ЯНУАРСКИ слънчица ще топлят нашите сърца !!!

Честито на всички новообебили се!   
Аз в момента доопаковам багажа за болницата и се чудя дали няма да ми кажат, че сака е прекалено голям  Уж днес ще ми правят изследванията и евентуално утре ще е секциото, но все пак не се знае. Така че стискайте палци!  Ивонска, а ти очаквай включване тези дни  Нали вече официално те избрах за мой щъркел.
Хайде момичета, да не се мотам повече. Ще пиша пак при първа възможност

Добро утро! И аз да се разпиша докато бебо спинка.
eho82 стискам ти палци всичко да мине леко и скоро да се гушкате с бебчето.

Това наистина ме развесели.  Сетих се как, забележете - с третото!!! (не с първото, демек предполага се, че вече трябваше да знам), обикалях нервно по плажа и улиците на Цриквеница (Хърватска), където чаках да се роди бебето. Та, обикаляхме с мъжо и чакахме. Бяхме оставили другите две деца в Загреб, където живеехме. Свекърва ми специално беше дошла, за да остане с тях, защото аз непременно исках да родя във вода, което можеше да се случи най-близо на три часа път, откъдето живеехме. Та, затова отидохме няколко дни по-рано, тъкмо да съберем сили за новата офанзива, която ни чакаше.
Първият ден и двамата бяхме като в небрано лозе. Няма деца, няма какво да се прави... Просто се чудехме къде да застанем. На втория ден започнахме полека-лека да влизаме в час и дори успяхме малко да си починем и да се отпуснем. Третият и четвъртият ден бяха див мързел. 
Да, ама бебето хабер си нямаше да се появява. Аз започнах вече леко да се изнервям, да си искам да си видя децата и други такива щуротии. На десетия ден ревях по телефона на майка ми - "Аз никога няма да родяяяя"  Ама със сълзи. Честно!  И наистина си го мислех. Представях си се доживот с огромния корем, който едва влачех.
На всичкото отгоре на всеки преглед се оказваше, че имам по още някой сантиметър разкритие без изобщо да разбера, ерго без контракции. Накря реших, че, ако изобщо родя, то то ще го проспя, защото няма да разбера кога са станали 10 сантиметра и ще изпусна водното раждане. В резултат на това окончателно се изнервих.
Това беше първият овнешки урок, който получих от малкото овне, което се пръкна: "Не когато ти си мислиш, а когато аз реша!" 

ts_bs аз съм от Бургас и събитието ще е тие дни. Имаше една майка която роди но не съм я засичала в форума да я питам. Ти кога ще раждаш ?

А може ли и такива с по три? 
Сега да ти кажа едно от предимствата да имаш деца с по-малка разлика  Шансът бързо да проумееш, че сополите и кашлицата не са болест е много, много голям. На мен ми отне само няколко месеца след като се роди Иван. 
Не, това съвсем сериозно го казвам. Сополът е безобидно нещо, дори за бебето, на фона на ревността, която подхранваш с пълна сила като не пускаш по-голямото при по-малкото дете. От ревността трудно можеш да избягаш, особено когато децата са от един и същи пол, но наистина не е нужно да се подхранва допълнително от самото начало.

Можеш да пускаш по-голямата госпожица спокойно в стаята като я помолиш да не целува за момента сестра си, тъй като е хремава. Забележи - хремава, а не болна и сестра си, а не бебето! Препоръчително е да се стараеш да подбираш всяка дума, която използваш, когато говориш за бебето. Старай се да създаваш усещане у каката, че бебето е равностоен член на семейството. Можеш да й обясняваш бебешкото обгрижване около него с това, че за момента, то  зависи силно от теб, точно, както е било с нея, когато е била бебе. И можеш да й извадиш, да речем, някоя бебешка снимка с нея - "Ето, това си ти като бебе, а това съм аз... виж как съм те гушнала, защото тогава беше като сестричката си и не можеше още да ходиш и... т.н.
Много, много е важно да прекарваш повече време с нея и да се стараеш да не я ограничаваш. Нещо повече. Опитай се да й дадеш повече свобода от преди.
Ако й се караш и я ограничаваш, тя ще свързва негативните чувства, които изригват в нея в този момент, с появата на бебето. А това след това ще ти се върне като бумеранг на теб самата.

От личен опит знам, че може да бъде много трудно да разчупиш някои свои разбирания и стереотипи, които си изградила до този момент (например за болестите или за начина на възпитание). Колкото по-рано обаче осъзнаеш, че това е задължително с появата на всяко едно дете в семейството (независимо кое подред е  ), толкова по-лесно и здравословно ще ви бъде на цялото семейство след това. Успех!

Имам нужда от помощ- беба от вчера не захапва зърното правилно и настава ужасна борба, боли ме и по 20 минути не можем да се нагласим, успя да ми изкара и кръв. В крайна сметка папка както може, после я оставих в кревата и започна да плаче, защото иска да заспива на гърда а аз седя от страни и гледам лошо, щото пък не искам да я уча така. Заспива в крайна сметка (вече 3-ти път го прави това), ама ми е жал така да тормозя детето. Пф оплаках, се....отивам да се пробвам да я нахраня.

Тук понякога броди някой, който може да помогне със съвет... 

 

Деметра, в крайна сметка водно ли беше раждането? И, тъй като не познавам друга жена, родила във вода, би ли разказала каква е разликата с обикновеното раждане?
И аз пък искам вече да раждам............ Днес майка ми се обажда да ми каже да съм вземела мерки да раждам днес - утре, че в края на седмицата го давали разваляне на времето . А аз, с тоя Магнерот, дето го пих до онзи ден, направо не знам как ще родя (в смисъл, че повече от 2 месеца изкуствено са подтискани естествените контракции на матката).
Айде, момичета, малко остана..........

Деметра, нищо че темата не е за това, нали съм те хванала "на гюме", я обясни по-подробно какво имаш предвид. Защото аз съм си мислила да приложа точно обратната стратегия. Бебето не е равностоен член, то нищо не прави "като хората", само лежи, реве и ака в памперса. Толкова безпомощно, а тя толкова можеща. Т.е. да подценявам бебето на думи пред нея, "съзаклятнически" да се смея на глупавите бебешки неща, които прави бебето. И непрекъснато да акцентирам - лелеее, за 4 години с колко много неща вече се оправяш сама, за колко много помагаш. Бебето ще се научи на едикаквоси когато ти станеш на толкова години. А тогава ти вече ще можеш да му четеш приказки.
Моята чака с ужасно свито сърце какво ще стане. Понеже тя е паметлива като слон, запомнила е всичко, което някой й е споменал за бебето и промяната, свързана с него. Уж нищо не показваше и оня ден си изля всички страхове в един див рев. Аз даже не предполагах. Тя не можела да си мие толкова често ръцете, колкото трябвало заради бебето. Аз нямало да мога да си играя вече с нея и всичките игри щели да останат недовършени. Щяло да й бъде ужасно скучно, нямалко да ходим на интересни места. С баща си можела да играе само на бой с възглавници. Искала да ходи да живее при баба си, докато бебето пораснело.

Аз отивам на запис на тоновете, белким отчете някоя контракция.

Demetra, категорично не мога да се съглася с теб.  Обикновенни сополи може и да не са болест, но вирусната пневмония на сина ми, заради която лежи вече 1 седмица в болница започна точно с тях - 2 дни невероятна хрема. На третия не искам да си спомням какво стана. Така че съвсем не е бизобидно да се пускат малките деца при бебето. И аз си мислех, че ако не позволявам на Никол да целува бебето това ще го спаси, но не би. Другия път като се разболее няма да я пускам въобще в неговата стая, докато не е напълно здрава. Дори сме се замислили да купим от лампите в болниците, които убиват бактериите, мисля че бяха инфрачервени.  А аз на Никол и обяснявам точно с думите "бебе" и "голяма" разликата между нея и брат и. Ако и обяснявам с братче и сестричка ще почакам още година-две, докато ме разбере за какво иде реч. Така че зависи колко са големи дечицата за терминологията.  За сега това "той е малко бебе, а ти си голяма, не си бебе" действа и ме разбира без да протестира. даже от два дни не пие вече адапте в леглото при заспиване, просто и казах,ч е само бебетата пият мляко, а тя е голяма и тя се съгласи веднага. 

Здравейте, милички!
Първо искам да честитя бебоците на всички майчета. Нека са ви живи и здрави и много да ви слушкат и радват. Виждам, че сме понапълнили с  бебчета. Само така.
На все още чакащите, пожелавам леко раждане.

Ние се прибрахме от болницата още в петък, но все не ми остава време да ви пиша. И сега използвам момента, докато Криси не се е събудил.
Криси ми е спокоен (когато е сит, разбира се), но имам страшно много кърма и това цедене ми отнема голяма част от времето.

Хайде за сега лек ден. Когато намеря мъничко време отново ще пиша. (Че имам и доста за четене)
 

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА НИМ И damakupa! Бъдете здрави, щастливи и много обичани!!!    

Честит Рожден ден, Нимски и Дамакупа!!! Да са ви живи и здрави дечицата и да ви слушат татковците!

    ЧЕСТИТО И ОТ МЕН НА НИМ И ДАМАКУПА!!!! МНОГО ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕМОЦИИ С МАЛЧУГАНИТЕ И МНОГО ЛюБОВ И ЩАСТИЕ В СЕМЕЙСТВОТО ВИ ЖЕЛАЯ!!!!