В летните горещини ДЕКЕМВРИйче иска вече да пълзи 🍉👣 -- тема 5

  • 23 851
  • 740
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 581
Ох Боже ама как ще дебеличък , гледай какъв сладур Heart Eyes
Нашия е почти 9кг но 78см висок , като не успяхме да му опънем добре крачето. 80 размер дрехи са му точно , някой боденца са му доста опънати , но ще изкара до края на отпуската.

# 256
  • Мнения: 265
Ние сме 71см и 8400, след този вирус спаднаха килограмите и това е. Днес сложих незадължителната тук ваксина за менингит Б.
Гладът нараства, заместила съм засега само 2 яденета, но виждам, че номер 4 не става само с мляко, както досега, мисля или каши или супи. Първо и последно остават мляко. На 8 + почти

# 257
  • Вестерос
  • Мнения: 39 341
Замести закуска, обяд и сз.

# 258
  • Мнения: 581
Нищо не съм заместила аз. Колкото и да е ял , задължително иска и да поцока после. Понякога дори не суче , а просто седи на гърда и ми се усмихва. Пробвах да не му давам , Ами разплаква се и ми дърпа блузата и толкова жално " мамааа" казва че не ми дава сърце да не му дам да суче.
Вече сме в България , полета закъсня с един час , никой не ни предупреди. Хайде след малко , хайде след 5минути ще отворят гейта и не му давах да засуче и да заспи , на летището климатиците нещо бяха прецакани , летището беше фул с хора чакащи полети. Нямаше дори къде да седнем. Накрая една жена си отстъпи мястото и седнахме. Беше ужасно.
На малкия тук страшно му хареса , голяма къща, двор, басейнче , баба, дядо, чичо, кучета ,котки. Много се впечатли от петлите Joy всяка сутрин като чуе петела се изправя в кошарата на 4крака и прави " ооооойййй" и се смее. Не знам как ще си тръгнем от тук. Сериозно обмисляме варианта , да се върнем да живеем в България. Това и преди детето го мислехме , но сега вече сме 100% сигурни че тук ни е мястото. А още дори не е видял морето. Мисълта да се върнем в Германия и да се забием сами вкъщи ме убива.

# 259
  • Мнения: 265
Радвам се, че сте пристигнали безаварийно, Кестенче. Наистина е възмутително..и ние час и половина излизахме от летището, никой не ни пусна..с 20кг щаващи на ръце, понеже количката ни я взеха преди качване и ни я върнаха с багажа. Нечовешко, иначе удържат смело пари за бебета...
Носталгията винаги я има..трудно е, особено без роднини в чужбина. Аз бях пред такава дилема след края на миналата ми връзка, защото останах абсолютно сама в чужбина. Само Короната ми попречи да се върна, а сега така се случиха нещата, че няма изглед. Хубаво ни ев България, но след толкова години в чужбина и особено в строго дисциплинирано общество...не бих могла да се адаптирам отново. Особено към липсата на организация и гражданско общество...
Зависи от колко време си. В първите години е по- трудно. Аз скоро ще направя половин живот тук, така че...

# 260
  • Мнения: 581
Е чак толкова дълго не съм. От почти 7 години живеем в Германия , аз съм на 28години. Първите години хич не исках да чувам за България , но сега е обратното. Малкия си прекарва страхотно тук. Много нови звуци започна да издава, вече е много по добър в изправянето на крака от седнало положение. Като е с баба си и чичо си хич не ме търси , което трябва да ме радва , но мен само ме натъжава. Сякаш му е скучно с мен, а с тях му е много по добре. Направо ме забравя когато е с тях , а не е да кажеш да се държа лошо с него. Опитвам да разнообразявам игри, пея му много песнички, но не ми се радва така както се радва на тях. Нормално ли е да чувствам , не точно ревност , а по скоро тъга че не му е забавно толкова с мен?

# 261
  • Мнения: 900
Елена все още не може да седи самостоятелно и да се изправя на краката си ортопеда каза че всичко е на ред но дали да се притеснявам и да кажа напира за ходене вече не иска да седи грам и да лежи

# 262
  • Вестерос
  • Мнения: 39 341

# 263
  • Мнения: 265
Кестенче, и аз бях така в началото със сватовете, когато тръгнах на работа в 4-ти месец и се наложи да го оставям в понеделник при тях... Само го разнасят насам натам,пеят му, глезят го, той им се радва и си умира от кеф. Но вече ми мина ☺️Щастлива съм, че толкова много го обичат и че нямат търпение да го видят.
Дори на празника му в България бяха и те и пак го забавляваха и разнасяха. Една от приятелките ми удивено възкликна "ама той въобще не те търси"! Първо ми стана криво, после тъжно. А след това си казах - " ами какво толкова? един истински самостоятелен и общителен малък мъж" 🤣Така де, детето има и баща и майка, дядо и баби, лели, братовчеди...моят личен кошмар е дете, вързано за майка си и игнориращо света около него. А пък аз си го чувствам- като майката втора няма! Няма как да харесва някого повече от мен ☺️

# 264
  • Мнения: 710
Елена все още не може да седи самостоятелно и да се изправя на краката си ортопеда каза че всичко е на ред но дали да се притеснявам и да кажа напира за ходене вече не иска да седи грам и да лежи
според мен се обърни към оедвтър да те насочи към невролог или друг специалист. Щом не иска да седи и след месеци опит не седи самостоятелно може да има причина или просто да има нужда от помощ , и ще те насочат към правилният път. То да ходи е рано🤣 . Всяко дете се развива различно , а това с килограмите не знам какво да кажа. Но ти давам съвет да си смениш педиатъра и да намериш някой , който да те насочва точно и ясно. Успех.

# 265
  • Мнения: 900
Елена все още не може да седи самостоятелно и да се изправя на краката си ортопеда каза че всичко е на ред но дали да се притеснявам и да кажа напира за ходене вече не иска да седи грам и да лежи
според мен се обърни към оедвтър да те насочи към невролог или друг специалист. Щом не иска да седи и след месеци опит не седи самостоятелно може да има причина или просто да има нужда от помощ , и ще те насочат към правилният път. То да ходи е рано🤣 . Всяко дете се развива различно , а това с килограмите не знам какво да кажа. Но ти давам съвет да си смениш педиатъра и да намериш някой , който да те насочва точно и ясно. Успех.
кадерайче на 30 става на осем месеца и почва деветия на невролог бяхме два пъти казват че всичко е на ред но незнам той казва че може би малко по късно ще седне

# 266
  • Мнения: 268
Радвайте се, че децата ви са спокойно при други хора освен при вас. Антонина я хвана страха от изоставяне и сега се е залепила за мен. От малка я оставям, не знам защо така се получи. Четох че е нормално 🤷♀ всяко заспиване в кошарата е ужас, подава ръцете и реве все едно съм я изоставила. Заспива гушната в мен и после я местя. А толкова добре си заспиваше сама в леглото 🙄 вечер се буди постоянно и плаче. Не знам какво става честно...

# 267
  • Мнения: 265
Някаква регресия?Кураж, Блонди. При нас почна да набелязва хора от пръв поглед, от които да реве?! Главно високи и едри, мисля..но има и други форми🤣

# 268
  • Мнения: 581
Ох не го казвам с лоши чувства , ама и малкия плаче от по мургави хора. Дори само по улицата да ги види и много реве , уплашен Joy
И той си набелязва хора които не ги харесва от пръв поглед , интересното е че са хора които обикновенно и аз не харесвам много, най вече роднини.

# 269
  • Мнения: 710
Айлиь пък се усмихва и ходи по всички , мен не ме вижда като сме вънка изобщооо. Дава да я гушкат вдига ръце даже на хора които мразя. Не реве за мен когато е в тях. Странното е че като сме в къщи ме търси на всякъде и ме следи , веднага пълзи след мен.... Винаги съм искала детето ми да е привързано към мен и да ме се дава лесно да го гушкат и т.н................. Случи се обратното

Общи условия

Активация на акаунт