Не мисля, че алкохолизмът се унаследява. По- точно казано сигурна съм.
- Публикувана: 8 авг. 2023, 21:58 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2023, 10:16 ч.
Важен ли ви е джинсът при избор на партньор?
Има наследствена предразположеност към алкохолизъм, това се онаследява. Може да се отключи, може и да не се отключи. Зависи и от пола, както и други фактори.
Като бях тийн, майка ми каза: "Като решиш да се загаджваш някой ден, да знаеш, че всеки рано или късно, си заприличва на семейството.". Тогава не я разбрах. Сега, 15 години по-късно, след една дълга и неуспешна връзка, знам, че е права. Трябва двама души да гледат в една посока, което донякъде се обуславя от семейството и ценностите в него. Не може единия да е гледал родителите си цял живот заедно навсякъде, в добро и лошо, а в семейството на другия всеки да е сам за себе си, и да им се получи връзката.
Не мисля, че алкохолизмът се унаследява. По- точно казано сигурна съм.
Унаследява се.
Гените са нещо страшно. Затова и джинсът е важен.
Но това хората го прозират твърде късно.
Дядо ми казваше, че хората като дават коте се интересуват къде отива, кой ще го гледа, ще се грижат ли за него, а за собствените деца, тези неща се пропускат.
От малки говоря на моите деца, колко е важен изборът на половинка и какво влияние оказва това на живота и бъдещето. Същото ми е говорено и на мен.
Чувства, страст, винаги може да има, но партньор за 20 години и отглеждане на деца е най-важният избор, който човек прави в живота си. Към това се подхожда с разум, а не с пеперуди и това е нещо, за което трябва да се говори в семейството.
По темата – хич не ми е важен, гледам единствено характеристиките на човека насреща. Аз също не съм перфектна, че да търся виконт.
Много аристократки в тая тема.
Ужас! С подобни напявания, хептен ще им промиеш мозъка и ще подхождат с подозрение към всеки потенциален кандидат.
Много аристократки в тая тема.
От малки говоря на моите деца, колко е важен изборът на половинка и какво влияние оказва това на живота и бъдещето.
С подозрение не, но с разум.
Информиран избор му викам, графиня не съм.
Информиран избор му викам, графиня не съм.
Не иде реч за граф, а за културен и образован човек, примерно. Такъв сред простаци не се става. Джинс не се гледа с тефтер и отмятане, това е нещо, което придружава човека и което, ако не е много за гледане в един момент почва да прави впечатление. На който не му пречи - ок. Не съм имала случай да избягам от някой, защото джинсът му е кофти. Обикновено се е стигало да разлъка, поради различия в разбиранията, които може би се дължат на различния джинс. Джинсът избива един вид и като не пасне с моя - адио. Ми то и моят джинс може да не е хубав за някои, да търсят нещо друго. Да тръгна да се тръшкам ли?
Много ми се иска благородно да отсека, че ми е все тая за джинса и изобщо не го отбелязвам, камо ли пък да ми е критерий. Обаче би било лицемерно, понеже не е баш така. И е редно да го призная пред себе си (най-малкото), щото подборът е двупосочна улица - както аз избирам, така и мен ме избират, а и в моя джинс - при достатъчно щателно разследване - ще се намери я скръндза, я алкохолик, я ку*вар. И какво правим тогава?
Та така - и да се имаме за графини всичките, достатъчно е да си знаем семейната история малко назад във времето и все ще изскочи някое неприятно джинсово зайче и от нашата градина. И с оглед на това, мога честно да си кажа, че ако и джинсът да има значение в избора ми, никога до момента не е бил определящ (имах случай с близки отношения с човек от много проблемен род, включително неща, които доказано се унаследяват и които винаги съм имала на ум, но не ме отказаха от сериозна връзка с въпросния човек. Друго ни раздели навремето, така че джинсът не е бил определящ, макар да имаше предпоставки да бъде).
Та така - и да се имаме за графини всичките, достатъчно е да си знаем семейната история малко назад във времето и все ще изскочи някое неприятно джинсово зайче и от нашата градина. И с оглед на това, мога честно да си кажа, че ако и джинсът да има значение в избора ми, никога до момента не е бил определящ (имах случай с близки отношения с човек от много проблемен род, включително неща, които доказано се унаследяват и които винаги съм имала на ум, но не ме отказаха от сериозна връзка с въпросния човек. Друго ни раздели навремето, така че джинсът не е бил определящ, макар да имаше предпоставки да бъде).
Естествено, че е важен джинсът. Предпочитам да има голяма вероятност да имам интелигентно дете, отколкото да се надявам да е изключение.
Чувала съм дядо да казва "джинса му е такъв". Често ставаше дума за потомствен алкохолик или побойник. Много точен израз обобщаващ унаследеност плюс семейна среда.
Защо подбирането на партньор и по тези критерии (род, семейство) да е "неблагородно", и дори повод да се засрамиш (поне такъв вайб хващам от някои коментари)?
Аз вярвам, че крушата не пада по-далече от дървото, колкото и да го отричат много хора. Дори да се прави осъзнат опит да си по-различен от родителите си, пак е много трудно да скъсаш с моделите, които си наблюдавал години наред. Те са част от теб каквото и да правиш.
Перфектни хора няма, но няма и нищо лошо в това да искаш да се събереш със семейство, с което имате сходни разбирания за живота, сходно ниво на (емоционална) интелигентност, сходни представи за това как трябва да се възпитават децата, и т.н важни неща.
Не е срамно да имаш една здравословна доза егоизъм и да не се набуташ в родата, в която почти всичкото време и енергия се въртят около някой с алкохолизъм, друг вид зависимост, или насилие. За какво да правя нещо такова част и от моето ежедневие, или това на евентуалното ни дете?
Аз вярвам, че крушата не пада по-далече от дървото, колкото и да го отричат много хора. Дори да се прави осъзнат опит да си по-различен от родителите си, пак е много трудно да скъсаш с моделите, които си наблюдавал години наред. Те са част от теб каквото и да правиш.
Перфектни хора няма, но няма и нищо лошо в това да искаш да се събереш със семейство, с което имате сходни разбирания за живота, сходно ниво на (емоционална) интелигентност, сходни представи за това как трябва да се възпитават децата, и т.н важни неща.
Не е срамно да имаш една здравословна доза егоизъм и да не се набуташ в родата, в която почти всичкото време и енергия се въртят около някой с алкохолизъм, друг вид зависимост, или насилие. За какво да правя нещо такова част и от моето ежедневие, или това на евентуалното ни дете?
Дадоха се някои примери тук, от които е видно, че самият човек не става, не просто родата или гените. Тоест защо търсим причина като виждаме резултата?
Ако някой ми каже, че ще зареже перфектен, красив, умен, образован, работлив, добър мъж, защото родителите са кравари или разведени, или бащата е алкохолик, няма да му повярвам.
Щом вярваме, че крушата не пада по-далеч от дървото (аз също го приемам с доза недоверие), защо ни е да гледаме дървото? Нали виждаме плода и с него ще живеем?
Ако някой ми каже, че ще зареже перфектен, красив, умен, образован, работлив, добър мъж, защото родителите са кравари или разведени, или бащата е алкохолик, няма да му повярвам.
Щом вярваме, че крушата не пада по-далеч от дървото (аз също го приемам с доза недоверие), защо ни е да гледаме дървото? Нали виждаме плода и с него ще живеем?