История с мои познати. Жената на около 60 и няколко остава вдовица, на майка ми приятелка. Пенсионерка е и си търси допълнителен доход, намира работа като гувернантка в семейство на предприемач. Уж да гледа децата, да ги води, взема и т.н., но постепенно й прехвърлят всякакви задължения, чистене, пране. Бизнесменът има роднина българин, който е живял дълги години в Германия и се е завърнал, също пенсионер. Нямал е семейство и деца. Има да остави немалко наследство, но на кого? Би трябвало да е на въпросните му роднини (не са преки, а някакви по веригата), обаче те демонстрират неуважение към него. И той "хвърля око" на моята позната, бабата, дето им е прислужница, като започва да я увещава да се съберат, да изживеят старините си. Тя се чудеше, чудеше, и накрая се съгласи. И семейството на предприемача я намразиха, защото се оказа, че наследството ще отиде при нейните деца и внуци, а не на тях. Та двамата старци си живуркат и до днес. Помня, че едно време на моята абитуриентска майка ги беше поканила и дядото като ми даваше подаръка, изрази как е поласкан, че неговите собствени роднини не са го поканили на абитуриентската на детето си, а чужди хора го канят.
- Публикувана: 11 авг. 2023, 13:08 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2023, 07:41 ч.
Интересни любовни истории
Историята на моите родители 
Мама е имала един неуспешен брак като съвсем млада - двадесетгодишна. Най-хубавото нещо, което е резултат от него е моята сестра
Тъй като е било ясно, че животът ѝ в провинцията няма да продължи като песен (за хората в малките населени места е било трудно да приемат такива скоропостижни семейни катаклизми) идва в София, където се запознава с татко и стават гаджета.
Да, обаче той е бил харесван ерген и малко пърстроопашат паун,
и след като е започнал да не е съвсем изряден и на място, мама решава, че няма да си причини за втори път страдание.
Тайно подава документи и заминава на работа в Стари Оскол, СССР.
Плакала е почти през целия път във влака до там...
И след два месеца на вратата в квартирата ѝ се появил паунът , влачейки шарена опашка по земята и с кахърен поглед (някак е изнудил приятелки да я издадат къде е изчезнала).
Останалото е история, част от която съм и аз.
Мама е имала един неуспешен брак като съвсем млада - двадесетгодишна. Най-хубавото нещо, което е резултат от него е моята сестра
Тъй като е било ясно, че животът ѝ в провинцията няма да продължи като песен (за хората в малките населени места е било трудно да приемат такива скоропостижни семейни катаклизми) идва в София, където се запознава с татко и стават гаджета.
Да, обаче той е бил харесван ерген и малко пърстроопашат паун,
и след като е започнал да не е съвсем изряден и на място, мама решава, че няма да си причини за втори път страдание.
Тайно подава документи и заминава на работа в Стари Оскол, СССР.
Плакала е почти през целия път във влака до там...
И след два месеца на вратата в квартирата ѝ се появил паунът , влачейки шарена опашка по земята и с кахърен поглед (някак е изнудил приятелки да я издадат къде е изчезнала).
Останалото е история, част от която съм и аз.
Скрит текст: 
Не е точно любовна история, но...
С моята приятелка от училище ни приеха заедно студентки в София, в една група. Тя обаче всеки петък се прибираш у дома, защото в София не й харесваше много. И всеки петък имахме упражнения при един много строг преподавател и моята приятелка всеки петък със сака при него. Един ден той й вика:
"Къде пак с този сак? Остани в София, излез събота и неделя някъде... Имах една студентка, пълна отличничка, голям мозък и накрая се борим 5 преподавателя на кой да стане дипломат. И аз я убедих да стане мой дипломат, защото знаех, че ще направим някакъв страхотен проект. Започнахме дипломната работа и един ден тя идва при мен и ми вика - доценте аз съм от малък град, сега като завърша ще се върна там и какво ще правя? Няма как и мъж да си намеря там, така, че давайте по-набързо да я пишем тая дипломна, докато съм тук да си намеря поне мъж. И тръгна да си търси мъж и заряза дипломната работа. Така, че стига си си ходила ами вземи си намери мъж на време после да не е в последния момент да зарежиш университета. " 😆
Накрая той й стана рецензент на моята приятелка на дипломната работа, иначе тя се омъжи в родния си град ☺️
С моята приятелка от училище ни приеха заедно студентки в София, в една група. Тя обаче всеки петък се прибираш у дома, защото в София не й харесваше много. И всеки петък имахме упражнения при един много строг преподавател и моята приятелка всеки петък със сака при него. Един ден той й вика:
"Къде пак с този сак? Остани в София, излез събота и неделя някъде... Имах една студентка, пълна отличничка, голям мозък и накрая се борим 5 преподавателя на кой да стане дипломат. И аз я убедих да стане мой дипломат, защото знаех, че ще направим някакъв страхотен проект. Започнахме дипломната работа и един ден тя идва при мен и ми вика - доценте аз съм от малък град, сега като завърша ще се върна там и какво ще правя? Няма как и мъж да си намеря там, така, че давайте по-набързо да я пишем тая дипломна, докато съм тук да си намеря поне мъж. И тръгна да си търси мъж и заряза дипломната работа. Така, че стига си си ходила ами вземи си намери мъж на време после да не е в последния момент да зарежиш университета. " 😆
Накрая той й стана рецензент на моята приятелка на дипломната работа, иначе тя се омъжи в родния си град ☺️
Млад мъж и млада жена от морско градче, гаджета. Разделят се, всеки създава семейство и деца. След около 25-30 години и двамата са вече сингъл, с отгледани деца. Той я издирва по телефона, предлага да се съберат и започват телефонна любов. Накрая тя решава да рискува, напуска работа, стяга две чанти багаж и се мята на автобуса на 300 км от морето. Той пък се успал, завалията, и тя стояла половин час през нощта в абсолютно непознат град и уплашена дали всичко това не е някакъв гаден номер. В крайна сметка хепиенд, от пет години живеят щастливо.
Ами.....аз съм чувала следната история, ще се опитам да я разкажа дискретно: жена на 55+, вече вдовица, цял живот изстрадала със съпруг и двама сина. Доколкото разбрах, и тримата били проблемни. Тя - фина жена, с образование и професия. Нейни ученици решили да ѝ направят профил в сайт за запознанства и там се появил ТОЙ. Лекар, ерген, чуждестранен произход, работещ и живеещ в една от най-уредените европейски държави. Влюбва се в нея, успява да я убеди да се омъжи за него, взима я при себе си и........понастоящем (да са живи и здрави още дълги години!) се радват на красивата есен на живота си, с всичките ѝ блага.
Моята класна от гимназията е с подобна история, но беше на около 40, когато се омъжи. Имаха връзка от разстояние 8 години, след това поиска ръката и от дъщеря и. Вече 20 години са си щастливо семейство.
През вече далечната 2005-та година се озовах на студентска бригада в увеселителен парк до Минеаполис, Минесота, САЩ. Там се запознах с едно момиче от Еквадор и момче от Словакия. Оказа се, че това е третата им бригада там и нещо повече - че са гаджета. Запознали се преди две години по време на първата им бригада там, влюбили се и поддържали отношения въпреки огромното разстояние между тях и държавите им като всяка година се връщали в този парк, за да могат да са заедно за няколко месеца. И това е времето преди Фейсбук, разни месинджъри, Вайбър и т.н. На следващата година се ожениха.
2005-та имаше icq,mirk ,а аз имах и Skype ,та имаше как да се поддържа връзка и от разстояние.
Нашата история с ММ съм я разказвала,не знам дали е интересна,но със сигурност връзката ни се брои за дълготрайна -преди 2 дни се навършиха 19 години от както сме заедно.
Запознахме се в сайт за запознанства, както обичам да казвам,в реала просто никога нямаше да се срещнем,a дори да бяхме,то щяхме да се разминем.Много бързо се случи всичко и няма и месец след първата ни среща живеехме заедно.Другото е история дълга за разказване...
Нашата история с ММ съм я разказвала,не знам дали е интересна,но със сигурност връзката ни се брои за дълготрайна -преди 2 дни се навършиха 19 години от както сме заедно.
Запознахме се в сайт за запознанства, както обичам да казвам,в реала просто никога нямаше да се срещнем,a дори да бяхме,то щяхме да се разминем.Много бързо се случи всичко и няма и месец след първата ни среща живеехме заедно.Другото е история дълга за разказване...
2005-та имаше icq,mirk ,а аз имах и Skype ,та имаше как да се поддържа връзка и от разстояние.
Нашата история с ММ съм я разказвала,не знам дали е интересна,но със сигурност връзката ни се брои за дълготрайна -преди 2 дни се навършиха 19 години от както сме заедно.
Запознахме се в сайт за запознанства, както обичам да казвам,в реала просто никога нямаше да се срещнем,a дори да бяхме,то щяхме да се разминем.Много бързо се случи всичко и няма и месец след първата ни среща живеехме заедно.Другото е история дълга за разказване...
Нашата история с ММ съм я разказвала,не знам дали е интересна,но със сигурност връзката ни се брои за дълготрайна -преди 2 дни се навършиха 19 години от както сме заедно.
Запознахме се в сайт за запознанства, както обичам да казвам,в реала просто никога нямаше да се срещнем,a дори да бяхме,то щяхме да се разминем.Много бързо се случи всичко и няма и месец след първата ни среща живеехме заедно.Другото е история дълга за разказване...
Всъщност се запознахме 2004 на 11.08,още същия ден се видяхме,на 5.09 вече живеехме заедно.Когато си бях в Търново си пишехме през седмицата,а в събота и неделя,ваканции,по празниците и в сесиите ми все бяхме заедно.На видео сме били само 2006, когато за месец го пратиха в Китай (това е и най-дългата ни раздяла).
Не знам колко е интересна и любовна нашата история с мъжа ми, но за мен е една страхотна намеса на съдбата.. 
От малки с него живеем в един квартал блок до блок и сме си играли заедно като деца. Да сме били някъде 4-ти, 5-ти клас, когато той беше в братовчедка си, която живееше в блока пред нашия и двамата бяхме на терасите и аз му показвах плакати на любими групи от терасата (каква малка шматка
) явно да видя дали имаме общи интереси. Малко по-късно той дойде във входа да ме търси и когато излязох от нас обаче той избяга (в наши дни ми призна, че адски го е досрамяло) 
Минаха години, станахме 7-ми клас, учихме в едно училище, но с течение на времето тогава бях тръгнала с негов съученик. Пътищата ни се разделиха после, той отиде да учи в друга гимназия, аз също, после и в други университети. Докато един ден вече в 4-ти курс в университета бях се разделила с втората ми сериозна връзка, огорчена от живота бях качила един "дълбок" статус във Фейсбук.
И той ми писа на лично съобщение някаква закачка във връзка със статуса ми. Така след денонощни чатове дни наред, излязохме, подновихме пак отношения и 8 години по-късно сме още заедно, вече женени.
Разказвал ми е, че се е дразнел как 5 години съм изкарала със съученика му.
Ама пък колкото и да ни разделяха пътищата и обстоятелствата пак намерихме път един към друг
От малки с него живеем в един квартал блок до блок и сме си играли заедно като деца. Да сме били някъде 4-ти, 5-ти клас, когато той беше в братовчедка си, която живееше в блока пред нашия и двамата бяхме на терасите и аз му показвах плакати на любими групи от терасата (каква малка шматка
) явно да видя дали имаме общи интереси. Малко по-късно той дойде във входа да ме търси и когато излязох от нас обаче той избяга (в наши дни ми призна, че адски го е досрамяло) Минаха години, станахме 7-ми клас, учихме в едно училище, но с течение на времето тогава бях тръгнала с негов съученик. Пътищата ни се разделиха после, той отиде да учи в друга гимназия, аз също, после и в други университети. Докато един ден вече в 4-ти курс в университета бях се разделила с втората ми сериозна връзка, огорчена от живота бях качила един "дълбок" статус във Фейсбук.
И той ми писа на лично съобщение някаква закачка във връзка със статуса ми. Така след денонощни чатове дни наред, излязохме, подновихме пак отношения и 8 години по-късно сме още заедно, вече женени.
Разказвал ми е, че се е дразнел как 5 години съм изкарала със съученика му.
Ама пък колкото и да ни разделяха пътищата и обстоятелствата пак намерихме път един към друг
Годес, много прилича на нашата история - години по-късно се оказа, че докато сме били съученици и двамата сме се "харесвали", но пуст срам, никой нищо не казал... после всеки по пътя си, университети, връзки. В даден период сме били комшии буквално на същата улица и така и не сме се засекли вито веднъж. Години по-късно един коментар на случаен пост във фейса и останалото е история.
Бившият мъж на колежка е женен за сестра ѝ. Имат и деца. Което означава, че помежду си децата са едновременно братовчеди и полу-братя.... Оплетена история.
Етърва ми е по същия начин, баща й е женен за леля й