- Публикувана: 22 юли 2023, 17:04 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2023, 20:14 ч.
Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...39
Всяка цел е достижима, ако я сложиш близо до дивана!
Новини: Некадърна джебчийка доведе до оргазъм мъж в автобуса.
Фирмите взеха да чувстват недостиг на висококвалифициран нископлатен персонал.
В България единственият забранителен знак е бетонен блок по средата на пътя.
Другите знаци са предупредителни.
Из полицейски доклад: По тялото на жертвата са открити входни рани с размер на монети от 10 и 20 стотинки. Раните са на обща площ от 3 лева и 20 стотинки...
Докторът:
- Жив сте по някакво чудо Божие!
Пациентът:
- Т.е. не трябва да Ви плащам на Вас?
- Изглеждаш много уморен. Защо така, нали беше на почивка?
- Така е на морето. Всеки ден ходех пеша до плажа.
- Къде беше отседнал?
- В Шумен.
- Жени, хайде да те водя на кино!
- Благодаря ти, Христо, но ще ти откажа!
- Защо така?
- Аз съм жена с високи естетически критерии. И смятам, че в съвременното кино има единствено насилие и с*кс.
- Ама ти си гледай екрана, бе Жени! Кво ти пука какво става в залата?!
В гората се появил див нерез - татуиран, надрусан и много гаден.
Всички животни треперели от ужас и никой не смеел да излиза...
Изведнъж, за учудване на нереза, отнякъде изскочил белият заек.
- Ей, заек, ела тук! Веднага извикай Мечо Пух!
Зайчето запелтечило:
- И ка-ка-какво да му кажа?
Нерезът дръпнал бавно от джойнта и изхриптял:
- Кажи му "Прасчо излезе от затвора!"
Новини: Некадърна джебчийка доведе до оргазъм мъж в автобуса.
Фирмите взеха да чувстват недостиг на висококвалифициран нископлатен персонал.
В България единственият забранителен знак е бетонен блок по средата на пътя.
Другите знаци са предупредителни.
Из полицейски доклад: По тялото на жертвата са открити входни рани с размер на монети от 10 и 20 стотинки. Раните са на обща площ от 3 лева и 20 стотинки...
Докторът:
- Жив сте по някакво чудо Божие!
Пациентът:
- Т.е. не трябва да Ви плащам на Вас?
- Изглеждаш много уморен. Защо така, нали беше на почивка?
- Така е на морето. Всеки ден ходех пеша до плажа.
- Къде беше отседнал?
- В Шумен.
- Жени, хайде да те водя на кино!
- Благодаря ти, Христо, но ще ти откажа!
- Защо така?
- Аз съм жена с високи естетически критерии. И смятам, че в съвременното кино има единствено насилие и с*кс.
- Ама ти си гледай екрана, бе Жени! Кво ти пука какво става в залата?!
В гората се появил див нерез - татуиран, надрусан и много гаден.
Всички животни треперели от ужас и никой не смеел да излиза...
Изведнъж, за учудване на нереза, отнякъде изскочил белият заек.
- Ей, заек, ела тук! Веднага извикай Мечо Пух!
Зайчето запелтечило:
- И ка-ка-какво да му кажа?
Нерезът дръпнал бавно от джойнта и изхриптял:
- Кажи му "Прасчо излезе от затвора!"
Жена подава в полицията заявление, че мъжът й е изчезнал.
Полицаят пита:
- Какво да му кажем, ако го намерим?
- Предайте му, че майка ми се обади и каза, че няма да ни идва на гости.
Полицаят пита:
- Какво да му кажем, ако го намерим?
- Предайте му, че майка ми се обади и каза, че няма да ни идва на гости.
"- Мамо, ти си в такава възраст, че трябва да идеш на психолог.
- Виж сега, аз съм си добре. Ти, ако искаш, ходи на психолог, аз нямам нужда! Хич няма да си давам парите за глупости!
- Ама, ти имаш компулсивно-обсесивно разстройство! Затова все чистиш! Искаш да контролираш всички.
Ай сега, новоизлюпена психоложка!
- Чистя, 'щото всички ви мързи. И да не мислиш, че много искам да се занимавам с вас, че и да ви командвам?
Ама вие, без мен, къщата не можете да си намерите!
- Не е вярно. Ти не ни позволяваш да се изявим, да не те засенчим, защото ще се почувстваш малоценна и ненужна.
Направо ме вбеси!
- Значи, ви командвам?! Не ви давам да се изявите? Ок, напускам сцената!
На другия ден, си уредих прическа, козметик, среща с приятелки, следобедно кафенце, накрая, посещение на пиано бар.
Пълна програма!
Цял ден се шлях, напред-назад, разходих се из градската градина, ядох сладолед - абе, живот с капела!
Телефонът с изключен звук, никой не знае къде съм.
Рай!
Прибирам се в полунощ, отключвам вратата и цялото домочадие изхвръква в коридора.
- Къде ходиш досега?!
Мали, довлякли са и свекървата.
- Да нямаме някакъв празник, който да съм забравила? - питам най-учтиво и изпепелявам с поглед мъжа ми.
- Ами тя, мама, се притесни, като разбра, че те няма още...
Ще се притесни тя за мен, друг път! Ама сега има какво да пили на главата на синчето - "Аз казах ли ти, че не е за теб? Кое време е станало? Коя почтена жена се прибира по това време? Ох, мама, клетичък сине!"
- Че защо ще се притеснява?
- Ами, не си ѝ купила лекарствата и батерии за слуховия апарат не си ѝ занесла! Няма те никаква, не вдигаш телефона!
- В хладилника няма нищо, даже хляб не си купила и не ме събуди за работа, та закъснях и утре трябва да отработвам! - включва се детенце.
- Как може да си толкова безотговорна?!
- Ами може, - викам, - може. Отидох на психолог и той потвърди диагнозата ти!
И ми каза:
- Госпожо, това разстройство е много упорито! Щом Ви обхване компулсията да чистите, напуснете къщата!
С готвенето и пазаруването нещата стоят по същия начин!
Ако, пък, Ви обхване обсесията да се бъркате в живота на близките си, като ги будите за работа, направо бягайте в най-близкото кафене.
Няма да се предавате нито за миг!
Упоритост трябва!
Ако трябва, до полунощ ще ходите навън, само и само, да не се поддадете на импулса да пуснете пералнята и да застрашите свободната воля на близките си!
От днес нататък, никаква намеса!
✅ Ако някой е гладен, да си сготви!
✅ Ако е мръсен - да се изпере!
Само така, ще се излекувате от това разстройство и ще спрете да тормозите горките си близки!
- Ама...
- Виж сега...
- Боже, сине...
И в този момент, токът изгасна!
- А, забрани ми да плащам и сметките. Утре някой да плати тока.
И се прибрах в спалнята, светнах си фенерчето, измих си зъбите и си легнах.
Още ги слушам, как се карат кой да плати тока и кой да купи лекарствата на дракона.
И кой да иде до денонощния за хляб.
Голям кеф!
Обсесивно-компулсивно разстройство съм имала!
Диктатор съм била!
На Луцифер по-малката щерка, вика свекито!
Боже, ама те нищо не са видели..!
Какво съм им приготвила за утре, бедна им е фантазията..."
Автор - Таня Арабова
- Виж сега, аз съм си добре. Ти, ако искаш, ходи на психолог, аз нямам нужда! Хич няма да си давам парите за глупости!
- Ама, ти имаш компулсивно-обсесивно разстройство! Затова все чистиш! Искаш да контролираш всички.
Ай сега, новоизлюпена психоложка!
- Чистя, 'щото всички ви мързи. И да не мислиш, че много искам да се занимавам с вас, че и да ви командвам?
Ама вие, без мен, къщата не можете да си намерите!
- Не е вярно. Ти не ни позволяваш да се изявим, да не те засенчим, защото ще се почувстваш малоценна и ненужна.
Направо ме вбеси!
- Значи, ви командвам?! Не ви давам да се изявите? Ок, напускам сцената!
На другия ден, си уредих прическа, козметик, среща с приятелки, следобедно кафенце, накрая, посещение на пиано бар.
Пълна програма!
Цял ден се шлях, напред-назад, разходих се из градската градина, ядох сладолед - абе, живот с капела!
Телефонът с изключен звук, никой не знае къде съм.
Рай!
Прибирам се в полунощ, отключвам вратата и цялото домочадие изхвръква в коридора.
- Къде ходиш досега?!
Мали, довлякли са и свекървата.
- Да нямаме някакъв празник, който да съм забравила? - питам най-учтиво и изпепелявам с поглед мъжа ми.
- Ами тя, мама, се притесни, като разбра, че те няма още...
Ще се притесни тя за мен, друг път! Ама сега има какво да пили на главата на синчето - "Аз казах ли ти, че не е за теб? Кое време е станало? Коя почтена жена се прибира по това време? Ох, мама, клетичък сине!"
- Че защо ще се притеснява?
- Ами, не си ѝ купила лекарствата и батерии за слуховия апарат не си ѝ занесла! Няма те никаква, не вдигаш телефона!
- В хладилника няма нищо, даже хляб не си купила и не ме събуди за работа, та закъснях и утре трябва да отработвам! - включва се детенце.
- Как може да си толкова безотговорна?!
- Ами може, - викам, - може. Отидох на психолог и той потвърди диагнозата ти!
И ми каза:
- Госпожо, това разстройство е много упорито! Щом Ви обхване компулсията да чистите, напуснете къщата!
С готвенето и пазаруването нещата стоят по същия начин!
Ако, пък, Ви обхване обсесията да се бъркате в живота на близките си, като ги будите за работа, направо бягайте в най-близкото кафене.
Няма да се предавате нито за миг!
Упоритост трябва!
Ако трябва, до полунощ ще ходите навън, само и само, да не се поддадете на импулса да пуснете пералнята и да застрашите свободната воля на близките си!
От днес нататък, никаква намеса!
✅ Ако някой е гладен, да си сготви!
✅ Ако е мръсен - да се изпере!
Само така, ще се излекувате от това разстройство и ще спрете да тормозите горките си близки!
- Ама...
- Виж сега...
- Боже, сине...
И в този момент, токът изгасна!
- А, забрани ми да плащам и сметките. Утре някой да плати тока.
И се прибрах в спалнята, светнах си фенерчето, измих си зъбите и си легнах.
Още ги слушам, как се карат кой да плати тока и кой да купи лекарствата на дракона.
И кой да иде до денонощния за хляб.
Голям кеф!
Обсесивно-компулсивно разстройство съм имала!
Диктатор съм била!
На Луцифер по-малката щерка, вика свекито!
Боже, ама те нищо не са видели..!
Какво съм им приготвила за утре, бедна им е фантазията..."
Автор - Таня Арабова
Габровец отива със семейството си в София на гости на роднини. На гарата пита таксиметров шофьор:
– Колко ще струва да ни закараш до Лозенец?
– До Лозенец… чакай да сметна… Ами към 15 – 20 лв.
– Колко?! Абсурд! По-добре да ходя пеша.
Бакшишът познал с какъв си има работа и рекъл:
– Добре, няма да ми плащаш, ако издържиш да не обелиш и дума през целия път!
Габровецът веднага се съгласил, натоварил семейството и багажа и тръгнали. Таксито лети, провира се между колите, клаксони, псувни… Габровецът се поти, хапе устни, гризе нокти, мени цветове, но мълчи. Стигнали и бакшишът рекъл:
– Поздравления! През целия път не издаде звук! Кажи ми, кога ти беше най-трудно да издържиш?
– Ами… когато изпадна детето при НДК -то…
– Колко ще струва да ни закараш до Лозенец?
– До Лозенец… чакай да сметна… Ами към 15 – 20 лв.
– Колко?! Абсурд! По-добре да ходя пеша.
Бакшишът познал с какъв си има работа и рекъл:
– Добре, няма да ми плащаш, ако издържиш да не обелиш и дума през целия път!
Габровецът веднага се съгласил, натоварил семейството и багажа и тръгнали. Таксито лети, провира се между колите, клаксони, псувни… Габровецът се поти, хапе устни, гризе нокти, мени цветове, но мълчи. Стигнали и бакшишът рекъл:
– Поздравления! През целия път не издаде звук! Кажи ми, кога ти беше най-трудно да издържиш?
– Ами… когато изпадна детето при НДК -то…
- Какво четеш?
- Електронна книга.
- Опитваш се да ги откажеш, а?
- Електронна книга.
- Опитваш се да ги откажеш, а?
Казах на детето (3г и половина) да не си лапа пръста, защото ще надебелее.
Днес в магазина видя бременна жена и ѝ вика:
- Знам какво си лапала!
Днес в магазина видя бременна жена и ѝ вика:
- Знам какво си лапала!
Кандидат-зет се запознава с родителите на момичето. Бащата пита:
- Николай, какво ще пием?
- Аз не пия.
- Скучно ще ти е с нашата Мими...
- Николай, какво ще пием?
- Аз не пия.
- Скучно ще ти е с нашата Мими...
Две блондинки си говорят:
-Муцка, от два дни сме в Париж, а все още не съм намерила време да отида до Лувъра...
- Споко, може да е от храната нещо...
-Муцка, от два дни сме в Париж, а все още не съм намерила време да отида до Лувъра...
- Споко, може да е от храната нещо...
- Пено, ма, ти да не ми изневеряваш с онзи асистент по философия?
- Това е съждение, Гоше. Просто съждение без емпирична база, която да потвърди твоите относителни изводи.
- Това е съждение, Гоше. Просто съждение без емпирична база, която да потвърди твоите относителни изводи.