Загуба

  • 8 991
  • 54
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 13 275
insane, опитайте да смените "фокуса" на живота. В момента се взирате в самотата, с болката, загубата, колко ви е трудно. Върнете се към любовта - това е съвсем умишлено. Сетете се как сте се запознали и обичали, как сте създали детето си, как сте го посрещнали.
Това, в което се "взирате" това привличате. Светът е устроен така!

Имате право да живеете в любов. Да имате другар, да сте важна и цялостна, детето ви да има баща и опора. Да, вие не сте виновна, че се е случило нещастие! Не сте жертва, не сте предизвикали никак подобна трагедия - просто се случва!
Време е вашето сърчице отново да живее, да грее.
Умишлено търсете хубавото, любовта, толотата между хората. И когато ги видите със сърцето си и то се изпълни с тази енергия то и живота ви ще се промени.

# 46
  • Мнения: 11
Аз останах без баща на 20.06. Внезапно, здрав и силен човек си остана на 63 г. Сърдечен арест. Ние бяхме на почивка с мъжа ми и детето и още помня обаждането на сестра ми. Първата седмица бях развалина, тази бездна ме погълна изцяло. Втората седмица бях един ден много зле, на следващия почти нормално... и така. Сега започвам да изплувам. Майка ми колкото и да не вярвах се оказа изключително силна и засега се справя. Аз се притеснявах за нея, защото остана сама с баба ми, която е с деменция. На мен ми помага да споделям, да говоря. Миналата седмица умишлено гледах да излизам с приятели за разходка вечер.. Пиша тук в темите. Бях и на психолог, дамата там след дълъг разговор ми обясни, че според нея си минавам през траура и ще се справя. И понеже тук темата е за загуба на съпруг, може би бих споделила като дъщеря, че виждайки, че майка ми се справя, някак и аз започнах да мисля в тази посока, че ще живеем, ще си гледаме децата (тя деца и внуци) и това е. Чела съм преди година и "Пътят на душите", аз вярвам, че той макар внезапно, си е научил уроците и ще бъдем някога някъде отново заедно. Зная, че е покрай нас и ни подкрепя. Имам нужда да вярвам, защото алтернативата, че просто всичко приключва в мрака би ме смазала...

# 47
  • sofia
  • Мнения: 215
Утре стават 2 години, откакто Той ни напусна внезапно. Казват, че времето лекува. Така е, и не е така. Болката се притъпява. Съзнанието изблъсква спомените настрани, явно за да ни пази. Дъщеря ми вчера каза, че спомените ѝ избелдняват и почна да се упреква, че го предава.
Утре ще запалим по свещичка и ще помълчим...

# 48
  • Мнения: 1
Здравейте..Искам да споделя моята история, Мъжът ми почина на работа в следствие на трудова злополука. Аз съм бременна и ми е изключително трудно.. Родителите на мъжа ми обаче не желаят да заведем съдебно дело срещу работодателя

# 49
  • Мнения: 11
Здравей, Катерина!
Моите съболезнование, много съжалявам, че се налага да преминеш през нещо толкова болезнено и то в едно крехко състояние докато си бременна. На първо място - пази себе си доколкото ти е възможно в цялата ситуация. Дори не мога да си представя колко ти е тежко, при мен първите две седмици буквално бях в тотален шок. Позволи си да го изживееш. Не спирай да говориш за случилото се, дори да повтаряш по n пъти едно и също, поне на мен, това много помогна. Времето не лекува, но някак си се свиква да се живее със загубата и мъката. Дай си време. Родителите му е много възможно да са "потънали" в мъката си и да не искат да се занимават с това в момента. Не съм запозната как се действа при трудова злополука, но ако сроковете го позволяват, изчакай и отново говори с тях. Загубили са дете, а на колкото и години да е човек, това е много, много тежка съдба. Ако четеш - препоръчвам книгите "Пътят на душите", "Следите на душите", "Диховните закони". Има ги в интернет като .pdf и други формати. На мен да чета по темата (четох непрекъснато първите дни) за душата ме успокои и ми помогна да гледам по друг начин на нещата. Прегръщам те, пази се!

# 50
  • sofia
  • Мнения: 428
Работодателя би трябвало да има застраховка на служителите при злополука.

# 51
  • Мнения: 9 043
Здравейте..Искам да споделя моята история, Мъжът ми почина на работа в следствие на трудова злополука. Аз съм бременна и ми е изключително трудно.. Родителите на мъжа ми обаче не желаят да заведем съдебно дело срещу работодателя

Всяка една фирма е длъжна да има застраховка трудова злополука.
Обещететнието е на базата на заплатата.
При смърт не е хич малко, при осигуровка на около 3000 лева се равнява на около 300 000 лева.

# 52
  • Мнения: 2 966
Катерина,
прегръщам те и ти желая сили да родиш здраво дете, минавайки през този ад.

Колкото и да ти е трудно да мислиш за тези неща точно сега, налага се да се срещнеш с адвокат. Това са сериозни неща и не е коснултация, а само какви неща да питаш адвоката.
Дете, което е родено след смъртта на баща си, може да бъде признато за негово дете и става негов наследник. По какъв ред зависи дали имате слкючен брак.
Питай и какви са сроковете да заведете дело срещу работодателя.
За родителите на мъжа ти, не им се сърди, боли ги.
Но пази интересите - твоите и на вашето дете.
Прегръдки.

# 53
  • Мнения: 12 185
Съболезнования и от мен! Бездруго ще ти е трудно да гледаш детето без помощ от мъжа ти. Не се лишавай от парични средства, които могат доста да ти помогнат. Не лишавай детето си от това, което може да има от баща си. Разбира се, че нищо не може да замени присъствието му, но е безсмислено да не вземеш пари, които можеш да използваш дори за образованието му. Годините летят, утре ще съжаляваш, че си се поддала на момента. Разбира се, има юридически въпроси, за които не мога да ти дам съвет, но иди при адвокат, независимо от мнението на родителите му, вероятно можеш да заведеш дело и без тях. Сигурно тежко преживяват загубата, но ти освен за себе си, трябва да мислиш и са се бориш за детето.

# 54
  • Мнения: 3 187
Ако имате брак, вие нямате нужда от съгласие на родителите. Подозирам, че в огромната си мъка, са манипулирани от работодателите.
Непременно се съветвайте с опитен адвокат и не се предоверявайте.

Общи условия

Активация на акаунт