Магдена, зависи от прослойката, поколението и населеното място.
- Публикувана: 26 юни 2023, 23:39 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2023, 18:58 ч.
Еманципацията – ограбва или възнаграждава модерната жена?
Скрит текст:
Мъжете, на които еманципацията им пречи, всъщност нямат необходимия набор от качества да бъдат пълноправни партньори, затова си търсят привилегията, искат си статуквото, и се насочват към неравностойни партньори (в едно или друго качество), над които да могат да доминират.Ще го кажа така - ако една жена с добро образование и добра работа, жилищно осигурена, с добри приходи и напълно самостоятелна (разбирай - може да си викне майстор за казанчето и да си закара колата в сервиз), ]предпочете да сподели живота си с един избран от нея мъж, да удвоят активите си и да надграждат - това е мъж, който със сигурност не се "плаши" от еманципацията, и не би седнал да я осъжда или иронизира. Много се радвам, че виждам все повече и повече такива мъже, от всички поколения. Тези от моето поколение се понаучиха - ако не с първия, то с втория брак. А които не се научиха, си носят последствията.
Аз все още съм на етап да разбера какво е това еманципация, кога се е случила и от какво ни е освободила.
А после ще му мисля дали ми пречи.
До сега се говореше, че станало преди 100 години, а сега да ми пречи.
Все едно да ме питате фараоните пречат ли ми. Че що да ми пречат?
Имам една позната, красива, умна, образована, успешна, ИТ мениджърка на около 32.
Все сама стои. Явно всичките мъже ги е страх от еманципацията и им пречи, по вашата логика.
Някак не виждам връзката между еманципацията, успешността на жената и имотите ѝ и нейното "взимане".
Не ми е дерт да "умножавам имоти", чрез полово събиране. И явно не само на мен.
А после ще му мисля дали ми пречи.
До сега се говореше, че станало преди 100 години, а сега да ми пречи.
Все едно да ме питате фараоните пречат ли ми. Че що да ми пречат?
Имам една позната, красива, умна, образована, успешна, ИТ мениджърка на около 32.
Все сама стои. Явно всичките мъже ги е страх от еманципацията и им пречи, по вашата логика.
Някак не виждам връзката между еманципацията, успешността на жената и имотите ѝ и нейното "взимане".
Не ми е дерт да "умножавам имоти", чрез полово събиране. И явно не само на мен.
Някак не виждам връзката между еманципацията, успешността на жената и имотите ѝ и нейното "взимане".
То няма такава връзка, ти непрекъснато се опитваш да измислиш такава, обяснявайки, че аманципантките сами си седят.
Дерт ти е очевидно.
Еманципацията й се състои във възможността да е сама или с някой мъж. В изборът дали да е омъжена или не, с двама или трима любовници, да не е заклеймявана, че е избрала да е точно това, да има или да няма деца. В личният избор какъв човек може да бъде. Къде намеси имоти и мениджърство. Хубаво, айде и избор на професия, от мен да мине.
Еманципацията й се състои във възможността да е сама или с някой мъж. В изборът дали да е омъжена или не, с двама или трима любовници, да не е заклеймявана, че е избрала да е точно това, да има или да няма деца. В личният избор какъв човек може да бъде. Къде намеси имоти и мениджърство. Хубаво, айде и избор на професия, от мен да мине.
Първо 100, после 80, ще дойдем и до 30 
Благодарение на хората, които са ни освободили преди това, днес никой не ни казва. Факт. Тя и самата тема е зададена така - не се чудим дали сме свободни, знаем, че е така. Пита се доволни ли сме от това.
Всъщност на някои жени все още им казват, защото нали, мъжът е глава на семейството, жената - там нещо си, безгласно. Но сега тя има възможност да избира какво да прави. Ако ѝ харесва положението, защо пък не? но не е принудена насила като преди.
Не съм живяла 100 г. назад, затова мога само да кажа какво са ми разказвали прабабите и прадядовците (родени м/у 1905 и 1914). Ужававани и обичани от мъжете си са били само послушните жени. Тези, които не искат нищо различно от желанието на мъжа си и работят непрекъснато. След като цял ден са били заедно на полето, мъжете отиват в кръчмата. Това си е било мъжко място, независимо дали пият или не. Жените остават с децата, успоредно с това готвят, чистят, перат. Били са по 3 поколения в една къща и единственото хубаво е, че не всичко е на 2 ръце. Смятало се е, че жената трябва винаги да е ангажирана с децата и дома, за да не мисли за глупости. Например да каже на бащата да гледа децата, а тя да излезе сама и да удари една ракия с приятелки. Боят е бил сигурен. И няма защита като днес от домашно насилие.
Винаги последната дума е била на мъжа. Разбира се, тя може да каже какво мисли, но и да не е съгласна, няма значение. Решава физически по-силния.
Възможно е в големия град нещата да са били различни, нямам представа, аз съм селско чадо.
И за да не е спам, това е едно от нещата, от които ме е освободила еманципацията. Ако искам ей сега ставам и отивам да изпия една биричка в която и да е кръчма. И никой няма да каже, че съм лека жена, нито ще ям бой после. А след работа си поделяме отговорностите по семейството, благодарение на което и аз имам време за почивка. Имам прекрасен мъж, освободен от всякакви предразсъдъци, който ме приема за човек като него, не само защото законът го е казал. Мъж, който няма небоходимост да се налага над жена, смятайки, че това го определя като мъж. И днес такива мъже има много, слава богу. Еволюция.
П.П. Ако не съм намерила човек, който да ми харесва външно и като характер, защо да нямам право да остана сама? Същото важи и за мъжете.
Благодарение на хората, които са ни освободили преди това, днес никой не ни казва. Факт. Тя и самата тема е зададена така - не се чудим дали сме свободни, знаем, че е така. Пита се доволни ли сме от това.
Всъщност на някои жени все още им казват, защото нали, мъжът е глава на семейството, жената - там нещо си, безгласно. Но сега тя има възможност да избира какво да прави. Ако ѝ харесва положението, защо пък не? но не е принудена насила като преди.
Освен забраната за адвокатство, още чакаме от какво конкретно робство ни е освободила еманципацията.
Включително и за патриархата може да кажете, с какво конкретно е потискал и поробвал жената и КОЙ по-точно.
Включително и за патриархата може да кажете, с какво конкретно е потискал и поробвал жената и КОЙ по-точно.
Винаги последната дума е била на мъжа. Разбира се, тя може да каже какво мисли, но и да не е съгласна, няма значение. Решава физически по-силния.
Възможно е в големия град нещата да са били различни, нямам представа, аз съм селско чадо.
И за да не е спам, това е едно от нещата, от които ме е освободила еманципацията. Ако искам ей сега ставам и отивам да изпия една биричка в която и да е кръчма. И никой няма да каже, че съм лека жена, нито ще ям бой после. А след работа си поделяме отговорностите по семейството, благодарение на което и аз имам време за почивка. Имам прекрасен мъж, освободен от всякакви предразсъдъци, който ме приема за човек като него, не само защото законът го е казал. Мъж, който няма небоходимост да се налага над жена, смятайки, че това го определя като мъж. И днес такива мъже има много, слава богу. Еволюция.
П.П. Ако не съм намерила човек, който да ми харесва външно и като характер, защо да нямам право да остана сама? Същото важи и за мъжете.
Има толкова много причини човек да стои без партньор. Може да е придирчив и да има твърде високо мнение за себе си, може да има недостатък (включително и физически), заради който другите го отбягват, може да е преживял разочарование и заради това да е станал далеч по-предпазлив, може да желае някого, който вече е обвързан с друг... Сигурно има още много вероятности, това ми хрумва, без даже да се замислям. И важи за хора и от двата пола.
Скрит текст:
Имам една позната, красива, умна, образована, успешна, ИТ мениджърка на около 32.Аз все още съм на етап да разбера какво е това еманципация, кога се е случила и от какво ни е освободила.
А после ще му мисля дали ми пречи.
До сега се говореше, че станало преди 100 години, а сега да ми пречи.
Все едно да ме питате фараоните пречат ли ми. Че що да ми пречат?
А после ще му мисля дали ми пречи.
До сега се говореше, че станало преди 100 години, а сега да ми пречи.
Все едно да ме питате фараоните пречат ли ми. Че що да ми пречат?
Все сама стои. Явно всичките мъже ги е страх от еманципацията и им пречи, по вашата логика.
Скрит текст:
Някак не виждам връзката между еманципацията, успешността на жената и имотите ѝ и нейното "взимане".
Не ми е дерт да "умножавам имоти", чрез полово събиране. И явно не само на мен.
Не ми е дерт да "умножавам имоти", чрез полово събиране. И явно не само на мен.
Еволюция на правата на жените в България по конституция през последните 100 години:
[...] Исканията в петицията са за тълкуване на текстове от Търновската конституция по отношение на значението на „граждани“ и дали жените се включват в тази категория.
През 1937 г. се постига частичен успех като „жените майки от законен брак“ получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани.
През 1938 г. това право се разширява за гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години. Но има условие – те трябва да са омъжени, разведени или вдовици. Девойките остават „безгласни“. Новият Изборен закон дава само активно избирателно право на жените – т.е. да гласуват, но не и да бъдат избирани.
През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права.
[...] От 1896 г. до 1951 г. жените, които са абортирали умишлено са носели наказателна отговорност. Промяна следва в периода 1956 – 1972 г., когато следва легализиращ режим – абортът става законен, а на жените се дава право сами да правят избор за своето репродуктивно здраве.
Загрижена за прираста на работната сила, а не за правата на жените, тоталитарната власт през 1973 г. въвежда ограничения. В сила влиза почти пълна забрана за аборт по желание при жени без деца и такива само с едно. На следващата година се въвежда разграничени в режима според семейния статус. Забраната важи за всички омъжени жени, а аборт по желание се разрешава само на вдовици, разведени и неомъжени.
Прекъсването на бременност се разрешава само в три хипотези:
Бременност в резултат на изнасилване;
Бременната е неомъжено момиче до 18 г.;
Бременната е жена над 45 г. с едно живо дете.
Чак през 1990 г. се връща законният статут на абортите.
повече тук: https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/v-navecherieto-na-8- … oto-na-izbor.html
Ще бъде интересно, ако някои успее да намери подобни текстове за България за развода и за свободния достъп до противозачатъчни.
[...] Исканията в петицията са за тълкуване на текстове от Търновската конституция по отношение на значението на „граждани“ и дали жените се включват в тази категория.
През 1937 г. се постига частичен успех като „жените майки от законен брак“ получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани.
През 1938 г. това право се разширява за гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години. Но има условие – те трябва да са омъжени, разведени или вдовици. Девойките остават „безгласни“. Новият Изборен закон дава само активно избирателно право на жените – т.е. да гласуват, но не и да бъдат избирани.
През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права.
[...] От 1896 г. до 1951 г. жените, които са абортирали умишлено са носели наказателна отговорност. Промяна следва в периода 1956 – 1972 г., когато следва легализиращ режим – абортът става законен, а на жените се дава право сами да правят избор за своето репродуктивно здраве.
Загрижена за прираста на работната сила, а не за правата на жените, тоталитарната власт през 1973 г. въвежда ограничения. В сила влиза почти пълна забрана за аборт по желание при жени без деца и такива само с едно. На следващата година се въвежда разграничени в режима според семейния статус. Забраната важи за всички омъжени жени, а аборт по желание се разрешава само на вдовици, разведени и неомъжени.
Прекъсването на бременност се разрешава само в три хипотези:
Бременност в резултат на изнасилване;
Бременната е неомъжено момиче до 18 г.;
Бременната е жена над 45 г. с едно живо дете.
Чак през 1990 г. се връща законният статут на абортите.
повече тук: https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/v-navecherieto-na-8- … oto-na-izbor.html
Ще бъде интересно, ако някои успее да намери подобни текстове за България за развода и за свободния достъп до противозачатъчни.
За абортите нещо не е написано точно. През 70-те и 80-те е имало комисия, която е давала становище (или направо разрешение, не съм сигурна) дали да се разреши аборт. Със сигурност не е вярно това за само трите разрешени хипотези, може би в тези хипотези не е имало нужда от становище на комисия, не знам. То така написано, противоречи на предходните изречения. Хем само три хипотези, хем може за вдовици, неомъжени и разведени извън тях. Нещо не е написано правилно.
Омъжени жени в оня период със сигурност са правели легални аборти с "да" от тази комисия. Колкото повече деца има жената, толкова по-лесно се е давало разрешение за аборт, но е зависело и от други фактори, лоши битови условия например; и на омъжени с едно дете са давали, ако преценят. На жени без мъж - по-лесно.
----
Какви текстове да намери някой за развода? Мога да ти намеря законите и поне от 1968, от първия Семеен кодекс, насам, уредбата на развода не е много по-различна от сегашната. По-назад във времето има разлики според периода, в един период около 50-те години е имало изброяване на определени основания (конкретни факти), които трябва да се докажат, за да се допусне развод, но то така е било и по църковното право до 1945.
Омъжени жени в оня период със сигурност са правели легални аборти с "да" от тази комисия. Колкото повече деца има жената, толкова по-лесно се е давало разрешение за аборт, но е зависело и от други фактори, лоши битови условия например; и на омъжени с едно дете са давали, ако преценят. На жени без мъж - по-лесно.
----
Какви текстове да намери някой за развода? Мога да ти намеря законите и поне от 1968, от първия Семеен кодекс, насам, уредбата на развода не е много по-различна от сегашната. По-назад във времето има разлики според периода, в един период около 50-те години е имало изброяване на определени основания (конкретни факти), които трябва да се докажат, за да се допусне развод, но то така е било и по църковното право до 1945.
Дерт ти е очевидно.
Еманципацията й се състои във възможността да е сама или с някой мъж. В изборът дали да е омъжена или не, с двама или трима любовници, да не е заклеймявана, че е избрала да е точно това, да има или да няма деца. В личният избор какъв човек може да бъде. Къде намеси имоти и мениджърство. Хубаво, айде и избор на професия, от мен да мине.
Еманципацията й се състои във възможността да е сама или с някой мъж. В изборът дали да е омъжена или не, с двама или трима любовници, да не е заклеймявана, че е избрала да е точно това, да има или да няма деца. В личният избор какъв човек може да бъде. Къде намеси имоти и мениджърство. Хубаво, айде и избор на професия, от мен да мине.
Иначе, 100 пъти бих избрал нея, пред някои други рекламирани опции. Не е оставяла впечатление като някаква феминсктка или еманципатка, въпреки кариерните успехи.
Моите дядовци и прадядовци в кръчма не са стъпвали.
Аз също не съм се скъсал да ходя по кръчми. Не мисля, че и на една жена ѝ е мястото там, ама няма лошо да ходи, щом иска.
Имам една позната, дето оставя мъжа си да гледа децата, ама не е на ракия и не е с приятелки.
Боят е изключен, защото сега браковете са модерни.
Така, остана само да видим откъде идва тази "разлика в заплащането по полове" и на какво се дължи... 
Някой май не е чел Под игото, това разбрах от последните страници.
Основна характеристика на мъжете в СО е, че някакви жени все ги искат, а те не се дават.
Нещо не мога да разбера за какво става дума в темата.
Еманципация = равни права. Кого да ограбват равните права?
А на Танграта пък изобщо не му чаткам тезата. Предполагам, че идеята е (отново) как мъжете са велики и правят всичко, а жените имат претенции и не правят нищо, а не би трябвало да имат претенции, след като не могат да пренесат чувал цимент на гръб или да построят жилищен блок.
Мъжът има физическа сила, жената - не. Мъжът не може да ражда, жената - да. Това не е до права (еманципация), защото няма закон, който да промени това. От там нататък е който както се разбере с партньора си.
Еманципация = равни права. Кого да ограбват равните права?
А на Танграта пък изобщо не му чаткам тезата. Предполагам, че идеята е (отново) как мъжете са велики и правят всичко, а жените имат претенции и не правят нищо, а не би трябвало да имат претенции, след като не могат да пренесат чувал цимент на гръб или да построят жилищен блок.
Мъжът има физическа сила, жената - не. Мъжът не може да ражда, жената - да. Това не е до права (еманципация), защото няма закон, който да промени това. От там нататък е който както се разбере с партньора си.