Здравейте, момичета. Ситуацията при нас не се е променило, ясно е. Чатове снощи бяха по-кратко време. Не съм питала нищо. 3 седмици ме скапаха и физически, ясно ви е това. Реших бавно да започна да действам. Гадостите после, като начало 3 дена почивка и отдръпване после мисля да проведа разговор със сина ви. Мисля, че той на добре ще ми отговори на всичко, познава ни добре и двамата. Исках засега да му го спестя но мисля, че имам нужда от неговия възглед по въпроса. Винаги сме били близки с него. Трудно и гадно ще ми бъде, малко ме е страх, как ще се развият нещата, но на този етап това измислих.
- Публикувана: 5 юли 2023, 09:49 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2023, 18:26 ч.
Друга жена във връзката
Не въвличайте сина ви във вашите отношения, но може да блъфирате пред мъжа си, че ще го направите, за да се вразуми малко.
От моя опит. Недей да палиш. Отдалечи се, помисли. Намери всички възможни документи и се консултирай с адвокат. Спокойно си направи план, вкл. финансов. Колко пари ще вземеш ти лично този месец? Следващия? Кога ще е удобно за теб да се изнесеш?
Тихо, спокойно.
Ти да си имаш опции и варианти. Пък кога и как ще решиш после.
Тихо, спокойно.
Ти да си имаш опции и варианти. Пък кога и как ще решиш после.
Здравейте, момичета. Ситуацията при нас не се е променило, ясно е. Чатове снощи бяха по-кратко време. Не съм питала нищо. 3 седмици ме скапаха и физически, ясно ви е това. Реших бавно да започна да действам. Гадостите после, като начало 3 дена почивка и отдръпване после мисля да проведа разговор със сина ви. Мисля, че той на добре ще ми отговори на всичко, познава ни добре и двамата. Исках засега да му го спестя но мисля, че имам нужда от неговия възглед по въпроса. Винаги сме били близки с него. Трудно и гадно ще ми бъде, малко ме е страх, как ще се развият нещата, но на този етап това измислих.
Ох... Симпатизирах, съпреживявах, съчувствах и напълно разбирам шока от това да видиш любим човек рязко, изведнъж в такава светлина. Има нужда от време, за да осъзнаеш и осмислиш случващото се, то да достигне до теб през щита на отричането, че такова нещо изобщо е възможно... Но да въвлечете и детето в това е недостойно. Защо бихте искали да причините такова нещо на собственото си дете? Та то Ви е дете, не приятелка. Нямате ли приятелки, с които да обсъждате темите за възрастни, че се налага да искате подкрепа от детето, макар и на 20? В психологическата теория това се нарича триангулация, но триъгълникът не е между Вас, детето и баща му. Триъгълникът е между Вас, партньора Ви и другата жена, не стига, че е достатъчно гадно, та трябва и на детето да му стане кофти? Допускам, че ако не беше шокът, никога не бих Ви хрумвало да използвате детето като страна в случката. Разбира се, че не Ви познава добре, нито Вас, нито баща си, вие сте му родители, не авери.
Махнете се, погрижете се за себе си, говорете с терапевт, говорете с приятелки, направете нещо за себе си, вижте се с психиатър ако се налага, защото видимо шокът Ви залива и е абсолютно естествено да е така. Стискам Ви палци, ще се съвземете и животът ще бъде значително по-добър, колкото и трудно да Ви е да си го представите.
Дали съм пропуснала, но никъде не видях какво мисли да прави мъжът на въпросната дама.
И защо да информирате детето, а не първо него примерно.
И защо да информирате детето, а не първо него примерно.
Еми ей така. Щом неговата жена не й е неудобно да си чати с моя мъж по цяла нощ, и да си споделят личните проблеми, и да ми се бърка в семейството, що пък мен да ме срам да споделя с нейния какви ги върши тая убостница. Да вземе да й обърне малко внимание на жената, че хем недоклатена, хем депресирана, хем се вре безсрамно в чужди семейства.
Без да чета предишните мнения, ще ви кажа, че бях в подобна ситуация и то наскоро. Умът ми не го побираше, любимият ми човек, на който се бях доверила на 280% и никога не съм си представяла, че мога да видя в подобна светлина. Човек, който познавам от години, заедно сме от години и тн. Обяснението беше нещо подобно. Опитвах се да застана между отношенията им много пъти - без успех, удари ме в земята, когато каза, че няма да прекрати отношенията си с този човек, защото държи на него. Тогава разбрах, че прекалено късно съм се намесила и това мое търпение е било грешка. Последваха много грозни сцени, чатове, аз се изнесох, бяхме разделени и тн и тн. Тогава търсех и аз съвети на неговите близки, майка му, брат му и тн, не помогна. Много пагубно е това за психиката ви, от личен опит го казвам като човек, който плачеше всеки ден и човек, който го търпеше това 6 месеца, самосъсипал се заради собственото си търпение и наивност и накрая за тези 6 месеца отношенията им само се задълбочиха, нищо друго не се случи.
Трябва ви спешен, много сериозен разговор. Тези работи никога не свършват добре.
Трябва ви спешен, много сериозен разговор. Тези работи никога не свършват добре.
Нека обаче първо се махне за известно време, да се успокои, и тогава да проведе спешния, сериозен разговор. Сега няма смисъл да вика, да реве и да вдига кръвно, докато той сигурно обсъжда нейните реакции с любимата, а тя й се надсмива. Па добре тя да им се надсмива.
А може пък тоя, нейния, да се уплаши, усети и да си преосмисли приоритетите
А може пък тоя, нейния, да се уплаши, усети и да си преосмисли приоритетите
Не мисля, че това ще помогне. Тя ще продължава да го мисли всеки ден, особено когато човек няма яснота реално какво се случва, тези мисли стават обсебващи. Поне аз бях така. За мен авторката трябва да знае какво се случва, всеки да сложи картите на масата и да решат ЗАЕДНО какво ще правят.
И аз така чаках моят да го удари гръм от небето и една сутрин просто да се събуди, осъзнавайки какъв тъпак е, че ми го причинява това. Да, ама не. Напротив, той си се чувстваше още по-спокоен, че аз съм тиха и не създавам проблеми.
А това, че онази има мъж, въобще нищо не означава. Вие знаете ли, че има ''семейства'', които живеят с уговорката, че единия и другия прави каквото си иска, но без да товари другия? Моля ви се.
И аз така чаках моят да го удари гръм от небето и една сутрин просто да се събуди, осъзнавайки какъв тъпак е, че ми го причинява това. Да, ама не. Напротив, той си се чувстваше още по-спокоен, че аз съм тиха и не създавам проблеми.
А това, че онази има мъж, въобще нищо не означава. Вие знаете ли, че има ''семейства'', които живеят с уговорката, че единия и другия прави каквото си иска, но без да товари другия? Моля ви се.
Трябва ви спешен, много сериозен разговор. Тези работи никога не свършват добре.
Как се води разговор с мъж, който е в умопомрачение?
Все се чудя на тоз съвет. Все едно не е опитвала жената. Той мъж и е казал, каквото има. От там нататък топката е в нейните ръце.
Дали ще се радва на възродената страст на мъж и, в комплект с чат " с колежката" . .
Колежката го събудила като рицар..
Ами нека невидимата го лиши рязко от компанията си и го остави да е само такъв.
Щото в момента всеки спасява нещо .
А накрая нищо!
Честно казано много трудно. Моите опити бяха напълно, ама напълно безуспешни. Имах чувството, че сама си говоря. То така си и беше, гледаше в земята и мълчеше. Все едно мъжът ми някой го беше откраднал и друг човек стоеше срещу мен. Насълзяват ми се очите като се сетя през какво минах. Просто все се надявам да има друг развой за авторката.
Веднъж вече го написах - единственият начин "нещо" да се промени в мъжа на авторката е "удар с мокър парцал". И този парцал е нейното тръгване.
Има една стара приказка, че едва, когато човек загуби нещо, започва да го оценява!
И това не е измислено "просто така", а защото се е доказало във времето.
Да, има и вариант, при който да му дойде "дюшеш" . Дори има вариант това да му е целта.
Но, ако още не е задълбал толкова навътре и емоцията му е само на повърхността, стресорът "тръгвам си" може да го освести. Всяко задълбочаване на емоцията му го отдалечава от нея.
Да, има и вариант да се сниши и да изчака да му мине. С цената на разбити нерви, сълзи, негативни емоции. А, както написа и авторката по-горе, резултатът не е по-различен, само безвъзвратно изгубено време, енергия, сълзи, и нерви.
И при мен не мина.
И при една приятелка.
Изобщо, в повечето случаи не минава.
Освен, ако няма стресор.
Има една стара приказка, че едва, когато човек загуби нещо, започва да го оценява!
И това не е измислено "просто така", а защото се е доказало във времето.
Да, има и вариант, при който да му дойде "дюшеш" . Дори има вариант това да му е целта.
Но, ако още не е задълбал толкова навътре и емоцията му е само на повърхността, стресорът "тръгвам си" може да го освести. Всяко задълбочаване на емоцията му го отдалечава от нея.
Да, има и вариант да се сниши и да изчака да му мине. С цената на разбити нерви, сълзи, негативни емоции. А, както написа и авторката по-горе, резултатът не е по-различен, само безвъзвратно изгубено време, енергия, сълзи, и нерви.
И при мен не мина.
И при една приятелка.
Изобщо, в повечето случаи не минава.
Освен, ако няма стресор.