Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Аз това откога го казвам без да съм директорка. Но няма как да се сменят нещата и затова остава децата с по-големи отклонения от средата да се спасяват поединично.

Директорите, хич не са ми критерий. Те до голяма степен са причина за затормозването на системата. Наслушах се от глупости изречени от директори, които даже нямаха информация за последните промени в системата. Училищата са феодална йерархична система ,начело с директора, който често е административно назначен без грам качестав почти пожизнено.
 Хич не е за средностатистически ученици програмата. Помагах на моето дете , а сега помагам на детето на приятелката си по математика, което е доста умно и амбициозно. Ходи на уроци преди това при най-емблечатичната учителка по математика и едвам и се движеше между 4 и 5 по предмета. Когато аз започнах да се манимавам с нея установих че часовете не и стигат за да разбере материала,  и се налагаше за някои раздели да дублирам часовете за да се почувства сигурна и да може свободно да покрива изискванията. Говоря за старателно и умно дете. Само че за разлика от преподавателите винаги търся обратна връзка и разсъждаваме върху всеки елемент, който я затруднява. Така се получават нещата.Друг е въпросът че критериите на различните преподаватели са много различни. Едни изпитват на елементарни решавани задачи, други дават нерешаван тип , а не всички деца могат свобдно да стигат до връзки, които не са повтаряни .
   При моето дете в 7 клас за да се класира за желаната езикова гимназия сме решавал и пререшавали стотици задачи.Решаването на много задачи стига до автоматизъм, изключващ мисленето, коюто се заличава много бързо и не е качествено знание. От друга страна на доста деца им е трудно да видят връзките и да решават по-сложни нерешавани задачилСпомням си, че първия срок в 7 клас имаше 3 последователни тройки на тест върху материал, който се беше сбъркал да решава задачи.  Просто не му стигаше времето за контролното да реши всички примери, всеки с разписване по една страница. Друг е въпросът, че задачите от НВО са от съвсем друг тип. Обаче учителката си следваше програмата и критериите на МОН за раздела.В тяхното училище, което се води едно от най-предпочитаните в града до 7  клас, не си спомням дали изобщо имаха един или два часа за обощение и за подготовка НВО. Почти всички деца от класа ходеха на допълнителни уроци. Резултът от НВО беше две трети под 4. Не познавам дете, което не започват да го готвят за НВО от 6 клас с допълнителни уроци. Като се започне от неадекватността на програмите и усложнение на всяка тема, при което децата губят най-важното, та се стигне от неадекватността на преподавателите - това е резултатът. Разбира се училището стоварва всичко на гърба на родителите, които или плащат като луди за уроци от 6ти клас или като мен се превръщат в качествени преподаватели, поради липса на такива.
  По всички предмети имаше доста усложнени теми и ми се налагаше да преподавам при моето дете почти всичко. Така че в детайли съм проследила цялата програма. През годините съм давала примери в образователните теми, за неадекватноста на програмите.

А за кого е тогава?

Трябва програмата и изпитите да са така направени, но първо програмата, че децата, които имат по-голяма нужда от допълнителни часове български или математика, да ги получават. По времето, когато аз учех и след това до преди няма и 20 години, по математика имаше - 1 задача за Среден (3), 2-ра задача за Добър(4) и 3 задача за Много добър или Отличен. Имаше и допълнителна задача за най-добрите. Българският също беше много по-добре структуриран.
Но в статията се подчертава нещо много важно - слабите ученици попадат в най-нежеланите училища. Това, че ще учи за шивачка или озеленител не е лошо. Лошото е, че в професионалното училище ще имат недостатъчен брой часове и на края на 12 клас или на НВО в 10 клас ще има слаб резултата.
За децата, на които българският не е майчин език, особено в затворени общности и училища с преобладаващо ученици с небългарски етнически произход (има такива села и градчета и без сегрегация), трябва да има заложено преподаване на българския с повече часове и по програма, разработена в начален етап като за деца от небългарски произход. Не може да имаме едни и същи очаквания за усвояване на едно и също нещо при заложени изначално неравни условия - 1. дете от малцинствен произход, живеещо в средата си и говорещо български само с някои учители в училище; 2. Дете с немайчин български, но в клас с преобладаващо български ученици и в смесен регион, където и извън училище ползва български; 3. дете от български произход, но чиито родители нямат капацитет за допълнителна подкрепа и работа с детето; 4. Дете с добри интелектуални възможности, амбициозно и при необходимост получаващо условия да надгражда или компенсира пропуски - школи, частни уроци и т.н. Само, че програмата и тестовете са едни и същи и за Кубратското село, и за Лом, и за Пловдив и София, и за държавното елитно училище, и за частното училище, и за селското училище с деца, които едва говорят български.
Ако Севда от Симитли беше получила поне в начален етап допълнително часове български по програма, предназначена за деца, чиито майчин език не е българския, то в пети клас тя щеше да има шанса да учи по общата програма за всички. И дори и да избере да стане шивачка, фризьорка, озеленител, лаборант, готвачка и т.н професии, да не изброявам всички, и беше учила по програма с повече часове български или поне толкова, колкото имат учениците от АЕГ, например, то нейните резултати щяха да са много по-добри. И това вече щеше да е равен шанс да добро образование - да излезе с професия и грамотна. Севда от Симитли не е глупава, тя просто не е имала равен шанс с останалите, защото равният шанс понякога трябва да се създава с положителна дискриминация.
За тези, които имат по-големи възможности, в това число и за допълнителни часове в училище, в школа или на частни уроци. Т.е за деца с повече възможности и амбиции.
Амбър, би ли се позанимавал малко с моята щерка по математика? Аз все още мога да помагам, но понякога е по-добре външен човек да работи с нея (ако се сработи с него), който може да достигне до нея и да й покаже по по-нестандартен начин, заради дискалкулията. Разбира се, срещу заплащане. Ако може да покрие 35-40 точки ще е супер.

    И аз това се чудя. Но най-добре е всеки да провери сам,ако детето му се нуждае от помощ. Аз с голямо удоволствие се разделих с тази система и се включвам само когато може да съм полезна.

Програмата е направена точно за учениците, които покриват средното ниво. Затова има напреднали и изоставащи. Има ги, не може да отречете.... И точно за тях трябва родителите да решат къде и как ще се развиват.

А Севда от Симитли, ако ще и още по 5 часа БЕЛ и мат да има от първи клас, пак ще си е "Сефда от Семитли". Сори. Битието определя съзнанието. Когато майка ти те е родила на 13 г., имаш 10 братя и сестри и се биете за парче хляб и салам, така ще е. Севда от Симитли няма и няма как да има равен старт и равни възможности. А при този живот е и малко вероятно да има просветлението, че трябва да учи, за да има успех. Разбира се, последното понякога е възможно, има хора, които са успели да се измъкнат от средата си, но са малко.

В случая хич няма дискриминация, точно Сефда от Семитли знае най-добре как да се възползва от системата, знае какви помощи ѝ се полагат, как да си ги изиска и как да живее на гърба на обществото, за да ги получи без да работи. Гледах преди няколко дни една жена, чиято къща беше наводнена и ѝ отказват държавна помощ. Тя се обърна към камерата и каза - Искам да съм циганка. Те получават всякакви помощи, а на мен ми отказват.

(ПС: Извинявам се на въпросната Севда, в случая ползвам името като нарицателно за един определен контингент от населението)

Соул, говоря за положителна дискриминация, това означава, че човек, който е в неизгодна позиция - физическо увреждане, заболяване или друго получава привилегировани условия, които да компенсират неравните му възможности. Например деца с дислексия или друго затруднение имат право на консултант и допълнително време. Децата с дислексия могат да не разбират какво се иска от тях, консултантът обяснява. Ако детето има затруднения да прочете текста, то не може и да схване прочетено, отделно,че използва повече време. Това не става просто с повече четене. В такъв случай консултантът може да прочете той текста или да зададе насочващ въпрос. Не говорим за диктуване на отговори, а за насочване. Ако помниш "Радини вълнения" от "Под игото" повечето указания и условия на дете с дислексия му звучат като въпрос зададен от Кириак Стефчов. Същото нещо казано от Бойчо Огнянов вече става разбираемо и детето може да се справи. Или пък да има нужда текстът със шрифт Адекс за дислектици.  За дете със зрително увреждане тестът може да е набран с по-едър шрифт.
За Севда от Симитли 1 час български на ден допълнително + по програма, създадена за деца, чийто български не е майчин ще е такъв вид подкрепа, който ще й даде шанс да усвоява материала. Ако те обучават на език, от който знаеш по-малко от 1000 думи колко ще разбереш? На моя позната внучето замина след първи клас в Австрия при родителите си. В 6 клас започнал да закъсва по предмети и, когато директорът установил причината - недостатъчно владеене на немски език на НВО да учи химия, физика, история, география - родителите не могат да помагат с уроци на немски, за него и другите деца на имигранти разпоредил допълнителни часове по тези предмети и по немски, за да могат да разбират какво учат и да го научат. И говорим за дете, което се справя добре в часовете по немски, но когато стига до специфична терминология по предметите се появяват затруднения с езика. Севда няма интерес към образование заради средата си, но най-вече заради невладеенето на български език на ниво майчин. Учих със съученици от турски произход, което бяха родине в града, минали през ясла и градина с 90% българчета в класа и говорещи на български с родителите си и помежду си. Когато през 1991г отидох студентка в Шумен за мен беше шок да устоява, че не всички турци в България владеят български. Ами оказаха се от турски села, техният български изобщо не можеше да се сравнява с българския на моите съученици. Преди 10 години колеги от Шумен, възпитатели в общежитие, споделиха, че при тях идват ученици за помощ, точно защото не разбрах написаното в учебниците поради слабото владеене на езика, който на село са ползвали само в училище и то с учител българин, ако е имало такъв. Севда от Симитли е ромка, но ромите не са единствените, което в някаква своя част не владеят български. Познавам момиче от ромски произход, което на ДЗИ изкара Отличен. И не учеше в езикова гимназия, а в професионална.

Мама Ру, на тези деца и в момента им се предлага подкрепа, стига да искат. Не виждам с кое не са подкрепяни? Има ресурсни учители, логопеди и т.н., които за деца с проблеми дори са безплатни.

Дори мога да кажа, че за по-напредналите е доста по-трудно да се развиват. На родителите са нужни пари за допълнителни курсове, в училище им е скучно.

Така че Севда и подобните на нея хич не са дискриминирани.

Нормално е всеки да гледа от собствената си камбанария
Родител на дете, което е изпреварващо - търси курсове и допълнителна работа за детето, родител на дете което е изоставащо - търси варианти да настигне другите. А за мен истината е една - липса на качествени преподаватели и специалисти. Повечето учители са почти в пенсионна възраст и трудно се справят с технологиите и информацията на днешния свят. Новите учители пък -трудно покриват изискванията на остарялата система.
На курс по  Джъмп Мат засякох две ресурсни учителки от малки населени места в северна България. Всяка от тях работеше в няколко училища (в разични населени места) и двете бяха си платили курса сами.

Това стои в основата на дискусията и обяснява, защо няма единомислие - всеки е недоволен, но всеки по своему и от различно нещо. Което значи, че системата или е тотален провал, или е в някакъв баланс (от физиката знаем, че когато действат много разнопосочни сили винаги се стига до някакво равновесие). Според мен не е тотален провал, а подобренията евентуално ще преместят равновесната точка, което ще задоволи едни, но ще разочарова други. Радикална промяна с разделно обучение не вярвам да се случи.

То пак си има разделяне. След 7 клас всеки се насочва според интересите и възможностите.

Това е хубавата част. Но можеше да разделят и програмата/материала.

Няма как да разделят до 7 клас, тъй като децата трябва да имат базови знания във всички науки.

Имах предвид за после - да има нещо като МАТ А и МАТ Б например. Или различни хорариуми. Помня преди време как забраниха на СМГ да има повече часове по математика, защото била обикновена гимназия като всички и какво си мислят те? Та нещата се нареждаха по вотирия начин с разни ЗИП-ове и прочее. Забравила съм детайлите, но помня внушението на властта - това е обикновено училище.

Е, то това е целта - прост народ лесно се управлява.