Та се чудех има и и други като мен?
- Публикувана: 12 авг. 2023, 18:23 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2023, 12:59 ч.
Студенти в Нидерландия - 18
Има. Аз отидох за първи път в края на втори курс. Кой както може.
Ние отидохме на дипломирането 
Не звъня никога, пишем си в общ чат семейството. Майка ми казва - не се ли обаждаш, значи всичко е наред. Така тълкувам и факта, че децата ми не се обаждат. Постват интересни снимки, нещо което им е направило впечатление . На скайп сме горе долу веднъж месечно, може и по рядко, зависи има ли нещо ново и интересно за споделяне. . Знам, че има ли нещо ново и интересно около тях, първа ще науча. В крайна сметка, не очаквам съпругът ми да комуникира ежедневно със свекърва ми ( която искрено обичам и уважавам). Както и той не очаква да съм ежедневно на телефона с майка ми. Защо да очаквам това от големи момчета ?
И преди съм споделяла - още в първи курс големия ми даде да разбера, че открива нов свят и честото ми - " как си маме" , не е опция.
Сега като го питам как са, най често получавам отговор- спокойни, щастливи. Какво повече да искам?
Има ли нещо интересно около тях винаги го споделят. Почнат ли и двата телефона със съпругът ми да сигнализират за съобщения, знаем, че има нещо интересно . И ние като всички хора живеем за тия мигове. Обаче си го знаем само ние. Децата знаят че сме зад тях. Някъде там, винаги готови да ги подпрат ако има нужда . И това ги прави спокойни и уверени.
Не звъня никога, пишем си в общ чат семейството. Майка ми казва - не се ли обаждаш, значи всичко е наред. Така тълкувам и факта, че децата ми не се обаждат. Постват интересни снимки, нещо което им е направило впечатление . На скайп сме горе долу веднъж месечно, може и по рядко, зависи има ли нещо ново и интересно за споделяне. . Знам, че има ли нещо ново и интересно около тях, първа ще науча. В крайна сметка, не очаквам съпругът ми да комуникира ежедневно със свекърва ми ( която искрено обичам и уважавам). Както и той не очаква да съм ежедневно на телефона с майка ми. Защо да очаквам това от големи момчета ?
И преди съм споделяла - още в първи курс големия ми даде да разбера, че открива нов свят и честото ми - " как си маме" , не е опция.
Сега като го питам как са, най често получавам отговор- спокойни, щастливи. Какво повече да искам?
Има ли нещо интересно около тях винаги го споделят. Почнат ли и двата телефона със съпругът ми да сигнализират за съобщения, знаем, че има нещо интересно . И ние като всички хора живеем за тия мигове. Обаче си го знаем само ние. Децата знаят че сме зад тях. Някъде там, винаги готови да ги подпрат ако има нужда . И това ги прави спокойни и уверени.
Как се справяте, без да си виждате децата толкова време? Аз едвам устисках 3 седмици( до датата, която бяхме определили да тръгнем с баща й с колата да носим основния багаж). Сега като се върнахме, веднага си купих билет за октомври. Знам, че съм обсебваща майка😄, но не мога да си представя все още, че от тук нататък детето ми ще е все далеч и ще я виждам реално все по- рядко. Повтарям си, че явно се адаптира и се чувства добре там, което и видях на място. Тоест, нямам основания да се тревожа по този въпрос.Повтарям си,че аз трябва да се адаптирам към факта, че тя е вече голяма и няма никаква нужда от вечното ми мърморене наоколо😄. Един вид и на нея ще й е добре да се усети, че е вече сама и отговорна за себе си в пълен обем.То и грижи не ми е създавала, че да усещам липсата на такива.Но празно ми е- в сърцето, не в ежедневието. Имам твърде много работа, претъпкан с ангажименти ден, но като си легна и пак се въртя с нуждата да я чуя, че е оттатък, в нейната стая. Говорим всеки ден поне за малко по скайп, ама не е като да я гушна и тя стоически да ми изтърпи проявите на майчина любов🙂.
Здравейте, и аз съм като вас не знам как ще дочакме коледната ваканция. Чуваме се, виждаме се на видео разговор но немога да я гушна и ми липсва много. Адаптацията при нея е доста трудна и съм много притеснена. В специалността и са 5 чужденци а останалите са Холадци. Ще помоля някоя мама ако има дете учащо в Неймеген да ми пише на лични. Ще ви бъда много благодарна.
Здравейте, и аз съм като вас не знам как ще дочакме коледната ваканция. Чуваме се, виждаме се на видео разговор но немога да я гушна и ми липсва много. Адаптацията при нея е доста трудна и съм много притеснена. В специалността и са 5 чужденци а останалите са Холадци. Ще помоля някоя мама ако има дете учащо в Неймеген да ми пише на лични. Ще ви бъда много благодарна.
Ние отидохме още първия месец да видим голямата щерка, тя отиде първа и беше сама. Голяма драма беше първата вечер, пристига в общежитието, още през август седмица преди началото на учебната година за опознаване и прочие алибали. И какво заварва - стаята разхвърляна, торби с чаршафи отпред, чистачките още не са си свършили работата и прочие битовизми. Не съм очаквал, че ще се стресира така, ма то като мама постила цял живот сигурно си е било шок. 
И през нощта рева, искаше да се прибира, къде била отишла, сама била и прочие. Та отидохме след три седмици, то беше планирано от по-рано но дойде таман навреме, нищо че беше се поуспокоила вече.
На следващата година сина като отиде, първо че тя беше вече там, второ той си мъкнеше цяла тайфа, гаджето, няколко приятели и направо си станаха нещо като българска колония.
И през нощта рева, искаше да се прибира, къде била отишла, сама била и прочие. Та отидохме след три седмици, то беше планирано от по-рано но дойде таман навреме, нищо че беше се поуспокоила вече.
На следващата година сина като отиде, първо че тя беше вече там, второ той си мъкнеше цяла тайфа, гаджето, няколко приятели и направо си станаха нещо като българска колония.
Ние с мъжо не изкарахме и няколко месеца без синковеца и се преместихме и ние в страната на лалетата. 🌷🌷🌷Първите няколко месеца, когато го питах какво ще вечеря - предимно бургер 😳 Общежитието далече от университета в район, където нямаше почти нищо за хранене. Няма и интерес и време да се учи да готви. Решихме, че ще е по-добре да сме по-близо до него, докато стане по-самостоятелен. Оказа се, че има и други expat родители, преместили се заради деца студенти. Холандия ни харесва, зеленина, спокойствие, патици се разхождат по улиците 🦆🦆🦆 Добре че сме и дошли, без нас не знам как щеше да намери квартира. Ние сме в друг град, но все пак при необходимост знае, че веднага ще дойдем. Определено добре му се отрази, че и ние сме тук.
И аз си повтарям, че щом не се обажда - значи всичко е наред. Но вътрешно съм напрегната, избухвам по повод и без повод, не мога да спя...
Говорим си почти всеки ден, "виждаме" се понякога, но не ми е спокойно.
Като я питах иска ли да си дойде през октомври за няколкото свободни дни, тя ми заяви, че не възнамерява.
Та аз си взех билет да отида на гости през октомври - канена, неканена, отивам Истината е, че и билетите за самолета бяха доста изгодни (под 70 евро отиване и връщане), та и това е фактор. Ако бяха коледните цени, нямаше и да помисля за пътуване...
Говорим си почти всеки ден, "виждаме" се понякога, но не ми е спокойно.
Като я питах иска ли да си дойде през октомври за няколкото свободни дни, тя ми заяви, че не възнамерява.
Та аз си взех билет да отида на гости през октомври - канена, неканена, отивам
Истината е, че и билетите за самолета бяха доста изгодни (под 70 евро отиване и връщане), та и това е фактор. Ако бяха коледните цени, нямаше и да помисля за пътуване... Как се справяте, без да си виждате децата толкова време? Аз едвам устисках 3 седмици( до датата, която бяхме определили да тръгнем с баща й с колата да носим основния багаж). Сега като се върнахме, веднага си купих билет за октомври. Знам, че съм обсебваща майка😄, но не мога да си представя все още, че от тук нататък детето ми ще е все далеч и ще я виждам реално все по- рядко. Повтарям си, че явно се адаптира и се чувства добре там, което и видях на място. Тоест, нямам основания да се тревожа по този въпрос.Повтарям си,че аз трябва да се адаптирам към факта, че тя е вече голяма и няма никаква нужда от вечното ми мърморене наоколо😄. Един вид и на нея ще й е добре да се усети, че е вече сама и отговорна за себе си в пълен обем.То и грижи не ми е създавала, че да усещам липсата на такива.Но празно ми е- в сърцето, не в ежедневието. Имам твърде много работа, претъпкан с ангажименти ден, но като си легна и пак се въртя с нуждата да я чуя, че е оттатък, в нейната стая. Говорим всеки ден поне за малко по скайп, ама не е като да я гушна и тя стоически да ми изтърпи проявите на майчина любов🙂.
Ние отидохме на дипломирането
Не звъня никога, пишем си в общ чат семейството. Майка ми казва - не се ли обаждаш, значи всичко е наред. Така тълкувам и факта, че децата ми не се обаждат. Постват интересни снимки, нещо което им е направило впечатление . На скайп сме горе долу веднъж месечно, може и по рядко, зависи има ли нещо ново и интересно за споделяне. . Знам, че има ли нещо ново и интересно около тях, първа ще науча. В крайна сметка, не очаквам съпругът ми да комуникира ежедневно със свекърва ми ( която искрено обичам и уважавам). Както и той не очаква да съм ежедневно на телефона с майка ми. Защо да очаквам това от големи момчета ?
И преди съм споделяла - още в първи курс големия ми даде да разбера, че открива нов свят и честото ми - " как си маме" , не е опция.
Сега като го питам как са, най често получавам отговор- спокойни, щастливи. Какво повече да искам?
Има ли нещо интересно около тях винаги го споделят. Почнат ли и двата телефона със съпругът ми да сигнализират за съобщения, знаем, че има нещо интересно . И ние като всички хора живеем за тия мигове. Обаче си го знаем само ние. Децата знаят че сме зад тях. Някъде там, винаги готови да ги подпрат ако има нужда . И това ги прави спокойни и уверени.
Не звъня никога, пишем си в общ чат семейството. Майка ми казва - не се ли обаждаш, значи всичко е наред. Така тълкувам и факта, че децата ми не се обаждат. Постват интересни снимки, нещо което им е направило впечатление . На скайп сме горе долу веднъж месечно, може и по рядко, зависи има ли нещо ново и интересно за споделяне. . Знам, че има ли нещо ново и интересно около тях, първа ще науча. В крайна сметка, не очаквам съпругът ми да комуникира ежедневно със свекърва ми ( която искрено обичам и уважавам). Както и той не очаква да съм ежедневно на телефона с майка ми. Защо да очаквам това от големи момчета ?
И преди съм споделяла - още в първи курс големия ми даде да разбера, че открива нов свят и честото ми - " как си маме" , не е опция.
Сега като го питам как са, най често получавам отговор- спокойни, щастливи. Какво повече да искам?
Има ли нещо интересно около тях винаги го споделят. Почнат ли и двата телефона със съпругът ми да сигнализират за съобщения, знаем, че има нещо интересно . И ние като всички хора живеем за тия мигове. Обаче си го знаем само ние. Децата знаят че сме зад тях. Някъде там, винаги готови да ги подпрат ако има нужда . И това ги прави спокойни и уверени.
О, Стела , аз какъв шок изживях когато синът ми се дипломира. Незнам защо си втълпих, че повече няма да има нужда от нас, че няма да споделя, няма да комуникира . Ние винаги сме били много задружно семейство, но с порастването , приключването на образование, влизането в работна среда....някакси се уплаших, че край- това беше, ние повече няма да сме му нужни. Всъщност не стана така. Все така сме близки, но наистина повече като приятели отколкото като родители и деца. Споделяме сходни проблеми - той все така споделя за работата си, за малките борби, победи, падания и ставания, за сметките и това как се справят . Само дето вече не е студент и е финансово независим. Не знам кога точно порастват децата ...но докато съм жива ще са в молитвите ми, както са били когато са се родили.
И ние не сме ходили три години. Сега ще отида за дипломирането и за малко подкрепа, чееее вече втори месец не може да започне работа младежа и му е криво...
Уж IT, уж търсена специалност, ама... Холандският определено спъва нещата, а и опит искат. Постоянно кандидатства по обяви и ходи по интервюта, ама засега "греда".
Човека просто иска да си пише код...
Липсва ми! Туй то...
Уж IT, уж търсена специалност, ама... Холандският определено спъва нещата, а и опит искат. Постоянно кандидатства по обяви и ходи по интервюта, ама засега "греда".
Човека просто иска да си пише код...
Липсва ми! Туй то...
И ние не сме ходили три години. Сега ще отида за дипломирането и за малко подкрепа, чееее вече втори месец не може да започне работа младежа и му е криво...
Уж IT, уж търсена специалност, ама... Холандският определено спъва нещата, а и опит искат. Постоянно кандидатства по обяви и ходи по интервюта, ама засега "греда".
Човека просто иска да си пише код...
Липсва ми! Туй то...
Уж IT, уж търсена специалност, ама... Холандският определено спъва нещата, а и опит искат. Постоянно кандидатства по обяви и ходи по интервюта, ама засега "греда".
Човека просто иска да си пише код...
Липсва ми! Туй то...
И ние не сме ходили три години. Сега ще отида за дипломирането и за малко подкрепа, чееее вече втори месец не може да започне работа младежа и му е криво...
Уж IT, уж търсена специалност, ама... Холандският определено спъва нещата, а и опит искат. Постоянно кандидатства по обяви и ходи по интервюта, ама засега "греда".
Човека просто иска да си пише код...
Липсва ми! Туй то...
Уж IT, уж търсена специалност, ама... Холандският определено спъва нещата, а и опит искат. Постоянно кандидатства по обяви и ходи по интервюта, ама засега "греда".
Човека просто иска да си пише код...
Липсва ми! Туй то...
Разбирам те много добре. Девойката на моя син е в сходна ситуация . Чудесна специалност , след стажа не задържаха никой от студентите в компанията , цяло лято милото рисува за да си обогати портфолиото , апликира постоянно... Точно вчера говорихме и подхвърлихме идеята да разшири търсенето и в рекламния бизнес, но и тя и синът ми се дърпат - смятат, че е редно щом е учила гейминг, да апликира само в гейминг студиа. Предполагам, като дойде новата финансова година и си предоговорят бюджетите , евентуално ще отворят места и ще има по голям шанс. Сега за да я наемат някъде, трябва да има напуснал , защото позициите са бюджетирани за година напред.
Аз само се моля да е спокойна, да не се притеснява че все още не е започнала работа и търпеливо и постоянно да работи в посока търсене. Засега и с една заплата се оправят колкото за наем и ядене, но едва ли й е ок да седи без работа . Пожелавам на всички търсещи работа скоро да намерят . Ще се радвам да споделяме и за тази така съществена част от образованието.
И ние не сме ходили три години. Сега ще отида за дипломирането и за малко подкрепа, чееее вече втори месец не може да започне работа младежа и му е криво...
Уж IT, уж търсена специалност, ама... Холандският определено спъва нещата, а и опит искат. Постоянно кандидатства по обяви и ходи по интервюта, ама засега "греда".
Човека просто иска да си пише код...
Липсва ми! Туй то...
Уж IT, уж търсена специалност, ама... Холандският определено спъва нещата, а и опит искат. Постоянно кандидатства по обяви и ходи по интервюта, ама засега "греда".
Човека просто иска да си пише код...
Липсва ми! Туй то...
Може да пробва в София, вероятно ще има по-добър шанс, макар че сега и тука е затегнато положението.
Здравейте!
Да споделя малко детайли, че явно провокирах интерес.
ДетенцеТО завърши ТУЕС в БГ и паралелно първия официално признат 3-годишен курс на СофтУни. Има две специалности, демек...
Беше приет в ТУ и в СУ, ама като каза Холандия...
Там пък го приеха в Твенте/Енсхеде и Фонтис/Айндховен. Избра си Твенте. Повечето му оценки са между 7 и 8. Не е някакъв гений, просто желанията му след шести клас винаги са били в тази посока ...
Първата година не му давахме да работи, но той твърди, че тогава е имал най-добра възможност, заради припокриване на материала и "по-малко" учене...
Започна работа втората година в гейм-шоп. Поправяше конзоли и прочие. Беше добре, издържаше се сам, но дойде момента с подписването на постоянен договор и, естествено го уволниха с нек'во тъпо обяснение .
Завърши и вече два месеца търси. Градът е малък, разширихме до Ротердам, Айндховен и Хага. Почти всички обадили се искат холандски и/или опит ...
Как да стане, не знам!!!
Продължи работа без заплащане по последния си проект към реален клиент, само и само да му влезе в автобиографията (да вметна, че колегите му от проекта му се изсмяха до един, че ще продължи да работи - били предали и защитили, луд бил...!)
Обмисляме и връщане, че у нас оная работа със стените...
Не е склонен да работи к'во да е, за да е в страната и да има какво да яде.
Както споделих, иска да си пише код човека...
И така!
Успех и здраве ви желая!
Да споделя малко детайли, че явно провокирах интерес.
ДетенцеТО
завърши ТУЕС в БГ и паралелно първия официално признат 3-годишен курс на СофтУни. Има две специалности, демек...Беше приет в ТУ и в СУ, ама като каза Холандия...
Там пък го приеха в Твенте/Енсхеде и Фонтис/Айндховен. Избра си Твенте. Повечето му оценки са между 7 и 8. Не е някакъв гений, просто желанията му след шести клас винаги са били в тази посока ...
Първата година не му давахме да работи, но той твърди, че тогава е имал най-добра възможност, заради припокриване на материала и "по-малко" учене...
Започна работа втората година в гейм-шоп. Поправяше конзоли и прочие. Беше добре, издържаше се сам, но дойде момента с подписването на постоянен договор и, естествено го уволниха с нек'во тъпо обяснение
.Завърши и вече два месеца търси. Градът е малък, разширихме до Ротердам, Айндховен и Хага. Почти всички обадили се искат холандски и/или опит ...
Как да стане, не знам!!!
Продължи работа без заплащане по последния си проект към реален клиент, само и само да му влезе в автобиографията (да вметна, че колегите му от проекта му се изсмяха до един, че ще продължи да работи - били предали и защитили, луд бил...!)
Обмисляме и връщане, че у нас оная работа със стените...
Не е склонен да работи к'во да е, за да е в страната и да има какво да яде.
Както споделих, иска да си пише код човека...
И така!
Успех и здраве ви желая!
Препоръчани теми