В САЩ дават на някой $3000 да им боядиса стаята при положение,че латекса струва $20 и могат сами да си я боядисат.
- Публикувана: 23 юни 2023, 19:51 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2023, 09:11 ч.
Бедността избор ли е?
Не е избор.
Няма (сега) да коментирам всички абсурди, които се изписаха, само ще се хвана с детайла за 'стартирането'. Не знаете дали тези бедняци, дето сега се жалват, не са вече стартирали и боядисали с фамозната бака латекс, но все още да не им стигат парите за нещо наистина сериозно. Все пак се борим за сносен живот и се сравняваме с айфона, не със землянката.
Няма (сега) да коментирам всички абсурди, които се изписаха, само ще се хвана с детайла за 'стартирането'. Не знаете дали тези бедняци, дето сега се жалват, не са вече стартирали и боядисали с фамозната бака латекс, но все още да не им стигат парите за нещо наистина сериозно. Все пак се борим за сносен живот и се сравняваме с айфона, не със землянката.
Такива са били времената. Раждали са деца, за да могат да гледат стопанствата, да се издържат. Не са гледани за радост, за наследници. Нямало е и различните агенции, конвенции. Тежък живот.
Никой не е казал че трябва да се връща. За мен дори и времената от 1990 година не бих искал да се връщат и да живея пак в тях. Сигурен съм че след 100 години, нашите наследници ще казват същото и за нас, как сме живели.
П.П. Но ако искат, могат за съжаление много бързо да ни върнат в тази ера. Вчера гледах само една от бомбите над Хирошима как се взривява ... Само мисълта, че вече такива бейби атомни бомби не се правят, а са няколко стотин пъти по - мощни. Ужасявам се дори като го пиша.
Никой не е казал че трябва да се връща. За мен дори и времената от 1990 година не бих искал да се връщат и да живея пак в тях. Сигурен съм че след 100 години, нашите наследници ще казват същото и за нас, как сме живели.
П.П. Но ако искат, могат за съжаление много бързо да ни върнат в тази ера. Вчера гледах само една от бомбите над Хирошима как се взривява ... Само мисълта, че вече такива бейби атомни бомби не се правят, а са няколко стотин пъти по - мощни. Ужасявам се дори като го пиша.
Само че в България за да получиш субсидии от ЕС,трябва да имаш "връзки"... И пак се връщаме в начало...
Не мога да кажа, но знам със сигурност, че в периода 2007-2012 (дотогава са ми близки наблюденията), имаше фирми, изготвящи проекти за кандидатстване, и печелеха много добре, повече отколкото широко спряганите програмисти. Също така навързаните по веригата и институции, хората в тях, изведнъж се замогнаха, без да получават кой знае какво заплащане.
Понеже някой спомена и НПО-тата. Не познавам някой наистина беден, на когото да са помогнали трайно, но за сметка на това има доста участници в НПО-та, които си оправиха живота. До голяма степен политическите нагласи в България се формират от НПО-та, САЩ наливат сериозни пари 20+ години вече и някои хора си живеят добре от това.
Едно време имам чувството че нашите предци са били извънземни. От една гола поляна са почнали много от тях, викали са неволята. Работили са, добитък, земя са обработвали, домакинство, по 5-6 деца са.гледали без съвременни удобства,ставали са в 4, да изпекат хляб и да доят. Такова е, място за сравнение със съвременните хора няма. Ние сме деградирали.
А същия този мой прадядо - първото му дете - момиче, което вече е било на 9-10 години, е ходило с легени до Дунава (на около 200-300 метра от къщата ни) за да пере дрехите на следващите деца, които ражда майка и. Нямало баби да помагат.
Страхотен пример, няма що. Детска експлоатация, момичета раждащи на по 15 и на конвейер и което оцелее оцелее.
Колко съм благодарна, че не съм се родила в това време. Вероятно вече на 35 сигурно щях да съм прабаба, ако междувременно не съм починала при поредното раждане. Има нещо много извратено в това да искаш подобни времена да се върнат.
Еми и аз от 9 годишен работя на село 80-те-90-те години. Имахме над 20 овце, кози, магарета, свине. Лозя, градини, ливади - косяхме трева за сено за храна за зимата. Имахме декари царевица. Аз изхвърлях торта от животните и я карах на тези мои години сам с каруцата (като сам спрягах магаретата към каруцата) на 2 км от вкъщи, на друг наш имот за торене и я разтоварях. Ходех сам в Балкана на 4-5 км, от вкъщи, за да помагам на дядо ми, който тръгваше по- рано за да окоси тревата, а аз я събирах с вила. Никога не е ставало въпрос, че не трябва да се върши тази работа от дете, всички така работеха. Та летните ми ваканции, както и почивните дни когато не съм бил на училище са минавали в това наше стопанство. Варях боб и си го и запържвах сам, като сам си палех печката на дърва и поддържах огъня да се свари, докато баба ми и дядо ми са някъде по полето. Не е било леко.
Честно казано сега не бих оставил и 15 годишната ми племенница да пали огън, прекалено опасно ми се струва, та камо ли да работи с врели течности. Тя засега май може сандвич с кашкавал да си направи.
Честно казано сега не бих оставил и 15 годишната ми племенница да пали огън, прекалено опасно ми се струва, та камо ли да работи с врели течности. Тя засега май може сандвич с кашкавал да си направи.
teddynm, какъв ти е проблемът със селото... Всички, които искат работят със страшна сила и изкарват пари, и то сериозни. Гладни и жадни няма. Има няколко пияници на доизживяване, но това си е техния избор.
Примерът ти с прасенцето за 200 лв е неуместен. Никой не го прави, (освен някои скучаещи пенсионери), защото в съседния град има месопреработваща фирма с добри цени.
Пет месеца съм на село и е невъзможно да намерим работници, колкото и пари да предлагаме. Не само в селото, а и в града. Едни четири врати чакаме за монтаж от маса време, няма хора. Всички работят и не смогват. Монтаж на една врата е 80+50 лв, и се прави за два часа. Не като заплатите на една млада учителка или млад лекар, каквито са синът ми и жена му в София.
Познат зърнопроизводител казва същото - няма хора, работа има, и то много. Ние ожънахме житото чак сега вече в септември, точно поради липса на работещи.
Примерът ти с прасенцето за 200 лв е неуместен. Никой не го прави, (освен някои скучаещи пенсионери), защото в съседния град има месопреработваща фирма с добри цени.
Пет месеца съм на село и е невъзможно да намерим работници, колкото и пари да предлагаме. Не само в селото, а и в града. Едни четири врати чакаме за монтаж от маса време, няма хора. Всички работят и не смогват. Монтаж на една врата е 80+50 лв, и се прави за два часа. Не като заплатите на една млада учителка или млад лекар, каквито са синът ми и жена му в София.
Познат зърнопроизводител казва същото - няма хора, работа има, и то много. Ние ожънахме житото чак сега вече в септември, точно поради липса на работещи.
Ами незнам и аз ,нямам проблем по принцип,но като цяло тъне един мит,че на село гладен няма да останеш и всичките несгоди и минуси на града автоматично ще се решат на село..
Понеже тук се писа, за равния старт на хората, и как всички да легнат на една поляна и да чакат съдбата. Та ще ви разкажа една история, която е наистина в миналото, когато всички са били еднакво бедни, равен старт и всичко е зависело от самите хора, без никакво наследство, начално образование.
Около балканските войни, Първата световна война, прадядо ми е живял и дори е участвал в тези войни (печелели дори и битки - 13 Рилска дружина), в Босилеградско. знаете, там са били Западните покрайнини, които се отцепват към Сърбия по Ньойския договор, съответно българите са репресирани и те (прадядо ми с прабаба ми и две деца (дядо ми още не е бил роден ) се принуждават като бежанци да се изселят оттам. Тогава всички са били еднакво бедни. Прадядо ми остава сирак още на 10-11 год. възраст, неук, лови се ратай още тогава в Босилеградско. После и като строител.. Дават им коне от България, и те напускат само с децата, не зная дали и пари са имали. Дали им едни необитаеми урви чак в едно дунавско село (първоначално безвъзмездно). Пристигайки в България живеят в този имот, който са им дали. В землянки, гледат 5 деца (имали и повече но умират). Та този човек, изгонен от родното си място без абсолютно нищо, неук, участвал във войни, до колективизацията 1947 год. е имал ферма - 5 дка стопански сгради, голяма жилищна сграда, над 200 дка земеделска земя, земеделска техника и животни. Та даже комунистите са го и побили, че не било доброзорлем даването на земята и техниката, която си я е изкарал сам. Били са го точно тези селски пиянки, от които той е изкупувал земите им, за да имат пиячка в хоремага. Неук, обаче точно в големия ни хамбар (който вече е празен) на дъските има едни бакалски сметки с молив писани, колко крини са внесени, колко продадени, какви пари, колко остават за жиеене, колко за покупка на нова земя, техника, животни... Може би безсмилена история за тази тема, може да ви е скучна, но прекрасен пример за равен старт и желание. Аз извод мога да си направя от нея, ако искате и вие
.
Около балканските войни, Първата световна война, прадядо ми е живял и дори е участвал в тези войни (печелели дори и битки - 13 Рилска дружина), в Босилеградско. знаете, там са били Западните покрайнини, които се отцепват към Сърбия по Ньойския договор, съответно българите са репресирани и те (прадядо ми с прабаба ми и две деца (дядо ми още не е бил роден ) се принуждават като бежанци да се изселят оттам. Тогава всички са били еднакво бедни. Прадядо ми остава сирак още на 10-11 год. възраст, неук, лови се ратай още тогава в Босилеградско. После и като строител.. Дават им коне от България, и те напускат само с децата, не зная дали и пари са имали. Дали им едни необитаеми урви чак в едно дунавско село (първоначално безвъзмездно). Пристигайки в България живеят в този имот, който са им дали. В землянки, гледат 5 деца (имали и повече но умират). Та този човек, изгонен от родното си място без абсолютно нищо, неук, участвал във войни, до колективизацията 1947 год. е имал ферма - 5 дка стопански сгради, голяма жилищна сграда, над 200 дка земеделска земя, земеделска техника и животни. Та даже комунистите са го и побили, че не било доброзорлем даването на земята и техниката, която си я е изкарал сам. Били са го точно тези селски пиянки, от които той е изкупувал земите им, за да имат пиячка в хоремага. Неук, обаче точно в големия ни хамбар (който вече е празен) на дъските има едни бакалски сметки с молив писани, колко крини са внесени, колко продадени, какви пари, колко остават за жиеене, колко за покупка на нова земя, техника, животни... Може би безсмилена история за тази тема, може да ви е скучна, но прекрасен пример за равен старт и желание. Аз извод мога да си направя от нея, ако искате и вие
. И какъв е извода? Човека е правил нещо, действал е и резултат има. За времената много адекватно поведение и много труд. В наше време в пъти повече възможности и удобства и какъв е резултата? Масово неадекватни хора на които им липсват елементарни умения. На клик разстояние "море" от информация. И после ми кажете, че нямало избор. Всичко е избор. Избор е от градината да отсъснеш 3 цветенца и да ги сложиш дори в една чаша за да е поне малко по-красиво. Ако така разсъждавате, който е беден остава такъв, предава на следващото поколение и така до безкрайност, само, че някой от тези поколения е по-активен, креативен и дава напред, което от своя страна не означава автоматично само градация, защото след 3 поколения, някой ще яде и пие на готово и всичко събрано ще бъде разпиляно, пак опирами до какво, до избор. Някой е беден, факт, лежи и си казва аз съм беден, такава ми съдбата, орисията, такъв е живота и се самоубеждава, как това е така и изход няма или сяда и си казва, какво да направя, какви възможности имам, къде да търся препитание, как да изляза от тази ситуация.
Гладен няма да останеш, ама си иска яко бачкане. Дори само двора да работиш, пак си иска работа, наготово не става. В зависимост колко е голям, може и парник да си направиш или овощна градина и да продаваш на пазара, и няколко кокошки да гледаш за яйца, козичка за мляко, ама си е работа, работа, работа... , наготово не ще.
Извода Sephora е точно това. Той (прадядо ми), не е имал и време много да мисли. Писал съм в тази тема още в началото - човек притиснат до стената е способен на нечовешки постижения. когато има поне малко изход, малко помощ, започваме да се размекваме и мързелуваме. Това не е и човешката природа, това е в природата на всички живи същества... Да се нахранят, осигурят подслона поне за днешния ден. И още не можем всички да стоим и да чакаме някой нещо да направи, да казваме - бедни сме, но няма да си цапаме ръцете. Както писах - започнал съм от под 10 год. възраст да работя селскостопанска работа, тежко да, за дете. Сега като се замисля, не бих си натоварил никога толкова моето дете. Не сме имали много пари, защото родителите ми работеха, 90-сетте бяха гладни години, имахме пари само за режийните, но гладни никога не сме били (4 семейства се хранехме). И всички деца работехме. Сега наистина времената са такива, и е по - добро, защото всеки заслужава живота, който е поне за средния човек в нашето общество, но има например ромчета, те за съжаление не искат повече да учат - нека да работят. Аз специално не виждам нищо лошо на 14-15 год. възраст да започват малко по малко да правят нещо, дали по земеделски стопанства, дали в някакви цехове, нископлатена работа, обслужваща... Да се учат. По мое време - нямаше бедни роми (то ги нямаше и много като бройка). Сега има прекалено много регулации, много права (и си ги знаят), а и виждат и им показваме по- лекото. Нормално е да си го искат - хем като гражданите, но в кръчмата на село.
Наистина има банда безделници на село. Като ти трябва човек нещо да свърши, да коси, дърва да се цепят, или нещо подобно и плащаш доволно, тръгваш да търсиш-няма. Пият бири от сутринта, мързи ги да гледат, заети били или претоварени.Иначе ще изпросят някой лев, ама да заработят сложно.
Те като видят пари тичат към кръчмата и така, докато ги изпият. После пак поработят. Не им трябва много явно и отказват работа. И да се хванат някъде за постоянно-не изкарват много, не са свикнали. Та те са си го избрали. Ако работят редовно няма да забогатеят, но поне ще си купят нещо и ще живеят по-доволно.
Това преди, като имаше повече хора и имаше работа. Сега май няма кой да ги наеме.
Те като видят пари тичат към кръчмата и така, докато ги изпият. После пак поработят. Не им трябва много явно и отказват работа. И да се хванат някъде за постоянно-не изкарват много, не са свикнали. Та те са си го избрали. Ако работят редовно няма да забогатеят, но поне ще си купят нещо и ще живеят по-доволно.
Това преди, като имаше повече хора и имаше работа. Сега май няма кой да ги наеме.
Гледах в едно предаване един земеделски производител, някакви зеленчуци отглежда. НЕ може да намери работници. Даваше им мисля по 80-100 лв. на ден. Трябваше бързо да се обира реклотата (забравих каква беше). Той човека работи наравно с тях и семейството му. Но казва - идват два три дни - той им плаща на ден. И ми се обаждат например - ами няма да идвам. Други му се обаждат направо 4-5 ма наведнъж - ами ние заминваме за Германия. Няма сигурност, човека казва - как догодина пак да се занимавам с това ???
Не знам, в нашето село винаги са съгласни, като ги викнеш нещо да свършат срещу заплащане. Вярно, че повечето след това засядат на масичките пред магазина да пият и да ядат нещо, но се заемат да свършат работа. Особено едното момче, има някакъв говорен дефект и може би някакво леко изоставане, но е страшно работливо и не пие. Беше преди към старчески дом, докато собственикът не умря от Ковид, и сега не може явно да си намери някаква постоянна работа, тук са го съжалили и са му дали някъде да живее, но работа има затруднение да си намери постоянна, то няма такава в селото май, след като закриха дома, пък и той със сигурност няма някакво образование, а и трудно му се разбира какво казва.
Не знам, в нашето село винаги са съгласни, като ги викнеш нещо да свършат срещу заплащане. Вярно, че повечето след това засядат на масичките пред магазина да пият и да ядат нещо, но се заемат да свършат работа.
Е там им е "пияцата", като някога на хамалите от площад "Македония". Иначе откъде ще знаеш къде да ги търсиш
Едно време имам чувството че нашите предци са били извънземни. От една гола поляна са почнали много от тях, викали са неволята. Работили са, добитък, земя са обработвали, домакинство, по 5-6 деца са.гледали без съвременни удобства,ставали са в 4, да изпекат хляб и да доят. Такова е, място за сравнение със съвременните хора няма. Ние сме деградирали.
А същия този мой прадядо - първото му дете - момиче, което вече е било на 9-10 години, е ходило с легени до Дунава (на около 200-300 метра от къщата ни) за да пере дрехите на следващите деца, които ражда майка и. Нямало баби да помагат.
Страхотен пример, няма що. Детска експлоатация, момичета раждащи на по 15 и на конвейер и което оцелее оцелее.
Колко съм благодарна, че не съм се родила в това време. Вероятно вече на 35 сигурно щях да съм прабаба, ако междувременно не съм починала при поредното раждане. Има нещо много извратено в това да искаш подобни времена да се върнат.
И аз като ученичка бях отговорна за прането и простирането на дрехите на всички в къщи. И въобще не ме е срам от това. Не е било експлоатация, а споделяне на домашната работа в едно семейство.