Бедността избор ли е?

Ходила си на 9 с леген да переш на реката? Съмнявам се. Точно това е експлоатация на деца и е характерно за бедните мизерстващи прослойки. Няма общо да натиснеш три копчета и после да сгънеш дрехите на топличко в стаята.
Така и не мога да разбера тази абсурдна гордост, че някой на едноцифрена възраст се е занимавал с интелектуално прости, но физически гърбещи дейности, понеже родителите му не са имали нищо да му предоставят, и колко бил научил от гърбенето.

Защо пък да не са горди хората, като са тръгнали от трудни условия и са се справили? И аз бих се гордяла. Не ми се е наложило просто.
Много ясно, че децата ще помагат с каквото могат, щом се налага.

Нарциса, това за деветгодишното дете да пере е било във времена, когато това е било нормална практика децата да помагат в семейната работа. Трудели са се всички, не е имало майчинство, не е имало социални помощи. Ако не работиш - гладуваш. Експлоатация е на запад - в мините, коминочистачи и т.н работи, за да прехранват семействата си.

Примерите са от 20. век, не от 13. век. През 20.век да се налага да вършиш на ръка и разстояние нещо, за което е имало кой и какво да го върши вкъщи, не е повод за гордост.

Точно бедни и мизерстващи бяхме в интерес на истината, живеехме на квартира. Срамно ли е, че родителите ми бяха бедни? Аз не съм виновна за това, но ако кажеш ще се засрамя.
Перях не на едноцифрена, а на двуцифрена възраст. И не, не беше с три копчета, тогава още нямаше автоматични перални. Да, научих много и за бедността, и за богатството и си направих изборите.
Всеки с различни неща се гордее, абсурдно или не. Моя съученичка се гордееше, че баща ѝ ѝ лъска обувките, например... Тя сега е чистачка в ЮК, а аз съм си доста ОК в България. Въпреки че тя получи богато наследство от родителите си (и впоследствие го профука), а моите родители ме оставиха без нищо.
Въпрос на избори и всеки с приоритетите си. .

Не, не е срамно, ако се измъкнеш от калта. Но да се хвалиш и, като потребителя назад, да ти минават мисли и децата си да караш да вършат нещо такова, защото смяташ, че е някак полезно - прогрес особен няма. И всъщност, да, показва, че бедността е избор на един леген разстояние.  Което за мен пак не е точно избор, няма как да имаш избор с подобен манталитет.

Не си избираме родителите. Важно е къде сте вие сега, в същата обстановка ли живеете или всичко, което сте преживяла ви е тласнало напред и сте поне "стъпка" напред.

Всъщност потребителят каза, че не би натоварвал децата си по този начин.
Относно прането на ръка в реката, вместо някой вкъщи с пералнята, се развива в началото на 20-ти век, върни се и прочети, явно си смесила малко историите. Ти може и да си родена в ерата на автоматичната пералня и битовите удобства, но предишните поколения логично не са, не мислиш ли?

Потребителят писа доста неща, сред които и като се замисля, не бих. Значи се е замислял. Ей това е притеснителното.
Всички тук сме родени в ерата на автоматичната пералня. Примерите отпреди тази ера не са много адекватни, ама карай. Въпросът е в друго. Липсата на автоматична пералня в дома не е повод за срам, но се демонстрира едно перчене и дълбоко засягане от съществуването на 'глезльовците', които не са страдали от такава липса.

Не мисля, че е имал това предвид под замисляне. По-скоро като се замисли за онова време и как са живели предците ни, прави оценка на нещата в ретроспекция. Мисля, че всеки го е правил и тайничко се е прекръствал, с благодарност, че се е родил сега. Аз поне - съм. Няма нищо притеснително в това, точно напротив. Кара ни да оценим какво имаме в днешно време. Наистина сме доста разглезени, по Ковод силно лъсна това. Човечеството е преживяло чуми, холери, войни, катаклизми и е оцеляло, нямало е време за вайкане, просто са оцелявали както могат. А сега с един локдаун изпаднаха в депресии.

Не всички тук сме родени в ерата на автоматичните перални, някои сме доста по-стари. Имало е живот и преди теб, нали знаеш. И то доста адекватен И въобще виждаш ли в коя тема пишеш - темата за бедността и за избора - къде видя перчене?
Питай майка ти кога си е купила първата автоматична пералня. И как е прала преди това.

Нарциса, не само преди Втората световна война, ами и след нея, та до 70-80-те години на миналия век си е било абсолютно нормално децата да помагат в работата - да пасат животни, да събират сено, да хранят животните, да копаят царевица, да берат и нижат тютюн.... Според силите си. Това не значи, че не са ходили на училище или, че не са играли, а че не са прекарвали цялото си време, особено лятото само в игра, а са вършели и нещо полезно, освен това като пораснат са знаели как да въртят домакинство и стопанство. Не забравяй и, че до началото на деветдесетте години на 20 век беше обичайно да се женят и на по 19-22 години. Дори студентите, а тогава се влизаше все още с изпити, във 2-3 курс се женеха поне половината. Хората наистина работеха. Не беше необичайно в петък вечер да отидат на село и да помагат два дена на родителите си, а в неделя вечер да напълнят багажника на колата или в края на сезона да си разделят по няколко хиляди лева на семейство. Богат не се става от заплата, а с работа. Идването на демокрацията с затварянето на фабрика и заводи и появата на социални помощи наряд с безработицата доведе до опустяване на селата и приучяване на една немалка част от хората на мрънкане колко сме зле и чакане на готово някой да ти го поднесе. Появата и развихрянето на престъпността също оставиха своя отпечатък върху съзнанието на хората. Щастието на децата до 18-19 години да не пипнат нищо не е най-доброто за тях. Аз съм участвала в домакинската работа, като при това сама съм проявила инициатива да поема чистенето с прахосмукачката, двете с майка тупяхме килимите на 8 години някъде и към 11 годишна и гладенето. Не ми е тежало, чувствала съм се полезна, отговорна, голяма. Родителите ми през това време не са лежали на гръб пред телевизора.

Аз съм потребителя . Действието с прането в реката с прословутия леген, става в началото на 20-те год. на миналия век. Тогава това е било начина да ходиш чист, както и да оцелява що - годе човек, да се защити от бактериални и други инфекции. После,  къщата на прадядо ми е била една от първите, с прокаран водопровод, електричество в селото. Ако бабите ни не са раждали по 6-7 деца поне и то от по - ранна възраст, защото нормално човешкия живот е продължавал в здраве максимум до към 30-35 год., а средната възраст около 40 год., нямаше да ни има най-вероятно. Детската смъртност е била много висока. Ако пък възрастен оцелее след болести, епидемии, най-вероятно ще си отиде в някоя война или репресия. А аз казах, че дори и 90-те години, че и малко след 2000 год. не искам да се връщат и да поставям детето си в тях. Защото знам каква мизерия беше. Ако аз не работех, както и моите роднини на село, щяхме да се редим по опашките с купоните, за един хляб ако остане, месо, ориз, олио. Ние даже ги подарявахме на други хора тези купони, защото не беше и качествено това, което се продаваше. Не бяхме щастливи, да, но не бяхме и стресирани какво ще ядем ден за ден, каквито бяха времената. Не се гордея, че съм бил чак толкова работен, не съм се и изучил чак толкова, колкото вие софиянци, но да, справям се и сега някакси, не работя вече на село, ще се постарая детето ми да постигне повече. Детето ми засега още не е виждало крава наживо, овца мисля също. Картофите, не знае от коя страна на земята растат. Но пък и с това не се гордея. Говорех за младежите, по селата, че и по градовете, вдигнали ръце, не искат да учат, но не искат и да работят. Нападат възрастни хора по селата, да им вземат пенсиите, или продукцията от градините. Какво пречи, тези "деца" да помогнат, ако не на родителите си, които не могат да се организират, поне на някой от тези възрастни хора. Ето ние даваме нашето стопанство, което прадядо ми е оставил на едни хора БЕЗВЪЗМЕЗДНО, колкото да се въртят някакви хора, а може ако искат и други да дойдат и да работят - има условия и няма да са поне гладни.
 Човешкото същество в последните 10-15 хил. години не е еволюирало чак - толкова физически, че да се различаваме от предците си.  Дълголетието и здравето си в по - късна възраст дължим на цивилизацията, на науката и успехите на медицината. Но чисто физически, едно човешко същество може да поеме някои задължения, които може да приеме и като отговорност към собствената си личност, чисто като за оцеляване и по - рано, отколкото предполагаме. Аз съм работил, справял съм се на 9-10 год. възраст, (преди 40 год., а не преди 10 хил. )), не ми е повлияло чак толкова на психиката и здравето. Справял съм се, а едно дете сега на 14-15 год. (на каквато възраст, вече нападат изгладнели възрастните хора, вместо да работят поне във ваканциите ако изобщо учат и през другото време)  възраст е дори и по - осъзнато. На тази възраст вече управлявах земеделска техника, автомобил, работех с различни инструменти (резачки, металообработващи). Сега дори и на мен ми звучи твърде опасно,  Всъщност, големите летни ваканции за децата, са остатък от миналото. Това е било, за да може децата, да помагат за събиране на реколтите. Сега в Германия, тези ваканции логично се редуцират. Мисля, че и за тук се чува нещо такова.
 Човек, поставен в екстремна ситуация, трябва да може да оцлява и с малкото и с много, което има - поне огън да може да запали. Пак си представям, Апокалипсиса, за който споменах по - рано, (водородната бомба, която доближава стрелките на "Часовника на страшния съд" към 12:00 е 900 пъти по - мощна от Атомната бомба над Хирошима), че гледах експериментите с нея от началото на Студената война.

Да, разбрахме за ранната възраст, някои здраво се засегнаха като се заговори за 15годишни бременни. Аз се радвам, че познавам други хора с друг джинс баба и дядо - нито мъжете са се счупвали от физическа работа, нито жените им са раждали чифт работна ръка след чифт работна ръка, нито леко поотрасналите чифтове са гледали по-малките. Та, не, въобще не е било 'така', както го описвате.  
А и издрапването от едното до другото не се случва с труд, още по-малко гърбещ физически труд, а по втория начин - бракове, незаконни дейности, подмазване на партията. Никой не е вдигнал прогимназия от нищото само за четвърт живот, ама пък със сигурност няма да каже на децата и внуците как той е въртял далавери или тя нарочно се е усуквала около по-заможен от нея.
Освен другото, аз и разбрах, че не знаете автоматичната пералня на колко години е.

Нарциса, аз съм по - прост човек, наистина. Не съм от аристокрацията и каймака на обществото. Познавам селското общество, каквото е било над 60-70 % преди 60-те години. Но не разбирам, с какво са се хранили Вашите предци, когато ние сме се "гърбили", след като не са работили на село.  Най - вероятно говорим за разлика в поколенията - аз познавам много по - стари. Говоря ви за след ПСВ, a Вие за обществото след ВСВ. За издрапването го приемам така - хубаво е това, което описвате, но трябва да има НЯКОЙ (селянин например),  на който да дадеш тези пари, които си изкарал с далавера, за да ти даде нещо да ядеш (образно казано).
Та при моето семейство, издрапването е било ТОЧНО ТАКА - има останали много артефакти, от нечовешкия труд на прадядо ми и дядо ми. Сега съм доволен и от рентата на 200-те дка земеделска земя, които са ми оставили и още благославям и уважавам техния труд от някога (една добра годишна заплата).
Мога да кажа, че София е била тогава малко градче - 50 - 100 тина хил човека. Възможно е тогввашната администрация и интелигенция там да е оцелявала и по - леко, но с мобилизацията на селското население.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0% … D0%B8%D0%BD%D0%B0

Наистина нямам представа, кога в България има автоматични перални (помня Перла 04 от 80-те години), но в нашия случай, на село - 1920 год, освен че не са имали водопровод, електричество се прокарва мисля чак 1945 год. Мога да кажа само че прадядо ми е бил много иновативен, и ако е имало такива перални по негово време, със сигурност е щял да си вземе. Просто различни поколения. Та само вършачката, която предава после на ТКЗС, му е струвала сигурно над 30-40 такива перални.