решение и изчезнат!

Не знам вие как сте, но аз няколко дни в седмицата съм сама с детето, мъжът ми ходи в офиса ии покрай зъбите, безсънните нощи и постжянното готвене, занимаване, носене на ръце, домашни задължения, направо понякога ми спира токът. Просто има моменти, в които ( като днес), дребчо много мрънка и реве и едвам заспива за дремки и те са по 20-30 минути и пак е буден и се мъкнем и гледам часовника и броя часовете да си дойде той и да ми помогне.
Направо понякога си мисля, че съм няква нископосана 😅 и не мога да си оправя детето. Вечер седя до късно и не се наспивам, за да имам малко мое си временце. На сутринта обачее ми излиза през носа с ранното ставане.

Чакам петък, да дойдат нашите и малко да отморя. Направоо само ги питам: ама налии ще идвате, нали 😅😅😅 като удавник хахаха ужас

# 586
  • Мнения: 3 178
На мен не ни пречи че съм сама, мъжът ми постоянно е на работа. Бабите повече ме напряга и хич не искам да ми се мотаят в краката 😄 В повече ми дойде стоенето в къщи. Колата ми трябва да е готова в сряда и няма да се прибера цял ден 😄😄Тия 4 стени ме подлудиха, даже онзи ден се скарах с мъжът ми, защото предложи да ме закара да си на пазарувам. Казах му-вече съм жена за разходки до магазина ли само??? Пълна тъпотия, не знам от къде ми дойде, нооо аз не съм за домакиня и да си стоя вкъщи. И тия стрии днес ме до вършиха, оплаквам му се днес след работа като си дойде, и той ми вика-да оправят колата по-бързо, че ще ни по бъркаш всичките 😄😄😄 Мен че ме хапе щъркел-хапе ме, но не издържам по цял ден тук. В търсене сме на по-голямо жилище с по-хубава локация, да мога да се движа и без кола. А и ни трябва повече място. Стискайте палци

# 587
  • София
  • Мнения: 726
Ти поне шофираш. Аз съм една бъзливка, имам книжка и откакто съм я взела ( бях на 18) така си седи и само я подновявам и не се престраших да карам. Аз съм опасна за обществото и за себе си затова прецених, че не ставам за шофьор.
Усещам, че това е голяма пречка, особено в София, особено с дете, но страхът в мен е много по- голям.
Не смея пък и да ходя далече с детето с градския, отново ме е страх, защото сме сами. Може би ако имах компания за разходките, щях да съм по- така, но уви.
Аз и едно време си бях такава и сега нищо не се е променило, не съм от най- отворените хора за нови запознанства на живо, много трудна работа. Satisfied
Дано детето е като баща си, а не като мен. Това толкова години не успях да го променя. Grinning

Това, което ме притеснява отсега е какво ще правя като завали сняг, като стане студено вън. Къде и как ще ходя с детето, наистина не знам.

# 588
  • Мнения: 1 670
Леле Викси, бързо да се упражняваш- с пълен автоматик много мои съученички инприятелки се родиха и пришофирсха.
Аз съм обратното - встрастена съм в колата. За едно кафе мога и на 200км да отида.
Е, докато си бях във Варна, примерно на разходка до Балчик, или Калиакра (и мидената ферма),
Но като цяло обичам да шофирам.
Иначе тук преоткрих колелото за себе си, и за сега малкия сякаш харесва да се вози в ремаркето.




Ти поне шофираш. Аз съм една бъзливка, имам книжка и откакто съм я взела ( бях на 18) така си седи и само я подновявам и не се престраших да карам. Аз съм опасна за обществото и за себе си затова прецених, че не ставам за шофьор.
Усещам, че това е голяма пречка, особено в София, особено с дете, но страхът в мен е много по- голям.
Не смея пък и да ходя далече с детето с градския, отново ме е страх, защото сме сами. Може би ако имах компания за разходките, щях да съм по- така, но уви.
Аз и едно време си бях такава и сега нищо не се е променило, не съм от най- отворените хора за нови запознанства на живо, много трудна работа. Satisfied
Дано детето е като баща си, а не като мен. Това толкова години не успях да го променя. Grinning

Това, което ме притеснява отсега е какво ще правя като завали сняг, като стане студено вън. Къде и как ще ходя с детето, наистина не знам.

# 589
  • Мнения: 3 178
Lucie, ти защо до сега се кри, че си варненка 😄 Викси, с практика ще свикнеш. Без кола си е трудно, особено с деца. Карай с мъжът ти вечер, или извън града. Предполагам в София е много натоварено, но ще свикнеш.

# 590
  • Мнения: 6 722
Викси, поне от градския пък защо те е страх. Аз понякога тръгвам сама  с малкия и големия даже. Може някой път да дойда до където се разхождате да ви видя, стига да имам удобен транспорт (лошото, че нямам метро наблизо).
Иначе, аз често се оправям сама с децата. Мъжът ми е на работа по цял ден също и се прибира към 18ч, а понеже на вилата гледа пчели и трябва да се грижи за тях, оставам с децата и за почивните дни. Бабата (не моя майка, то се подразбира😁) много ме напряга и предпочитам да не ми се пречка. Големият стои при нея, като му доскучаем с бебето, понякога му слага да яде, готви - достатъчна ми е тази помощ, стига да не се мотае около мен, че е доста дразнеща.
И аз не шофирам, също ме е страх. Нямам и книжка, ще ми се да си изкарам, но не знам точно в София дали ще се справя, може би ако бяхме в някой по-малък град...

Последна редакция: вт, 05 сеп 2023, 13:17 от Elektra.13

# 591
  • Мнения: 1 670
Момичета, да поясня - не искам да умаловажавам страх от каквото и да било, аз като знам как съм с някои неща, абсолютно разбирам какво е. (Аз имам почти панически страх от водене в такси.🙈 а никога ама никоне ми се е случвало нещо страшно, просто страх🤷‍♂️)
Карина, може би защото не съм във Варна, а в някои моменти тооолкова ми се иска 😭

# 592
  • София
  • Мнения: 726
Ооо, благодаря за надъхването, но изпитвам ужас от мисълта да седна зад волана. Просто съм възприела колата не като удобство, а като опасност и не мога да спра да мисля как мога да причиня катастрофа. Grinning Просто на този етап не виждам как ще се отпусна, аз дори нямам желание Grinning Едно време когато карах курсовете имах мазоли на ръцете от стискане на волана и винаги бях вир вода след курс. Изкарах я, защото всички ходеха на шофиране и аз барабар Петко с мъжете. Simple Smile Не бях готова и ми остана като страх.

Elektra - нямам идея защо ме е страх, страх ме е по- скоро да не се разреве, да не мрънка и да пречим на хората, защото пътници всякакви. Уж си казвам, ха като е по- голям ще ходим по- далече и то ставаа някакво ново 20 хаха. Днес бяхме вън с количката, облечен, май му беше студено отвън и не протестира. Помотахме се около час, но много духаше и се прибрахме.

# 593
  • Мнения: 6 722
Минавам да се оплаквам пак, ние не сме излизали от неделя. Аз съм парцал, този вирус ми разказа играта. След 2 дни затишие, без разстройство и повръщане, снощи се повтори картинката от първия ден, поне само с гадене. Тъкмо се бях похидратирала вече 😭 Пазете се, много е тежък!

# 594
  • Мнения: 1 139
Електра, бързо оздравяване! 💛

Викси, много отговорно си подходила към ситуацията - че щом те е страх, не шофираш. Наистина щом не изпитваш желание, по-добре така. Аз шофирам, но сама с детето не съм се качвала.. не смея.

Иначе и на нас ни излезна зъбче преди няколко дни… драска. Малкият и снощи е доста неспокоен, мрънка постоянно, през час се събужда… явно и втори зъб. Направо ръце не ми останаха. 🥹

Иначе и аз съм по цял ден сама с бебо. Ами в нас често изоставам с домашните задължения и довършвам, като дойде ММ, ама то как да стане не знам.. той също прекарва много време буден и просто иска да се занимава постоянно с нещо… апартаментът никога не е в прекрасен вид (може би веднъж на 2 седмици), но и с пътуването постоянно (миналия уикенд пак минахме 800 км), се опитвам да не се обвинявам.

# 595
  • Мнения: 110
Здравейте момичета!
За щастие аз проблеми с килограмите нямам, занимавала съм се професионално със спорт и си възвърнах формата за отрицателно време.
Но това стоене вкъщи и правене на едно и също наистина ми идва в повече! Затова реших да стартирам онлайн тренировъчна програма, която да е ориентирана към жени в нашето положение. Така че ако имате интерес може да направим онлайн тренировки, в които натоварването е съобразено с пост родилния период. Мисля си за Instagram live видео или пък може би zoom…

На мен не ни пречи че съм сама, мъжът ми постоянно е на работа. Бабите повече ме напряга и хич не искам да ми се мотаят в краката 😄 В повече ми дойде стоенето в къщи. Колата ми трябва да е готова в сряда и няма да се прибера цял ден 😄😄Тия 4 стени ме подлудиха, даже онзи ден се скарах с мъжът ми, защото предложи да ме закара да си на пазарувам. Казах му-вече съм жена за разходки до магазина ли само??? Пълна тъпотия, не знам от къде ми дойде, нооо аз не съм за домакиня и да си стоя вкъщи. И тия стрии днес ме до вършиха, оплаквам му се днес след работа като си дойде, и той ми вика-да оправят колата по-бързо, че ще ни по бъркаш всичките 😄😄😄 Мен че ме хапе щъркел-хапе ме, но не издържам по цял ден тук. В търсене сме на по-голямо жилище с по-хубава локация, да мога да се движа и без кола. А и ни трябва повече място. Стискайте палци

# 596
  • Мнения: 6 722
Аз имам проблеми с обмяната на мазнините, като ми видя резултатите от изследването, лекарката ми каза, че и само репички да ям, пак ще съм дебела 😁 Както и да е де, аз съм обратното. Не съм никак спортен тип. Може да ме зарибите само с тенис на маса, това обожавам. Също и каране на колело, (имам от баткото столче за багажник, дано се осмеля и този път да возя малкия 😁), малко плуване и... това е, което обичам да правя като физически дейности.

# 597
  • Мнения: 1 670
Аз обичам да спортувам, нооо трябва да е нещо разнообразно - примерно каране на колело - зяпаш си насам натам, или тенис - по време на пандемията ММ взе да идва с мен, добре се получава, но като цяло просто ме мързи.
Сега сме в къща - леле - няма такова бягане нагоре надолу по стълбите - още съм същите килограми като преди раждането.
Не по темата - това нашето бебе, като я види учителката Еви, и като започне да пърха и да се усмихва- леле, аз чак ще ревнувам 🙈🙈 и така.

# 598
  • Мнения: 110
Разбирам..Blush ако има желаещи да се раздвижат нека пишат тук, предлагам помощта си напълно безплатно:)

# 599
  • София
  • Мнения: 726
Elektra много коварно вирусче и на мен онзи ден отново ми стана зле, но беше в рамките на няколко часа. Ама оцелях, няма вече нищо.

Ние сме при моите родители тази седмица и аз съм хепиии, хаха, много ми е хубаво пълна къща.
Забелязах обаче, че нашето момче е мноогоо страхливо. Плаши се от най-малкото нещо, вчера се разплака от кукуригане на петел и от тогава плачеше за всяко нещо. Наши ппиятели му се радват, той прави устничка така все едно му е жялно и надува гайдата. Отделноо пък негово приятелче му плесна един лек шамар ( не нарочно, разбира се) докато искахме да ги снимаме и така се стъписа и като ревна...само рева вчера и то с ония големите сълзи. Толкова жален ми беше.
Днес е пушка, де. Но и друг път се е случвало да плаче когато някой друг човек иска да го гушка. Grinning

Farhana аз също изцяло тренирам вкъщи от години и за мен ще е интересно. Единствено при мен е това, че се съобразявам с дремки на детето, а те не винаги са в едно и също време и една и съща тройност и се съобразявам. Намирам си тренировки в ютуб и така.

Общи условия

Активация на акаунт