Мнение за стиснатите хора

  • 23 034
  • 351
  •   1
Отговори
# 270
  • Варна
  • Мнения: 6 902
Не, не е страх. Има си жилище в града. Пести за друго, по-голямо. Но дори и да нямаше, трябва ли да рискува собственото си здраве? Или примерът с авокадото. Как по-точно пести пари за жилище, като 20 минути избира между няколко авокадота на една цена? Малко по-голямото авокадо няма да стигне за още една салата.
Тук сме далеч извън пределите на устременото и последователно пестене с ясна цел.

ЕммаТ, продължаваш да не си разбрала правилно. Жилището в центъра е на мъжа ми. Майка ми какво общо има??

# 271
  • Мнения: 14 871
.... Но какво да го правим стиснатият човек, ако сте една кръв? Родител, дете, брат... ...

... Хем съм наясно, че е имала ужасно бедно детство, също и че баща ми беше прахосник и ако не беше нейната стиснатост, най-вероятно аз нямаше да имам нищо, но от тогава са минали години. Отдавна живее съвсем различен живот, но това нейното за мен не е живот. Много ми е трудно да съм свидетел на всичко това, постоянно се опитвам да ѝ говоря, да разширя малко мирогледа, да показвам нещата от друг ъгъл, но единственото, което получавам насреща е сърдене, че ѝ се карам...
Ами виж, на мен баба ми беше така. Беше преживяла големи катаклизми, времената са били кошмарни и тя беше развила исключителна... не стиснатост, бих го нарекла спестовност. Това беше дълбоко залегнала паника, че нещо лошо ще се случи и няма да има пари за елементарните нужди, затова трябва да се пести от всичко.

Какво да правим? Аз предлагам разбиране за проблема. За мен и за теб може не е живот да живееш в такива ограничения, но какво, ако тя така се чувства конфортно? Нека си живее живота, както намери за добре.

# 272
  • Мнения: 22 084
Беше писала, че майка ти е дала недостигащите пари от себе си, когато банката ви е прецакала с промяната на условията.

Както и да е, мисля, стана ясно какво исках да кажа и без такива подробности.

# 273
  • Мнения: 19 550
Диди, дожаля ми за майка ти. Това е някакъв страх да не остане без пари. И моите родители в някакви моменти почват да правят някакви такива прекалено стриктни икономии (в други моменти пък харчат нашироко), все едно се обажда някакъв страх от миналото (когато са били зле финансово). Или пък трупат излишни неща (стари и непотребни според мен). Ами, да правят каквото ги кара да се чувстват добре. Изтъквам им факта, че никога няма да опрем до стари и демодирани (и отеснели) дрехи, например защото ако обеднеем чак толкова поради кой знае какви внезапни и неочаквани събития, магазините втора употреба са на разположение Laughing, ама не помагааа... И като ида на гости, няма къде да си сложа дрехите, с които съм дошла, защото гардеробите са пълни с неща, които би трябвало да са изхвърлени. Ама, здраве да е! Няма да се променят.

# 274
  • Варна
  • Мнения: 6 902
Uncommon, права си, трябва да се опитам да проявя повече разбиране. Просто наистина ми е трудно и четейки темата за стиснатите хора, изпитах нужда да с споделя. Както казах - поканил ме някой стъснат на среща. Местя си го в другия крачол и продължавам напред, най-много да се посмеем на чаша вино с приятелка за неловкия опит, него никога повече няма да го видя. Но когато проблемът е с близък човек, е по-трудно.

Беше писала, че майка ти е дала недостигащите пари от себе си, когато банката ви е прецакала с промяната на условията.

Както и да е, мисля, стана ясно какво исках да кажа и без такива подробности.
Да, така е, но дори и да не беше ги дала, мъжът ми щеше да си изтегли кредита, па макар и с по-неизгодни условия и пак да имаме това жилище. Професията и доходите му са достатъчно добри. Капитан е все пак. Не знам как можа да заключиш, че живея там, където въм в момента, благодарение на майка ми... Grinning Иначе благодаря и на теб за милите думи.

# 275
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Нека правим разлика между поколенията. Май всички родители от по- старата генерация са така, вкл и моите. Преживели са кризи и какво ли не. И сега с тези мизерни пенсии. Не, че сме ги оставили да мизерстват, не са лишени от нищо, но тази характерна пестеливост си я има. Манталитет

# 276
  • София
  • Мнения: 19 974
Все пак ви е помогнала. Не е малко.
Аз не бих казала, че съм стисната, но обичам да си избирам плодовете и зеленчуците. Иначе разбирам какво искаш да кажеш, но наистина поведението на майка ти не е точно стиснатост, а презастраховане.
Един стиснат човек не би дал и малко на друг.

# 277
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Еди стиснат човек не би си купил и авокадо 😀
Би излязъл с лафа "баба ми все авокадо е яла".

# 278
  • Мнения: 24 372
Еди стиснат човек не би си купил и авокадо 😀
Би излязъл с лафа "баба ми все авокадо е яла".

Е, защо. Едно авокадо да е 2 лева, с малко зехтин, чесън подправки, може яйце, извара и пр., за 3 лева може двама души да намажат филийки и да се наядат. Те баничките започват от 2 лева, едно бурканче с лютеница да си купиш, няма да излезе по-евтино от авокадо

# 279
  • София
  • Мнения: 18 572
Всъщност и аз винаги в магазина подбирам внимателно плодовете и зеленчуците. Не е от стиснатост, но не искам да си дам парите за нещо малко/ударено/зелено/презряло/загнило и т.н. Искам най-хубавото. Отстрани сигурно стисната изглеждам.
Ето, днес точно по обяд в жегите ходих от Царево до Бургас, за да не изпусна голямото сезонно намаление в Юск. Даже нещата не ми бяха важни на живот и смърт, но по-натам щяха да ми излязат 2 пъти по-скъпи. Даже купих и разни неща за София, че по-натам може да не са толкова намалени. Едната ми щерка ме обяви за чисто луда.

# 280
  • Мнения: 19 550
Това си е развлечение, Фивър.
(Аз бях в "Джъмбо". Relaxed)

# 281
  • Варна
  • Мнения: 6 902
Все пак ви е помогнала. Не е малко.
Аз не бих казала, че съм стисната, но обичам да си избирам плодовете и зеленчуците. Иначе разбирам какво искаш да кажеш, но наистина поведението на майка ти не е точно стиснатост, а презастраховане.
Един стиснат човек не би дал и малко на друг.

Разбира се, че пак е помощ и то не малка. Просто държа да не се остава с погрешното впечатление, че тя ми е купила апартамент на центъра... Парите са на заем, не подарени. Половината вече са върнати даже.
Иначе по повод коментара, че за първо внуче щяла да харчи с удоволствие, много ще съм щастлива ако един ден наистина стане така. Защото имам чувството, че страда за всеки похарчен лев, платен на каса, а не вкаран на депозит в банката.
Мама ми е единствената подкрепа, освен мъжа ми. Искам да живее спокойно и щастливо, а виждам само лишения. Но ако наистина тези лишения а успокояват и ощастливяват, трябва да се опитам да я разбера...

# 282
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 650
Диди, няма как да промениш възрастен човек, особено пък ако жената е имала бедно и пълно с лишения детство. Това оставя сериозни травми. Аз с моите съм се отказала, нито говоря вече, нито се ядосвам. Имали са тежък живот и това е дало отражение. Живи и здрави да са ни родителите, а пък то всеки си има своите странности.

# 283
  • Мнения: 2 288
семейството не ме дразни, защото не ме афектира директно.
Сестра ми не обича да харчи и казва че е “евреин”, ами хубаво нейна си работа.
Докато мъжа ми ако е стиснат ме касае пряко - храна, почивки, удобства, излизания, дали имам право да пускам лампа ако не е мноого тъмно ( и такива познавам)

# 284
  • Мнения: 8 459
Каквото и да си говорим, широкоскроен човек, няма да вирее добре до някой, който си цепи стотинката на две. Нито родителите ми са били такива, нито ние с брат ми станахме такива.
Не обичам да се лишавам за след 20  години, когато не се знае, дали ще съм жива и здрава.

Общи условия

Активация на акаунт