НАБОР 2004 - На прага на студентството

Аз пък чакам септември с нетърпение да се прибере наборката. Липсва ми женската компания вкъщи 😁
Вчера ми се "похвали", че са им пратили презентации по латински, скромно около двайсетина презентации всяка с по 30-40 слайда.
Тя си остава у дома за сега. Няма амбиции да се изнася, защото осъзнава че така е по-лесно от чисто битова гледна точка. До кога ще е така, времето ще покаже.

Ох, бе Скиорче, твоят поне е с отдлен вход, моят си е съвсем в пределите на апартамента Иначе снощи го "напъдих", ама то стана случайно. Прибрах се аз след среща с приятелки, някъде след 11 и заключих с "вътрешната ключалка" - имаме една ключалка, която не се отключва с ключ отвън, а с едно "палче" само отвътре. Не ми хрумна да питам всички ли са в къщи, приех го по презумция, залостих вратата и се намъкнах в банята. Излизам и някаква суматоха пред вратата - наборът се прибрал и не може да си влезе, звъни, тропа, ММ и щерката се втурнали да му отварят. Бил на мач, идва екзалтиран, говори високо и вика - що си ме залостила навън, бе маме? Ама аз и на три узота бързо реагирам, викам - а, ти пък кой си, аз мислих, че си се изнесал вече от къщи, нали си на 18, даже 19 скоро ще правиш! А ти още идваш да ровиш в хладилника, да търсиш мусаката. Прегърна ме и каза - ее, маме, скоро се изнасям, потрай още 20-тина години и край на мусаката!
Аз се изнесох от "наш'те" малко преди да се омъжа (а-ла Санака), не е било драма със самостоятелността. А и като си познавам детето (това, голямото), не му се притеснявам - организиран е, самостоятелен, ще се справи. Малката, въпреки, че е момиче, е толкова разсеяна, разхвърляна, неорганизирана, не може да си прави сметки нито на времето, нито на разходите. Такива хора има много, възрастни са, семейства имат, някои са живели сами достатъчно дълго и пак не са се научили. Та не знам дали е до тренинг (със сигурност до някаква степен е тренинг) или до вродена организираност.
Като казахте осигуровки - наборът си извади ПИК, ама май не е подал нищо. Трябва да го сръчкам.
Много ми е приятно да чета всички емоции покрай настаняване, запознаване, начало на "новия живот" на децата ни. Те са си нашите деца, настръхвам от кеф на всяка история. Благодаря ви, че споделяте!  

Декларацията се подава еднократно. Всеки месец излиза сума за плащане. Всичко онлайн. Като започне държавата да ги осигурява нищо не предприрмаме, просто няма да има какво да се плаща.

И аз съм със софиянка, която ще учи в София. За сега си е при нас.. поработва колкото за джобни и почивки..

Деска, браво на момчето! Това е първото и най-важното нещо, което трябва да направи на новото място - да се социализира. По данни от познати - това, което най мъчи децата, учещи в чужбина, е самотата /ако не са успели да се социализират/.

Бе, къде изчезна Слънчевата? Не се е вясвала от много време. Бързо да се отчете!

Самостоятелен, колко пък да го нароча за такъв, софиянец, пардон изнесен в предградията на София и студент тук.
Но само толкова.
От пет годишен гледа брат си, после изгледа сестра си.
Отворихме му работа /стартира дейност в момента/, и е всичко навсякъде. Сам ходи, бута се, счетоводител, адвокат, плаща всичко осигуровки и т.н. Справя се. И още ми е и двете ръце.
В онзи ден ми вика: сега като почна лекции и се затаралянкам всеки ден към София време за нищо няма да имам. Ми така си е. Учи се някви основни неща още, отчетен период, първични документи, да не броя .... Негодува даже срещу системата за това  и онова ... но типично по младежки. Има попадения. И новаторства.

Докато ви чета, момичета много емоционално се чувствам. Не само за младежите, но и за нас е начало на нов период, независимо дали децата са си в своя, в друг град или в чужбина.
Мойто Хагче, го видях как може да се оправя само и направо ме изуми.И си готви и приятелчета си намери,пазарува,чисти,подрежда...
Не знам дали ще му хареса и дали ще остане , но и дори и това за нас е нещо безценно...

Относно това дали може да живее сама, оказа се, че бързо се научи. Тези два месеца, сама се грижи за себе си - чисти, пере, глади, планира разходи /и пари, и време/. Дори ми обясняваше как един ден като си пазарувала някои домакински препарати леко се стреснала, видяла се вече като възрастен. С готвенето не е много на "ти", ама то и аз не бях, и още не ми е сред любимите задължения.

Ооо, нищо, сори, ако те притесних! Просто се опитвам да менажирам някаква пълна лудница вкъщи, спрях за секунда, прочетох няколко поста тук и ми стана едно такова...хем тъжно, хем радостно...шизофренна история.

Стресна ме и  много липсваш тук!
   Моето гардже си подписа договора за квартирата , даже си е спал там.Беше с баща си.Утре отива с гаджето, да чистят и пренареждат някакви мебели и да гостуват на племенника. Той пък, лелиния , си е поръчал да му наготвя мусака.Наготвих. Ще ми прави поръчки по брадчеда ,каквото му се яде да пращам. Ще пращам, той си ми е другото дете.
   Много са близо с набора, усещам как няма да се разделят. Това само ме радва
Наборът се вълнува доста от предстоящия самостоятелен живот. Направил ми е списък каква посуда да му приготвя, а на сестра си какви рецепти да му прати.Все едно няма да прелита всяка седмица.

И моето гардже се настани в общежитието. Накупихме от ИКЕА и action всичко, за което се сетихме - кош за пране, килимче, шкаф, кутии за съхранение, препарати и течни сапуни, чаршафи и калъфки. Искаше ми се да се почувства добре, да е уютно. Звънна ми веднъж, да каже че е в шок и едва сега разбира какво всъщност сама си е надробила. 😂 И че се е надявала да живеем тримата още много години, преди да се изнесе и че е кофти да си възрастен. Ами кофти е, но това е положението. Направихме си много хубаво пътешествие с колата - два дни в Будапеща, три в Мюнхен, два в Кьолн (тук е моментът да похваля най-сърдечно Кьолнската бира, вълшебен елексир). С колелото започна плахо, но вече два пъти й се налага да обиколи града и се справя много по-добре. Когато си тръгвахме наобратно ми се искаше да заплача, но се сетих за всичко споделено тук и се въздържах. Ех, момичета, за мен приключи цял един етап от живота ми. Други деца нямам да се разсейвам с тях. Явно ще си звъним непрекъснато - и двете имаме нужда от това. Но сега, след като вече си намери приятели, ще е по-рядко. Очакват я нови преживявания, ще си взема поука от грешките и ще се радва на успехите си. Винаги това съм искала за нея! А на нас ни е време да си обърнем малко повече внимание! Успех на всички набори!
Слънчева, как е при вас?

A, e това е приказка!
Марулет, нали няма нужда да казвам, че ако нещо не дай боже, извънредно и спешно има нужда от съдействие детето на място, винаги съм насреща. Той е много оправен де, не виждам за какво може да се наложи, ама за всеки случай да си знаеш.

Ооооо, тенкю!!!!!! Убедена съм. Освен като майка му му гостува да я видиш........
  Заведе гаджето да чистят.Кво толкова ще чистят,ама....Замина с една тава мусака за брадчеда.Натовари си и още неща- тенджера,тава,тиган.Вчера от Враца си купил изк.трева, да си сложи на терасата. Мисля,че като почне университет, като му дойдат първите сметки за ТЕЦ и ток,ентусиазмът ще утихне.

Черпя за рожден ден. Помъдрявам с още една година от днес. Много ви прегръщам всички и благодаряяяяя! И да знаете, тортата няма да е само виртуална - ще ядем и истинска на следващото събиране.

Честита да си Лу! Здраве, щастие и само хубави емоции!

Лу, всичко занапред да е по-добро! И здраве!

Тъкмо получих снимка от холандеца на първата му манджа - кайма с грах, че е лесно и обича. Напазарувал си е от Джъмбо след като по обяд успешно си извади BSN в общината.  До края на седмицата няма работа, на Introduction week  не го записахме(излишни ми се сториха 140 евро за фън и запознанства), каквото има важно оттам, ще му разкажат. Мислел да си накупи индийски смески за манджи - а вкъщи е пълно с такива, изобщо не се сетих да му дам. Записва си какво харчи, мисля, че скоро ще се ориентира в бюджетното пазаруване.