Аз познавам млада жена, на 27, спряха ѝ дотациите, приятелят ѝ я напусна след като той се счупваше от работа, а тя - маникюрчето, прическата, тоалетчета и по цял ден по кафенетата. И в мола.
Баба ѝ я приюти, даде ѝ пари да изкара курс и сега вече работи. Поне не е в тежест на баба си.
Но майка ѝ я изхвърли на улицата с два куфара и каза, че не желае да я
вижда.
А баба ѝ към момента казва, че като ѝ върне парите за курса да се оглежда за квартира с други момичета.
Не бих казала, че има заболяване, намери мекото на баницата и 7 години си пропиля в самосъжаление и как за по-малко от 3000 лв на месец нямало да им работи.
Е да, ама не. Сега не знам дали взема и хиляда, но започна да разбира, че никой даром нищо не дава.
Баба ѝ я приюти, даде ѝ пари да изкара курс и сега вече работи. Поне не е в тежест на баба си.
Но майка ѝ я изхвърли на улицата с два куфара и каза, че не желае да я
вижда.
А баба ѝ към момента казва, че като ѝ върне парите за курса да се оглежда за квартира с други момичета.
Не бих казала, че има заболяване, намери мекото на баницата и 7 години си пропиля в самосъжаление и как за по-малко от 3000 лв на месец нямало да им работи.
Е да, ама не. Сега не знам дали взема и хиляда, но започна да разбира, че никой даром нищо не дава.
