За какво по-точно са виновни родителите, моля ви да ми обясните? За мен основна вина има ИЗВЪРШИТЕЛЯТ. (Оттам насетне по веригата са всички, които не са свършили качествено работата си)
“Не” означава “Не” и трябва да се уважава. Не знам в случая какво е предизвикало гнева на извършителя (не знам как да го нарека по друг начин), но знам, че каквото и да е направило момичето, както и да е изглеждало - то НЯМА вина. Всеки един от нас е неприкосновен. Колкото и да си ядосан и гневен нямаш право да нараняваш друго човешко същество. Той кой е? Наместник на Господ слязъл на земята, за да раздава правосъдие?
Извинявам се за начина, по който звучи мнението ми, но съм изключително ядосана за това самочувствие и тази наглост да разполагаш по този начин с чуждо тяло и да нанесеш подобна физическа и психическа вреда.
Не съм много по-голяма от момичето и си представих как на нейно място мога да бъда аз, моя приятелка, близка, позната, може да бъде всеки. И тук вина нямат родителите, утре същият този може да реши да раздаде още 2-3 шамара на някой, който пресича бавно на пешеходна и го ядосва. Тогава кой е виновен?
Позволявам си да споделя и една лична история провокирана от мненията и на Айша в първите страници. Бях ученичка, когато едно момче толкова много ме беше харесало и се беше обсебило от мен, че изобщо не трепваше при всичките ми откази. Продължаваше да опитва отново и отново въпреки че нямаше път, в който да получи положителен отговор. Дойде ден, в който баба ми ми се обади да ми каже, че едно момче стои на вратата ѝ и обяснява как е мое гадже, колко много се обичаме, как редовно идва у дома и решил да ѝ се представи. Същият ухажор беше. Тръпки ме побиха какво би могъл да направи ако беше малко по-агресивен. От същия след време получавах и заплахи “Мога да разбера къде живееш”, “Ще дойда при теб веднага” и подобни.
В случая кой е виновен?
Омръзна ми да слушам как жените си го търсят и жертвите са си виновни. Не, не са.

