

Ох, това беше много сладко, почти се задавих с кафето от смях 
Точно вчера си говорихме с ММ по тази тема. Поводът беше как да си преразпределим ролите в семейството като почна работа. По негови думи е много щастлив, че не живее във времена, в които е трябвало да работи по цял ден и да не си вижда децата. Желанието му е да мине на 80% и да свършва в 16h, за да взима малчовците от забавачка. Проблемът е, че това ще спъне кариерното му израстване и ще е възможно само ако аз имам такова. Аз пък предпочитам да работя, отколкото да пиша домашни, да лепя проекти и кошмарът ми - да пея ноти. Безкрайно сме благодарни на равноправието, защото ни дава този шанс. Да правим каквото ни е по сърце. И мъжете, и жените. Всъщност не съм срещала мъж, който да се оплаква - обикновено са щастливи, че не само на тях се налага да вкарват пари в семейството и че имат времето да са бащи в истинския смисъл на думата.
Виж сега... първият отговор е "кой както я нареди". Но всъщност този отговор не е верен, а трябва да се каже "кой както иска". Не вярвам някой да е нямал ни една кандидатка да му роди дете. Но по някаква причина не е поискал. Друг пък е бил ок да стане баща, евентуално и от няколко жени.
И с еманципацията е същото, защото на теория (на картинка) има само положителна страна, но на практика медалът може да се обърне и се вижда, че това си има и цена. И вече различни хора имат различни предпочитания. Точно както в темата за и против социализма - принципно е същата дилема за двете страни на медала и някои предпочитат сигурността, докато други възможностите.
Но преди изборът е бил ограничен от липсата на глобални технологии и транспорт, и хората са се оглеждали в тяхно село с няколко хиляди души, та не виждам толкова ограничаващо да е това