Съжалявам, че ще го кажа, но синът Ви има държанието на зависим - дали от алкохол, наркотици или хазарт, не знам...
- Публикувана: 13 авг. 2023, 23:16 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2023, 11:05 ч.
30 годишният ми син отказва да се хване на работа.
Напомня ми на подобен слъчай, роднина, на който познавам. Музикант, свирещ метъл, с група, която не е успяла, от моя роден град(тоест малък и забутан). Оплакваше се, че се занимава с глупости, а не работи. Гледаше го.
После се изнесе. Отиде в големия град. Поработи. Видя, че е тежко и не е за него. Върна се на гърба на роднината. Със съпруга обаче, не сам вече. Човекът двама гледа вече.
Сега вече е артист и художник. Прави изкуство. И от него пари не изкарва в малкия град.
Та, може би, не е лесно да изхвърлиш най-милото си на улицата. Има и такива хора, трудно се оправят сами, нормални, не наркомани и алкохолици.
После се изнесе. Отиде в големия град. Поработи. Видя, че е тежко и не е за него. Върна се на гърба на роднината. Със съпруга обаче, не сам вече. Човекът двама гледа вече.
Сега вече е артист и художник. Прави изкуство. И от него пари не изкарва в малкия град.
Та, може би, не е лесно да изхвърлиш най-милото си на улицата. Има и такива хора, трудно се оправят сами, нормални, не наркомани и алкохолици.
Тоест мързели и пиявици.
Агресията насочва към зависимост, не мързела и отказа да работи. Как се спира кранчето на агресивен човек, който живее при възрастни родители? Той тях ще почне да тормози. Не, че е редно да бъде издържан, лично аз смятам, че решение трябва да се търси на място, по безопасен за родителите на авторката начин.
Синът ви си го изкарва на вас, явно е израстнал без майка и баща, отглеждан от баба и дядо.
Това е резултатът от дистанционната "връзка" и "възпитанието" на родителката, за която е много важно да работи в Англия. Не съм съгласна, че е глезен, по-скоро е гневен, няма на кого да се опре, няма мотивация и капацитет.
Бих зарязала живота си в Англия и бих се опитала да поправя щетите, доколкото е възможно.
Това е резултатът от дистанционната "връзка" и "възпитанието" на родителката, за която е много важно да работи в Англия. Не съм съгласна, че е глезен, по-скоро е гневен, няма на кого да се опре, няма мотивация и капацитет.
Бих зарязала живота си в Англия и бих се опитала да поправя щетите, доколкото е възможно.
Авторката обаче влиза, но не отговаря в собствената си тема.
Това е достатъчно да престана да пиша тук, адски неуважително е. Все едно се виждаш с хора, зададеш въпрос, врътнеш се и си тръгнеш без дори "чао' да им кажеш.
Или темата е фейк.
Това е достатъчно да престана да пиша тук, адски неуважително е. Все едно се виждаш с хора, зададеш въпрос, врътнеш се и си тръгнеш без дори "чао' да им кажеш.
Или темата е фейк.
Ясно е, че след всичко прочетено авторката е осъзнала реалната горчива истина. Няма нужда да пише и да се самозлепоставя повече. Достатъчно смачкахте и нейната психика. Спрете се.
Всички имаме деца и на всяка майка може да се случи, независимо колко добре е възпитано детето. Аз самата виждам издънки в иначе много качествени семейства. Спрете да упреквате, а я насочете с идеи какво да прави от тук насетне:
Казахме:
1. Спира кранчето
2. Връща се от Англия
3. Извежда го от къщата на родителите си
4. Говори с него и търсят лечение
Всички имаме деца и на всяка майка може да се случи, независимо колко добре е възпитано детето. Аз самата виждам издънки в иначе много качествени семейства. Спрете да упреквате, а я насочете с идеи какво да прави от тук насетне:
Казахме:
1. Спира кранчето
2. Връща се от Англия
3. Извежда го от къщата на родителите си
4. Говори с него и търсят лечение
Казахме:
1. Спира кранчето
2. Връща се от Англия
3. Извежда го от къщата на родителите си
4. Говори с него и търсят лечение
1. Спира кранчето
2. Връща се от Англия
3. Извежда го от къщата на родителите си
4. Говори с него и търсят лечение
Точка 3 не зависи от нея и не е нейна работа. Родителите и са приели внука и не го гонят, тя да иде да се слага между чук и наковалня. Защо?
Точка 2 може и да не е осъществима в краткосрочен план. Точка 1. Е най-лесното решение.
Много трудно. Даже проблемът не е в това, че мъжът не работи, а в отношението му и от това, че живее с баба си и дядо си. Ако беше обикновен лешпер, спира се кранчето и да се оправя. Ама агресивен мъж, който е на отглеждане при възрастни хора си е проблем. Да взема родителите в Лондон и да го оставят да се спасява.
Доста трудно изпълним съвет, особено ако живее в споделена къща.
Също и ще им трябва виза за да живеят там, а и медицински осигуровки. Доколкото помня, двама живи родители, женени един за друг май не можеше да се доведат наведнъж.
Стари хора няма да искат да идат в мрачна Англия. Ако бяха искали, да бяха отишли.
Как решихте, че има нужда от лечение?
На база на какво поставихте диагноза?
И как се изкарва 30 годишен мъж от къща?
На база на какво поставихте диагноза?
И как се изкарва 30 годишен мъж от къща?
На база агресивното му поведение когато му се откаже огромна сума пари.
Изкарва се с полиция, съдия-изпълнител.
Авторката дава съвсем малко информация в първия пост, но споменава конкретно психиатър, даже не психолог. Според мен от много време е усещала някакви неща, но се е утешавала първо детето да завърши, след това се е надявал да започне работа, защото нормалните хора работят, но след като не се получава вече е наясно, че нещо генерално не е наред.
Описаният разговор е като между възрастен и дете - тя иска от него да направи нещо, той започва да се тръшка и тя се предава. Това са реакции на дете. А реално, предвид възрастта на сина, разговорът би следвало да е като между двама възрастни. Не да се опитва да го накара да се хване някъде на някаква работа, а да разбере как той си представя живота си в бъдеще. Защото няма как 30 годишен с нормална психика да мисли, че майка му, баба му и дядо му ще го издържат докато е жив. Може да смята, че ще стане милионер с музиката, или да е решил да продава наркотици, но все е нещо, някакъв план, а не просто истерия и агресия.
Описаният разговор е като между възрастен и дете - тя иска от него да направи нещо, той започва да се тръшка и тя се предава. Това са реакции на дете. А реално, предвид възрастта на сина, разговорът би следвало да е като между двама възрастни. Не да се опитва да го накара да се хване някъде на някаква работа, а да разбере как той си представя живота си в бъдеще. Защото няма как 30 годишен с нормална психика да мисли, че майка му, баба му и дядо му ще го издържат докато е жив. Може да смята, че ще стане милионер с музиката, или да е решил да продава наркотици, но все е нещо, някакъв план, а не просто истерия и агресия.