Хората се нараняват най-много от любов. Су искаше да се махне и отново друг налагаше своята воля над нея. Тя му каза че чувства че ще го намрази, че се е променил и не и харесва това което вижда - перефразирам от няколко сцени. Има поговорка че омразата е на крачка от любовта. Ние имаме предимството да видим цялостната картинка докато си седим на дивана, а тя видя някои неща, за други чу, за трети трябваше да повярва на него, но как да му повярва, като знаеше че в последната писмена воля на 3-ти не пишеше да го наследява 4-ти, разбра и че любимият и крал е убил сокола на 8-ми за да се отърве от него. Когато тя го помоли да остави Че Рьовн на работа в двореца, той отново не беше откровен с нея, а после я попари след дъж качулка. Можеше примерно да и каже че отстраняването на прислужницата ще и спаси живота и ...Наред с бързането на Су да се махне от двореца, тя щеше да е благодарна, дори 8-ми да беше казал много повече от това което каза. А той го направи и за себе си, не само за сестричка царичка. Нешо като да се присмее в очите на краля - Су няма да е моя, но и твоя няма да е. За мен дейсствията на героите са логични - Су има приччина да иска да се махне и по-лошо би направила за да успее, 4ти я иска до себе си и ако беше реална случка от историята, Су сигурно щяха да я изнесат на парчета от доверца,такава реакция щеше да понесе от влюбен и наранен пълновластен господар, 8ми и сестричка краличка, всеки от тях си е прав от негова си гледна точка и си движеше своите си схеми.
Уинона, отивам да те чета.