С какво ви дразнят свекървите? – 149

Свекърва съм, изядох си ноктите, треперех и  чаках да ми се обади синът ,че всичко е  наред. Мислих същото като теб, но нейната майка е била там, отвън, не са видели бебе ,само синът са пуснали да си види близнаците и  да снима да ни покаже вързопчетата, ревящи някакви чудеса.
 Но признавам ,не е същото. Отидох когато изписваха , така ми каза синът,  имаше причина , мога да напиша - да занеса пари още,  че нещо пресметнал грешно, някакви суми ,да не уточнявам, не потрябваха, можеше друг ден, но го мързи да ходи до поща за парите , аз пък да търча до града да пращам по еконт веднага не мога.  По-бързо бе да ги занеса.
 Та отидох когато ме повика ,макар тук 10 страници да дебатирахме разни неща.
 Стояхме под 2 часа със сватовете , искаха да мине виждането и чао ви ,на месеца отидох.
 Ръцете на сина ми са  в ред, къпа си децата, помага с всичко ,две са, та нямаше нужда, не съм и  искала да стоя ,подхвърлих, майка и  каза ,те си си поживели,  сега им е ред да гледат  и  край. 
 Пък ти как четеш и  как разбираш е твоя работа и  проблем.
 Не , не се разбирам със снаха си, малко общувам,  интелектуално е перфектна за мен, говорили сме ,но като характери не ставаме на едно място. Търпим се. Особено след като се родиха внуците.
 Не се е омъжила за мен. да се оправят двамата.
 Боли ме и  за нея ,по твоите причини ,свързана е  с нас, старото семейство чрез сина ,ако не е добре , и  той не  е. Боли ме и като за човек, като за всеки ,но да се правя че ми е дъщеря не мога.
 Мечтаех нещо такова ,видях ,че няма да стане ,край.
 
 Вече не пътувам ,така че  е свободна от нашествие ,тук съм когато искат да ме видят и аз тях. С изпрани ,застлани чаршафи ,колкото мога почистено навсякъде ,наготвено и за вземане ,  и се радвам на децата  До там.

Точно затова не казахме на никого, когато отидох да раждам и двата пъти, за да не се притесняват. При това мъжът ми го предложи, не аз.

Боряна, то си е така. Моята отначало постоянно прокламираше, че ме обича като родна дъщеря, но от дистанцията на времето виждам, че никога, например, не ми е направила комплимент, че съм красива, докато на дъщеря си всеки път, никога не се впечатлява на мои лични успехи и изобщо личи си, че говори пълни глупости. Затова и има "двоен стандарт", както някой тук го беше писал, защото трудно можеш да обичаш свекърва си като родна майка, докато и тя не те обича в действителност като родна дъщеря.

Отдавна не съм редовна в темата, защото с годините нещата се понапаснаха със свекърва ми. Аз поотстъпвам, повечко "не чувам", синът ѝ разбра, че с паскане от негова страна няма да мине номера, тя разбра, че няма да стане на нейната и така... Сега дразгите са дребни и не се струва да се пише за тях дори.
Обаче като чета свекървите тук, все повече се убеждавам, че нищо не се променя в глобален план. Гераците си живеят в главите и мечтите на много хора все още, далеч по-млади от моята свекърва. Те се били притеснявали най-много, тяхното дете си гризяло ноктите от нерви, живеели за момента на поява на внуците... Ама като ги питаш за сватята - мълчание. Нея кучета я яли. Да не е раждала женско, като иска да е номер едно, нали?
За мисли и чувства на снахата няма и дума да отварям. Тя няма право на такива. Не е дорасла, че да разбира какво ѝ е, че и да има желания...

Леле какви сте... Аз пък да ви кажа, че много пъти този, който е отвън се притеснява повече от другия, дето е вътре. Висяла съм и пред операции и преди жизненоважни прегледи и пред какво ли не. Вътре като си някак се мобилизираш, а неизвестността е много страшна. Но знам, че няма да ми повярвате и по.-добре.

Аз съм над нещата, като искат да се правят на загрижени да се правят. Щом така се чувстват добре аз проблем нямам никакъв.

Не знам, но когато раждах, майка ми беше много притеснена. Не беше спала предната нощ от стрес, сутринта в 4 двамата с баща ми са пили кафе и са си приказвали притеснени. После сподели, че е много стрес да знаеш кога точно ще ражда детето ти. Тогава реших, че в бъдеще при второ дете няма да казвам на никого, освен мъжа ми, че ще раждам на тази дата, за да не се притесняват хората.
Свекървата не е споделила дали е изпитала такива емоции в себе си. Може и да е, не мога да твърдя противното.
Просто знам, че беше грешка да кажа кога ще раждам.

Mirellaaa, по подобен начин баща ми беше скаран с майка си. Дълго време не съм виждала баба си и дядо си от тази страна. С разликата, че те и като по-малка, преди да се скарат, не са ме търсели особено, нито са ме гледали. Е, имах достатъчно внимание от другите си баба и дядо, прабаба ми и да ти кажа изобщо не са ми липсвали.
Сега на стари години баба ми (майката на баща ми) и баща ми си проговориха, заради едно събитие и много се радва на внучето си, въпреки че идва рядко у нас. Обаче е изпуснала всички моменти при мен - дипломиране, сватба и тн, като вече нищо не е същото. С другия си син винаги са били в добри отношения, той все пак е любимецът, както и неговото дете.
Въобще с тези сръдни само губят и двете страни, но късно се осъзнава.

Може и да е най-доброто успокоение на мъжа в очите на майка му, но не и в неговите. При нас, например, според майка му и сестра му аз го водя за носа, а той лично вкъщи ми споделя, че не иска да ходи при тях, защото го товарели. Тоест те мислят едно, а то е съвсееееем друго. Според майка му са в много добри отношения, а той откровено споделя моето мнение за нея. Така че всеки си гледа от неговата камбанария, но в случая моят мъж не би искал майка му да е в родилното, докато силно предполагам тя мисли, че той би го искал.

Ambrosia,защо свързваш комплиментите с обичта? Ако за теб е важно свекърва ти да ти прави комплименти,сподели ѝ.
Майчината обич не може да се замени,възможно е,но само ако си страдала от липсата на майка и нейната подкрепа.
Колкото и да обичам свекърва ми,не заменя моята собствена,тя ми е приятел,с нея мога да споделя всичко,което с майка ми не мога.
Много по-лесно е майка на синове да те приема като дъщеря,отколкото когато има и момиче в семейството,много ясно,че колкото и да те приема,ти не си ѝ дъщеря,защото тя си има собствена.
Важното е да те приема като член от семейството,ако нямате проблеми,не виждам причина за негодуване на "титла".

О, не, аз го дадох за пример. Отношението не е същото, не може да ме сравнява с родна дъщеря. Тук не става дума само за комплиментите, просто това ми беше последен пресен пример от събитие, касаещо мен и сина ѝ, но внимание се обърна на сина ѝ и на дъщеря ѝ. Назад във времето - същата работа. По принцип съм проницателен човек и такива врели-некипели просто ми идват в повече, смешно ми е. А дали ме приема за член от семейството мен не ме касае честно казано, държа да поддържаме нормални отношения заради децата ми и сина ѝ, но нито живея при нея, нито завися по какъвто и да е начин от тяхното семейство. И да не ме приема, нейна си работа.

Не искам да ме обича като родната си дъщеря. Достатъчно е да ме приема и уважава като жената до сина й, майката на внуците й.

За раждането и на двете ми деца бях казала само на родителите си. И не защото много исках да споделя с тях, а защото живеем в друг град, а раждах в родния ми. Нямаше как да скрия от тях вълнението и притеснение си. На всички останали- свекърите, лелите от двете страни, нашите баби, дядо ми, приятели, приятели, колеги и т.н. съобщихме след като всичко беше минало. Не мисля, че имаше нужда да знаят. Сестра ми роди двете си деца след мен. Също не знаех, че ражда в този момент. И никой не е знаел освен мъжа й. Обади ни се след това.

От дистанцията на времето , някак виждам събитията по-реалистично.
Когато бях малко дете, майка ми се оплакваше, че баба ми по бащина линия /свекърва ѝ/ гледала повече братовчедите ми /децата на чичо/ , а мен не.
Като малка естествено бях настроена срещу баба ми, след пубертета някак очите ми се "отвориха" и аз сама преоцених събитията от миналото.
Съмнявам се баба да е отказвала да ме гледа през летните ваканции, примерно, обаче тя живееше на село и за да ме гледа , трябваше някой от родителите ми да ме заведе, да ама не.
Пък после някой сигурно е трябвало и да се кланя на майка ми и да я моли.
Баба ми почина горе долу около навършването на 20-те ми години, така че имам мои си спомени и когато бях на възраст да пътувам сама с автобус ѝ ходех на гости и не съм се чувствала нежелана от нея, напротив винаги се радваше да ме види.

Ние също не казахме на никого, най-вече майка ми и баща ми не исках да разбират, защото са паника и щяха да се побъркат. При това аз отидох с 9см в болницата. Даже на баба ми, с която живеехме като тръгнахме казахме, че отиваме да се разхождаме.
И след час и половина като се роди бебето вече се обадихме и им казахме, че си имат внучка.
Чисто и просто.
Как пък не, ще взимам майка си в родилното да я мисля и нея.

Тук се получава малко "болен здрав носи".