Не иска да имаме общо дете?

Не съм искала, защото сме били в началото на връзката си. Тогава го заявих ясно и че според мен на малко по-късен етап е по-дборе да говорим за това. Той се съгласи с това. Оправи си нещата, които искаше, аз също.
Не съм давала оценка дали е прав или не. Всеки има право да иска и да не иска. Въпросът е да заяви на другия човек ясно и ако се разминавате във вижданията, да прецените дали да останете заедно или не.
Питала съм го, както писах по-горе, но увърта. Все едно да, но с половин уста и казва, че имал нужда да си подреди още някои неща.
И за всички, които говорят за финансовата част - дгутие деца си имат и други родители, които и финансово и емоционално и физически полагат грижи за тях. За брекери, танци, сватби, коли, мотори и т.н финансите ще се делят с тях определено. Освен това, на мен никой не ми е купувал кола. Дори и брекетите си ги сложих на 22 г., когато работех и изкарвах пари за тях сама. Разбира се, че са ми помагали родителите ми, както и на сестра ми, въпреки че не са имали много възможност, за най-важните неща са ни помагали. Сватбата си, сестра ми също не е чакала те да я поемат изцяло. Не знам защо в България се шири идеята, че трябва да дондуркаш дедето/децата си за всичко, да им купуваш всяка прищевка, парцалка или каквото и да е. Аз не съм имала туртинетка например, е оцеляла съм. И брекети като тийн не съм имлала - е оцелях. И тук никой не е казал да държиш децата си гадни или на улицата. Приятелско семейство, с което съм израстнала имаха 3 деца и родителите им нямаха кой знае какви заплати. Да, за екстри не са им стигали парите, имали са трудни моменти, както и моето семейство, но оцеляхме, живяхме щастливо, имаме висше и работим добри професии. Всеки сам си прецЕня, както казвате, партньорът ми ще си прецени за себе си, той си знае тези неща. Истина е, че за мен някои от доводте са абсурдни и са свързани с това да тъпчеш децата си/детето си (защото тези, коитоговорят за тортинетрки, коли,мотори и т.н. често имат само 1 дете, защото си мислят, че материално не могат да си позволят второ) с всяка екстра, която му се прииска... Относстно така наречените хобита и спорт - преди 10-12 години иаз ходех, но понеже знаех, че на родителите ми им е трудно, ходех в детския център, където имаше безплатни танци. Сега да се върнем на нашата дествителност обаче - децата на партньора ми, за които всички са толкова загрижени имат телефони, лаптопи и ходят на хоби майка им им помага с домашните и е поела този нагажимент тя. С баща им прекарват време, когато искат и когато и той може, защото все пак работим всички,няма как. Заедно играем игри, ходим на кино, на зоологоческа градина, говорим, забавляваме се и т.н. Дали и м липсва нещо емоционално - определено все на някой нещо му липсва. И моят бащща не можеше да бъде много нас  нон стоп, въпреки че бяхме само 2!!! деца.
Явно наистина е доста лошо да сте образовани, с добри професии и да искате да имате повече от 2 деца. Но някои представители на обществото, дето на 1 буква не могат да научат децата си, могат да имат по 5-6 (само една жена да роди толкова говоря, пък че мъжа ѝ има оше от 3 по толкова е отделна тема). изначало нещо е доста сбъркано.