Юлчето прави първи стъпки и думички нови изговаря. Вече не е бебе. - Родени Юли 2022 - Тема 8

много е индивидуално това с проговарянето, аз съм проговорила доста късно - била съм близо на 3 годинки вече, но пък правилно, докато брат ми е говорел развалено от едногодишен. Може да се стимулира проговаряне, като не се отгатва вместо детето и се разговаря много с него, но пак божа работа. Имам приятелка, чието дете до втората си годинка казваше само думата да, а след това рязко проговори.

Благодаря за успокоението,  АА 😘 Стимулираме я с говорене постоянно на нея, задаване на въпроси , книжки и май това е . Посочва примерно абсолютно всички животни, знае кое какво е, но не прави звука му.

Ще започне да те изненадва. Йоан тази вечер се наака и по принцип се опитвам да го стимулирам да си казва, засега без успех (не дава засега признаци за срам или да се крие, или там другите показатели че е готов за гърне, понякога мрънка като свърши работата, друг път разбираме след някакво време случайно); обаче разговарях с баща му и се забавих да му обърна внимание и изведнъж чуваме отчетливо “хайде” вместо “ъъъъъ”. Не го повтори повече, но беше толкова ясно и на място 😂 че се спогледахме гръмнати с таткото. Не е дума, на която го уча също.

Съгласна съм с Маги. Уж следваме всички препоръки на логопедите, но реално сами узряват и решават да говорят по различно време.

Момичета ще започнат не се притеснявайте. Важното е да разбират и да изпълняват команди. Знам, че не трябва да се сравняват децата, но постоянно правя спрямо каката.
Каката до 2г и 4 месеца имаше само няколко думички в речника. Много се занимавах с нея. Книжки, игри, тв нула време и т. Н. Започна изречения около 2г и 4 месеца. Животни никога не е искала да прави, както и да повтаря думички. Към днешна дата на 4г. Има богат речник от думи и в градината я похвалиха, че много добре подрежда изреченията си.
Вики от доста време имитира много животни, повтаря постоянно думи и нови думички всеки ден. Но забелязвам, че това и интересно. Всеки ден четем книжки, питам винаги по книжките да посочва. Също питам с въпроси. Знам че не може да ми отговори, но питам.
Искаш ли да ядеш? Коя блуза ти харесва повече? На коя площадка искаш да отидем?...... Когато посочва също я изчаквам да се опита да каже.
Все още не пускаме тв. Понякога с кака й някоя песничка и това е. Единствено, когато трябваше да правим инхалации, а плачеше и пусках тв.
Знам, че има майки, които ще ме нападнат, но не виждам нещо да са изпуснали от това, че не гледат тв.
В момента са на етап да си играят заедно с бебета и колички. Голяма игра пада.
Гледам дечицата, около каката и виждам как влияе зомбирането пред тв. Всяко нещо в умерени граници е полезно. Но и часове пред тв на толкова малки деца не го намирам за нормално. (имаме познати дечица, които по 1 час на ден са пред тв)

Всъщност май по-скоро биха те нападнали, ако пускаш тв Аз ще си призная че вече. а няколко пъти прибягвам до клипче, но доста рядко. Изненадата ми е, че той бързо губи интерес и не св задържа много. Последно му пусках телетъбис като бяхме в болница за кратко. Това май най-много е заглеждал досега По принцип по-либералните препоръки са до година и половина поне без тв, някои казват до две, разбира се, но мисля че доколкото той вече осмисля видяното десет минути клипче веднъж в седмицата няма да му навреди

Според мен на този етап най-нормалното нещо е да не говорят все още. При нас баткото все още на 5 няма богат речник, късно проговори, а сме го стимулирали всякак и по много. Разбирайте всичко от финна моторика до книжки от логопеди. Просто явно е по-бавен в тая област. Според госпожите в градината няма изоставане, просто е по-срамежлив и по-трудно се отпуска иначе всичко си знаел и правел. Като сравнявам с момчетата на неговата възраст по-скоро са изключение тези, които използват богат речник и говорят правилно и с дълги изречения. При повечето всичко се изчерпва с две думи- от разкази какво са правили, до случки и пазарлъци. И все пак съм решила да направя една консултация с логопед извън градината просто за моя информация и да ме успокои малко за училището… Сестра му на 5 нищо чудно и да чете, но каквото такова. Децата са индивидуални и всяко си има негово темпо и всякак е правилно.

И аз пусках детски за инхалациите, по 5мин има-няма. По-малкото зло е от постоянно ревящо бебе пред инхалатора (хем в указанията пише, че при рев не действа инхалацията, не вдишват почти нищо).
Обаче оттам се пристрасти към телефона ми, давах уж по малко да гледа снимки да се залъже докато свърша нещо, нашия се научи за отрицателно време да пуска Маргаритка в спотифай, ютуб кидс и гугъл мапс 😂 Не му е толкова интересно да гледа детски, колкото че като пипа екрана се случват разни неща. Но му отрязох достъпа. Мъжът ми откри guided control на iphone-те (“заключва” дадено приложение и можеш да ползваш само него, не може да го изключи детето, не може да отиде на друго приложение), та сега когато се налага от зор заман да го залъжа му пускам снимки да разглежда или спотифай да слуша песнички, но съм го свела до максимум 2-3 пъти седмично по 5-10мин, ако се налага наистина да му отвлека вниманието и го избягвам, ако мога.

И аз съм съгласна, че ще се отприщят изведнъж. Малко се депресирам като чета по групите как говорят наборчета, че и изречения навързват, а ние седим на мама, тати и още 2-3-4 думички, които само ние разбираме, но на този етап не мисля, че има нещо притеснително. Важно е да разбират. Подобна случка на АА и ние имахме миналата седмица - седим си с ММ и си говорим, тва малкото ни поглежда и казва ясно и отчетливо “малинки”. Питахме какво - не повтори. Изброихме всички други плодове - отказа. Попитахме малинки - веднага показа знак за съгласие. Е, беше последвано от 10 минутно тръшкане на земята, че малинки няма, но… си каза детето. Опитва се да комуникира с нас, много бърбори тея дни, обаче все не го разбираме и той много се ядосва. Тва в комбинация с вентолина е формула за 24часово тръшкане. 😂 Задавам въпроси постоянно, чакам отговори, казва си по негов начин да или не, разбира от поредица действия, какво и как ще се случи, спокойна съм.

ТВ още не съм пускала, само негови клипчета на телефона, но рядко. Кел файда като в яслата им пускат обаче.

В тая връзка да похваля енциклопедията на Британика за най-малките. Много е интересна и според мен ще стимулира проговарянето. Имаме я от скоро, та тепърва ще видим дали ще е полезна, но сме и фенове

Последно на тема болести, но имам нужда да се похваля - хора, тая вечер най-накрая си поех въздух и си отдъхнах! Имаме подобрение! И хапна малко, и вода пи, кашлицата намаля, имаше енергия да щъка и играе, направооо… лечението работи! По думите на лекарката - отървахме болницата! Ще изкара още известно време на инхалации и лекарства, но поне вече намаляме дозата. Милото така се срастна с тоя инхалатор, нощем като го будим за инхалации, заспива на него. Обаче аз така се наплаших, че не искам да го пускам на градина никога повече 😂 ще видим какво ще правим, още не ми е ясно какво следва от тук нататък, но важното е че има подобрение!

Ей, това да се чува, пу пу!

Ще пуснеш ли линк за енциклопедията на Британика като имаш време?

И да питам всички - някакви пастели или бои тип ядливи да ми препоръчате? Знам че има такива безопасни, Йоан уж вече не яде всичко дето види, ама нещо напоследък е решил че млякото за тяло и кремоветв за дупе са идеална междинна закуска, също се опитва да пие от сапунената вода във ваната 😂😂😂 Та, ако имате препоръки, ще съм благодарна понеже ми се иска и това занимание да вкарам вече.

Пускам - https://ikhermes.bg/enciklopedija-britannica-za-naj-malkite.html Свидеше ми малко, но си заслужава. Интересна му е, разглежда я, разбира картинките. Днес гледаше на едната страница как на едно дете му режат ноктите, веднага ми показа как режа неговите. Едната картинка беше за сърцето и как като легнеш на гърдите на друг човек и чуваш тупкането - обясних му какво показва картинката и той веднага легна върху мен по същия начин!

За ядливи не знам, но рисуващи задължително измиващи се с вода. Фабер кастел имат моливи и фулмастри мисля, аз някакви моливи от лидл бях вземала. С мокра кърпа ги чистя лесно от всякакви повърхности. За пластелин съм мяркала домашни рецепти с брашно, олио и вода, но не съм правила. Купувах веднъж, но май му беше рано, не прояви никакъв интерес.

И моето не говори много. Има няколко думички в репертоара си и това е. Гарга му беше първата дума, да се не начуди човек, гая за гума, тати и умее да имитира някои от животните. Не съм се притеснила  много още, но виждайки навън наборчета колко много говорят ми става едно свито. Старая се да си повтарям, че не трябва да се сравняват децата. Знам, че при някои деца проблем за проговарянето може да бъде намален слух, заради възпаления в ушлетата и периодично му шепна много тихичко, за да видя дали ще реагира 😆 Ненормална работа.
Много е срамежлив милия и иска да проучва внимателно нова обстановка преди да се втурне да дивее. Напоследък ходим по детски центрове и гледам другите се втурват, а моето върви внимателно и оглежда всичко. Знам, знам, не сравнявай Лаватеро!

Ох, да, и Дарина похава кремове. Първоначално не ѝ хрумваше да си ги слага в устата, само се мажеше...сега започна да ги яде и да си маже и косата.
С пластелина ме изненадва, за сега не го лапа, но и от него остават следи по дрехите...
Рядко ѝ давам моливи, защото ги яде, но има 2 дъски/таблета за рисуване без допълнителна светлина и доста се ползват. Е, основно ми заповядва аз какво да ѝ нарисувам, но нищо.
Дъската е от Лидл:

Таблетът е от китайците/ Aliexpress, но има подобни в Пепко за около 10 лв:


Аз също прибягвам все по-редовно до гледане на клипчета, иначе няма рязане на нокти или вършене на потенциално опасни за нея неща от мен като миенето на тоалетната с ония ти страшни и миризливи препарати. Обича много клипове с животни, та гледаме крави, кози, овце и каквото дойде друго.

Надявам се яко да сте се накефили на снега, много е приятно и времето. Много пързаляхме  детето вчера и днес, много ѝ харесва. Не се разминахме днес без контузия обаче...одра си бузата като се обърна шейната...

Днес я оставих да спи 30 минути повечко, т.е. стана в 9 (общо 11 часа нощен сън) и пропусна обедната дрямка за първи път! Нямаше сила, която да я накара да заспи. Надявам се силно да е инцидент, а не новото 20. В момента е вече 4:30 и няма даже и една прозявка. Може да е имала достатъчно сън за последните 24 часа, но аз просто не съм готова да нямаМЕ дрямка!

Здравейте, момичета! Бързо оздравяване на всички на първо място! ❤
Искам да ви попитам - вашите мъници преминават ли през separation anxiety? При нас е нещо страшно, дори с баща си не иска да остане сам в една стая ( примерно аз да ида до тоалетната ).. Вечер по цяла нощ иска да го гушкам да спи в мен.. Дайте някакви съвети, моля.. Цял ден съм с него, сами сме попринцип, защото мм работи .. Но мисълта ми е,че не е без мен и за минута, защо така остро минава тази фаза при него...
С какво се занимавате? Какви игри играете? Изкарвате ли ги в тези минусуви температури?
Какви са ви интервалите в момента? И като цяло колко сумарно време трябва да са будни? ❤

Нормален етап е separation anxiety-то, ще премине.
Моят съвет е да откликваш, да го гушкаш, да го взимаш със себе си. Трудно е да сте нонстоп заедно, но до 3г възраст отделянето от мама е най-тежката психологическа травма за децата и някои я изживяват по-тежко от други. И че имат нужда от мама е най-естественото нещо.
Ползвам банята на отворена врата, опитвам се да създам граница да не влиза вътре ако е за 2мин визитата, ако се налага за дълга, качвам го на икейския стол и го взимам с мен. Нашият татко въпреки че е хоум офис, Йоан също на моменти предпочита да е с мен като излизам от стаята и плаче. В друг момент ако се улиса да си прави нещо негово си няма да ме усети че съм отишла отатък, но тези моменти още са редки. Когато плаче и не е сам, си е роля на таткото да му обърне качествено внимание и да го “залъже”, тоест отклони вниманието, а не да присъства като фикус. Когато сме сами с детето избягван да го оставям сам, не заради плача, а заради това, че е опасен сам за себе си вече (ходи по спалнята и не се усеща че леглото има край и се засилва… 🤦🏻♀ примерно).

Моделът на “детето трябва да е самостоятелно от съвсем малко” не работи за всички и е най-нормалното нещо. Радвай се, че те търси даже, защото показва изградена силна връзка на доверие. Говори му много. Какво ще направиш, кога, той какво трябва да прави. Ето един мой монолог от вчера: “Мама сега ще отиде до тоалетната. Ти ще стоиш пред вратата и не влизаш в банята. Мама сега пишка, не влизай, сега се избърсвам, сега пускам водата, сега мия ръцете, стой там, сега бърша ръцете.” Наративът на какво правиш и разпознаването на какво иска и защо плаче (плачът е сигнал за комуникация, да каже нещо което не може да вербализира) е ключов за спокойното дете.

Снощи например му отне над час да заспи, първия половин час се кри под чаршафа и зад носната си кърпа, но говоренето много помогна. ММ беше на тренировка по канадска борба и му писах как е минало приспиването, направо копирам:
“ - Лягай си, казвам х5 пъти.
Не си ляга.
- Ще те сложа аз да легнеш, ок?
Слагам го да легне до мен гушнат, почва да плаче и да се дърпа. Държа го здраво, но нежно.
- Защо плачеш, Йоанче? Защото искаш да играеш ли?
Ревът спира почти моментално с две прихлипвания:
- Да.(доскоро беше ъъъ).
- Нали си игра в банята, а преди малко играхме на криеница с кърпичката. Сега е време за сън и почивка. За да имаш енергия за игра утре. Утре ще си играем отново.
Отпусна се лежа спокойно гушнат 5мин. После стана, пи вода, поиска плюшената котка и кучето, пак пи вода и легна до мен. Повъртя се 10мин и заспа.”

Сещам се за нещо, което мисля е ключово при децата - сутрин след тоалет и закуска да има 15-20мин игра с тях. Да им “напълниш емоционалния кладенец”. След това продължаваш с ежедневни задачи където детето може да се включи или пък да прави нещо самостоятелно. Следобед пак “пълнене на кладенеца” по някое време.

Нагласата на родителя е важна. Защото ако си уморена и изнервена, напрежението се прехвърля в детето и то търси близост. Като спрях да се пренавивам аз и то се поуспокои.

Това са моите размисли по темата. За съня - 2-3ч следобедна дрямка и 10-12ч нощен сън беше нормата, демек средно 5-6ч будни интервали.

Аз правя точно това - винаги е с мен,никога не го оставям да плаче сам. Говорим много, той също може да общува. Нямам време, в квото да правя нещо без него като домакинска работа, например - правим всичко заедно.