Бедността избор ли е?

Стартовата заплата в Лидл е 1350 лева нето, 1600 е чак след 3 години във веригата. Такава работа изглежда доста тежка, предполагам, че хората бързо се уморяват и напускат. Не знам защо заплатата в Лидл стана нарицателна за добра заплата в тази сфера, има други вериги, които плащат повече. Въпреки това, в София тези пари не са много, особено ако имаш дете и трябва да плащаш наем.

В държава, за която е характерен изразът „работещи бедни“, е леко нагло да се говори, че всички бедни са мързеливи.
Особено когато си изтеглил правилната клечка да се родиш в семейство с нормални родители, които осъзнават ползата от образованието или владеенето на занаят и са се постарали да ти дадат възможности в ръцете.

Опитах се, уредих му интервю със 100% вземане на работа, оставих му пари да си купи свестни дрехи  ( за да не ходи с анцуг на работа). И познай какво, не отиде... дори не отиде на интервю. Следващата година ме помоли да му платя операцията и му отказах.

Titina, точно за такива случаи говоря и аз. Опитвала съм се няколко пъти да предлагам конкретна постоянна работа, няколко пъти временна, предлагала съм кратко пътуване с автобус до Пловдив и всички предложения ми бяха отказани. Не говоря само за един човек, за един случай, а за няколко.
Иначе никой не твърди, че всички бедни са мързеливи. Просто коментираме, че има и такива и те са неспасяеми.

Ами bboiko мога да ти разкажа как се учат езици в СОУ в малък към среден град. Часовете по английски бяха свободен присъствен час. Т.е. не учиш английски, но не се мотаеш по улиците. Сменихме три учителки, никой нормален човек с английски език не искаше да работи за 400 лева. Пари за частни уроци няма, не съм чувала и някой да е ходил. Тогава нямаше Интернет, в града нямаше и все още няма книжарница с книги и учебници като Хеликон примерно, а само такава за канцеларски материали с малък подбор литература тип любовни романчета и Стефчо Кинг. Другият ми език е руски, там по-добре беше ситуацията.

А сигурна ли си, че английският език е съществувал по онова време? Аз говоря  в сегашно време, а не за преди 30 години в някакъв изкривен частен пример. Нещо ме съмнява до навършване на 30 години да не си имала нито една възможност да научиш чужд език или да усвоиш нито една професия... Хайде руския няма да го броим.

Говори се за работещи бедни, защо 80%+ от хората в България укриват доходи и много на документи са бедни и безработни, ама само на документи. А и казахме работа и базова финансова култура.
За мен това да караш кола, да пушиш по кутия цигари на ден и да пиеш литър ракия, ама да викаш, че си беден не се вързва.
Говоря за масовия случай, има и изключения разбира се.
А наглост всъщност е това ти да обясняваш на другите какава клечка били изтеглили!
1600 бруто бяха обявили последно като видях техен плакат. Сега проверих за касиер в София стартово бруто1745:

В другите градове малко по-ниско. Има и ваучери за храна 200 лева на месец и други придобивки. За складов работник плащат по-добре.
Това понеже се говореше как без връзки, късмет и наследствено богатство нямало как да си намериш работа за повече от минималната заплата. А това е позиция без изисквания за образование и опит, във фирма която спазва законите и не плаща в плик.
Ама оправдание да се чака на готово пак ще се намери.
Генетиката няма общо. Не говорим да си Айнщайн или олимпийски шампион. Говорим за постигане на нормален стандарт на живот. Това всеки родил се бвз някакви свриозни увреждания може да го постигне.
Средата, училището и т.н са избор на родителите. Нонпак избор, а не случайност. И след навършване на 18 стават вече личен избор.
И се повтори многократно , че държавата и обществото осигуряват минимален стандарти в средата и образованието, които позволяват при желание да постигнеш нормално ниво на развитие и нормален стандарт.

Бойко, когато аз бях ученичка учехме руски от трети клас като задължителен първи чужд език и в нашето училище имаше само немски от 7 клас. Разбиранията на моите родители не включваха частни уроци, така че нямах шанс за английска гимназия, насочих се към руската. Немски не научих, а в района, в който живея щеше да ми е от полза, но в осми клас учителката ми по немски ме отврати за дълго от езика, ама до степен да изключвам звука, ако филмът е със субтитри. На 28-29 се опитах да уча английски на курсове. Ходех и на работа, а по едно време дори пътувах по 40 км извън града на работа, а вечер ходех на курс. Но съкурсниците ми нямаха тази мотивировка като мен и след първо ниво се отказваха, съответно между отделните нива имаше големи паузи. Ако към него момент имах деца изобщо нямаше и да се хвана да го уча. Но така стигнах до трето ниво и ... Край - започнах работа в отдалечено село , прибирах се в петък вечер и тръгвах обратно в неделя... Минаха години и забравих това, което бях научила за 300 часа курс. Така става като не ползваш нещо. Провинцията не е София. Не знам за столицата, но при нас учителите по английски дълго време бяха в най-добрия случай с АЕГ, в по-лошия - с курсове за преквалификация. Заради такива филолози с руски, немски и френски останаха без работа. В резултат на това имаме поколения, които не можаха да научат нито един език, защото колко ще научиш от нередовни учители сменящи се всяка година? За занаят вече казахме - едни се хващат и учат занаят, други мърморят как няма работа, но не им се занимава с нещо мръсно, прашно, тежко физически. После тръгват да берат ягоди или портокали или блъскат във Франция в строителството, но за 2000 €. И мърморят колко е зле тук и как тук не се плаща. И децата им стават като тях.

Да, което пак е 1350 лева чисто. Тези ваучери за храна е силно вероятно да влизат в заплатата. Друг е въпросът, че за едно място кандидатстват няколко десетки, тъй като работата е неквалифицирана, следователно доста хора няма да се вредят изобщо.

Като студентка работех в дрогерия на намалено работно време. Заплатата на час беше по-добре от лидълската, даже състудентки искаха също да работят във фирмата, но тогава рядко имаше свободни места.

Ейй, много праволинейно мислене показвате.
Надявам се, допускате, че училището дава само една основа, дава common sense за живота. Само с учебника в 40-минутен учебен час не стаават нещата. Ако искаш може, ако не, ами няма как да стане. Явно тук има и голяма разлика в поколенията, която не може да доведе до обективна дискусия.
Отдавна хората в чужбина не са само гастарбайтери и братя с екзотичен цвят на кожата.

Ама разбира се, че има различни поколения, какво ще е обективна дискусия - шансовете на 25-35 годишните софиянци от добри семейства ли? Мнозинството гастарбайтъри какви са, айтита, лекари?

Подобна картинка беше и при нас, че и по-зле. Въведоха английски в програмата от 5. клас, но нямаше учители. Никой наистина квалифициран не би се съгласил да дойде/да се върне в провинцията за тогавашната учителска заплата, при положение, че тогава английски не владееха чак толкова много хора. Преквалифицира се набързо една учителка с руски да преподава английски, но нямаше как да поеме 4 паралелки да им преподава. Решиха проблема, като 1/3 от учениците с най-висок успех изучава английски, следващата 1/3:френски и най-слабите по успех руски. Преподаватели по руски и френски имаше. След това за втори чужд език пак влияше успехът, ако искаш вторият да е английски. Та по мое време имаше ученици, които изобщо не са изучавали английски в училище. Сигурна съм, че по същото време в столицата и някои областни градове не е било така. Мъжът ми е по-възрастен от мен, а недостиг на преподаватели с английски не са имали

Шансове? Шансът е, че си се родил. Изборите са си лична отговорност, всеки минава през живота по различен начин. Братя и сестри отгледани по един и същ начин, един и същ живот ли имат? Защото моите наблюдения не са такива. Макар и със сравнително равен старт, хората от една социална прослойка могат да се различават, ако го пожелаят, без значение дали си роден в Момчиловци или в София.

Не знам от какво значение е за темата, но като стана дума, така беше - през 80-те нямаше недостиг на учители по английски в по-големите градове, при все желание на повечето деца да го учат, но в малките е имало. Аз съм от випуск, роден през 1975 и 1976. В гимназията имах няколко съученички от Стамболийски, които бяха учили немски или френски, английски е нямало в техния град. Между училите френски беше Гинка Върбакова, тогава Пайтакова, дето щеше да купува ЧЕЗ.
От друга от тях, учила немски, знам, че учител по френски е имало щатен в училището, но за които са учели немски от това училище и от другото в града, часовете са се провеждали другаде, в читалището ли беше, в другото училище ли, забравила съм. Английски йок.
Руският беше задължителен паралелно с един западен по избор.

Аз говоря за 90-те години...

Разбира се, че има значение дали ще ти дадат възможност да учиш в най-подходящата възраст безплатно нещо,което е търсено от работодателите и впоследствие ти дава възможност за по-хубава работа. То не беше само с английския така, но и с информационните технологии и пр. В провинцията съвсем не беше, както в столицата нито откъм материална база, нито откъм преподаване. Има значение в какво училище учиш.

На една по-късно възраст и пари, и време иска, и от мияч на чинии или хигиенист трудно може да направиш еволюционния скок до квалифицирана и високоплатена работа.

Е, да, де, 80-те е нямало хич в някои малки градове, 90-те - ограничено.