Много мина, мъничко остава, скоро НОЕМВРИЙЧЕ ще гушка мама

  • 35 221
  • 756
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 263
При мен не става с Еспумизан, поне не напълно и си ги имам. Но, пробиотика ми помага пък за WC: ОмниБиотик Панда.
Явно, ще е така. Още малко остана. Hug
Мами,
Кажете кой ще е секцио 100%?
Че имам няколко въпроса. Знам, че е обсъждано и има доста теми, но ми се иска тук, че все пак от много време си пишем в групата.

# 91
  • Мнения: 139
При мен не става с Еспумизан, поне не напълно и си ги имам. Но, пробиотика ми помага пък за WC: ОмниБиотик Панда.
Явно, ще е така. Още малко остана. Hug
Мами,
Кажете кой ще е секцио 100%?
Че имам няколко въпроса. Знам, че е обсъждано и има доста теми, но ми се иска тук, че все пак от много време си пишем в групата.

Аз ще съм секцио. Имам вече едно и разреза е изтънял. За нормално и дума не може да става.

# 92
  • Мнения: 418
И аз ще съм секцио. Първо

# 93
  • софия
  • Мнения: 107
Аз ще съм секцио, второ ще ми е. Simple Smile питай нещо ако можем да помагаме. Не е толкова страшно Simple Smile аз даже вече имам и дата. Честно казано от една страна искам да си попина малко тези оставащи месеци ( с баткото трудно де, ама със сигурност с едно ще ми се види почивка ксто станат две :д), но от друга страна нямам търпение вече да минават и да се ражда Simple Smile

# 94
  • Мнения: 263
Ще се радвам да споделите всичко, което си спомняте за вашето секцио:
Как са ви приели, какво са ви правили като процедури, колко време е било, след това как сте се възстановили, за колко време.
Какво сте чувствали по време на самата операция от екипа: вътре в корема, самия натиск или като дърпане?
Най-вече ме интересува след самата операция болката и обезболяването (колко време ви обезболяват и как със ситеми, инженции или със свещички), самото раздвижване, кога са ви го правили и т.н.
Чета, че трябва да се пият много течности и вода, но това не влияе ли на по-бързото резорбиране и изхвърляне на лекарствата от организма и съответно по-бързото преминаване на обелзболяващите лекарства.
Аз съм с доста болезнена меструация и съм изтърпяла и доста болка през живота си, но все пак това е различно, а съм била веднъж с пълна упойка.
За сега това се сещам.
Благодаря Ви!

# 95
  • Мнения: 291
След въпросите за стяганията, днес ме приеха с известно разкритие и ще бъда на системи няколко дни, така че съвета, който мога да дам е: не отлагайте при подобни симптоми… не правете като мен 😆

Аз ще бъда секцио, но ще ми бъде за пръв път. Понеже разпитвам приятелки и това, което съм запомнила е:
1. Спираш да ядеш от предната вечер, колкото по-рано, толкова по-добре
2. Много течности след операцията
3. Свещички Профенид били вълшебни 😁
4. Колкото повече се заинатиш и по-бързо станеш да се движиш, толкова по-добре, като внимаваш първите два три пъти, за да не ти се завие свят и да паднеш
Пак казвам, не ми се е случвало, но това запомних 🍀

Ще се радвам да споделите всичко, което си спомняте за вашето секцио:
Как са ви приели, какво са ви правили като процедури, колко време е било, след това как сте се възстановили, за колко време.
Какво сте чувствали по време на самата операция от екипа: вътре в корема, самия натиск или като дърпане?
Най-вече ме интересува след самата операция болката и обезболяването (колко време ви обезболяват и как със ситеми, инженции или със свещички), самото раздвижване, кога са ви го правили и т.н.
Чета, че трябва да се пият много течности и вода, но това не влияе ли на по-бързото резорбиране и изхвърляне на лекарствата от организма и съответно по-бързото преминаване на обелзболяващите лекарства.
Аз съм с доста болезнена меструация и съм изтърпяла и доста болка през живота си, но все пак това е различно, а съм била веднъж с пълна упойка.
За сега това се сещам.
Благодаря Ви!

# 96
  • софия
  • Мнения: 107
Мисля, че има разлика и къде ще раждаш. Аз бях в Майчин дом, отидох на нормален преглед и за тонове и видяхме, че бебето е с увита пъпна връв около врата, тъй като съм колега, решихме да е секцио и ме вкараха веднага в зала (въпреки че реално нямаше индикации за спешност). Така си спестих чакането, чуденето, очакванетп и тн, докато се усетих и бях на масата. Попълних документи за приемане, след това тонове, клизма ( не е страшна ), взимане на кръв, екг, консултация с анестезиолог и айде. Сложиха ми абокат (нищо по-различно като усещане от взимане на кръв венозно), катетър ( преди упойката, за което още съм им сърдита), гадно е, боли, неприятно, но после не го усещаш - пазарете се ако може да е след упойката. И дойде време за спиналната - свиваш се максимално легнака настрани, главата към коленете и не мърдаш. Първо се слага лидокаин, да обезболи кожата, там е усещането като боцкане на кожата и после разпъване от лекарството и щипкане (нищо особено), следва голямата игла за спиналната упойка,  където грам нищо не усетих. Лягаш пак по гръб и започва една топла вълна от кръстта надолу и това е .. после не можеш да си вдигнеш таза и краката. Кога са попнали даже не разбрах :д някъде малко след това чуваш тракане на инструменти и усещаш тук там докосване, дърпане, нищо особено. Стигнахме до ваденето на бебето някъде има няма 5 мин след началото, това беше малко неприятно, защото те натискат бая силно отгоре по корема и дърпат бебето през разреза. Като цяло стискаш зъби, дишаш и чакаш да го извадят. При мен излесе малко по-трудно, но минава неприятното за няколко минутки. Показват ти бебчо и го взимат да го оправят. И после се почва 30-тина мин чистене и шиене, там усещах повече дърпане, бутане, ровичкане. Не е приятно, но няма болка, изтърпява се като цяло. Местят те в реанимация, където си до другия ден сутринта. В реанимация не е лошо, лежиш си, не те боли  или поне малко, с катетър си, обезболяват те със системи. Първите няколко часа ще трепериш, нормално е. Минават на визитация да видят матйата как се свива през няколко часа -натискат те по корема, гадно е, ама .. пак минава бързо. Ии на следващия ден раздвижване. Първото ставане .... не е приятно. Боли, дърпа, реже, вие ти се свят, но ставаш и го правиш, нямаш избор. Вече в стаята може да си слагаш профенид свещички, наистина помагат. В Майчин дом ходиш по график да си взимаш бебето, като цяло няма почивка, непрекъснато нещо правиш - тоалет, визитация,  бебета, ядене :д не ти е скучно и се движиш искаш не искаш. Първия ден след секциото е най-гаден, но си повтаряш, че всеки следващ ще е по-добре. Аз бях по време на пандемия и нямаше свиждания. За 5-те денна престой вече като цяло можеш да си сгаваш, лягаш и ходиш прилично сам. За отношение няма да говоря, защото бях при приятели, в позната за мен обстановка и това вече е частен случай. Вкъщи нещата малко по малко си се наместиха, има болка, но по-прилична. До 30-тия ден вече си бях пушка и започнах да тренирам, след 4 месец включих и корем. Simple Smile
Бая дълъг пост, ако нещо съм изпуснала или искате др инфо, питайте Simple Smile

# 97
  • Мнения: 291
Ехаааа! Евала! Това сигурно е най-подробния и вълнуващ пост в целия форум! Яко 😄 благодаря за изчерпателната информация!

Мисля, че има разлика и къде ще раждаш. Аз бях в Майчин дом, отидох на нормален преглед и за тонове и видяхме, че бебето е с увита пъпна връв около врата, тъй като съм колега, решихме да е секцио и ме вкараха веднага в зала (въпреки че реално нямаше индикации за спешност). Така си спестих чакането, чуденето, очакванетп и тн, докато се усетих и бях на масата. Попълних документи за приемане, след това тонове, клизма ( не е страшна ), взимане на кръв, екг, консултация с анестезиолог и айде. Сложиха ми абокат (нищо по-различно като усещане от взимане на кръв венозно), катетър ( преди упойката, за което още съм им сърдита), гадно е, боли, неприятно, но после не го усещаш - пазарете се ако може да е след упойката. И дойде време за спиналната - свиваш се максимално легнака настрани, главата към коленете и не мърдаш. Първо се слага лидокаин, да обезболи кожата, там е усещането като боцкане на кожата и после разпъване от лекарството и щипкане (нищо особено), следва голямата игла за спиналната упойка,  където грам нищо не усетих. Лягаш пак по гръб и започва една топла вълна от кръстта надолу и това е .. после не можеш да си вдигнеш таза и краката. Кога са попнали даже не разбрах :д някъде малко след това чуваш тракане на инструменти и усещаш тук там докосване, дърпане, нищо особено. Стигнахме до ваденето на бебето някъде има няма 5 мин след началото, това беше малко неприятно, защото те натискат бая силно отгоре по корема и дърпат бебето през разреза. Като цяло стискаш зъби, дишаш и чакаш да го извадят. При мен излесе малко по-трудно, но минава неприятното за няколко минутки. Показват ти бебчо и го взимат да го оправят. И после се почва 30-тина мин чистене и шиене, там усещах повече дърпане, бутане, ровичкане. Не е приятно, но няма болка, изтърпява се като цяло. Местят те в реанимация, където си до другия ден сутринта. В реанимация не е лошо, лежиш си, не те боли  или поне малко, с катетър си, обезболяват те със системи. Първите няколко часа ще трепериш, нормално е. Минават на визитация да видят матйата как се свива през няколко часа -натискат те по корема, гадно е, ама .. пак минава бързо. Ии на следващия ден раздвижване. Първото ставане .... не е приятно. Боли, дърпа, реже, вие ти се свят, но ставаш и го правиш, нямаш избор. Вече в стаята може да си слагаш профенид свещички, наистина помагат. В Майчин дом ходиш по график да си взимаш бебето, като цяло няма почивка, непрекъснато нещо правиш - тоалет, визитация,  бебета, ядене :д не ти е скучно и се движиш искаш не искаш. Първия ден след секциото е най-гаден, но си повтаряш, че всеки следващ ще е по-добре. Аз бях по време на пандемия и нямаше свиждания. За 5-те денна престой вече като цяло можеш да си сгаваш, лягаш и ходиш прилично сам. За отношение няма да говоря, защото бях при приятели, в позната за мен обстановка и това вече е частен случай. Вкъщи нещата малко по малко си се наместиха, има болка, но по-прилична. До 30-тия ден вече си бях пушка и започнах да тренирам, след 4 месец включих и корем. Simple Smile
Бая дълъг пост, ако нещо съм изпуснала или искате др инфо, питайте Simple Smile

# 98
  • Мнения: 2 849
nadejda8791, Омнибиотика те спасява от запек ли? Панда ли? Дето е на сашета, разтваря се във вода и после се пие? Доволна ли си?

Аз ще съм второ секцио. Дата още е рано да избирам, макар че знам горе-долу какъв интервал ще ми дадат и какво ще предложи АГ-то. Ще видим дали моето контра-предложение ще се приеме Laughing
Мога да разкажа личния си опит от Токуда в София - приемът е в деня преди насроченото секцио. Преглед, тонове, 2 топа хартия за попълване, изследвания. После се чудиш какво да правиш и как да си запълниш времето. Имах една импровизирана консултация с анастезиолог, която по-скоро се състоеше в това да си занеса папката от единя етаж до другия и да я върна обратно с подпис от лекаря. Вечерта пак тонове на бебето. Вечерях към 20.30, казаха ми да пия вода до 22ч и после нищо. От вълнение почти не спах. Отделно в отделението сноват акушерки, бременни и т.н. и съоветно ми беше шумно и светло (вратата има прозорец). Сутринта се събудих рано-рано (примерно преди 6 още), отидох до тоалетна, изкъпах се и тъкмо се върнах в стаята - дойде акушерката за клизма. Не е най-якото изживяване на света въобще. Знам, че много, много държави не се практикува, но тук все още си е в графа задължително. Та, хайде пак после известен престой в тоалетната и ново къпане. Като се върнах пак правиха тонове на бебето, дойде анастезиологичната сестра и тя ми сложи абокат (преди това нямах), зареди ми една банка физиологичен и каза - чакаш ред. Бях първа в списъка за 08:30, влезнах към 9. Сложиха ми упойка - нищо особено не ми се стори, не си чувствах краката буквално 2 секунди след като усетих иглата. Следва катетър (нищо не се усеща, защото вече бях с упойка, но изрично исках да ми го сложи АГ-то, а не сестра), връзване на ръцете, маска, апарат за кръвно и сърдечен ритъм, вдигнаха чершафа и в 9:20 вече ми показаха бебето. Още 15-20мин нещо ме правиха, после ме завиха и ме преместиха в подвижното легло, с което отпътувах към реанимация. Там цял ден лежане и телефон, критично важно е да имате зарядно Laughing Докараха бебета 2 пъти. Не се полага никаква храна, само вода до края на деня. Комшийката по легло тайно яде малко шоколад Smile При отпускането на упойката усещах, че притрепервам, но постепенно отминава. Започна да ме боли и сестрите ми бяха казали като се случи това да ги викна за инжекция. Проверяваха ме на известен интервал от време за кървене, натискаха ми корема (след като ме пусна упойката беше ужасно болезнено това натискане). Слагаха някакво обезболяващо в системата, според мен си беше ок, не ме е боляло и не съм се мъчила въобще. На следващата сутрин правят тоалет (позамиват те криво-ляво колкото да кажат, че нещо са направили) и свалят катетъра, което не бих казала, че е много яко като усещане, но преминава. После идва рехабилитатор за раздвижване - аз лично се мъчих доста, докато стана и ми прилоша. После вече постепенно става по-лесно с всяко изминало ставане. Този ден след секциото ми беше най-гаден от всички, едва се движех, а се опитвах доста, трудно ми беше всичко и се чудех някога дали ще се почувствам човек отново. Дават кашава храна и питат има ли производство в тоалетната. Ако няма - дават сиропче. От тук насетне вече възстановяването си е до човек. Аз на изписването си бях в нормална кондиция, обаче бързо се уморявах. Мисля, че горе-долу така протичат нещата навсякъде. Едва ли има кой знае какви разлики, стандартни медицински процедури и последователност на нещата. Питай, ако нещо по-конкретно те интересува.

# 99
  • София
  • Мнения: 4 144
След въпросите за стяганията, днес ме приеха с известно разкритие и ще бъда на системи няколко дни, така че съвета, който мога да дам е: не отлагайте при подобни симптоми… не правете като мен 😆



Стискам палци да се нормализират нещата и скоро да се прибереш. Как така се е получило и разкритие? Ти колко време чака докато отидеш да те видят?

nadejda8791, и аз ще съм със секцио и ще ми е трето Simple Smile Първото беше по спешност тъй като тръгнах за нормално, но не се получи и в процес ме вкараха за секцио. Второто също беше по спешност защото отидох на тонове и по тоновете видяха, че е започнало раждането, а аз нищо не усещах.
Приеха ме, пуснаха ми изследвания, направиха ми клизма и през цялото време слушаха тоновете докато се събере екипа. Самото секцио беше около 1 час, а бебето го извадиха за 30 мин., при самото бъркане и вадене ми стана лошо и усетих, че не ми стига въздуха, но анестезиолога си говореше с мен и ме разсейваше и следеше показателите.
Слагането на упойката не беше много приятно, но не беше и болезнено.
След секциото, докато му пусне упойката ми беше по гадно защото не си чувствах краката и почнах да се филмирам. На мен секциото ми беше вечерта и на сутринта ме раздвижиха и ме качиха в отделението и после си взех детето при мен.
Всеки ще си ракаже неговата история, но според мен не ти е необходимо. Като отидеш слушаш и се водиш по лекарите/акушерките. Всяко раждане при всеки е с различни емоции, чувства.

# 100
  • Мнения: 291
От петък следобед/вечер започна втвърдяването, като е имало период от 4 часа без нито едно, а имаше и период от 4 часа, в който бяха през час, дори през 40мин. и вече се ошашках и на преглед по спешност и накрая в амбулаторния лист чета - разкритие 30%. 🤷🏻♀

След въпросите за стяганията, днес ме приеха с известно разкритие и ще бъда на системи няколко дни, така че съвета, който мога да дам е: не отлагайте при подобни симптоми… не правете като мен 😆



Стискам палци да се нормализират нещата и скоро да се прибереш. Как така се е получило и разкритие? Ти колко време чака докато отидеш да те видят?

nadejda8791, и аз ще съм със секцио и ще ми е трето Simple Smile Първото беше по спешност тъй като тръгнах за нормално, но не се получи и в процес ме вкараха за секцио. Второто също беше по спешност защото отидох на тонове и по тоновете видяха, че е започнало раждането, а аз нищо не усещах.
Приеха ме, пуснаха ми изследвания, направиха ми клизма и през цялото време слушаха тоновете докато се събере екипа. Самото секцио беше около 1 час, а бебето го извадиха за 30 мин., при самото бъркане и вадене ми стана лошо и усетих, че не ми стига въздуха, но анестезиолога си говореше с мен и ме разсейваше и следеше показателите.
Слагането на упойката не беше много приятно, но не беше и болезнено.
След секциото, докато му пусне упойката ми беше по гадно защото не си чувствах краката и почнах да се филмирам. На мен секциото ми беше вечерта и на сутринта ме раздвижиха и ме качиха в отделението и после си взех детето при мен.
Всеки ще си ракаже неговата история, но според мен не ти е необходимо. Като отидеш слушаш и се водиш по лекарите/акушерките. Всяко раждане при всеки е с различни емоции, чувства.

# 101
  • Мнения: 139
От петък следобед/вечер започна втвърдяването, като е имало период от 4 часа без нито едно, а имаше и период от 4 часа, в който бяха през час, дори през 40мин. и вече се ошашках и на преглед по спешност и накрая в амбулаторния лист чета - разкритие 30%. 🤷🏻♀

След въпросите за стяганията, днес ме приеха с известно разкритие и ще бъда на системи няколко дни, така че съвета, който мога да дам е: не отлагайте при подобни симптоми… не правете като мен 😆



Стискам палци да се нормализират нещата и скоро да се прибереш. Как така се е получило и разкритие? Ти колко време чака докато отидеш да те видят?

nadejda8791, и аз ще съм със секцио и ще ми е трето Simple Smile Първото беше по спешност тъй като тръгнах за нормално, но не се получи и в процес ме вкараха за секцио. Второто също беше по спешност защото отидох на тонове и по тоновете видяха, че е започнало раждането, а аз нищо не усещах.
Приеха ме, пуснаха ми изследвания, направиха ми клизма и през цялото време слушаха тоновете докато се събере екипа. Самото секцио беше около 1 час, а бебето го извадиха за 30 мин., при самото бъркане и вадене ми стана лошо и усетих, че не ми стига въздуха, но анестезиолога си говореше с мен и ме разсейваше и следеше показателите.
Слагането на упойката не беше много приятно, но не беше и болезнено.
След секциото, докато му пусне упойката ми беше по гадно защото не си чувствах краката и почнах да се филмирам. На мен секциото ми беше вечерта и на сутринта ме раздвижиха и ме качиха в отделението и после си взех детето при мен.
Всеки ще си ракаже неговата история, но според мен не ти е необходимо. Като отидеш слушаш и се водиш по лекарите/акушерките. Всяко раждане при всеки е с различни емоции, чувства.

А казаха ли ви на самият преглед,че имате разкритие ? В моята епикриза пише 2см шийка, но след като писах на моята АГ , тя каза,че е написано стандартно нещо. Утре съм на преглед и ще провери дали е истина или не. Може и при вас да е просто написано за да си усвоят пътеката

# 102
  • Мнения: 517
Ехееее защо не ми излизат известия от старата тема ,че има пусната нова🤔Съвсем случайно ми излезе тази тема и добре, че знам заглавието че да влезна.Па вие даже 7 страници сте изписани.Много странно

# 103
  • Мнения: 263
Момичета,
Много Ви благодаря за споделения опит при секциото. Аз се следя във Вита 2. Чела съм и от там коментари и си направих вече впечатления.
Като цяло имам доверие на лекарите и болниците и съм с положителна нагласа за всичко. Отделно едно е да те приемат за секцио, друго е да започнеш да раждаш и да не можеш да разбереш какво се случва (лудницата е голяма, особено при първо раждане).
При нормалното раждане има според мен много повече неизвестни фактора, отколкото едно планирано секцио. Е, да има и по спешност, но винаги се следва някакъв ред. Самата дейност е по-канализирана. Аз съм човек, който обича да планува и да изпълнява графици(работата ми е такава), както и живота ми(зная че при бременност, раждане и дете няма такива неща, всяка минута е различна).
За рисковете: има ги навсякъде. Всяка бременност е различна и т.н.
Но, всичко се преживява и дето се казва (защото аз не знам какво е чувството), като си видиш бебчето и забравяш за себе си, стискаш зъби и продължаваш.
the doors, Да. ОмниБиотик Панда: разтворимо прахче. Да, аз го пия вече 5ти месец и съм доволна. Имаше момент в който си бях разбила стомаха от едни сушени сини сливи и докато се оправя, пробиотика не ми действаше, но след това нещата се нормализираха.

# 104
  • Мнения: 291
Да, казаха ми категорично, че има един пръст, още по време на прегледа, както и че е много мека. Сега дали това отговаря на 30% не мога да твърдя.

От петък следобед/вечер започна втвърдяването, като е имало период от 4 часа без нито едно, а имаше и период от 4 часа, в който бяха през час, дори през 40мин. и вече се ошашках и на преглед по спешност и накрая в амбулаторния лист чета - разкритие 30%. 🤷🏻♀

След въпросите за стяганията, днес ме приеха с известно разкритие и ще бъда на системи няколко дни, така че съвета, който мога да дам е: не отлагайте при подобни симптоми… не правете като мен 😆



Стискам палци да се нормализират нещата и скоро да се прибереш. Как така се е получило и разкритие? Ти колко време чака докато отидеш да те видят?

nadejda8791, и аз ще съм със секцио и ще ми е трето Simple Smile Първото беше по спешност тъй като тръгнах за нормално, но не се получи и в процес ме вкараха за секцио. Второто също беше по спешност защото отидох на тонове и по тоновете видяха, че е започнало раждането, а аз нищо не усещах.
Приеха ме, пуснаха ми изследвания, направиха ми клизма и през цялото време слушаха тоновете докато се събере екипа. Самото секцио беше около 1 час, а бебето го извадиха за 30 мин., при самото бъркане и вадене ми стана лошо и усетих, че не ми стига въздуха, но анестезиолога си говореше с мен и ме разсейваше и следеше показателите.
Слагането на упойката не беше много приятно, но не беше и болезнено.
След секциото, докато му пусне упойката ми беше по гадно защото не си чувствах краката и почнах да се филмирам. На мен секциото ми беше вечерта и на сутринта ме раздвижиха и ме качиха в отделението и после си взех детето при мен.
Всеки ще си ракаже неговата история, но според мен не ти е необходимо. Като отидеш слушаш и се водиш по лекарите/акушерките. Всяко раждане при всеки е с различни емоции, чувства.

А казаха ли ви на самият преглед,че имате разкритие ? В моята епикриза пише 2см шийка, но след като писах на моята АГ , тя каза,че е написано стандартно нещо. Утре съм на преглед и ще провери дали е истина или не. Може и при вас да е просто написано за да си усвоят пътеката

Общи условия

Активация на акаунт