В летните горещини ДЕКЕМВРИйче иска вече да пълзи 🍉👣 -- тема 5

  • 24 168
  • 740
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 710
Мами , в по горния пост клавиатурата е променила надписа. Явно нещо е станало и съм публикувала , без да се прочета повторно.
Давам ВИТАМИН Д , бях питала дали да го спирам‼️ Педиатърката ми каза , че е хубаво да си го давам защото е полезен за имунната система и айлиз е по едра . Откакто давам две капки ВИТАМИН Д не се поти. Затова при нас си остава.




А за витамин ц , аз съм слагала от ампулите във вода през зимата , като беше най силния ПИК на грипове. И да се похваля малката изобщо не се разболявала не пила антибиотик , лекарства и т.н от изписването до сега 9м си е пушкааа🧿🥳. Аман дявол да не чува 😝😀. Майките по площадките ми се чудят как не се е разболявала 🤣🤣

# 181
  • Мнения: 581
Че трябва ли пък да се разболява ? Не мисля че това е от витамин Ц то. Нашия също , като изключим кожния проблем , не е пил лекарства, не се е разболявал .А го къпя от новороден с доста хладка вода , зимата го държах на 17-18 градуса по боди само , не знам дали това има принос, едва ли. Като почнат ясла ще наваксат. Grinning

# 182
  • Мнения: 710
Че трябва ли пък да се разболява ? Не мисля че това е от витамин Ц то. Нашия също , като изключим кожния проблем , не е пил лекарства, не се е разболявал .А го къпя от новороден с доста хладка вода , зимата го държах на 17-18 градуса по боди само , не знам дали това има принос, едва ли. Като почнат ясла ще наваксат. Grinning
Именно не трябва, и аз не знам, защо се чудят😀 Те се шашкаат. Разбира се , че не от витамин Ц.
Разбира се , че все някога ще се разболее , колкото по късно толкова по добре мисля , защото като са малки по трудно се дават лекарства говоря и за 4)5 годишните. Трудно си е. Дано никога не се разболяват. Аз си мисля , че зимните бебета са по закалени🤣. С времето ще видим.
Понякога давах и коластра , мисля сега септември пак да почна .  Аз още от сега мисля за годинката .... как , къде какво? Вие бързате ли като мен🥳

# 183
  • Мнения: 265
Ние също го тренирахме да моржува, 18-19С, дори и при къпане. Тук е главно кофти време, дъжд, вятър, иначе сметнахме, че няма да оцелее...ама тия вируси...от тях няма опазване..
Винаги пръв ги хваща, после натръшква и нас 🙄 И ние продължаваме да даваме витамин Д. И нашият се поти много, все му е мокра косичката. Но и аз съм същата...нямам търпение да си даря косата идния месец, почти до кръста е и супер дебела, едвам функционирам и суша по час...

# 184
  • Вестерос
  • Мнения: 39 442
Всичко е въпрос на организъм

# 185
  • Мнения: 581
От два дни си мисля някакви неща и искам да ги споделя тук , дано не ме помислите за луда. Аз съм на 28 ММ на 38г. До преди два дни не исках и да чувам за второ дете , но сега някак си мисля , Ами кога ще правим второ и дали изобщо да го правим. Имаме 2 ембриона , които си чакат реда. ММ има породен брат , той е по- големия , аз имам сестра 4г по голяма. Истината е че колкото и кофти отношения да сме имали със сестра ми през годините , обичта ми към нея е различна и не е като просто към приятелка. Някак ми става тъпо , моето дете да не знае какво е да имаш брат/сестра. Знам че когато премине бебешкия период , няма пък изобщо да искам да се връщам на него. Гадното е че не сме като едно време , децата да си имат приятели навън , да са навън постоянно. Така вкъщи детето ще си е самичко , а ако има брат или сестра ще си играят заедно, ще се карат , абе ще е вечен купон. Grinning ММ е категоричен че след 40 не иска да става отново баща , аз също не искам след 32г примерно да раждам отново. Милия като му споделих снощи какви ми се въртят в главата ,щеше да падне от стола. Пак казвам до вчера , мисълта за второ дете ми изправяше косите и ако бях забременяла примерно миналата седмица бях категорична че ще направя аборт. Малкия е ревливко , изисква страшно много време и внимание. Дори не знам защо си мисля такива неща. Бременността ми беше лека ( с яко повръщане до 5месец) , леко раждане , но от тогава сме яко във въртележката.
Не знам ... Има ли тук майки на породени , мислите ли че това си е трън в гащите?

# 186
  • Мнения: 1 346
Матей една температура не ми е вдигал, да ми е жив и здрав опазих го до сега. Ама колко пъти пада вече офф, всичко изживях като кошмар. Последно падна на теракота оня ден и устата му се напълни с кръв, умрях сто пъти. Размина се с цепната отдолу устна и лека раничка на венеца.😭😣
Кесенче, тези мисли минават на всяка мама но за мен е редно да не робуваме на тези виждания за едното дете, за това как ако имаш брат или сестра е по-добре и т.н.Важното е да го искате вие като родители и да имате възможността за това. Аз също имам един Е в Турция и мм само повтаря, кога ще си вземем момиченцето но аз само при мисълта изтръпвам. Все още не съм забравила стотиците инжекции в корема,  високото кръвно и всички ужасяващи моменти, родих месец по-рано с огромни отоци и билтък в урината. Имаше риск от гърч от преекламсията и да ми спрат бъбрецити, заради белтъка. Гадното и болезнено раждане, което няма да забравя никога.Имам и други преживелици и някак мисълта ме ужасява все още. Аз нямам и помощници, а Матей е палав и още по-палав ще става.   Сега ми е адски трудно и не съм спала от раждането, пък с две и то за да угодя на стереотипа да не е сам, а да има брат или сестра. Младите майки с помощници и леки бременности и три дечица нека имат. Аз гоня 41г.На този етап съм твърдо НЕ!

# 187
  • Вестерос
  • Мнения: 39 442
32 год. не е чак толкова сериозна възраст за второ бебе. Аз съм на 36 вече, ами искам второ да. Мисля обаче да говорим сериозно с ММ другата година. До сега не сме го обсъждали. Аз съм едно дете. Не ми е пречило никога цял живот. Изключително самостоятелна съм, НО когато баща ми почина преди две години, се чувствах сам сама на света, никой неразбиращ точно моята мъка. Тогава за пръв път ми залипсва да имам брат или сестра.

# 188
  • Мнения: 581
Ооо изобщо не мисля че 32 е късна възраст. Когато правехме инвитро казах на ММ че психологическата ми граница да пробвам инвитро е 45г. Но това за първо дете. За второ нямам сили да мина пак през стимулация , пункция и т.н. Аз изкарах страхотна бременност , 9месеца бях на 7 небе от щастие , раждането , макар и болезнено също беше леко и без проблеми. Може би и за това , бих искала пак да го преживея. Ние бяхме с тежък, ама наистина тежък мъжки фактор , както казах ММ е на 38г и не желае да става баща след 40г. Което ще рече още 2години време. Имаме сериозни планове за бъдещето и трябва да помислим и за това.
Тифани съболезнования! Именно за това говоря , с брат/сестра делиш едни и същи родители , едно и също детство. Може би ми влияе и това че ММ и брат му са страшно сплотени , аз също много се разбирам с девера ми и ми е като брат. Те имат 1г и 8месеца разлика , да много са се карали като по малки , но и са си играли , а сега са си много голяма подкрепа и упора в живота.

# 189
  • Мнения: 602
По повод децата. Аз съм едно дете. Никога не ми е пречело, но някак си като гледах моите приятелки, които имат по-голям брат, сякаш и на мен ми се искаше да имам, някой да ме защитва. Аз съм на 37. Добре ,че Господ е отредил да имаме 2 бебчета, иначе едва ли щях да се навия на второ, въпреки, че аз също имах лека бременност, нищо, че носих 2 бебета. Работих до 7 месец и  хормоните ми явно процъфтяха, защото се чувствах супер. За разлика от сега. Като съм в цикъл и овулация, емоциите ми се бъгват нещо.
Ние се скъсахме от болести. Направо ужас. Аз нали бях с ангина на антибиотик, после децата бях на антибиотик. Онзи ден го свършиха и сега аз пак бе съм добре. Гади ми се, боли ме стомаха и нямам никаква сила. Не ми се яде. И ми се реве много. А уж го изкарахме тоя вирус. Лежи ми се само и ми се спи, добре, че децата си играят кротко в кошарите и гледат Пепа пиг.

# 190
  • Мнения: 265
Момичета, аз също съм в подобна ситуация...след месец ставам на 39, мъжът ми тъкмо ги мина..за нас е сега или никога, но...
Тъкмо сега получих нова възможност в работата и ме е страх да не я пропусна.. бремеността  ми беше тежка психически и физически ( с предшестващ спонтанен аборт, самата тя с диабет и холестаза). Месеци глад, болки, безсъние, раждане 28 часа, никаква помощ отникъде и 4 месеца борба за кърма. Тежки курсове през само 4 месечното ми майчинство...мъжът ми е много мотивиран за второ бебе, но...работата му е тежка и отговорна, няма събота, неделя, вечер, сутрин..затваря се вкъщи с часове в офиса си, останалото е за мен..сега веднъж седмично малкият ходи при баба и дядо, но ни предстои и преместване надалеч от тях, къщата ни се строи и постоянно се занимаваме и с това, сегашната трябва да се продава, всичко да се премества..имаме ясла само за няколко месеца и след няколко месеца...как пасва една бременност и едно бебе във всичко това ..
Накратко- иска ми се още едно дете, но се съмнявам, че ще се справя. А най- страшното е, че имам чувството, че никога повече няма да имам лична свобода, развитие, спокойствие...
Аз имам сестра, по- голяма, но нищо хубаво не съм видяла от нея...само обиди, подричания, използване, сега тормози и майка ми и винаги е живяла с идеята, че е центърът на света и ние трябва да и служим...бебчето ми е добро и кротко, ако някое такова чудовище като сестра ми му се прибави....😐

# 191
  • Мнения: 278
Аз много искам децата ми да имат малка разлика. Планирам да пусна Тони на ясла на пролет и да се върна малко на работа и през това време да поработим над бебето 😀 от този месец ми се възвърна менструацията, така че всичко е по план. Аз си гледам детето сама и ми е меко казано трудно. Няма на кого да я оставя и за 30мин докато не се върне ММ. Но не се оплаквам, това ми е работата сега 🤷♀ аз имам сестра 2,5г по-голяма и не мога да си представя живота без нея. Друго си е да звъннеш един телефон на сестра си за кафе и да обсъдите цялата рода 😀

# 192
  • Мнения: 646
Аз не искам второ дете. Ако беше се случило преди предното бебе и загубата бях категорична, че искам. Аз нямам, моя мъж също, но виждам страхотните отношения на мама с брат и, и преди на тати и леля. Обаче след като едва оцелях при загубата, след проблемите на Томас когато се роди психически не мога отново да мина през тези страхове, а недай си Боже и нещо да стане отново. Мъжа ми също не иска и той смята за достатъчно, че аз съм жива и здрава, детето също и дя не си играем с късмета.
За болестите и Томас като изключим хремата като беше на месец не е имало друго и все се притеснявам и надявам да не се случва скоро.

Ние бяхме на ортопед понеже мен ме тревожеше, че малкия не седи стабилно седнал, но ме успокойха ,че е нормално и от това,че е по-голям стават по-бавно нещата Simple Smile

# 193
  • Мнения: 68
Първото си дете родих на 35 г. след едно неуспешно инвитро. Просто се случи по естествен начин и след като пробвах един билков чай. На 42 г. се роди втория ми син. Сами си ги гледаме с мъжа ми, без грам помощ от родителите ми. ММ даже иска трето. Децата са Божи дар.

# 194
  • Мнения: 581
Съгласна съм че са Божи дар , но и на мама силите не са безкрайни Joy Вчера като знак от съдбата , малкия беше страшно крив и ревлив. Ауууу как си играеше с нервите ми това бебе не е истина. Подреждах документите , взе че се събуди по рано с 30минути и не бях приключила още , дадох му да си играе с пликове и хартия която щях да хвърля. Целия хол беше в документи, папки и джобове , това бебе как пък намираше да си играе точно с най, най важните документи не знам. Абе дала съм ти там и на тебе някакви хартии и джобове , играй си там с тях , как пък точно най важните иска да набара. Рев до небесата че не му позволявам и ги прибирам , после пък рев защото не му дадох да си играе със зарядното на бебефона. Проявява характер и имам чувството че ще бъде точно от тръшкащите се деца. От един, два дни е непоносим , а две седмици беше толкова миличък, играеше си , не сме имали драми. Сега в България с баби и дядовци как ще мине да видим. Ще има лигавене на макс. Вчера говорих с баща ми докато приготвях обяда на малкия , а той едвам изчаква да сервирам. Баща ми казва "ох горкото , колко е гладно , дай му да яде по бързо де " викам ГОРКОТО?!??!? Той е ял 2пъти откакто се е събудил , а аз не съм сложила още залък в устата си. Горката аз , а не то! Joy

Общи условия

Активация на акаунт