Думи, които "излизат" от употреба

А чели ли сте какви стихотворения е написал за Италия?

Ами това?

НА РУСКИТЕ ВОИНИ

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

 

Желали би вас възхитени

да срещнем со сълзи и с китки...

Но идете вий настървени,

на грозни зовете ни битки!

 

Желали би вас да прегърнем

и тоз път сърдечно, горещо.

Но взорът ви свети зловещо...

Как ръце сега да разгърнем?

 

О, руси! Аз друг път ви славях

за подвиг велик и чудесен,

високо ви лґкът поставях

във мойта душа, в мойта песен!

 

Вий някога знаме Христово

развяхте за благо човешко –

строшихте ни игото тежко,

а днеска ни носите ново!

 

И пак не ви мразим (не крия:

обича ви още народа);

но любим и свойта свобода,

стократно пµ любим я ния.

 

За тоз кумир ние се бием

и с чужд, и със близък упорно

и няма ний врат да превием

пред никакво иго позорно!

 

О, колко ви, братя, жалея!

О, как би желал, братя клети,

свобода и вам и за нея

кат нас да живейте и мрете!

 

1916



Думата "кобилица" има и друго по-малко известно значение. Има я в ДВГ. Гърбиците на разпределителния вал натискат кобилиците, а те клапаните на цилиндрите и ги отварят.

Аз пък някога бях много впечатлена от Вазов Йовков, Елин Пелин дори си спомням много неща, някои стихотворения също още мога да ги рецитирам, но времената се променят и съм на мнение, че тези неща са ценни, но има много по-важни неща, които трябва да се учат. Сещам се, моето дете беше втори клас може би и учеха нещо от Ангел Каралийчев и ставаше въпрос за някакво дете, което се скрило и имитирало радио, скрито под масата. Реакцията беше много естествена, а именно: Каква е тази тъпотия? От позицията на времето, наистина е така. От една страна да се учат тези автори, от друга всичко е много отживяло, безинтересно. Има ли смисъл? Гледах интервю с криминален психолог, който преподава на студенти и той каза, че не могат масово студентите да съставят текст.

Тази тъпотия според мен е от "Патиланско царство" и наистина е анахронизъм.

https://chitanka.info/text/2813-patilansko-tsarstvo/12

Четене с разбиране е доста съществен момент.

Понеже подхванахме Вазов - той има немалка роля за раздвижването на и без това динамичния, сам по себе си, език. Съставял е думи на базата на някой от чуждите езици, които знае, а и не само - съветвал се е с Найден Геров по въпроса за езиковото строителство
Когато говоря,се старая да не се повтарям и да използвам възможно най-голямото разнообразие от думи, така че да не звуча смешно, разбира се. Речник се изГражда с много четене,това е ясно. А се изражда бързо и лесно ако се оставиш по течението. Интересно е, че Ковидът при мен се прояви с ужасна мозъчна мъгла, заради която в един момент помнех наистина основни думи- останалото допълвах с жестове. Жестоко ме осакати този вирус...до ден днешен усещам смущения при намирането на думи.
"Служба" , споменато днес от майка ми,ми се стори като далечен спомен за дума. Пита ме "Как е в службата?"...аз съм набор 1989 , това също мисля,че има значение.

Езикът е отражение на обществото, което го използва. Сравнете немския с английския. Единият е почти непроменен от Гьоте насам, а Шекспир е неразбираем за днешните англичани. Английският, освен че е прост граматически, защото е еволюирал в посока опростена граматика, го е правил това в комбинация с непрекъснато разрастващ се синонимен запас - със заемки и от германския си оригинал и романските и гръцки езици. Наличието на синоними нюансира езика и го прави по-богат и изразен.

Естествено е и в българския да има чуждици, те могат да придават оттенък и нюанс в значението на думата, така че не са задължително нещо, което трябва да се избягва.

Стари думи от мен: физзарядка, фенер, талкана, бунар, кандило, бостан, уйдисвам, телеграма, транзистор…

Талкана и аз не съм го чувала като дума. Фенер не ми е отиваща си дума. Дори на телефоните има фенерче, да не говорим за пилешките фенери. Съгласна съм, че новите думи често дават нюанси в значението.

По мое време, преди доста лета, фенер беше това:

Канцелария не е българска дума. А мениджър и директор са различни неща.

А транзистор как ще е остаряла дума, нали се ползват навсякъде

Показаното го знам като газова лампа, не като било фенер .

Допреди няколко години, когато още се занимавах с ученици, ми правеше впечатление, че нито по-малките, нито по-големите знаят значението на думи, които не само вече няма къде да срещнат, защото понятията, които те назовават, вече не се използват, но и такива, които могат да бъдат действащи, но просто не търсят значението им. Ето два примира: нито един ученик от 7 клас не знаеше значението на думата суроватка. Питах ги виждали ли са у дома  утаената бяла водица в киселото мляко. Всички бяха виждали. Казах им, че това е суроватка. Тя се получава и при направа на серене, не само на кисело мляко. Те не знаеха. Питам ги как са наричали до момента тази бяла водичка в млякото, ами никак, няма дума....Нито един ученик в 12 клас не знаеше думата обков. Никой не е виждал книга с обков, нито пък икона или кутия. Тези предмети днес се правят по друг начин. На мебелите просто не са видели, че някои имат такова нещо. Не забелязват, а ако забележат, не си задават въпрос как се нарича това нещо, защото не ги интересува. Подминават. Така младото поколение постепенно променя езика, вкарвайки други думи, които ги впечатляват, на мястото на български.
Що се отнася до класиците...хах...Мисля, че е време да излязат от употреба. Колкото и кощунствено да звучи. Но когато човек види как " разбират" езика на класиците, ще си промени мнението. Ученик от 7 клас трябваше да напише теза по стиха на Ботев: дето срещне душманин с куршум да го поздрави и със сабя помилва. Детето написало, че лирическият герой съветва брат си да поздрави душманина и да му помогне. Като писнах как може да пише такива неща, се оказа ,че не знае какво е душманин. Според него е приятел, защото идвало от душа....Такива работи...Не вярвам скоро някой да се осмели да премахне Ботев и визирания от вас Вазов, защото ще го разкъсат, но трябва нещо да се измисли. Може би като се вземе пример отвън. Шекспир не се изучава, просто се чете, нещо като изразително четене. Така че да се познава като име и съдържание. И тук класиците трябва да се четат, но да се изучават други автори, които могат да бъдат разбрани.
Промяната в езика се налага от промяната  на живота. Колкото и безумно да ни звучи, разни езикови небивалици ще се наложат, трябва само да не е толкова агресивно. В крайна сметка ще останат само по-устойчивите. Модерните еднодневки ще бъдат елиминирани, защото езикът може и сам се чисти. За добро или за лошо, след 200 - 300 години езикът, който сега говорим, ще е неразбираем за тогавашното поколение и това не е трагедия, защото е процес, който тече от векове. Ще имат нужда от речник, както сега превеждаме старобългарския с речник. Достатъчно е да не сменяме езика с друг, примерно английски, щото се говори от най-много хора. Другото е нормално.

+1 за горното!

Моите ученици пък (11-ти клас) не бяха чували израза "когато нещата опрат до кокал", както и думата "блудкав".

Смятам, че до голяма степен родителите са отговорни за познаването или непознаването на лексиката от децата. Именно в семейната си среда можеш да чуеш "суроватка", "ти сгази лука" и т.н. В училище, с твоите връстници, дискурсът е друг!

О,Боже...плашещо актуални думи не се знаят.

Не съм първа младост, но изразът "сгази лука" го научих доста късно. Интересна тема, но виждам, че тук се обсъждат като изчезващи доста думи и изрази, които са характерни и/или диалектни само за определени райони. Аз съм ги научила доста късно, да приемем, че много от днешните ученици също са в среда, в която не е задължително да се ползват. Едва ли ги ощетява съществено.
Помилването със сабя е особен израз, преносно значение, въобще не става въпрос за изчезваща дума или израз, специфичен е и е ясно, че е много вероятно ученик от 7 клас да не го разбере веднага.

Физзарядка е изкуствено създадена дума, станала популярна през социализма. Не съм сигурна дали е измислена тогава или по-рано. Тя е част от изкуствено създаваните думи, нещо като новговор, с които изобилства езика в СССР в продължение на години. Съвсем нормално е да отмине употребата им.

Талкана си нямам идея какво е, предполагам, че е специфична диалектна дума.

Бунар е съществително, т.е. назовава конкретно съществуващо нещо, а колко често виждате бунари, че да се ползва? И с кандило така.
Много от изчезващите думи са чуждици от османско време, ясно, че ще изчезват.

Думата добре все по-често е заменена от ок, благодаря с мерси, сдържан с обран. Като го чуя това обран и искам да питам къде точно е обран?