Здравейте, много ме влече монашеският живот, всичко друго ми изглежда преходно и безсмислено. Не ми се живее в днешният материален и комерсиален свят, струва ми се безсмислено и според мен води единствено до болка това повърхностно съществуване. Искам да служа на по-висша идея. Искам да съм заобиколена от добри и духовни хора, да стана монахиня. Споделих с майка ми и според нея там хората са като всички други и няма да намеря това, което търся. А като се разрових прочетох много новини за хомосексуализма в българската църква, а пък в някакъв женски манастир част от монахините се съюзили срещу една и я изгонили от манастира. Това което прочетох много ме разколеба и натъжи. Според вас има ли смисъл да пробвам? Имате ли познати поели по този път?
- Публикувана: 21 юли 2023, 12:21 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2024, 22:44 ч.
Искам да стана монахиня, на според майка ми и там хората не са добри
Щом ви влече,опитайте! До колкото знам,има пробен период,така наречените "послушници"Ако ви хареса ще останете.Никъде няма само добри хора.Както описвате вашето е по-скоро желание за бягство от свят в койте не се вписвате.Духовни хора можете да намерите навсякъде,просто не очаквайте,че са струпани на едно място.
Според мен, просто искаш да избягаш от миналото си, вместо да се изправиш срещу него, да го приемеш и преживееш. Лоши хора има навсякъде, а с добри и духовни можеш да се обградиш и без да си монахиня.
Не се става монах или монахиня, за да се избяга от света и проблемите му, и да се служи на "по-висша идея" (що за определение изобщо 
)Това не е някакво общество на "добри и духовни хора", които просто си прекарват времето в един манастир. Монашеството е личен акт, а не влизане в социален кръг. То има дълбок смисъл, то е Посвещение, самоотвержена служба на Бог. Свързано е с дълбока вяра, със себеотрицание и послушание. Ако не сте вярваща, не познавате Библията, тайнствата и обредността на църквата, ако нямате желание за пълна отдаденост, не мисля, че това е вашето място.
Звучите по-скоро сякаш сте разочарована от начина си на живот тук и сега. Може би не трябва да търсите път за бягство, а начин за разрешаване на проблемите и вписване в средата. Светът не е само материален и комерсиален, в него има много хубави неща и стойностни хора, с които човек да се заобиколи и да се чувства щастлив и пълноценен.
)Това не е някакво общество на "добри и духовни хора", които просто си прекарват времето в един манастир. Монашеството е личен акт, а не влизане в социален кръг. То има дълбок смисъл, то е Посвещение, самоотвержена служба на Бог. Свързано е с дълбока вяра, със себеотрицание и послушание. Ако не сте вярваща, не познавате Библията, тайнствата и обредността на църквата, ако нямате желание за пълна отдаденост, не мисля, че това е вашето място. Звучите по-скоро сякаш сте разочарована от начина си на живот тук и сега. Може би не трябва да търсите път за бягство, а начин за разрешаване на проблемите и вписване в средата. Светът не е само материален и комерсиален, в него има много хубави неща и стойностни хора, с които човек да се заобиколи и да се чувства щастлив и пълноценен.
Да, познавам жена, която след тежки житейски проблеми отиде послушница в манастир. Доколкото знам от общи познати, които са я срещали, не се е разочаровала, не са я гонили, вече какво й е вътрешното усещане - не знам.
Все пак не очаквайте, че ще се срещате само с добри и духовни хора. Не знам как е в православната църква, сестрите на прабаба ми са били мисионерки - неомъжени, но не монахини. Пътували са, образовали са се и са обучавали и създавали училища в европейските колонии в Африка.
Все пак не очаквайте, че ще се срещате само с добри и духовни хора. Не знам как е в православната църква, сестрите на прабаба ми са били мисионерки - неомъжени, но не монахини. Пътували са, образовали са се и са обучавали и създавали училища в европейските колонии в Африка.
Аз не виждам смисъл в монашеството. Как точно то е полезно за обществото? Седиш отделен от него, ставаш в 5 часа да се молиш, садиш някакви неща, за да ядат хората в манастира и това е. Я дойде някой посетител да си поговорите, я не. Много по-съществено би било да работиш нещо, за което ти плащат и да правиш дарения за болни деца, например. Или да доброволстваш в организация, която реално и физически се грижи за пострадали хора и животни. Това, че живееш в материален и лош свят не означава, че и ти трябва да си такъв. Какво лошо има да се ожениш и да имаш деца, да ги възпиташ в добри ценности? Добре, може да не искаш деца, може да не харесваш брачния живот, ами направи нещо смислено и полезно за света. Седенето в манастир не е такова. Иначе и аз съм набожен човек, ама съм далеч от мисълта, че Бог иска от хората да живеят самотен и мъчен живот в манастир.
Нищо не прочетох за вярата, себеотрицанието, смирението.
Липсват ви абсолютно всички качества за монахиня, съжалявам.
Липсват ви абсолютно всички качества за монахиня, съжалявам.
Не се става монах или монахиня, за да се избяга от света и проблемите му, и да се служи на "по-висша идея" (що за определение изобщо )Това не е някакво общество на "добри и духовни хора", които просто си прекарват времето в един манастир. Монашеството е личен акт, а не влизане в социален кръг. То има дълбок смисъл, то е Посвещение, самоотвержена служба на Бог. Свързано е с дълбока вяра, със себеотрицание и послушание. Ако не сте вярваща, не познавате Библията, тайнствата и обредността на църквата, ако нямате желание за пълна отдаденост, не мисля, че това е вашето място.
Звучите по-скоро сякаш сте разочарована от начина си на живот тук и сега. Може би не трябва да търсите път за бягство, а начин за разрешаване на проблемите и вписване в средата. Светът не е само материален и комерсиален, в него има много хубави неща и стойностни хора, с които човек да се заобиколи и да се чувства щастлив и пълноценен.
)Това не е някакво общество на "добри и духовни хора", които просто си прекарват времето в един манастир. Монашеството е личен акт, а не влизане в социален кръг. То има дълбок смисъл, то е Посвещение, самоотвержена служба на Бог. Свързано е с дълбока вяра, със себеотрицание и послушание. Ако не сте вярваща, не познавате Библията, тайнствата и обредността на църквата, ако нямате желание за пълна отдаденост, не мисля, че това е вашето място. Звучите по-скоро сякаш сте разочарована от начина си на живот тук и сега. Може би не трябва да търсите път за бягство, а начин за разрешаване на проблемите и вписване в средата. Светът не е само материален и комерсиален, в него има много хубави неща и стойностни хора, с които човек да се заобиколи и да се чувства щастлив и пълноценен.
Хм... не трябва ли точно там да е място на добри и духовни хора? Какви трябва да са хората там -зли и бездуховни ли , от такива как ще намерите духовна насока?
Нищо не прочетох за вярата, себеотрицанието, смирението.
Липсват ви абсолютно всички качества за монахиня, съжалявам.
Липсват ви абсолютно всички качества за монахиня, съжалявам.
Хм... не трябва ли точно там да е място на добри и духовни хора? Какви трябва да са хората там -зли и бездуховни ли , от такива как ще намерите духовна насока?
Нищо не прочетох за вярата, себеотрицанието, смирението.
Липсват ви абсолютно всички качества за монахиня, съжалявам.
Липсват ви абсолютно всички качества за монахиня, съжалявам.
Човек няма как да е напълно духовен в материалния свят,затова аз искам напълно да се изключа от него.
И как точно ще се "изключите"? Няма да ядете, няма да пиете, няма да носите дрехи, да четете книги, да спите на легло с чаршафи, да живеете в сграда? Защото - изненада! - това също са продукти на материалния свят. И какво значи "напълно духовен"? Колко е "ненапълно духовен" и "почти духовен"
Темата поставена по такъв начин е несериозна. Не зная дали наистина ви липсват основни понятия, или просто търсите внимание чрез някаква "различност", но и в двата случая потърсете професионална помощ от опитен психолог. За мен темата приключи, съжалявам, че отделих от времето си.
Истинското монашество е страдание и себеотрицание, лишение и молитва. Не е служене на по-висша цел, а изкупване на греховете на хората и грижа за бедните и страдащите.
И монасите са най-обикновени хора, на които нищо човешко не им е чуждо, но се борят със собствените си плътски желания.
Монашеството е призвание, а не бягство. И не лесен начин на живот.
Насочи се към друго поприще.
И монасите са най-обикновени хора, на които нищо човешко не им е чуждо, но се борят със собствените си плътски желания.
Монашеството е призвание, а не бягство. И не лесен начин на живот.
Насочи се към друго поприще.
Направо си узряла за някоя секта...
По-нагоре имаше един много смислен коментар - ако искаш да промениш нещо, то тогава стани доброволка към кауза, която те влече или пък самата ти основи нещо. Това, в случай, че искаш да направиш света по-хубаво място. Ако идеята ти е самата ти просто да избягаш и не се сещаш за друг вариант освен за манастир, то тогава не знам и колко дълго ще издържиш при условие, че не го правиш, защото искаш да се отдадеш на Бог.
Лично мнение - за мен църквата не е актуална като институция по ред причини, но аз така или иначе не съм и вярваща. Може би правилно се ориентираш, че е опция за бягство от реалността, малко като хоспис, но не пропилявай години, които после не можеш да върнеш.
Лично мнение - за мен църквата не е актуална като институция по ред причини, но аз така или иначе не съм и вярваща. Може би правилно се ориентираш, че е опция за бягство от реалността, малко като хоспис, но не пропилявай години, които после не можеш да върнеш.