Любители на котки - Тема 185

Шарлот, възможно ли е да са били раздразнени от самото бръснене или тя да се е близала по-интензивно?

Поми, а разбраха ли се най- накрая Кокорчо и Феликс?

Разбраха се в някаква степен. Много са различни като характер и нрав. Никога няма да спят на кълбо или да се оближат. Повечето територии вече са общи но тя пак е на високо а той на ниско.

Имаше период с храненето сутрин и като се прибирам. Сутрин ставам много рано. Стана ли - ме водят до чиниите. На него какъвто е да е пауч, на нея суха. Или Шеба и за двамата и после дояждат сухата.

Чиниите са общи. Тя има глас и си проси суха храна. Той пък се търка в краката ако е гладен. И двамата зариват.




Дебелия гъз има навика и водата да си зарива. Заради нея сложихме вода и храна на високо - на шкаф, не на земята. Бита и страхлива е.


Ето ви двама дебнещи се играчи на шах или карти:



Събирам капачки за кувьози. Вероятно тя ги е извадила.  Тя ги души и си търка носа в тях, той я гледа. Днес беше и същия филм със зелени маслини. Тя се търка в тях, той я гледа. Нямам снимки.

Сложих до него две маслини - зелени без костилка. Той нея я гледа. Като му бутнах едната я подгони и тя избяга.

Малкия копира дебелия гъз но са различни. А и голямата дойде на 5 месеца бита. Малкия дойде на около година и половина след нея. Майка ми от самото начало обича малчо и тя го усеща.

Свикват вече един с друг, даже стават отбор.
Вчера на майка ми й пратих това за снимката с играчите:

И изведнъж виждам някакви играчи на шах дето се дебнат. Не знам кой извадил капачките. Тя ги бута с муцуна и се търка в тях, той я гледа.

Те се копират но единия учи другия. Обаче си има ревност и различни характери. Поне вече се сближиха след толкова време. Трети не им трябва.

Ако е котка ще бие малкия, а Феликс ще се крие. Ако е куче ще иска разходки. Ако е рибка - Кокорчо ще я извади от аквариума и ще я изяде. Ако е мишка/хамстер - ще избяга и/или Кокорчо ще я изяде. Евентуално таралеж или змия/смок ама това не знам как се гледа.


Поне майка ми разбра че трета котка ще ни е в повече. Тя обича животните повече от хората. Аз също.

Преди време намерих дом на едно бебе коте, като отиде в новия си дом в началото беше толкова зле, че се страхувах човекът да не го изхвърли на пътя и постоянно досаждах и казвах, ако не се получава да ми го върне. Но той смяташе, че е нормално да не се разбират в началото и да се съскат, и бият. Ето ги вече две сестри опашати , като близначки са еднакъв цвят. Вече години по-късно още ми изпраща снимки и понякога ходя на гости да я видя, дори той ми позволи да й избера име, но когато отида всеки път й отнема време да свикне с мен и се крие при него, защото той й е стопанин. Нямам емоциоалната сила да спасявам малки котки, да ги лекувам и да се привързвам към тях и после да ги давам на друг и да страдам за тях, а повече от една котка не можем да гледаме. Много по-лесно е да кастрирам и връщам, и да давам пари на организации.

99,99% няма шанс да си изхвърля котките. Обичам ги като деца, особено Харко.
Има 0,01% някаква теоритична вероятност все пак.

T.Valcheva, много са хубави.

Освен с хартийка, която е смачкана, обичат да играят и с капачки от минерална вода/сок... Като погледнах снимките на Поми се сетих и за този вариант. Доста е шумен на повърхност без килим, но котката се забавлява на макс.

И аз мислих, че няма такива хора, но разбрах, че в България е масово да се изхвърлят след като забременееш или родиш, ако се местиш в дом дом, а хазяйката не дава.... има ужасно безотговорни хора и жестоки, на които изобщо не им личи, че са такива. Имаше едни хора с 3 котки и като местиха оставиха едната пред блока, защото нямало място вече за 3. Недоумявам изобщо обичали ли са ги някога, как са ги гледали толкова време и изведнъж хвърляш живо същество, а не плюшена играчка?
Затова не мога да се занимавам с домове и да ги мисля постоянно, уж обеща, че каквото и да стане, дори след 5 години, ако реши да се мести в друга държава, да се жени и вече не иска котка... да ми се обади и да ми я върне. Той е чужденец и някак му имам повече доверие, на още едно коте също съм намирала дом и също на чужденци го дадох.

Наскоро открих, че дори мои роднини, въпреки че толкова пъти им обяснявах за кастрация, предложихме да заведем, платим..  не, не искали да я режат, нямало да я пускат. Ей сега стана ясно, че вече има 3 котета , едното даже изчезнало...  не искам да знам за подобни неща. И котката даже е породиста..смисъл не искаха някаква от улицата, понеже толкова са грижовни. Нали  все пак животното става част от семейството...

Я да ви питам, Харко има колит.
И пак е на храна за котки с чувствителна кожа и стомах и пак на пробиотик.
Обаче уж трябва да се дават хапчета за обезпаразитяване.
Хем се тревожа да не се влоши колитът, хем пък искам да дам обезпаразитяващи.
Вет казва, че няма проблем, ако много се тревожа, да сложа пипета.
Ами хубаво, ама Харко е като надрусан и малко лиги чак му текоха миналия път.
От хапчетата повръща.
Не знам вече, а май месец последно капахме пипета и в началото на юни давахме хапчета. Отдавна.

Гледам го, че се тупнсл по тумбак на пода, обаче и льокане на вода чувам 😂 от серията писански мързел

Мария, за Харко питай за вариант обезпаразитяване с накапване, не всичко е на хапчета.
При нас на вилата се появяват все повече котки, не знам къде живеят, но минават, похапват и бягат, не са много социални.
Едната маца доведе и бебето си, а то една малка Оливия, но с черно носленце. Още го кърми.
https://

Лежеше си на земята. Като полегнах в леглото да си чета, веднага се намести в краката ми. Даже с лапичка ме беше гушнала да не мърдам. Като усети, че стоя тихо и си сгуши лапичката под нея.



Вече съм в отпуска. Сега ще се умилква за пауч по често. В петък заминаваме на море и ще я гледа една приятелка, която се грижи за  нея и миналото лято. Даже обмисля дали да я вземе у тях. Вече са кастрирани котките, нашата  Бети и нейния мъжкар. Миналото лято отказах да я взема при тях, че да не се разгонят и после да се чудя какво да правя с бебетата. Сега още не съм решила.

noragami, успех в начинанието!

Възрастни котки да смесиш в една територия си е трудно начинание, особено ако някой от тях има шефски нрави и претенции. Моят най-пряк опит е с "подарената" ми Съни. Със 7-годишна гръмогласна Съни се видях в чудо половин година. Никой не я искаше, а тя още по-малко ги искаше. Бях я сложила при родата на Шушу (черната ми рода). Разреших проблема като я преместих  при родата на Джанси (бялата ми рода), които са с по-спокоен, непукист характер и на които тя спокойно можеше да командва. Сега са вече приятели, е не спят заедно (тя ще си остане индивидуалист до край), но няма бой, няма рев, мирно си съжителстват. Най-важното е да не се чувства заплашена. Чувства ли се заплашена една котка, няма мир у дома, почва да прави бели. Шушу и родата ѝ много я тероризираха, и тя нямаше как да им се налага и наставаше голяма дандания. Аз лично мислех, че проблемна е Съни, но те просто са различен манталитет и не се понасят като манталитет. Да кажем, че родата на Шушу са по-прости (знаят само да дивеят, ловуват и да дават сигнал за храна), а родата на Джанси са интелектуално с по-високо ай-кю (знаят да разучават, говорят, по-мързеливи и гальовни, правят трикове)... Така че е въпрос на характери, да се напаснат... Дано се получат добре нещата! Аз също като Таня фелиуейи и подобни никога не съм ползвала. Поетапно подушване, наблюдаване кой как реагира и коригиране с "не така!", хранене на едно място и накрая "оправяйте се".

Преди малко се връщам от магазина. Зад блока гледам моето приятелче чернушче, изкопало в пръстта една дупка и си легнало. И аз спирам и започвам да му говоря. То ме познава по гласа, мига и ме гледа любовно. И докато водим този задушевен разговор гледам в съседната кола една двойка. Гледат ме в недоумение и сякаш си викат "Гледай я тая лудата, говори си с котка". Аз се усмихнах, сбогувах се с моето приятелче и даже му пратих целувка. Може да си представите тяхната физиономия.
Само един коткоман може да разбере друг коткоман.

Ето я малката. Кака й ще дойде, когато огладнее.