Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Именно. А то на нашите младежи "умът им идва в главата" след седми клас, понякога и в десети. И ако са си отрязали шансовете в пети какво правят? Иначе през шестдесетте и седемдесетте Ханс се научи, че няма нужда да учи много, защото и със средно образование ще си намери работа в завод и ще има пари за къща, кола, бира и почивка на Майорка. Да де, ама напоследък нещата нещо се скофтиха, говори се за обедняване, неквалифицираната работа намалява, а се задава и изкуствен интелект...

Основният проблем на днешното общество е, че чака някой друг да направи нещо.  Учителят, училището, но не и родителите.... докато моят беше до 4 клас,  повече контакти имах с други родители. Основно чувах, че госпожата не е направила това, не ги е научила онова , не ги е оценила, както трябва. Питах ги те какво правят за децата си, учат ли с тях, обясняват ли им....гледаха ме, като извънземно.

Sephora, а може ли едно дете в Германия, което на 9-10 години е разпределено в ниско ниво, по-късно да мине в по-високо или да учи в университет? Защото, споменах го и преди, на моя приятелка синът не успя. Винаги му е вървяла математиката с лекота (баща му е физик по образования, макар и да не работеше по специалността си, леля му е университетски преподавател по математика), обаче беше мързелив и развей прах като малък, интересуваха го предимно футболът, колелото и шляенето навън. На около 16-17 години му дойде акълът, искаше евентуално да се пробва за висше някаква инженерна специалност. Еми не стана. Сега си продължава нещо в областта на аграрното стопанство май беше. Не че е лошо, напротив, но така не се ли убиват личните желания и мечти?

Точно така.  Има много примери за умни и мързеливи деца, на които им идва акълът на 16-17 години. После се засилват и си учат добри специалности във ВУЗ. Не мисля, че е редно и правилно да се определя бъдещето на човек от представянето му на 10 г.

Въпросът засега не е Как да стане, а Какво да стане. А когато има желание, има и начин. Например класове по макс 10-12 деца, старши и младши учител в час, плюс един допълнителен за най-изоставащите. Родителите могат да са необразовани бачкатори, законът го позволява, но това ли трябва да определи индивидуалността,обучението, бъдещето на детето им?

Лейди, не знам в България ли живееш, но представите ти нямат нищо общо с реалността. Нито има толкова учители за такива малки групи, нито има толкова място, където да разпределят класове по 10-12 деца. Повечето училища са на две смени именно защото няма място, какво остава за двойна бройка класове.
Не трябва, но както се вижда, на запад се случва същото, че даже и в по-голяма степен и от по-рано.

И между другото, в предучилищна-трети клас какви толкова умения и знания се изискват от един родител, за да проследи дали детето му усвоява материала, дали си пише домашните вкъщи и изгражда навици за учене? Изключвам тук съвсем маргиналните групи. Останалите ако имат желание и им е важно, ще следят и ще вземат мерки.

И защо реши, че баш точно това има как да стане??? Такова нещо няма и в скъпо платените частни училища. А в държавните класовете са по 30 деца и учат на две смени, защото няма база. И учители няма.  Нека бъдем реалисти все пак.

Родителите работят, някои и на смени, имат и по-малки или по-големи деца в картинката, на които също трябва да обърнат внимание, може да имат болен възрастен, какви ли не ситуации. Тези от малките населени места с къщи и двор, работят и по двора след работа. Затова се разчита на занималнята, защото там има учител, който трябва да може да обърне внимание на детето и да му помогне при необходимост.
На мен ми се налагаше да допитвам в първи клас у дома, защото детето работеше много бавно и успяваше малка част в занималнята, на фона на недописаното в час плюс домашното. Вземах в 17ч първокласник ш дете първа група. Нормално и двамата имаха нужда от почивка и време за игра. Така дописването отиваше след вечеря когато малкото дете искаше да играе, а не да бъде пренебрегнато и се пречкаше на каката. Тя пък се разсейваше и ставаше така, че след като не можем да заинтересуваме тригодишното да учи с кака си, което е нормално все пак да няма такъв интерес, то биваше напъдено в детската и оставено само пред телевизора. Ами кошмарно е за всички. С едно дете можеш да ме отделиш повече време, но с две става за сметка на другото. А никой не знае изначално като планира семейството си, че детето му ще има затруднения или ще е по-бавно. На децата в норма също им се играе и имат нужда от почивка, а не след като са били 9 часа в училище да пишат и учат още два часа у дома.

Мама Ру,  тогава се оставяте на училището и не се оплаквате кое, как, защо. При 30 деца учителят не може и не е длъжен да научи точно вашето как да учи или да му обръща специално внимание.  Когато и родителите нямат възможност за това, просто се действа според това, което е налично.
Аз примерно не знаех, че в занималнята не учели по АЕ и изведнъж втори клас моят започна да дава назаден. Занимавах се с него вечер и уикендите. Ако нямах тази възможност,  оставям го и да се оправя. Или се плащат курсове,
уроци..... Много хора така правят. Всеки си решава за децата си, то никой на никого не е длъжен. 
Много ми е интересно като чуя, че госпожата била длъжна нещо си специално за някое си дете.....ами, не е. Длъжна е да отиде на работа,  да си предаде урока, да изпитва и т.н., а това, че някой не си е научил, си е негов проблем.

Дъждец, в България отглеждам (и образовам) трето дете, знам каква е реалността, не ми харесва, изказвам мнение, според мен, в каква посока трябва да се работи. А именно, с образованието да се ангажира държавата, не родителят и да се работи в посока качество,а не количество. С което отговарям и на ЧС, зная, че няма възможност и ресурс, но ако се държи целта под око, след време ще се случи.
 "И между другото, в предучилищна-трети клас какви толкова умения и знания се изискват от един родител, за да проследи дали детето му усвоява материала, дали си пише домашните вкъщи и изгражда навици за учене?"
 Да проследя мога, да го компенсирам не мога. И не би трябвало, според мен.

Е, не бях аз тази, която каза, че учителите са длъжни да научат детето ми как да учи. Просто посочвам, че много хора нямат възможност допълнително да работят с детето и разчитат на училището.
На мен лично, а чувам същото и от колеги, системата, когато за ЕГ и МГ се кандидатстващи с изпит след 7 клас, а в другите гимназии и техникумите се влизаше по бал след 8 клас, беше по-добрият вариант.
А ако се прецизира и учебното съдържание според нуждите ще е супер. За някои региони трябват допълнителни часове БЕЛ например, за други може да не е нужно да учат след 10 клас математика, например или да е нужен определ раздел от математиката, на който да се наблегне повече. Както и сега има паралелки, които имат по-малко часове чужд език и то само един, а не два.
Децата се разслояват по естествен начин след 7 клас. И по интереси, разбира се.
Днес гледам минимални и максимални балове в моя град и установих, че в някои ПГ минималният бал е по-висок от миналата година и то с по 20-30 точки, без да са всички от елита.

Първо и много определящо е да се приеме, че децата са с различен капацитет. След това е да се използва капацитета на детето за постигане на неговия максимум. Тъй като повечето учители не са заинересовани да научат децата ни, остава ние родителите да се погрижим за нашите деца.
В действителност от родителите зависи всичко, що се отнася до образованието на децата ни. Да ги научим от малки да четат книги, а не да висят в тик-ток и подобни, да разказват каквото са прочели, да им направят по някоя диктовка и да водят с тях смислени разговори.
Не съм съгласна, че материалът по математика е много. По мое време на изпитите имахме и трапец в геометрията, с доста по-трудни задачи на изпита. Та, ако става въпрос защо масата деца не изкарват поне 60 т.на първи модул е защото не учат, мечтаят, че както в тик-ток стават нещата, ей така ще им падне от небето добрият резултат от матурите, а родителите им подхранват тази илюзия, защото е най-лесно, нямали време и куп оправдания, т.е. опира отново до родителите.
За учителите в училищата до 7-ми клас не ми се коментира, че там оправданието е, че няма други желаещи да практикуват професията учител. Тях трябва да ги подлагат перодично на изпити, ако искат увеличение на заплатата.
Толкова за мнението ми за ниските средни резултати.

Ето ме, оцеляла, майка седмокласничка и зрелостничка в една и съща учебна година. Фактът, че все още не са ме прибрали в лудницата, оценявам като огромен личен успех

Факт е, че децата не само имат различен капацитет, но и се интересуват от различни неща. Факт е, че те са различно амбициозни и различно трудолюбиви, което също оказва влияние върху оценките от НВО и ДЗИ.

Колкото и да си обичам децата, виждам, че не са някакви неземни гении, нито са силно амбициозни или мотивирани да бъдат в топ елита. Разбира се, че като всеки родител съм ги насърчавала да учат повече, но не винаги се получаваше. А и като добавим чудното онлайн обучение, картинката става прекрасна.

Аз, обаче, искам да засегна още няколко аспекта, които лично изстрадахме.
Седмокласничката смени от 5 до седми клас няколко различни учителки по БЕЛ. Всяка с различни виждания и критерии. Това беше ужасно объркващо и за нея и за мен като родител, защото доста се чудех какво да следвам като изисквания. За капак, в седми клас, госпожата се разболя и като се започна от някъде ноември, та до края на март, тя отсъстваше по болест. Започнаха заместваници от учители, които се редуваха ... отново с различни изисквания. За цялата година написаха точно два преразказа и една теза. И преди да се зачудите в кои гори Тилилейски се намирам, говоря за елитно столично училище.

По математика. Започнаха по 100-150 задачи за ваканциите да се дават, плюс презентации на материала и какво ли още не. Всички тези домашни работи бяха написани най-съвестно, трудът ѝ, разбира се не беше оценен, а беше едно от трите деца в класа, които изпълниха задачите. Не сме имали часове за упражнения, изсипваше се материала и после - нищо.

Тъй като усетих, записах детето в школа за сравнително елитни деца. От там още толкова материал и множество домашни. Добре, че беше школата, че иначе не зная какво щяхме да правим на НВО...

За 12 клас - отново елитно столично училище. Там видях, че госпожата им по БЕЛ се чуди какви салта във въздуха да направи, за да ги накара да усвоят материала. Изключително добър учител, но тя самата препоръча, на желаещите по-високи оценки да се насочат към допълнителни занимания по БЕЛ, защото усеща пропуски. И там дъщеря ми ходи на школа, тя е по-математически настроена и БЕЛ доста я затрудняваше. Е, с двете добри преподавателки и много, много труд се гордее с резултатите си. Между другото, имаха и дете със СОП и закачен към него ресурсен учител. Детето се справи много добре и на двете си матури и на дипломирането целия клас го аплодира на крака.

Колкото до профилирането на децата рано - немската система - работя с много германци. Те самите споделят, че в момента при тях се водят дискусии за промени на това. Главните прични са, че децата откъснати рано вече нямат желание да се развиват в по-интелектуални професии. Имат огромен недостиг на инженери, лекари и се надяват на внос на кадри. Освен това, те самите споделят, че нивото дори в училищата с високо ниво е доста спаднало и го отдават на емигрантите.

Според мен, обаче, децата са вече по-различни. От малки са подложени на множество визуални и звукови стимули, голяма част прекарват доста време пред електронни устройства. За тях учебната програма е скучна и безинтересна, а и като добавим, че учебниците са написани на буквално неразбираем за тях език и картинката става силно отчайваща. Забелязвам и една тревожна тенденция (базирана на моя личен опит, не казвам, че е общовалидно), че учителите мразят деца. Аз си спомням моите учители, които даваха мило и драго д ни научат, да събудят в нас жажда за знания и интерес - такова нещо в българското училище вече не виждам. И ми е криво, защото децата биват обиждани, облечено под дебелашко чувство за хумор. И когато се свържеш с учителя, с желание да съдействаш и да се разрешат проблемите - получаваш обратна връзка, че детето ти е тъпо, че ти самият си тъп, както и цялата ти фалимия и единственият коректив е този учител. Жалко и тъжно е.

Soul, аз пък се питам как нашето поколение и поколението на нашите родители беше изучено на едно смея да твърдя определено по-високо средно ниво.
На мен не са ми помагали особено много вкъщи. Имало е леко подбутване 1-4 клас. На занималня никога не съм ходила.

Не всички са се изучили на високо ниво. И тогава, и сега има/ше деца, които са на едно средно ниво и това ги задоволява.  Плюс това по наше време нямаше толкова разсейващи фактори - игри, ТВ, телефони, соц.мрежи.....всичко това "яде" време, а ученето не става без упражнения, четене, домашни.