Еманципацията – ограбва или възнаграждава модерната жена?

Няма гаранция за това. Пример - родителят ми. Той плаща винаги. Не държи на нито една от жените, на които е кавалерствал. Дори ми е споделял по повод на моята връзка, че след 5-тия път сексът му омръзвал. И почва да търси кусури. Тая не можела да готви, оная не чистела, третата била сребролюбка, четвъртата пък с противоположни на неговите политически разбирания. Затова и пишем в тема за еманципация. За да не приемем твърде навътре шока от изоставянето, когато сме вложили чувства и свикнали на удобството някой друг да плаща за нас.☺️

Ти си над  50, доколкото знам, значи баща ти е над 70, нормално  е след петия път секса да му омръзне, и да започне да мрънка и намира кусури на "невестата". Колкото повече остарява един човек, толкова по трудно свиква с нови хора в живота си. При теб няма такава опасност, щом този изобщо не прави планове да заживеете заедно.
Както викаше доня Фина от Новите съседи, ако си го гледала:
ПЛАЩАЙ РИБАРЮ, ПЛАЩАЙ, ПЛАЩАЙ!
ДА ПЛАЩА!

Не ги бъркам. Помня много добре, че се фукаше, че плащаш половината. Много жени в България от нашето поколение обичат да се доказват на вятърните мелници. Още тогава ти писах, че човекът си е екстра. Тогава ти беше доволна, че сте в изключителна връзка, но лайт и се срещате за уикенди.

Каква връзка с румънеца, бе Раве? Това е било жив мазохизъм.  Той изначално не ти е харесал, сексът бил ужасен. При ужасен секс при мене втори път няма. Как може да се влачиш 8 месеца с убитак за да докажеш на баща ти, че не си с друг, когото той не харесва? 

Според мене чувстваш някаква вина на подсъзнателно ниво, вече не можеш да се привързваш към мъж заради ниските хормони, страх те е да не ощетиш децата и затова избираш мъже с очевадно неподходящи за връзка качества. Харчиш като си с тях и после извиняваш скъсването с неподходящите им качества и фактът, че си плащала като че ли измива съвестта ти. За абсолютно всеки мъж си писала какво си платила ти. С това те помня. Няма лошо по принцип, но не си емоционално свободна.

И аз имах такъв период. И аз избирах мъже, с които чувствах, че мога лесно да скъсам.

Живееш отдавна в Канада, сред много евреи и няма как да не знаеш табихетите на религиозните. След като си приела изключителна връзка, би трябвало да приемеш и лимитите, които човекът има в културен план.

Все едно аз да тръгна тук с арабин и да ревна, че не ме кани у тях на вечеря, не ме води на антилска дискотека, нито на чалготека, опера или театър, не ме представя на децата му, ходи да коли овена за Байрама, вместо да ме заведе на Спа, не ме е завел в Мека и отишъл сам на хаджилък и как съм му платила цигарите, ресторанта, които всъщност той предлагал чинно да плаща всеки път.

Ох, сега видях. Осем месеца с мъж, който секса му е под нулата, а ти водиш и него, и майка му на почивка в твоя къща, а те искат по пътя да спите в колата, за да не се охарчат?
Вземам си думите назад, дръж си евреина, ама си търси някой канадец, българин, грък, руснак, сърбин.
Невена, и при ниски хормони една жена може да не иска да живее сама. Не всички са си самодостатъчни, особено, ако цял живот са свикнали да живеят с други хора. Не знам и ти самата колко време би издържала да живееш сама, без съпруг и деца. Какво ще правиш по цял ден, всеки ден? Особено ако и не ходиш и на работа. Аз лично ще изкукуригам.
Равена, извинявай за личния въпрос, ама ми стана интересно - евреина разбра ли за връзката ти с румънеца, и как реагира?

Преди да се оженя живях 10 години сама и ми беше много добре. Откакто съм женена, рекордът ми сама в къщи е 2 месеца и бях супер доволна. Не изкукуригах. То е и до характер. Живея на оживено място и винаги има с кого да изляза ако толкова искам. Едно е да живея с мъж, с когото сме се влюбили, напаснали, изградили общ живот, а съвсем друго с някой нов, който изначално не ми харесва особено.

Равена, доколкото помня, живееше със сина си, а не сама. Често се вижда с баща си. Вероятно има приятели, колеги, ходи на работа, поддържа огромна къща, двор.

Ниските хормони не пречат да съжителстваме с друг, но пречат да получаваме оргазми. Сексът става безпредметен, да не казвам болезнен. От по-възрастни приятелки зная, че ако след менопауза, жена не прави 10 години секс, после е невъзможно и даже болезнено. Органите атрофират.

Ако е да не е сама, Равена може да си вземе au pair, който поне ще чисти двора. Може да докара майка си като се пенсионира, може да се събере с някоя приятелка, която също е сама, да пусне квартиранти. Няма нужда да си причинява мъже и секс, който и е неприятен.

Майка ми живее сама и не търси мъж или компания. Май е до характер. И тя е единствено дете и е свикнала да е сама.

Канадец или руснак Равена няма да хареса и разбирам защо. За сърбин съм пас.

Едно е да живееш сам, докато си млад, купони, ааа, ууу, с компании насам натам, всички около теб са свободни. Друго е на 60, най малкото повечето ти познати си имат семейства, грижи, социалния живот рязко намалява...съдя по моите познати. Хубаво, веднъж седмично ще се видите на кафе, питие, ама постоянно сам да ставаш и да си лягаш, и да си общуваш по социални мрежи, не е за мен. Нито пък бих досаждала на децата си, както тук, във форума има много примери на разни свекърви, дето съсипват семействата на синовете си, щото да не са сами...

Майка ми беше сама на 60г и 20г по-късно си живее сама. Митка повече от мене, доскоро работеше. На 60г много от приятелките и бяха и те разведени, овдовели и все повече оставаха вдовици. Редовно ходят на екскурзии по света, по ресторанти, опера, някои и на театър, по гости. Не се е оплаквала от липса на хора около нея. Като говорим, телефоните и непрекъснато звънят. Една братовчедка на баба ми овдовя преди да чукне 30г и сега, на над 80г още е сама. Ни връзка, ни брак. Като беше млада, децата и не и разрешаваха да има връзка. После удря менопаузата и това е.

Тук става въпрос за това, че в една връзка една силна жена няма нужда постоянно да се валидира като доказва, че може да направи всичко сама, напр. като отказва помощта на мъжа, защото може вместо това да ангажира хамали. Във връзката може да си позволи "да свали гарда" и да бъде уязвима, нуждаеща се от помощ. Бат Георги да ме поправи, ако греша, но мисля, че при него проблем е било това, че той не е можел да се чувства мъж до жена, която "може всичко сама" и не го оставя да се грижи за нея.

Аз пък мога много неща да правя сама, ако не мога сама - мога да си платя. Изобщо не се притеснявам и нямам страх, че с нещо няма да се справя.
Но! Има ли мъже край мене, оставям ги да помагат, да измислят варианти, да се борят с проблема и ситуацията и да възтържествуват накрая. Това им дава възможност да се чувстват силни и доминиращи над ситуацията, не над мене. Помага за добрите взаимоотношения и мъжкото его. Не разбирам жени, които бият тъпана, че всико могат сами, а живея в държава където жените са точно такива. Съответно, виждам в какво са се превърнали мъжете тук и каквото виждам, никак не ми допада.

"Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост."

Ги дьо Мопасан

Това мисленето много усложнява живота Като поиска мъжът да свърши нещо, усмихвате се един на друг и го оставяш да продължи. Ама това значело ама онова значело, пък някой какво ще си помисли, някакви излишни неща граничещи с параноя да не би някой да ви помисли за по-изостанали. Много крехка тая еманципация, току някой отворил вратата пред вас и я съборил 😵 Ами това не е еманципирана жена, а е жена изтъкана от комплекси, непрекъснато в страх някой дребен жест да не наруши статуса й.

На мен изобщо не ми пречи мъжете да ми помагат, когато имат желание, с радост им се оставям Не виждам какво общо има еманципацията. Еманципацията е като не желае да ти помогне, да имаш други варианти, защото не зависиш само от него. Другото си е характер. Това за секса също не го разбирам. Ако някоя е дърво в леглото, то не е защото има равни права. Аз се смятам за доста еманципирана жена, ама съм си палавница и сексът ми е абсолютен кеф. То всъщност покрай еманципацията удоволствието на жената почва да е фактор, или това също е проблем за някои мъже?

Това жената да вържи всичката работа си е било точно преди да се появи еманципацията

Да се върнем пак на това, че липсата на нежност не е еманципация, а дефицит на женския характер.
Компенсират липсата му с други неща и викат - аз съм силна жена. Не си силна, глупава си.

Мда, майка ми, навремето, като вършеше всичката работа вкъщи, и мъжката, и женската, а баща ми се попипваше, ходеше по приятелки и внимаваше да не настине, та кво, в крайна сметка пак се разведоха, той отиде при мама, щото тя вече не можеше да го издържа.