С какво ви дразнят свекървите? – 149

  • 34 321
  • 755
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 22 515
Ще си дам жилището на децата (пораснали със семейство), ако трябва и ще се спасявам някъде. Но няма да живея с тях, защото нямам чак такива нерви и не мога да окажа такава точно подкрепа.

Пък да очаквам да ме приемат при тях на стари мои години - пази Боже, дано не ми се налага. Ambrosia, ти пък чак си и сигурна, че ще ти се радват....? Брей...представям си колко е хубаво човек от друго поколение да ти заживее вкъщи и да се съобразваш с него постоянно. В супер крайни ситуации - разбира се. Но ако не са такива - не.

# 496
  • Мнения: 6 229
Ще си дам жилището на децата (пораснали със семейство), ако трябва и ще се спасявам някъде. Но няма да живея с тях, защото нямам чак такива нерви и не мога да окажа такава точно подкрепа.

Пък да очаквам да ме приемат при тях на стари мои години - пази Боже, дано не ми се налага. Ambrosia, ти пък чак си и сигурна, че ще ти се радват....? Брей...представям си колко е хубаво човек от друго поколение да ти заживее вкъщи и да се съобразваш с него постоянно. В супер крайни ситуации - разбира се. Но ако не са такива - не.

Да, сигурна съм. Но страничен човек не би могъл да го разбере. Тук няма и смисъл да се обяснявам, защото отново ще се трият постове. Ще кажа само, че родителите ми правят всичко възможно, за да оставаме повече при тях, в т.ч. изградиха мини парк в имота си. По време на ковид също основно там пребивавахме, понеже е балкан и не искахме да оставаме в София. Никога не сме имали пререкания за битовизми, винаги са държали да пормат всичко, почивки, храна, сметки. Просто хората са различни.

# 497
  • Мнения: 22 515
Така е Simple Smile Аз за себе си се надявам да не се налага да живея със семейство на пораснало мое дете един ден.

# 498
  • Мнения: 6 229
Аз също, но в труден период искам да знам, че мога да ги подкрепя, а не да тръбя, че ми се натрисат. Отделно, за да ти вземат жилището, очевидно е бил труден за всички, поне в такива случаи биха могли да проявят някаква съпричастност.

# 499
  • Мнения: 22 515
То и аз искам да знам и ще ги подкрепя, но няма начин да остана и аз в същото жилище. Както писах, ще се спасявам някъде, щом се налага.

# 500
  • Мнения: 25 430
Вени, твоята отдавна ми е топ класацията.
Само за едно ще те поправя. Имам примери покрай мен, на приятели, които още по време на предишната криза 2008-9, при пукането точно на имотния балон загубиха жилищата си. На повечето се наложи да живеят при родители с вече създадени семейства. При това положение, много бързо младите изобщо не ги издържат, а е точно обратното. Именно младите поемат всичко, от сметките до хладилника и то изцяло. На практика те издържат родителите. Но това изобщо не им пречи да имат самочувствието, че е точно обратното. Важното е какво се говори на пейката пред блока, а не какво е в действителност. 2-3 семейства имам около себе си, които живеят с родители. Едните са при тъстовете и нямат такива проблеми. Другите при свекъри, ела да видиш свекървата какво впечатление създава у околните


Не оспорвам, че в конкретния  случай може и да е точно така, просто се хвашам за поста.  В темата се създава впечатление, че семейството на жената е чудесно, мъжът и боготвори майка и, разбира се с нея, та чак и безпроблемно живеят заедно. Това много рядко е така и обикновено е за сметка на мъжа, който като заврян зет не взема отношение по нищо в къщи и не се интересува от битовите драми, които иначе ескалират отношенията на снаха- свекърва, споделящи една територия, нито отбранява с особен хъс възпитателните си различия по отношение на децата, ако има такива. И не на последно място - тук вече изхождам от наблюдения,  родителите на жената са много по-силно мотивирани семейството на дъщеря им да се запази, отколкото свекървата и следователно - готови да угаждат на зетя.

# 501
  • Мнения: 6 229
То това е за предпочитане, но да броят колко са дали за храна, с която се хранят децата и внуците им, очевидно нямат възможност за допълнителни разходи като наем. Поне аз така го разбирам, затова и реагирам по този начин.

Iris, моят си се джафка с татко, с майка ми наистина няма и за какво. Напротив, тя е очарована, защото моят баща никога не е сменял памперси 🤣 Разногласия между поколенията винаги възниква за всичко, въпросът е тези умишлените дразнения, налагането, ей този манталитет ми е непонятен.

# 502
  • Мнения: 1 572
…. че никога, например, не ми е направила комплимент, че съм красива, докато на дъщеря си всеки път, никога не се впечатлява на мои лични успехи и изобщо личи си…

Моята направо ми каза, че съм грозна.Не съм се и надявала, че съм ѝ симпатична, друг път също е правила намеци за външността ми, ама тази директна атака ме остави безмълвна.
Дори начинът, по който произнася името ми през зъби, е достатъчно показателен, изпитва към мен смесица от отвращение, презрение, пренебрежение и ненавист.
Далеч сме, не се виждаме и не се налага да общувам с нея. Опитвах, не става.

# 503
  • Мнения: 6 229
Всъщност на събитието единствено тя не ми направи комплимент 😅 Не държа, наистина, просто обръщам внимание на това, защото ми е направило впечатление с годините. Затова ми е и смешно сравнението с дъщеря.

# 504
  • Мнения: 1 582
И на мен свека никога не ми е правила комплимент, но аз не го намирам за странно.
Може би защото нямам зълва, за да направя сравнение в отношението.
Не се кахърете за това момичета, важното е мъжете ви да ви забелязват и те да ви правят комплименти.

# 505
  • Мнения: 25 430
…. че никога, например, не ми е направила комплимент, че съм красива, докато на дъщеря си всеки път, никога не се впечатлява на мои лични успехи и изобщо личи си…

Моята направо ми каза, че съм грозна.Не съм се и надявала, че съм ѝ симпатична, друг път също е правила намеци за външността ми, ама тази директна атака ме остави безмълвна.
Дори начинът, по който произнася името ми през зъби, е достатъчно показателен, изпитва към мен смесица от отвращение, презрение, пренебрежение и ненавист.
Далеч сме, не се виждаме и не се налага да общувам с нея. Опитвах, не става.

Щом е толкова невъзпитана, то и няма как да стане. В края на краищата, човек обикновено пази приличие и не си позволява такова отношение към никого, нито към външни хора, нито в рамките на семейството. Не мога да си представя как ще кажеш нещо толкова негативно на някого, нали всички сме учени да не гворим такиа неща на хората.

# 506
  • Мнения: 14 133
Моля, който го прави,престанете да ми докладвате постовете, за да се трият!На никой нищо обидно не съм казала. Това е смешно и дребнаво. И на друга потребителка са трити постове, в които Е спазен добрия тон.
    Амброзия, в ситуацията, описана от теб, аз също бих помогнала на децата си.
  Свекър ми в момента живее при нас, по лоши стечения на обстоятелствата, за съжаление.Не ми е най-голямата мечта това, но нямам против. Няма как да оставим родител , нито мой, нито на ММ.
   Не чака на нас нито за финансова, нито за друга грижа,дори ми помага в домакинстването.

# 507
  • при късмета
  • Мнения: 25 690
Не, Ирис, семейството на снахата по нищо не е "по" от това на зетя. Причината да има по-малко пререкания по тази линия е, че жените по един или друг начин, ако има проблем с тяхната майка, ще го решат. А мамин муньо не смее да каже копче на мама и предпочита да остави жена си да се оправя или разправя вместо него. В едно семейство се месят, ако няма отпор на такива действия. Жената по-трудно ще остави тази работа така, а мъжа в най-общия случай, няма да му се занимава. Дори да мрънка самия той

# 508
  • Пловдив
  • Мнения: 2 180
Като й се обадя по телефона да я питам или да ми обясни нещо в техния град къде се намира и като почне "Ами, ох, чакай сега" и така ми мънка 2 минути, накрая се ядосвам и й казвам "Офф, бе майко, дай ми татко той да ми обясни" и тя обаче щастлива "Татко ти ли, ей сега ще ти го дам, той го знае по-добре това къде се намира" .... та така.

Последна редакция: сб, 26 авг 2023, 00:10 от Не се сърди, човече

# 509
  • Мнения: 29 410
Но семейството се състои от мама,татко и деца.

То там е проблемът, де. В един момент децата порастват, но мама продължава да ги брои за членове на собственото си семейство. Особено когато са все още зависими от нея в някакъв аспект (пари, продукти, гледане на внуци...). И се бърка – често не от лошотия, просто не може да пусне пилето само да лети (или да го изрита от гнездото, според зависи).
От друга страна, как бихте се почувствали, ако някой слънчев ден майка ви каже: „Слушай какво дъще/сине, от днес ти не си член на моето семейство, защото... (вече си голям/а, вече имаш собствено семейство, нещо друго). Ако обичаш, не ми се бъркай, не ме занимавай с твоите проблеми, не идвай без покана и изобщо, колкото по-малко ме занимаваш със себе си, толкова по-добре.“. Не вярвам да не ви заболи.
Мен например ме заболя, когато брат ми ми каза да си прибера някои мои неща от бившата ми детска стая, защото му трябваше място и щеше да ги изхвърли. Знам, че трябваше да си ги прибера, но въпреки това ми стана много гадно. И да, той беше прав, защото още беше член на родното ми семейство, а аз вече не, защото си имах друг дом, мъж и дете.

Общи условия

Активация на акаунт