Мърцина. Днес я срещнах и се сетих, че отдавна не съм чувала тази дума в разговорната реч.
- Публикувана: 17 юни 2023, 19:42 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2026, 10:22 ч.
Думи, които "излизат" от употреба
Мърцина е нещо като бадевА , нали ? 😉
Не. Използва се в смисъл на „напразно“, „безсмислено“, „безполезно“.
„Загина си мърцина“ например. Означава безсмислена (само)жертва.
Въпроса за смислените и безмислените загивания е доста интересен впрочем. Погледнато буквално - смислено е само ако ТОЧНО когато загива човека го прави за някаква по-висша цел - примерно да спаси кораб с хора от потъване, самолет от падане, крепост от превземане и т.н.
В този строг смисъл и Левски и Ботев за загинали напразно.
ПатрЕотите да не бързат да ми скачат! Тези разсъждения с нищо не умаловажават направеното от тези герои.
Просто при такава тясна дефиниция, повечето загинали в стремеж към дадени възвишени цели са напразно. Или са ги хванали, или в момента на смъртта не са работели конкретно по целите си.
Казано другояче - "Ненапразно" е когато се съгласяваме че така е трябвало!
Казвайки "напразно" е по-скоро като "а нямаше нужда в този момент"
В този строг смисъл и Левски и Ботев за загинали напразно.
ПатрЕотите да не бързат да ми скачат! Тези разсъждения с нищо не умаловажават направеното от тези герои.
Просто при такава тясна дефиниция, повечето загинали в стремеж към дадени възвишени цели са напразно. Или са ги хванали, или в момента на смъртта не са работели конкретно по целите си.
Казано другояче - "Ненапразно" е когато се съгласяваме че така е трябвало!
Казвайки "напразно" е по-скоро като "а нямаше нужда в този момент"
Бързоклек.
Душесловие
Скрит текст:
"Общоприето схващане е, че науката за човешката душа идва по нашите земи едва през XX век.
Годината е 1844 г. – повече от 30 години преди Вилхелм Вунд да открие първата в света лаборатория по експериментална психология в Лайпциг - един смел учител решава, че българските деца трябва да изучават... човешката душа.
📘 Това е даскал Ботьо Петков . Той превежда и адаптира учебника „Психология или Душесловие за учение на децата“. Тъй като по онова време думата „психология“ е била непозната, той я превежда буквално като „Душесловие“ (наука/слово за душата).
📜 Текстът се основава на преводни материали от американския педагог и просветител Томас Хопкинс Галаудет, а учебникът е написан на достъпен за деца език, като целта му е не просто суха теория, а възпитание и развиване на самосъзнание у подрастващите посредством достъпни примери за ума, емоциите, паметта и морала.
Поради големия интерес, учебникът на Ботьо Петков има цели три издания - през 1844г. и 1851 г. в Смирна и през 1861 г. в Цариград.
🤓 Любопитно е, че по това време само 4-5 държави в целия свят имат учебници по психология, предназначени за деца, а не за университетски професори. Междувременно в напреднали страни като Великобритания и Франция предметът изобщо не съществува в училищните програми.
Така благодарение на визионери като даскал Ботьо Петков, нашите предци са разбирали, че да образоваш детето означава първо да го научиш да разбира собствената си душа."
Текстът е на психолог Васимира Марковска
Изданието от 1844 г.
http://books.unibit.bg/book?id=126&advanced=JnBhZ2U9NQ.363efa97b … 7fe859cadbb8ab5c7
Изданието от 1851 г.
https://sever.libraryvt.com/bg/details.php?id=BG08S0000442
Годината е 1844 г. – повече от 30 години преди Вилхелм Вунд да открие първата в света лаборатория по експериментална психология в Лайпциг - един смел учител решава, че българските деца трябва да изучават... човешката душа.
📘 Това е даскал Ботьо Петков . Той превежда и адаптира учебника „Психология или Душесловие за учение на децата“. Тъй като по онова време думата „психология“ е била непозната, той я превежда буквално като „Душесловие“ (наука/слово за душата).
📜 Текстът се основава на преводни материали от американския педагог и просветител Томас Хопкинс Галаудет, а учебникът е написан на достъпен за деца език, като целта му е не просто суха теория, а възпитание и развиване на самосъзнание у подрастващите посредством достъпни примери за ума, емоциите, паметта и морала.
Поради големия интерес, учебникът на Ботьо Петков има цели три издания - през 1844г. и 1851 г. в Смирна и през 1861 г. в Цариград.
🤓 Любопитно е, че по това време само 4-5 държави в целия свят имат учебници по психология, предназначени за деца, а не за университетски професори. Междувременно в напреднали страни като Великобритания и Франция предметът изобщо не съществува в училищните програми.
Така благодарение на визионери като даскал Ботьо Петков, нашите предци са разбирали, че да образоваш детето означава първо да го научиш да разбира собствената си душа."
Текстът е на психолог Васимира Марковска
Изданието от 1844 г.
http://books.unibit.bg/book?id=126&advanced=JnBhZ2U9NQ.363efa97b … 7fe859cadbb8ab5c7
Изданието от 1851 г.
https://sever.libraryvt.com/bg/details.php?id=BG08S0000442