Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 16

Минавам да се отчета- 17 ден без цигари. Не ми е много трудно, имам моменти, в които ми се пуши, но преминават. Проблемът е, че вече съм 2 кг. нагоре, а не съм променила храненето. Явно ще трябва да включа физическа активност. Как е при вас момичета?

Минала съм през това с намалянето. Не става. И много други са минали и те знаят, че този номер не минава.
Просто спрете да пушите.

Аз съм добре. Не пуша.
На 14 загубих много добър приятел. Отиде си млад, нямаше и 40 години.
Инфаркт.
Все му пилих на главата. Не ядеше цял ден, пиеш малко вода, повече кафета и пушеше цигари.
Ядеше само вечер.
Имало е да става, но ми е шок още и се чувствам виновна.
И откакто стана първите два дни си викам, добре че не пуша вече, можеше и аз да се подредя така.
Знам, имала съм болки в гърдите  като пушех чат пат.
Но след втория ден почна да ми се пуши доста. Ама удържам де, не пуша.

В интерес на истината наистина ги намалих доста! Последните дни пуша по 3-4, а стартирах с 20 на ден преди две седмици като реших да ги намалям! Но определено крайната ми цел е - развод с тая гнус😭  не знам как да си кажа истински край 😳

Явно част от теб все още ги смята за приятел

Добре де 🤔 казваш,че ти се пуши и държиш фронта? Как????

Ами защото искам, не само защото трябва.
Защото в момента желанието е на психическа основа.
Твърде много се борих да ги спра за да се откажа сега и да сглупя най-тъпашки и да купя цигари.
Тъпото знаеш ли кое е. Този мой много добър приятел водеше нездравословен живот за който му се карах редовно. По цял ден не ядеше. Караше на 3-4 кафета, малко вода, ядеше само вечер. Не беше дебел, но имаше голям корем.
Редовно вечер му ставаше лошо. Имаше драми с кръвното. Все му пилех да си оправи храненето. Не слуша, той така си бил свикнал, на работа му крадяли храната и нямало да носи.
Инфаркт получи. За мен този му начин на живот е виновен. Почти на 40 години.
Чувствам вина, защото като ми писа последната вечер, че му  е лошо и го болят гърдиде, не го отразих. И друг път ми е приказвал такива неща и после ми вика, че имало магнитни бури. И сега същото ми каза. Написах само, че е много чувствителен. Имах предви към тия бури, но и го бъзикнах.
После седнах да гледам филм, не съм го видяла, че е питал защо, после му пожелах лека нощ и това беше. На другия ден не ми прочете нищо, не ми отговори, нещо ненормално за него.
Вечерта се чудех да му звъня, но решхи да не го притеснявам. На другия ден си писах с обща приятелка и тя се притеснила, даже му казала да ходи на лекар. Той явно и нея не послушал. Звъннах му, никой не вдигна. Звъннах след половин час - изключен. Почнах да се притеснявам. Ровичкам в профила, той в друг град. Намерих на майка му и от профила разбрах новината. Шокирана бях.
Та е тъпо някак си. Той ми е пример защо ги отказах, а на мен ми се пуши. Ама няма.
Второ. От спиране на цигари имам големи проблеми с червата и ми отнема седмици да ги боря, ако запаля пак и си го причиня, значи съм идиот. А аз в последните месеци имам страшни здравословни проблеми, освен тия със стомах и черва и ако пропуша - съм пълна идиотка.
Три дни ревах. На единия и на работа ревнах, потече ми зверски кръв от носа. Че и хемороид спуках на дупарата. Ето какво причинява стреса на физическо ниво.
И аз да пуша?
Ще мине.
Изпитвам вина, защото не усетих, че е наистина сериозно и не вдигнах телефона да му кажа да звъни на бърза помощ. Просто го взех за поредното му оплакване.
Но пък и не живееше сам милия.
Ако някой ден пропуша, ще ми трябват по-сериозни доводи.
Да, липсва ми, да тежи ми, чувствам вина, макар че ми казват, че е тъпо това.
И аз да пуша. Той получава инфаркт, а  ти ме питаш що не пуша 

Мой познат получи инфаркт, слава Богу, жив е, но причината беше абсолютно същата. Цигари, две, три кутии, кафета и глад. След минали близо 10 години оттогава, толкова много съжалява, че е загубил здравето си по най - безумия начин, от едни цигари.
Няма смисъл, няма!

Ох, твоя поне е жив.Здравето прецакал, ама живота още не. И винаги може да си оправи здравето, колкото може.
Странно нещо е психиката.
Първия ден ми беше мъка много, ревах, почти непрекъснато. Но си дадох сметка цигарите до какво водят.
Но някак си след втория почна да ми се пуши.
Назад имаше потребителка пропуши, защото загуби детенце. Това вече е причина. Не бих я съдила. Тя си знае. То в такъв момент, целия свят ти е черен и много не ти дреме за някакви цигари сигурно.
Иначе от 14 декември не пуша.
Януари имах дъждовна седмица и нещо на електронни и спрях бързо да не свиквам пак.
Макар че електронните лесно се спират. И някак ги спрях с голям кеф и пет пари не давах после, почти не ми се пушеше. Но след смъртта му дойде това тъпо желание.
В интерес на истината медитирам, но когато мога. Иска ми се да си нагодя режима така че поне 10 минути за това да отделям и мога да каже, че ми е супер. И желанието намалява и се успокоявам.
Моя приятел не пушеше много, така ми е казвал де. Уж казваше максимум кутия, но като се виждахме попалваше повечко за човек, който пали кутия на ден. Оф, знам ги тия приказки на пушачите - ама аз не пуша много.

И аз не пуша ,някак си си превъртях мозъка сутрин като стана да се радвам ,че не пуша,а не както преди да хленча за кафе и  цигара ...и спррея много съм го разредила ,почти не се сещам за него ...имам по две -три впръсквания на ден .
Горе долу и аз така се мотивирах този път да ги спра една позната умря от рак на белите дробове ,а друга сега е на химиотерапия ...колко пък да ми се пуши...айде няма нужда
И малко позитивна мотивация -сънят ми хвръкна с 5-7 точки нагоре ,средният ми пулс падна от 75 на 65 и стресът ми падна с много ...😁 това по данни на часовникът ,много съм доволна ..
Спирала съм ги за 10 години и знам ,че идва момент в който се чувстваш като абсолютен непушач  и изобщо не ти дреме за цигари ,чакам този момент с нетърпение отново...

При мен сутрин е по-лесно. И без това рядко изпитвам желание да пуша, още след като съм си отворила очите. Вечер е по-трудно.

Интересно ми е - и двете ли ваши познати са били пушачки ?

Да! И двете ,но наистина пушеха по много ...

Всички сме наясно за вредата от тютюнопушенето. Спирането на цигарите само с този мотив е много трудна работа. Много пушачи не умират от рак. Съзнанието открива пукнатини в тезата и иска да запалим. От там идва и желанието да пушим. Защото повода да ги откажем не е необорим.
Всеки от нас пуши с определена причина, замества нещо, което не ни кара да се чувствааме добре и цигарата компенсира. Това са неотработени детски емоции, малоадаптивни реакции. Пример меже да е страх, че не мога да поема отговорност / не е осъзнато без работа с писхолог/ от там идва страх, на който обаче даваме съзнателно обяснение - ще ме уволнят, нямаам време, скарах се с някой, ядосах се за нещо и тн. И цигарата, която дава усещането за спокойствие, макар и за кратко, защото след това причината се засилва и е нужна втора цигара. И така ако осъзнаем голямото защо пушим, ще имаме разбирането защо спираме.

Абе ...може и така да е ,но не е баш...на мен най-ми се пафка като съм Хепи и всичко ми е топ,като черешката  а тортата ми е ...Това си е пристрастяване към наркотично вещество ...

Да, права си, че не е обвързано на съзнателно ниво само с покриване на негативни емоции. Затова казвам, че е необходима професионална дълбочинна работа. Задържането на щастлив момент е външното съзнателно възприемане. Какво стои зад него?