Деня след това ѝ поведение, почти не съм говорила с нея. Само да и не и не си правех труда и да я гледам в очите. Тя непрекъснато нещо дудне, ей така да отвориш хладилник и ще ти зададе 30въпроса какво, що, та ѝ отговарях с да и не, съмнявам се да е схванала, че съм се обидила. Поне малко намали въпросите към мен като не ѝ обръщах внимание.
- Публикувана: 15 авг. 2023, 11:59 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2023, 12:10 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 149
Като знам колко струват книгите, силно се съмнявам пенсионерка непрекъснато да поръча онлайн и да дава сума ти пари само за да се преструва, че чете като дойде у вас.
Като знам колко струват книгите, силно се съмнявам пенсионерка непрекъснато да поръча онлайн и да дава сума ти пари само за да се преструва, че чете като дойде у вас.
Аз пък ще ви споделя, че в деня на раждането, понеже беше секцио и всички знаеха че ще раждам (голяма грешка да кажем). Беше дошла пред АГ отделението да чака, уж за подкрепа. Идеята беше да види първа бебето, мъжа ми беше на работа и като разбра се ядоса, и беше казал да си върви. Съответно той дойде по-късно, за да си види детето. Но после и беше доста обиден на постъпката.
Rimmona, яката си зациклила на свекървата... вчера коментирах, но ти дори не схвана, че постът е ИРОНИЧЕН!!!
Не се надъхвай в отрицателна посока, бъди умна, обърни нещата в своя полза! Бъди над нещата, детето расте, нека ти е отмяна свекървата, когато идва. Оставяй го да го гледа, в началото за по-малко време, после за повече. Пък вземи мъжа си под ръка и идете на вечеря, кино... ей така просто, да си припомните, че не сте само родители.
Жената е различен човек, нормално да има други схващания и подходи и т.н.
И това, че не припада от лигавене по внучето си, въобще не означава, че не го обича. И моята свекърва беше такава за разлика от майка ми. Но познай, като поотраснаха децата, с кого си говориха с часове по важни теми. Тя ги научи да четат, тя ги изпитваше по телефона, какво и дали са научили. Лека ѝ пръст почина, децата са големи, но винаги, винаги казват, че им липсват разгорите и че изиграла голяма роля в живота им. И на мен ми липсва, макар че и съм се дразнила понякога, че като ги гледа в къщи, след това е бомба паднала, ама си казвах: радвай се, че има кой да помага и децата са щастливи, майната му на ап., ще изчистим. И къщата ѝ, като на свекървата ти. Друго им даваше тя и то е безценно.
Не се надъхвай в отрицателна посока, бъди умна, обърни нещата в своя полза! Бъди над нещата, детето расте, нека ти е отмяна свекървата, когато идва. Оставяй го да го гледа, в началото за по-малко време, после за повече. Пък вземи мъжа си под ръка и идете на вечеря, кино... ей така просто, да си припомните, че не сте само родители.
Жената е различен човек, нормално да има други схващания и подходи и т.н.
И това, че не припада от лигавене по внучето си, въобще не означава, че не го обича. И моята свекърва беше такава за разлика от майка ми. Но познай, като поотраснаха децата, с кого си говориха с часове по важни теми. Тя ги научи да четат, тя ги изпитваше по телефона, какво и дали са научили. Лека ѝ пръст почина, децата са големи, но винаги, винаги казват, че им липсват разгорите и че изиграла голяма роля в живота им. И на мен ми липсва, макар че и съм се дразнила понякога, че като ги гледа в къщи, след това е бомба паднала, ама си казвах: радвай се, че има кой да помага и децата са щастливи, майната му на ап., ще изчистим. И къщата ѝ, като на свекървата ти. Друго им даваше тя и то е безценно.
Зациклила изобщо не съм, а скоро се върнахме от там и затова спомените са ми пресни и ги споделям. Изобщо твоят коментар не ми е натежал в една или друга посока, достатъчно други хора се изказаха.
Не искам отмяна точно от нея, явно не си ме чела, за да знаеш каква „отмяна” ми е точно тя, когато идва за по седмица на ол инклузив.
Имам кой да ми помага, достатъчно ми е да стои настрана и да не ни се бърка непрекъснато.
Аз с нищо не съм я обиждала, че да получа и толерирам такова абсурдно поведение.
Не искам отмяна точно от нея, явно не си ме чела, за да знаеш каква „отмяна” ми е точно тя, когато идва за по седмица на ол инклузив.
Имам кой да ми помага, достатъчно ми е да стои настрана и да не ни се бърка непрекъснато.
Аз с нищо не съм я обиждала, че да получа и толерирам такова абсурдно поведение.
Ама тази свекърва нищо не им дава. И не е никаква отмяна на Римона, доколкото съм я чела. Работи върху себе си на дивана с книжка или сериалче.
Едит: Видях, че с Римона сме писали едновременно едно и също нещо. Наистина е крайно време да се научи учителката, че не може вече така. Няма стара, няма млада. Поне гостуванията може да разреди, нищо няма да й стане да си чете в собствения дом.
Едит: Видях, че с Римона сме писали едновременно едно и също нещо. Наистина е крайно време да се научи учителката, че не може вече така. Няма стара, няма млада. Поне гостуванията може да разреди, нищо няма да й стане да си чете в собствения дом.
Анонимна, ама и ти четеш като дявола евангелието. Свекървата НЕ иска да се занимава с детето, ти се тръшкаш Римона да ѝ го оставя и си мислиш, че даваш адекватен съвет. Като са на гости си намира работа из градината, а като свекървата е у тях подпира дивана с книгата или им шътка на вечеря, че да не изпусне серияла. Сериозно ли мислиш, че нормална майка би оставила малко дете на такава?
Единствения начин да обърне нещата в нейна полза е свекървата да идва веднъж годишно, колкото те ходят на гости. Или да идва уикенда, когато сина ѝ си е вкъщи, той да обслужва майка си.
Римона, ако си спомняш това беше първия ми съвет към теб. Не знам защо още не си го приложила. Мъжа ти разбира, че майка му те натоварва, поне с него нямаш проблем, от там започни. Разбирам, че не иска да пътува сам или само с детето, особено ако самото дете не понася пътуване добре, но като си е вкъщи няма оправдание. И да няма такъв филм "ама аз не знам кога ще си ходя". Мъжа ти комуникира с нея, кагота има уговорка за гостуване и ясно и категорично казва предварително " в неделя трябва да си тръгнеш, защото в понеделник аз съм на работа, Римона си има ангажимент". И ако в понеделник не си е тръгнала я изритваш демонстративно, защото трябва да излизаш и не може да се съобразяваш и с нея и няма да те има много време
Единствения начин да обърне нещата в нейна полза е свекървата да идва веднъж годишно, колкото те ходят на гости. Или да идва уикенда, когато сина ѝ си е вкъщи, той да обслужва майка си.
Римона, ако си спомняш това беше първия ми съвет към теб. Не знам защо още не си го приложила. Мъжа ти разбира, че майка му те натоварва, поне с него нямаш проблем, от там започни. Разбирам, че не иска да пътува сам или само с детето, особено ако самото дете не понася пътуване добре, но като си е вкъщи няма оправдание. И да няма такъв филм "ама аз не знам кога ще си ходя". Мъжа ти комуникира с нея, кагота има уговорка за гостуване и ясно и категорично казва предварително " в неделя трябва да си тръгнеш, защото в понеделник аз съм на работа, Римона си има ангажимент". И ако в понеделник не си е тръгнала я изритваш демонстративно, защото трябва да излизаш и не може да се съобразяваш и с нея и няма да те има много време
Аз пък ще ви споделя, че в деня на раждането, понеже беше секцио и всички знаеха че ще раждам (голяма грешка да кажем). Беше дошла пред АГ отделението да чака, уж за подкрепа. Идеята беше да види първа бебето, мъжа ми беше на работа и като разбра се ядоса, и беше казал да си върви. Съответно той дойде по-късно, за да си види детето. Но после и беше доста обиден на постъпката.
За какво и е бил обиден? Щом чак се е ядосал и и е казал да си върви, може да е казала нещо неприятно...
Чета последните страници и си мисля ... (който не обича философстване - да не отваря)
Скрит текст:
Вярно е, че потребителите са анонимни, не могат в кратък пост да предадат всички случки и нюанси, гледната точка е само на едната страна, от житието се вадят само подкрепящите тезата аргументи. По тези причини преценката и съветите на коментиращите не могат да бъдат съвсем адекватни.
Какво обаче ми се набива силно в очите - някак си във времето семейството явно е станало "аз, мъжа ми и децата".
Кога, как и защо стана това? Къде по пътя оставихме родителите, оставихме братя, сестри, братовчеди?
Какво значи - няма да се срещаме, няма да си говорим - нито с неговите, нито с моите? Защо има такава непоносимост към по-старото поколение и неговите особености? Защо липсва малко смиреност, много толерантност, известно подминаване на някои неща.
Не мога да разбера и ми е крайно мъчно за позицията на потребителката дето се тръшкаше, че на изписването иска да са само тя и мъжа й. Ами и нейните и неговите родители половин живот чакат отрочето на собственото си дете. И ще бъдат лишени от възможността да го посрещнат най-рано (от моя гледна точка - само за да стане както родилката е решила). Ами мили потребителки - бъдещи и млади майки - ето ви една новина - семейството не сте само вие, докато има живи родители. И колкото е по-голямо семейството, толкова по-силна подкрепа и разнообразие има в живота ви.
Пишете такива фермани за свекървите. А пък аз си задавам въпроса - как и защо живеете със синовете, възпитани от тях? И не може да ме убедите, че са коренно различни. Все пак носят половината гени от майките си. Ами така скъпоценните ви деца - не са ли те 1/4 наследство от същите тези жени. Какво ще правите когато дъщеря ви порасне и започне да върти същите номерца като свекървата (а тя ще започне - уверявам ви, децата заприличват на този от рода, когото най-малко харесваш
). И нея ли ще виждате един път в годината?
Ето ви тема за размисъл и отправна точка да промените себе си, заради бъдещето на децата си, а не заради свекървата.
Какво обаче ми се набива силно в очите - някак си във времето семейството явно е станало "аз, мъжа ми и децата".
Кога, как и защо стана това? Къде по пътя оставихме родителите, оставихме братя, сестри, братовчеди?
Какво значи - няма да се срещаме, няма да си говорим - нито с неговите, нито с моите? Защо има такава непоносимост към по-старото поколение и неговите особености? Защо липсва малко смиреност, много толерантност, известно подминаване на някои неща.
Не мога да разбера и ми е крайно мъчно за позицията на потребителката дето се тръшкаше, че на изписването иска да са само тя и мъжа й. Ами и нейните и неговите родители половин живот чакат отрочето на собственото си дете. И ще бъдат лишени от възможността да го посрещнат най-рано (от моя гледна точка - само за да стане както родилката е решила). Ами мили потребителки - бъдещи и млади майки - ето ви една новина - семейството не сте само вие, докато има живи родители. И колкото е по-голямо семейството, толкова по-силна подкрепа и разнообразие има в живота ви.
Пишете такива фермани за свекървите. А пък аз си задавам въпроса - как и защо живеете със синовете, възпитани от тях? И не може да ме убедите, че са коренно различни. Все пак носят половината гени от майките си. Ами така скъпоценните ви деца - не са ли те 1/4 наследство от същите тези жени. Какво ще правите когато дъщеря ви порасне и започне да върти същите номерца като свекървата (а тя ще започне - уверявам ви, децата заприличват на този от рода, когото най-малко харесваш
). И нея ли ще виждате един път в годината?Ето ви тема за размисъл и отправна точка да промените себе си, заради бъдещето на децата си, а не заради свекървата.
Скрит текст:
някак си във времето семейството явно е станало "аз, мъжа ми и децата". Чета последните страници и си мисля ... (който не обича философстване - да не отваря)
Вярно е, че потребителите са анонимни, не могат в кратък пост да предадат всички случки и нюанси, гледната точка е само на едната страна, от житието се вадят само подкрепящите тезата аргументи. По тези причини преценката и съветите на коментиращите не могат да бъдат съвсем адекватни.
Какво обаче ми се набива силно в очите -
Вярно е, че потребителите са анонимни, не могат в кратък пост да предадат всички случки и нюанси, гледната точка е само на едната страна, от житието се вадят само подкрепящите тезата аргументи. По тези причини преценката и съветите на коментиращите не могат да бъдат съвсем адекватни.
Какво обаче ми се набива силно в очите -
Скрит текст:
Кога, как и защо стана това? Къде по пътя оставихме родителите, оставихме братя, сестри, братовчеди?
Какво значи - няма да се срещаме, няма да си говорим - нито с неговите, нито с моите? Защо има такава непоносимост към по-старото поколение и неговите особености? Защо липсва малко смиреност, много толерантност, известно подминаване на някои неща.
Не мога да разбера и ми е крайно мъчно за позицията на потребителката дето се тръшкаше, че на изписването иска да са само тя и мъжа й. Ами и нейните и неговите родители половин живот чакат отрочето на собственото си дете. И ще бъдат лишени от възможността да го посрещнат най-рано (от моя гледна точка - само за да стане както родилката е решила). Ами мили потребителки - бъдещи и млади майки - ето ви една новина - семейството не сте само вие, докато има живи родители. И колкото е по-голямо семейството, толкова по-силна подкрепа и разнообразие има в живота ви.
Пишете такива фермани за свекървите. А пък аз си задавам въпроса - как и защо живеете със синовете, възпитани от тях? И не може да ме убедите, че са коренно различни. Все пак носят половината гени от майките си. Ами така скъпоценните ви деца - не са ли те 1/4 наследство от същите тези жени. Какво ще правите когато дъщеря ви порасне и започне да върти същите номерца като свекървата (а тя ще започне - уверявам ви, децата заприличват на този от рода, когото най-малко харесваш ). И нея ли ще виждате един път в годината?
Ето ви тема за размисъл и отправна точка да промените себе си, заради бъдещето на децата си, а не заради свекървата.
Какво значи - няма да се срещаме, няма да си говорим - нито с неговите, нито с моите? Защо има такава непоносимост към по-старото поколение и неговите особености? Защо липсва малко смиреност, много толерантност, известно подминаване на някои неща.
Не мога да разбера и ми е крайно мъчно за позицията на потребителката дето се тръшкаше, че на изписването иска да са само тя и мъжа й. Ами и нейните и неговите родители половин живот чакат отрочето на собственото си дете. И ще бъдат лишени от възможността да го посрещнат най-рано (от моя гледна точка - само за да стане както родилката е решила). Ами мили потребителки - бъдещи и млади майки - ето ви една новина - семейството не сте само вие, докато има живи родители. И колкото е по-голямо семейството, толкова по-силна подкрепа и разнообразие има в живота ви.
Пишете такива фермани за свекървите. А пък аз си задавам въпроса - как и защо живеете със синовете, възпитани от тях? И не може да ме убедите, че са коренно различни. Все пак носят половината гени от майките си. Ами така скъпоценните ви деца - не са ли те 1/4 наследство от същите тези жени. Какво ще правите когато дъщеря ви порасне и започне да върти същите номерца като свекървата (а тя ще започне - уверявам ви, децата заприличват на този от рода, когото най-малко харесваш
). И нея ли ще виждате един път в годината?Ето ви тема за размисъл и отправна точка да промените себе си, заради бъдещето на децата си, а не заради свекървата.
Основното семейство винаги е било "мама, тате и аз". Другите са близки или не толкова близки роднини.
За подкрепата – зависи от конкретните хора. Не винаги я има.
За приликите между мъжете и родителите им – определено има такива. Но какво от това? В някои отношения приличат на родителите си, в други – не. Освен това защо отрицателно качество, което приемам в мъжа ми, трябва да го приемам и при други хора?
Например, ако допускам и съм съгласна мъжът ми да ми се бърка повече, защо трябва да приемам същото от неговите родители? Само пример давам.
И естествено никак не е задължително дъщерята да прилича по характер на баба си по бащина линия. Може да прилича на дядо си по майчина. Примерно. Ако приемем, че възпитанието от родителите не играе роля и бабите и дядовците са от основно значение.
dariVale, неговите родители нямат нищо общо с него, понякога се чудя как е възможно, но истината се крие в това, че от 8м е даден за гледане на бабата, а после е живял далеч от тях.
И не, не ме е страх, че дъщеря ми ще прилича на нея. Няма кой да я възпита да не изслушва човек, докато ѝ споделя историята си, да се меша в чужд разговор без да е попитана за мнение, да изказва и налага мнение за неща, които нея не я вълнуват, да прави сценки, провокации, за да види как двамата ще реагират и дали ще се скарат, за да гледа циркове.
Изначално никога не съм знаела за тези трудни отношения свекърва и снаха, само вицове съм чела, но моята свекърва ми показва всеки път, че вицовете са се родили от истински истории.
Да, моята свекърва не е най-лошата сред коментираните тук, но с ръка на сърце, мога да кажа, че не е като да не съм и давала шанс, да съм споделяла и да съм се старала да се държа добре, за да получа отсреща липса на заинтерсованост - прекъсва ме на всяка дума, иронични коментари за хората от града, иронични коментари за апартамента, в който живеем със сина ѝ и още много и много. Интересното е, че никога не съм я провокирала (който иска да вярва), а всичко това се засили с появата на детето, защото на нея започна да ѝ се обръща все по-малко внимание и сина ѝ да я обикаля по-рядко. Според мен е нормално сина да иска да има семейство и да е отдаден на него, а тя очаква нещата да са постарому и да идва всяка седмица.
И не, не ме е страх, че дъщеря ми ще прилича на нея. Няма кой да я възпита да не изслушва човек, докато ѝ споделя историята си, да се меша в чужд разговор без да е попитана за мнение, да изказва и налага мнение за неща, които нея не я вълнуват, да прави сценки, провокации, за да види как двамата ще реагират и дали ще се скарат, за да гледа циркове.
Изначално никога не съм знаела за тези трудни отношения свекърва и снаха, само вицове съм чела, но моята свекърва ми показва всеки път, че вицовете са се родили от истински истории.
Да, моята свекърва не е най-лошата сред коментираните тук, но с ръка на сърце, мога да кажа, че не е като да не съм и давала шанс, да съм споделяла и да съм се старала да се държа добре, за да получа отсреща липса на заинтерсованост - прекъсва ме на всяка дума, иронични коментари за хората от града, иронични коментари за апартамента, в който живеем със сина ѝ и още много и много. Интересното е, че никога не съм я провокирала (който иска да вярва), а всичко това се засили с появата на детето, защото на нея започна да ѝ се обръща все по-малко внимание и сина ѝ да я обикаля по-рядко. Според мен е нормално сина да иска да има семейство и да е отдаден на него, а тя очаква нещата да са постарому и да идва всяка седмица.
Чета последните страници и си мисля ... (който не обича философстване - да не отваря)
Скрит текст:
Вярно е, че потребителите са анонимни, не могат в кратък пост да предадат всички случки и нюанси, гледната точка е само на едната страна, от житието се вадят само подкрепящите тезата аргументи. По тези причини преценката и съветите на коментиращите не могат да бъдат съвсем адекватни.
Какво обаче ми се набива силно в очите - някак си във времето семейството явно е станало "аз, мъжа ми и децата".
Кога, как и защо стана това? Къде по пътя оставихме родителите, оставихме братя, сестри, братовчеди?
Какво значи - няма да се срещаме, няма да си говорим - нито с неговите, нито с моите? Защо има такава непоносимост към по-старото поколение и неговите особености? Защо липсва малко смиреност, много толерантност, известно подминаване на някои неща.
Не мога да разбера и ми е крайно мъчно за позицията на потребителката дето се тръшкаше, че на изписването иска да са само тя и мъжа й. Ами и нейните и неговите родители половин живот чакат отрочето на собственото си дете. И ще бъдат лишени от възможността да го посрещнат най-рано (от моя гледна точка - само за да стане както родилката е решила). Ами мили потребителки - бъдещи и млади майки - ето ви една новина - семейството не сте само вие, докато има живи родители. И колкото е по-голямо семейството, толкова по-силна подкрепа и разнообразие има в живота ви.
Пишете такива фермани за свекървите. А пък аз си задавам въпроса - как и защо живеете със синовете, възпитани от тях? И не може да ме убедите, че са коренно различни. Все пак носят половината гени от майките си. Ами така скъпоценните ви деца - не са ли те 1/4 наследство от същите тези жени. Какво ще правите когато дъщеря ви порасне и започне да върти същите номерца като свекървата (а тя ще започне - уверявам ви, децата заприличват на този от рода, когото най-малко харесваш ). И нея ли ще виждате един път в годината?
Ето ви тема за размисъл и отправна точка да промените себе си, заради бъдещето на децата си, а не заради свекървата.
Какво обаче ми се набива силно в очите - някак си във времето семейството явно е станало "аз, мъжа ми и децата".
Кога, как и защо стана това? Къде по пътя оставихме родителите, оставихме братя, сестри, братовчеди?
Какво значи - няма да се срещаме, няма да си говорим - нито с неговите, нито с моите? Защо има такава непоносимост към по-старото поколение и неговите особености? Защо липсва малко смиреност, много толерантност, известно подминаване на някои неща.
Не мога да разбера и ми е крайно мъчно за позицията на потребителката дето се тръшкаше, че на изписването иска да са само тя и мъжа й. Ами и нейните и неговите родители половин живот чакат отрочето на собственото си дете. И ще бъдат лишени от възможността да го посрещнат най-рано (от моя гледна точка - само за да стане както родилката е решила). Ами мили потребителки - бъдещи и млади майки - ето ви една новина - семейството не сте само вие, докато има живи родители. И колкото е по-голямо семейството, толкова по-силна подкрепа и разнообразие има в живота ви.
Пишете такива фермани за свекървите. А пък аз си задавам въпроса - как и защо живеете със синовете, възпитани от тях? И не може да ме убедите, че са коренно различни. Все пак носят половината гени от майките си. Ами така скъпоценните ви деца - не са ли те 1/4 наследство от същите тези жени. Какво ще правите когато дъщеря ви порасне и започне да върти същите номерца като свекървата (а тя ще започне - уверявам ви, децата заприличват на този от рода, когото най-малко харесваш
). И нея ли ще виждате един път в годината?Ето ви тема за размисъл и отправна точка да промените себе си, заради бъдещето на децата си, а не заради свекървата.
Това към кого в темата е? Че нещо не се връзва. Никой не спира баби и дядовци да си видят внучетата, няма нужда да е точно на деня на изписването при конкретната потребителка, например. И да, мнението на родилката(майката) е най- важно в случая. Точно както тя е решила, би следвало да стане. Викаш, то голяма работа да родиш. На никоя двойка родители нищо няма да им стане като почакат няколко дни, вместо да правят драми в такъв емоционален и уязвим за всяка жена момент.
И Римона не си лишава свекървата от срещи с внучето, нито от възможност да го гледа, но самата свекърва не се пъне да му обръща внимание, нито да помага. Обърни си тоя ферман към свекитата.
И да, основното семейство сме аз, мъж и деца. А родителите (нашите поне) са добре дошли и имат много топла връзка с внуците си, но това е не само защото ние ги насърчаваме и им се радваме, а защото са любящи и адекватни хора, за които наистина внучетата и времето с тях са важни, а не да се доказват кой е по-по-най.
dariVale, знаеш ли колко е дъвкано, как се живее със сина на тази жена. Ами ей така, противно на твоето схващане, те са различни хора от майките си и ако някой мисли обратното, не знае нищо за природата. Няма копи пейст, просто не съществува. И забравяш, че не само майката възпитава, особено момчетата копират повече модела на баща си, независимо майка им как ги възпитава. Та е съвсем обяснимо защо си живеят без проблем с мъжа, а имат проблем с майка му.
И да, семейството е родителите и децата. И всеки, който се бърка там, остава извън него, независимо какъв се води на единия или другия. Това е обяснението за нежеланието за комуникация. Толерантност към намеса не трябва да има никаква. Ама свекървата го правела за добро. Не е оправдание. Ама искала това или онова.
А защо тя да не е толерантна към снахата, защо само и единствено от снахата се изисква толерантност?
Поколенията, слава богу се променят. Не е като през комунизма някакъв еталон да е наложен като задължителна норма и всичко извън това не е редно. Няма правилно и грешно, както решат младите, ако и двамата са едно мнение - правилно е. Не може да вкарваме децата си в някакви измислени норми, на зрели години не с нас трябва да стиковат живота си, а с партньор. Независимо от пола на детето.
Трябва младите да се оставят да си взимат решенията, да си определят ежедневието и да не им се налага това, което е било някога си, за някого си. Ще живеят техния си живот, не нечии чужд
И да, семейството е родителите и децата. И всеки, който се бърка там, остава извън него, независимо какъв се води на единия или другия. Това е обяснението за нежеланието за комуникация. Толерантност към намеса не трябва да има никаква. Ама свекървата го правела за добро. Не е оправдание. Ама искала това или онова.
А защо тя да не е толерантна към снахата, защо само и единствено от снахата се изисква толерантност?
Поколенията, слава богу се променят. Не е като през комунизма някакъв еталон да е наложен като задължителна норма и всичко извън това не е редно. Няма правилно и грешно, както решат младите, ако и двамата са едно мнение - правилно е. Не може да вкарваме децата си в някакви измислени норми, на зрели години не с нас трябва да стиковат живота си, а с партньор. Независимо от пола на детето.
Трябва младите да се оставят да си взимат решенията, да си определят ежедневието и да не им се налага това, което е било някога си, за някого си. Ще живеят техния си живот, не нечии чужд