Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 81

  • 39 733
  • 765
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 1 395
renji, аз откакто съм с диагноза сутрин и вечер пия чай за добро състояние на нервната система на фирма Селибиум и съм много доволна от него. Пия сутрин и вечер по една чаша след хранене и действително помага на психиката.
Благодаря Вела,ще опитам,но едва ли ще ме спаси от дупката в която изпадам.Две вечери пия лексотан ,зощото трябваше да излизаме с приятели и усещах,че няма да издържа да не ми тръгнат сълзи по средата на вечерята.Не съм готова да съм сред хора и да ги гледам колко са безгрижни.Реално ,аз знам за рака от точно седмица и страха ме е стиснал от тогава за гърлото.Нямам идея дали това изобщо ще отмине ,а може би бързам и си трябва време.Сега просто ми се плаче постоянно.Стискам зъби уж ,за да не тровожа семейството си и децата,но не е много успешно.

Последна редакция: пт, 18 авг 2023, 21:08 от renji

# 106
  • Мнения: 525
Renji, нормално е на ЯМР образа да излиза по-голям отколкото на ехограф. Не голямо образуванието, ако е пробило до ЛВ е хубаво да се направи един ПЕТ, да се види.. до къде е.. т.е стадирането да се извърши до край. Не се притеснявай - лечимо е. Ракът е лечим. Повтаряй си само това от сутрин до вечер. Когато те натегне тежка мисъл, кажи си наум- СТОП. Ракът е лечим и аз ще се справя. Без положителна и борбена нагласа трудно се преминава през това, затуй.. се стегни и почни да работиш върху този тип нагласа още от ДНЕС Heart

Последна редакция: сб, 19 авг 2023, 07:03 от Ea_

# 107
  • ПЛОВДИВ
  • Мнения: 294
Renji, успокой се и си гледай почивката. Радвай се, че си извън вкъщи и имаш сили. На мен ми идва да рева, тъй като при последната консултация с онколошката ми се скара, защо сме насрочили операцията с изчистване на тумора, ЛВ, реконструкция и поставяне на имплант за 15 Септември а не на 1 Септември а тя иска да се направи мазектомия и след лъчето да слагам имплант "да не пречи на лъчето". В понеделник направих консултация с д-р Кръстева в Панагюрище и тя се исмя на моята онколошка, че импланта щяло да пречи на лъчето, тъй че живи и здрави по-другия понеделник ще летя за Белгия да съм там, ако се обадят да ме оперират по-рано. Аз вече сме на морето до другия петък живи и здрави.

# 108
  • Мнения: 1 395
Чакането просто ме убива.Опитвам се да не го мисля,но ми се искаше по бързо да ставаха нещата.Като се замисля ,че двете хистологии ще ги чакам още поне две седмици,от там чакане за пет скенер и тн.и се страхувам от плъзване и на други места освен лв.Една от мацките в старите теми беше споделила,че е поравила пет с.и не е имала лв.светнали.Но само за 20 дни след биопсия вече са били заразени.Ако реша да си платя пет скенера ,дали ще стане по бързо да го направя поне него,ясно че после за резултата и там чакане.И друго се сетих да ви питам,в Дървеница знаете ли Милев или Алексов прави хистологията .

# 109
  • София
  • Мнения: 7 582
Renji, успокой се малко и спри да четеш. Първо, рак не плъзва за 2-3 седмици, после всеки случай е строго индивидуален. Най-важно е да се направи добре хистологията и да я потвърдиш, след това си има протокол на лечение. Пет-скенер не може да хване всичко, това, че нещо не е излязло на него не значи, че не е било там, просто е било много малко.
Разбирам как се чувстваш - ако имаш възможност, намери психолог да поговорите няколко пъти, от опит - помага. Кажи на хората около теб, ако са ти близки, какво се случва, от опит - и това помага. Ще се учудиш какво вълна на съпричастност ще те залее. Аз не съм крила рака си - казах на семейство, приятели, в работата. Хората реагираха толкова топло и с желание да помогнат, това ми помогна много. Ракът не е срамна болест, която да се крие. Ако не си сигурна какво е, можеш и това да споделиш, пак ще те подкрепят, докато чакаш. Да чакаш сама, без подкрепа и с кого да поговориш и на когото да се наревеш е ужасно - не си го причинявай.

# 110
  • Мнения: 1 395
И аз мисля,че психолог е единствения ми шанс.Близкото ми обкръжение знаят и няколко близки приятелки.В работата също шефа и няколко човека,но аз работя и се срещам с много хора и не ми се иска всички да знаят.Честно казано,съчувствието и тъжните погледи ме съсипват.Всеки те напътства,дава съвети,уж влизат в положение,но истината е ,че само които го е изживял ,може да ти помогне и разбере.Другите цъкат с език и чукат на глава да не ги стига.

# 111
  • София
  • Мнения: 7 582
Психолог ще помогне, със сигурност, а относно тъжни погледи и съчувствие - ами те хората се стресират от такава новина, тъжно им става, притесняват се за теб, доста от тях и не знаят как точно да реагират, много и не знаят, че този (и не само този) рак е лечим. То добре, че са тъжни погледи и съчувствие, аз имах една колежка, която толкова се стресна от тази новина, че започна да ме отбягва в работата съвсем умишлено, даже другите колеги забелязаха. Simple Smile)))
Хора всякакви, важното е, че всичко е в твоята глава и там трябва да си го подредиш! Успех!

# 112
  • Мнения: 1 395
Психолог ще помогне, със сигурност, а относно тъжни погледи и съчувствие - ами те хората се стресират от такава новина, тъжно им става, притесняват се за теб, доста от тях и не знаят как точно да реагират, много и не знаят, че този (и не само този) рак е лечим. То добре, че са тъжни погледи и съчувствие, аз имах една колежка, която толкова се стресна от тази новина, че започна да ме отбягва в работата съвсем умишлено, даже другите колеги забелязаха. Simple Smile)))
Хора всякакви, важното е, че всичко е в твоята глава и там трябва да си го подредиш! Успех!
Всичко очаквам,хората не само не знаят,че се лекува този рак,но и не ги интресува много.Повечето ,като чуят рак и толкова им трябва ,да разнесат клюката ,че си зле и пред умиране,може и да те уморят ,ако изчезнеш за известно време😂.Аз съм от провинцията и при нас ,така се процедира.Попринцип съм от хората, които не  се интресуват от клюки и хорското мнение,но в тази ситуация ще ми е нужна сила,за да се абстрахирам и да си гледам комфорта.

Последна редакция: сб, 19 авг 2023, 18:24 от renji

# 113
  • Мнения: 364
Психолог ще помогне, със сигурност, а относно тъжни погледи и съчувствие - ами те хората се стресират от такава новина, тъжно им става, притесняват се за теб, доста от тях и не знаят как точно да реагират, много и не знаят, че този (и не само този) рак е лечим. То добре, че са тъжни погледи и съчувствие, аз имах една колежка, която толкова се стресна от тази новина, че започна да ме отбягва в работата съвсем умишлено, даже другите колеги забелязаха. Simple Smile)))
Хора всякакви, важното е, че всичко е в твоята глава и там трябва да си го подредиш! Успех!
Всичко очаквам,хората не само не знаят,че се лекува този рак,но и не ги интресува много.Повечето ,като чуят рак и толко им трябва ,да разнесат клюката ,че си зле и пред умирачка,може и да те уморят ,ако изчезнеш за известно време😂.Аз съм от провинцията и при нас така се процедира.Попринцип съм от хората, които не  се интресуват от клюки и хорското мнение,но в тази ситуация ще ми е нужна сила,за да се абстрахирам и да си гледам комфорта.
     Renji,Здравей и от мен!Няма човек ,който да се сблъска с рака и да остане спокоен и равнодушен.Миналата година юли месец научих че имам рак.Шока,гневът и отчаянието ме хванаха за гърлото.Просто изпаднах в ужас,защото и аз съм с две малки деца на (33 съм).Мислех,че живот след рака не съществува.После изпаднах в друго състояние на неверие и че някой нещо е сбъркал.Месец след това ни поканиха на едно тържество и аз отидох,после съжалих защото гледах хората как се веселят и са безгрижни а аз не знаех все още какво ме очаква.Дай си време просто.Сега съм благодарна на Бог ,че имам шанса да съм тук все още и да съм здрава.Няма да е все така и не е някакво клише.Прегръдки❤

# 114
  • Мнения: 846
Здравейте!
Искам да попитам, проблем ли е, че не изпратих разчета на ПЕТ скенер, а само диска, както и другите документи /епикризи, биопсии, ЯМР/ на доктор Бочев за коментар? Притеснявам се вече, защото не са ми върнали трета седмица документите, знам, че е отпускарско сега.... но ми бяха казали, че се бавят пет дни.

# 115
  • Добрич
  • Мнения: 6 234
kitty007, тази седмица доц. Бочев беше в отпуск. Когато говори с него, той не ти ли каза?

# 116
  • Мнения: 1 395
Sisalber благодаря за куража.Наясно съм ,че ще трябва да си изживея всеки един стадии,тъга,гняв,отричане,смирение и приемане.Но сега съм стадии тъга,просто ми е тъжно,постоянно ми е тъжно и всичко ме натъжава.Вместо да черпя сили от децата и мъжа ми,аз само като ги погледна и се сдухвам.Отидох на море само заради децата,но някак не бях там психически,а излизането с компания ми идваше в повече.Днес се прибрахме бяхме само за 4 дни,а утре мъжа ми иска да ходим на пикник в гората ,но пак с компания,ами не мога и не искам,не съм готова.Казах му да отиде с децата,аз ще си остана в къщи.
На целия хал ми дойде още първия ден на морето,10 дни преди датата и това да го мисля сега,що така.

# 117
  • Мнения: 525
Онзи ден прочетох за млада, напълно здрава жена, която си отива за седмица.. от инфекция..
Има толкова внезапни, необратими, неконтролируеми ситуации свързани със здравето и живота.
На нас Господ е дал и време, и пътища, и избор, възможност за борба, възможност да проявим духа си, възможност за лечение. Възможност за израстване, да - чрез препятствие..но кой е помъдрял от лек и безгрижен живот. Никой урок не е начуен без болка.
Трябва да сме много благодарни за това, че имаме шанс. Много. Защото други не го получват.

И може би не си прочела това, renji, но пак ще го напиша и напомня - жената, която държеше рекорда на Гинес по дълголетие до миналата година, е жена, преминала през рака. Излекувала се, умира от старост.

Та..Няма място за драми.Съвземаш се. Лекуваш се. Продължаваш.Но за изолацията те разбирам. И на мен не ми е до хора и шумотевици..седя си вкъщи, търся по-изолирани места - да чувам мислите си. Няма нищо необичайно.

# 118
  • Мнения: 1 395
Еа ,благодаря♥️Аз съм човек реалист,осъзнавам че докъто аз се съмосъжалявам сега,че може да умра от рак,някъде някой умира внезапно.Преди известно време след едни изгледани новини,се замислих колко скапан е станал живота,болести,катастрифи,убийства и тн.Някак тогава осъзнах,че нямаме шанс в даден момент да не сме късата клечка,въпроса е само кога и с какво.Сега страха наделява,надявам се като започнат да се случват нещата и да действам по оздравяването си, той да намалее.Аз като цяло,не съм от най-социалните хора,някак лудницата в работата ми стига,а после искам да се прибера в къщи и да правя неща,които трябва/домашни,уроци,готвене ,а и за да ми е скучно се записах и да уча,/и такива които обичам,да тренирам ,да чета и тн.Е сега и това не искам да правя,успокоява ме само четенето на темите тук за момента и само това правя,но знам и това ще отмине и ще събера сили.
Момичета усещам ,от известно време ужасно парене в гърдата,в началото беше по рядко и мислех ,че си внушавам,защото ходя по прегледи,но последните дни е почти постоянно.Чудя се,дали не сбърках с биопсията,май трябваше да махна тази гадост от мен първо.Но каквото,такова.

Последна редакция: сб, 19 авг 2023, 20:18 от renji

# 119
  • Мнения: 846
kitty007, тази седмица доц. Бочев беше в отпуск. Когато говори с него, той не ти ли каза?
Всъщност, не съм говорила с него.
Всичко стане през рецепция, но и не знаех, че трябва да имам уговорка с него.
Казаха ми, какъв е реда, до къде да пратя и т.н.
Надявам се, че не е пропуск!

Общи условия

Активация на акаунт