Важен ли ви е джинсът при избор на партньор?

Там е работата, че нито го виждаме толкова добре в самото начало, нито пък е вярно, че ще живеем само с него, дори да сме сами под един покрив. Няма как чуждото семейство да не е никакъв фактор.

Човек е устроен така, че когато е влюбен, е сляп за много неща, за които после ще се чуди, че не е видял и взел предвид. Всъщност, видял ги е, просто чувството (което идва основно, за да се възпроизведем), е по-силно от разума в този момент. Нямам ни един бивш, който да не е взел всичко (почти) от родителите си, и добро, и лошо. Да бях гледала тях, вместо само него, щях да получа много по-рано нужната информация, за да си обера парцалите по-рано отколкото реално съм го направила. Не се самонаказвам за грешните избори, които съм направила в миналото, но вече знам какво да гледам и как да се предпазя от разни неща, доколкото е възможно.

Шансовете да срещна перфектен, красив, умен, образован, работлив, добър мъж, който е син на алкохолик или насилник, клонят към нула, така че няма смисъл да го мисля този вариант.

По темата: Сички, Маро, грозни, само ние с тебе най-убави.

Да вметна, да има наследствена предразположеност към алкохолизъм.
Аз го имам също - ниско производство на серотонин в мозъка + много трудно те хваща.
Затова не пия.Всичко зависи от човека - може да се отдадеш или да не се.

И какво разбираме под психични заболявания? Депресия счита ли се, щото 80% от населението я има.
Аз сигурно не ставам грам за невеста, баща алкохолик, майка с МС, направо кръст и това е 😃

Реално освен това как може да разбереш точно какви скелети има в гардероба на семейството на мъжа, никой не ги демонстрира толкова явно. Може да минат години докато се усетиш какво е взел от майка си като поведение.
Освен ако не е някой малък град или не сте израснали в една махала, та да познавате семейството толкова добре.

Ами аз с последният се разделих като видях майка му. Реших, че достатъчно компромиси съм направила до момента, ама това, че той прилича много на нея като държане и маниери обърна каруцата.
Достатъчно съм била мазохистка във връзки! Добре ми е сама.

Дори и да не знаеш нищо за семейната им история, съвсем ясно може да видиш например той как се държи с майка си, а и тя с него. От това можеш да си направиш достатъчно важни изводи.

Мисля, че при психични болести най-голям страх се изпитва от шизофренията, но както споменаха по-рано в темата, не е задължително да се прояви, просто съществува увеличен риск при деца на засегнати, сравнено с нормалното население.

Лично аз не виждам повод за притеснение, че някои хора се вглеждат по-внимателно в родословното дърво и здравния статус на потенциалния партньор. За други хора тези неща не са от решаващо значение. Имам колега, загубил братя при раждане, който казва, че той и дете с Даун Синдрон би гледал. Друг е в дългогодишно партньорство с осиновено момиче, което изобщо не си познава биологичните родители и генетичния риск. Обича си я човекът, предложи й брак и не се вълнува особено от джинс, а не да е човек без стандарти. Така че това, че някой би отхвърлил на база определен критерий не означава, че всички биха го направили.

Реално всички сме свободни хора и всеки прави каквото си иска.

На мен обаче ми се струва странно да се влюбиш в някого, после да видиш, че брат му е инвалид или имат рак в семейството и да го зарежеш

Не става дума да зарежеш някой, защото брат му е инвалид или защото има рак в семейството. То пък почти няма семейство, в което да е нямало някъде назад. Става дума за това, че когато се жениш, "се жениш" и за родата. А джинса може да е тегав, без да има болести в медицинския смисъл. Може да са адвокати и лекари до девето коляно, но отношенията в семейството да са гнили, ако те влияят на твоя партньор ще влияят и на теб. В този смисъл, не се ли случва, някой да зареже някой друг заради широкото семейство? Джинса. За мен, темата има по-голям обхват. Не конкретно само за медицинска, фамилна обремененост. Включват се културни разбирания, междуличностни отношения и други. Ако партньора ти е избрал да не общува с родата, това не те касае, но в масовият случай не е така.

Аз го направих.
Беше много работлив, умен и схватлив. Вършеше домакинска работа наравно с мен, посрещаше ме с вечеря на масата, измит под и изпрани дрехи. Много ми помогна с ремонта на апартамента. Държеше на думата си.
Но с тези роднини, посочени по-горе, още повече кака да нощува у нас по време на семестъра за 20 дни, детето ѝ да лекувам безплатно, да си позволява да звъни, когато си иска вкл и в 22часа, защото то кашляло (все едно му е баща??), много ми стана и да се връща при сестричката да се гушкат. Той я защитаваше - било му жал да дава пари за квартира (учеше в моя град). А аз живея в двустаен апартамент и не съм длъжна да я приемам. Още повече, когато дойдоха двамата в моя град, за да се записва в университета, ТЯ не му даваше да остане при мен... Били отишли заедно... Естествено че остана, а тя се прибра, но тази обида не я забравих. И после същата мърла само няколко месеца по-късно ме търси за услуги. Никога.
Не ми трябва партньор, патологично привързан към роднините си. Особено когато не получава нищо от тях, а трябва само да дава. Даже и чрез мен.
Баща му не беше алкохолик, а насилник. Мисля, че не ги бие, но крещи непрекъснато, обижда ги и всички живеят в страх, дишат едва-едва. Когато се разхождахме, ми правеше впечатление, че няколко пъти се скара с непознати хора - сервитьорът, че му забавил нещо, дядото в автобуса. Очевидно го е попил. С мен се държеше добре и много ме слушаше, но до кога....
Очевидно е насилник като баща си.

И аз ще го напиша, не става дума само за здравословно състояние, а за много други неща. Първоначално темата даже изобщо не засягаше здравето, а другите неща.

Аз харесвам по-скоро думата "сой", "джинс" не, може би защото не съм я чувала в детството си.
Но и "произход" да кажем, разбира се, че е важен. И все пак зависи от човека. Ако аз съм харесала някого и съм го опознала, срещата със семейството му ще е само допълнителна информация. Основната вече ще съм я била получила, опознавайки него. Той ще е резултат и на произхода си.

Няма как въпросният перфектен, красив, умен, образован, работлив, възпитан и добър момък, който няма патологична привързаност към семейството си и зависимост от тях и ме обича, имаме сходни виждания и се разбираме, няма как той да се окаже рязко гнила ябълка, когато се запозная с близките му. Просто няма да се случи.
И да, трябва да има малко разум в чувствата (препратка към друга тема), но този разум касае най-вече самия човек. Аз не познавам пропадняци, които да са отгледали свестен син и затова предполагам, че синът на тези пропаднали хора просто не би бил свестен.

Това предположение би могло да е съвършено невярно - има много примери за успели и даже и известни хора, които произхождат от семейство на пропадняци - ако под пропадняци имаме предвид някакви зависимости и противообществени прояви, защото е не само неразумно, ами и контрапродуктивно да преценяваме хората по здравословен статус. Както отхвърляме потенциален партньор поради наличие на болен член на семейството, така може ние в следващия момент да се озовем с родител инвалид и да имаме нужда от партньорска подкрепа. Че и по-лошо.

Според мен е редно да се прецени самият човек, както искаме да преценяват и нас. Често самите ние не одобряваме много неща в семейната си среда, най-малкото защото това е предходно поколение, с неправилни и остарели възгледи - за нашето поколение например това се оказа вярно с особена сила. Или с някакви практики, които са характерни за минал период - примерно за ролята на мъжа в семейството и отглеждането на децата. Половината няма да минем тая цедка, понеже бащите ни са от поколение, което идва и сяда с вестника, докато жената  работи и изцяло се грижи за дома и децата. Или например,  у нас е характерен у старото поколение един битов алкохолизъм, всяка вечер ракия и салата, който повечето млади хора не възприемат. Или пък така характерния живот на принципа "Какво ще кажат хората".   И така нататък и така нататък.

Не може следващите поколения само да възпроизвеждат някакви характерни за семейстовото си назад модели - повечето ги отхвърлят и вече не споделят нито схващания, нито бит, нито  "ценности", така че не е редно да бъдат преценявани според ценностите на баба си.

Съгласна съм. Ако партньорът ни не общува до голяма степен с токсичното семейството, има кариера, жилище и се чуват по телефона само на празници, тогава - да.
В моя случай само със сестра си се чуваха ежедневно по 5-6-10 пъти дневно. А тя със сигурност не е пример за успешен живот и едва ли някога ще стане, сложила маската на Зависим.
Ето аз не общувам с баща ми, баба ми и т.н. не харесвам техния модел на поведение и съм го отрекла.

Ако някой ден напредвайки с възрастта не се върне към фабричните настройки и започне да търси скъсаните връзки.

Поизлизай малко с мъж, чийто баща е биел майка му навремето, и ще видиш дали споделя или не определени схващания. Аз вярвам, че децата винаги имат възможност и шанс да надградят това, което са родителите им, но това не става лесно реалност, трябва много работа и осъзнатост, а аз отказвам вече да копая в ла*на, с надеждата на намеря диамант. Нямам толкова излишна енергия.