Бунар е съществително, т.е. назовава конкретно съществуващо нещо, а колко често виждате бунари, че да се ползва?
Прави впечатление, че много потребители в темата не са сигурни за какво точно жалят.
- Публикувана: 17 юни 2023, 19:42 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2026, 15:46 ч.
Думи, които "излизат" от употреба
Бунар е архаична диалектна дума (вероятно от турски произход, не ми се проверява) и на книжовен български се нарича кладенец. Аз знам и геран, ама това какво значение има? И тя е регионален архаизъм с изчезващо до никакво значение.
Прави впечатление, че много потребители в темата не са сигурни за какво точно жалят.
"Мерси" отдавна е използвана много често, "обран" е адски дразнещо, добре, че край мен няма хора, които го използват.
Понеже по-горе коментирахте Вазов, хич не го харесвам, поне масовите му произведения, ама ето, имал късмет със сюжети и точното време и място. Имам спомен, че при първия превод на "Клетниците" Вазов измисля така да се преведе заглавието, иначе по-скоро би било "нещастниците" или "окаяниците". А "клет" и "клетник" са думи с много специфични нюанси, които се ползват все по-рядко.
Понеже по-горе коментирахте Вазов, хич не го харесвам, поне масовите му произведения, ама ето, имал късмет със сюжети и точното време и място. Имам спомен, че при първия превод на "Клетниците" Вазов измисля така да се преведе заглавието, иначе по-скоро би било "нещастниците" или "окаяниците". А "клет" и "клетник" са думи с много специфични нюанси, които се ползват все по-рядко.
Ботев не може да отпадне, но трябва стихотворенията му да се печатат (само в учебниците, де) на разделена на две страница - отляво оригиналът, отдясно превод и разяснение.
И за прозаиците трябва да има някакъв глосар за учебно помагало. В немската някога имахме такова нещо и беше адски полезно - тънка книжка отделно от учебника и за всеки урок в нея има обяснение на непознатите думи.
И за прозаиците трябва да има някакъв глосар за учебно помагало. В немската някога имахме такова нещо и беше адски полезно - тънка книжка отделно от учебника и за всеки урок в нея има обяснение на непознатите думи.
Някой спомена по-горе, че вече не се използват думите клет, клетник. Това не е съвсем така и всъщност показва как не само младите не знаят езика на по-възрастните, а и обратно 
Думата е изключително популярна сред младите заради стотиците, ако не и хиляди интернет мемета и канали “Клета майка България” — някои насериозно, някои на шега. Цял феномен си е.
Думата е изключително популярна сред младите заради стотиците, ако не и хиляди интернет мемета и канали “Клета майка България” — някои насериозно, някои на шега. Цял феномен си е.
Това "клета майка България" и подобни не го броя. Имам предвид като дума с основното й значение, а не с иронични мемета.
Бостани почти няма, защото на местата, на които имаше, сега са ниви със зърнени култури, за които се плащат субсидии. Във връзка с бостаните - изчезват сортове дини и пъпеши с характерните им имена - "кримсонка", "мичуринка", "малаен пъпеш"... Всичко вече е просто диня и пъпеш.
Бостани почти няма, защото на местата, на които имаше, сега са ниви със зърнени култури, за които се плащат субсидии. Във връзка с бостаните - изчезват сортове дини и пъпеши с характерните им имена - "кримсонка", "мичуринка", "малаен пъпеш"... Всичко вече е просто диня и пъпеш.
Аз предполагам, че ще говоря “архаичен” език, защото от 30 години не живея в България и говоря само на английски. Поради тази причина много държа когато говоря на български да не употребявам англицизми. Понякога се случва да забравя дума и я заменям, но е наистина много рядко.
За мен запазването на архаичните думи е важно за запазването на езика. Няма значение от какъв произход са думите. Те са част от историята на народа ни и на езика.
Който по-горе каза, че Шекспир не се бил учел в англоезичните държави е в грешка. Дъщеря ми учи по едно произведение на година от 8 до 12 клас. Сега синът на моя приятелка учи Макбет и писа есе буквално преди дни.
Водят ги да гледат пиесите при възможност.
Колкото по-богат е речника на един човек, толкова по-богат емоционално и интелектуално ще е и животът му. Какво като не се употребяват думи като геран и кандило!? Аз да не би да ги употребявам? Обаче им зная значението!
За мен запазването на архаичните думи е важно за запазването на езика. Няма значение от какъв произход са думите. Те са част от историята на народа ни и на езика.
Който по-горе каза, че Шекспир не се бил учел в англоезичните държави е в грешка. Дъщеря ми учи по едно произведение на година от 8 до 12 клас. Сега синът на моя приятелка учи Макбет и писа есе буквално преди дни.
Водят ги да гледат пиесите при възможност.
Колкото по-богат е речника на един човек, толкова по-богат емоционално и интелектуално ще е и животът му. Какво като не се употребяват думи като геран и кандило!? Аз да не би да ги употребявам? Обаче им зная значението!
Това че деца не знаят някои думи не значи че те са излезли от езика, езикът не се определя от непълнолетните. А и пълнолетните имат различна степен на грамотност. Много хора не знаят таблицата за умножение, това значи ли че е излязла от употреба или че математиката е архаична?
Нашата учителка по математика казваше "тръгнИ се", вместо "дръпни се". Като попитах баща ми защо, той по завоалиран начин ми каза, че е простачка.
Не е чул правилно. ТръЗни се е думата и е от Хасковско. Дръпни се/премести се значи.
ЧС, аз винаги се смея от сърце с Патиланско царство. Архаични, от гледна точка на новите технологии, но много забавни.
От мен - прислужничка - в значение на чистачка в училище/учреждения.
Също от моите студентски години - зачот, колоквиум, контролно.
Дневален - от бригадите.
Теляк - някой чувал ли е тази дума?
Учи си се Шекспир и в английските училища, но се анализира в контекст. Т.е. покрай текста се учи и история, биография на автора, староанглийските думи и какво означават и т.н. Всичко това се включва в аргументацията, когато се доказва тезата, защото може да е повлияло на автора.
Иначе, когато предметите отпадат от бита е нормално да не се използват и думите. По-скоро проблемът идва от намаляването на общата култура на децата, както и от това че четат по-малко.
Иначе, когато предметите отпадат от бита е нормално да не се използват и думите. По-скоро проблемът идва от намаляването на общата култура на децата, както и от това че четат по-малко.
Думата "транзистор" не е излязла от употребя и няма да излезе.
Но предполагам, че ставаше дума не за самата дума, а за определено значение, което наистина вече не е актуално. Някога транзистор се използваше за преносим радиоприемник:
- Я донеси транзистора да чуем новините!
Но предполагам, че ставаше дума не за самата дума, а за определено значение, което наистина вече не е актуално. Някога транзистор се използваше за преносим радиоприемник:
- Я донеси транзистора да чуем новините!
Това е жаргонно значение, но такива има и сега! Скоро поправях такъв джобен на един приятел.
Думата "циганин" излиза от употреба. Излезе вече. До степен че подрастващите не знаят какво е това и му викат негър. 
...от тая политкоректност объркаха децата.....
...от тая политкоректност объркаха децата..... 