Частни училища - информативно-дискусионна тема -60

Треската изпитна вече отмина,
успешно приключи и тази година.
Пред масивната стара училищна сграда,
зад леко олющена вече ограда,
строени във двора под златни лъчи,
доволни, щастливи, с искрящи очи,
седмокласници своите дипломи вземат,
по пътища нови след това те поемат.
Успешно класирани, заслужиха лято,
със  дъх на море и със пясък от злато,
безгрижна ваканция с весели дни,
с трепети първи и с много игри.
Но лятото хубаво бързо отмина,
чака ги нова учебна година.
Отпочинали, ведри, завръщат се всички,
във  сряда да литнат досущ като птички,
всяка от които крила да разтвори,
по пътя избран към мечтани простори!

За миг изминаха дванадесет години
откак пристъпихте училищния праг,
пораснахте и станахте върлини,
а днес за вас денят е много драг.
Училището отмина неусетно
остави във душата ви следи,
направи ежедневието цветно,
срещна ви с приятели добри.
То знания, умения ви даде,
пося в сърцата зрънце светлина.
И редом с това от вас създаде
човеци любопитни към света.
Днес пътищата ваши се разделят,
ще следва всеки своите мечти.
Дано след време всички да споделят
успехи във житейските борби.
Да, ще ви липсва този със когото
един до друг седяхте редом в час
и чуждо бе в контактите ви злото,
нямаше и тайни между вас.
Ще липсва и любимият учител,
за него бяхте собствени деца,
за вас пък беше той като родител
и даде ви за полета крила.
Летете волно, чудеса творете,
нов път ви чака, пъстър и красив.
Вървете смело, винаги помнете:
„Човек се учи докато е жив“.

Сред радост и тревога покрай  мен
изнизаха се бързо ден след ден.
И в миг един, когато се обърнах,
пред себе си   тийнейждър зърнах.
Тоз' пубер ту приятел ме нарича
и като такъв безкрайно ме обича.
Обгръща ме тъй нежно с две ръце,
че стопля  мигом моето сърце.
Ту в мене вижда сякаш враг,
застанал там, на къщния  му праг,
който  само  доводи му вади,
че  зле държат се днеска  всички млади.
Гледа ме с упрекващи очи,
трудно му е май да замълчи,
от нов скандал със мен да се предпази,
да не покаже колко в този миг ме мрази.
Отхвърлящ грубо майчината ласка,
надянал пубертетската си  маска,
той бълва в яростта си думи,
раняващи  досущ като куршуми.
След което, хоп,  ръцете си измива,
че майка му за всичко му е крива.
Не давала в студа да се излиза
със кецове и разкопчана риза,
не пускала до късно на купони,
защото параноята я гони,
че има нещо гнило и тревожно
и да се случи нещо лошо е възможно.
Оказвал се понякога проблем
дори намазаният  плътно с гел перчем.
С две думи  му  надявала хомота
и не отстъпвала от своето и йота.
Умеела тя само да се кара,
оръжие явявал се шамара.
Правата, свободите му отричала.
Нищо че твърди, че го обичала..
......................................................
Понякога ми идва да завия
попадна ли в такава олелия.
Но точно в този миг пред мене пак
застава  моят пубер веселяк.
Чаровно усмихнат, с  тъй ведър нрав,
признава смутено, че не е бил прав.
Нежно по челото след това  ме целува
тогава разбирам, че всичко си струва.
Причина откривам за това  да съм жива,
щастлив ли е той, и аз съм щастлива.