Не иска да имаме общо дете?

Винаги съм искала толкова деца, колкото мога да гледам сама. Свеки е останала вдовица доста млада и и е било трудно и финансово, и физически. За мен не толкова финансовия въпрос, а просто несигурността, в която живеем. Разбери, че мъжът ти вече има 3 деца - две негови и твоето, което е приел. Вероятно така ги вижда нещата той. Но ти не приемаш неговите деца. Да пържиш картофи и готвиш, и вземаш, но просто не ги приемаш за твои. Това се доказва и от коментара ти, че децата си имат и други родители. Може мъжът ти да е усетил делението, може финансово да изнемогва, може просто да не иска да се връща назад. Причини хиляди, но трябва ти да си готова да приемиш простата истина и това, че той не иска още едно дете.

Дрийми,  майката решила да си направи косата и ти си взела детето от урок? Евала на тая жена. Детето си е ангажимент на бащата. Това, че ти си на първа линия и хвърчиш е твой, личен избор. Бащата къде е, и той ли си прави косата или е в командировка? Някои мъже винаги намират на кого да прехвърлят свои задължения, или на майка си, или на новата жена

Значи децата са ангажмент на бащата само?!? А майката да си прави каквото иска? КАто ѝ скимне да си прави косата извднъж, а е поела ангажимент да вземе детето преди това, може да си прави косата и да остави детето да си чака. А аз съм хварчала щото била съм решила. Ми да го оставя да чака майка си да си напрви косата, да си изпие кафето и тогава да го вземе? Твоя съвет е да не хвърча викаш, да стои да чака. Бащата си оема ангажиментите, просто в случая не е бил наблизо. Майката съвсем съзнателно знаеше исе бяха разбрали да го взима тя.
Значи, ако се грижа за децата и им готвя и т.н. съм лоша, защото съм приобщавала чужди деца на "лоша" майка. Ако не се грижа, значи не ги приемам и не мисля за децата му, те да се оправят сами. Голям смях са повечето коментари, чесно. Знаех, че на хората няма угодия, ама жени да говорят така...Кое е правилно според вас, извинете???
Да си бием шута и двамата и децата да стоят с разделени родители, които нямат партньори, коит осе обичат и уважават и обичат и тях? Ама наистина ми става жаклко.

Не мога да си представя, че майка нарочно ще си зареже детето заради фризьор, възможно е да не е знаела, че при фризьора ще се забави,  и се е наложило да търси друг да го вземе.

Да, имаме познал верния отговор, даскалкови драми.

Да, държи аудиторията, пуска на час по лъжичка, търпеливо ни води в някаква посока, не агресира да не ударят ключа, но нещо липсва.

Въпросът е, че за всеки човек/двойка, причините да искат или не още деца не са общовалидни. Сама виждаш и тук в темата, едни смятат, че на децата трябва всичко да се поднесе на тепсия, за други - щом може да им се даде най-необходимото, значи са напълно отговорни родители. Спокоен живот всеки го разбира различно. Някои хора изобщо остават без деца, защото искат спокоен живот, познавам такава двойка. Други искат пет. Няма правило, няма правилно и грешно. Както го усетите ти и мъжът ти.
Аз те разбрах какво казваш. Не тропаш с крак непременно да имате дете, иска ти се, защото смяташ, че това е твоят човек. Объркана си, защото той не ти дава ясен отговор защо не иска дете и те върти и те държи на “стенд бай”. И в теб се поражда съмнението, че той всъщност иска дете, просто не с теб. Трябва с него да говориш и трябва да ти даде отговор, в случай, че наистина искаш дете. После вече си решаваш какво искаш за себе си. Тая несигурност явно те мъчи.

Стига сте се хващали за думи. Картофи, коси…Нормално е да влезе в обяснителен режим след като палачинката в темата се обърна сто пъти.


Между другото, явно не сте ме разбрали какво искам да кажа. Не е изхвърляне да се купи бюро на всяко дете, а че бюрото може да е довод да имам ли още едно дете или не. Всъщност изхвърляне не беше правилната дума.

Не знам за какво говорите и какви са тези "даскалови драми". Това, че някой е на по-различно мнение от по-голямата част от коментиращите означава, че се вкарва в драми или се заяжда просто ли?

Не ми е цел да се заяждам с никой, но наистина някои коментари са абсурдни. Какво лошо има, че съм взела детето в конкретния случай или че аз карам неговите понякога на училище с моето на градина. И пак казвам, това е само пример. Двамата родители са поели равни ангажименти, но понякога се случват подобни ситуации.
Нещата вече излезнаха извън рамките на първоначалната тема. Не съм питала никой дали смята, че аз или той сме добри родители и как аз приемам неговите деца и какво правя за тях. Примерите, които дадох за материалните неща, са защото исках да покажа, че децата не са останали незадоволени нито материално, нито емоционално, нито физически.
Може да не се купуват най-скъпите неща, да не ходим всяка седмица на екскурзии, но децата имат всичко, което е необходимо за нормален живот (между другото, когато са живели с баща си и майка им преди да се разведат са ходли на много по-малко места от сега, всъщност май никъде). Понеже аз съм човек, който обича историята, когато можем ходим на артитектурни и исторически забележителности. разказваме с партньора ми интересни факти и се опитваме да ги образоваме и запалим любопитството им по неща, различни от телефона. не се изтъквам, но ще го напиша, защото е важно - преди мен децата нямаха карта за библиотеката, преоткриха я, когато отидохме заедно.  Кое точно, което правя аз например е лошо и означава, че децата ни 3 до момента живеят в бедност и тъга, че да не можем да желаем общо?

Много е хубаво това, което описваш, а още по хубаво е, че пишеш, че децата ви са три.
Сега остава да решите ще се справите ли с четвърто.

Ммммм, това не е точно така. Доста саркастично се заяжда.

Давам й кредит, че го докарахме до 18 стр.

Размах липсва

Ама на мъжа си го задай този въпрос, ние няма как да знаем какво му е в главата и защо неговото решение е такова каквото е. Интернетът може да отсъди едно, мъжът съвсем друго.

След 18 страници,не се ли проведе вече разговор с мъжа?
Разбира се ,че в обществен форум ще има различни мнения.Щом си искала още деца,40год.мъж с две деца от първи брак,не е най-подходящия избор.Още повече,че отначало ти пък не си искала друго дете.

Мъжът ти не иска, авторке. Не е нужно нищо да правиш. Станал е на 40 г. и с бебета не му се занимава сигурно. Въпросът не е ти какво правиш, а той. Сигурно дори не е и финансов проблем, а просто умора.