Майки на единствено дете!

Желязна логика! Значи никой, който не иска (брат/сестра/ второ дете) няма как да не иска, понеже не знае какво би било в обратния вариант 😆Винаги сьм искала и сестра, а сега - четвьрто дете. Падам си егоистка. Горкото ми пьрво, ще има да дели, дели…Извинявам се на авторката на темата за спама, просто не се сдьржах. Примерите от последните няколко страници са просто примери за пьлния провал на родителите. Не са вьзпитали хора, а озверели, алчни вьлци. За щастие не всички семейства са такива. Няма никаква врьзка с броя на децата.

Точно там е проблема - в липсата на адекватност в родителите да се справят. А може  и да не са осъзнавали какво се случва. Примерно двете деца спорят за играчка и родителя я дава на по малкото, защото е по малко. И голямото ревнува и се чувства ощетено. Ако това не се отиграе във времето децата израстват озлобени и борещи се за ресурси, особено ако семейството не може да си позволи повече неща.
Интересно е и че хората сме различни в разсъжденията си, в реакциите, съответно имаме различни проекции върху децата. Свеки е останала вдовица и е била затруднена финансово. Купувала е един банан и е делила на 2 за двете деца. Всеки път я поправям, че е трябвало на 3. Каза, че и други са го казвали. Ако мога да купя един банан, ще го разделя на три за мен, ММ и детето. Аз ще си хапна моят, но ММ вероятно ще го даде на детето. Това е само един пример как хората може да сме коренно различни и децата да усещат това и да се възползват.

Братовчед ми е с 8 години по-голям. Като бях малка все му се караха заради мен, сигурно ме е мразел... Винаги на мен даваха играчките, на мен сладкото, все той беше виновен за всичко. И като оставахме сами намираше начин да си отмъсти, ходеше след мен и ме плюеше с вода... Къде са ни били родителите да балансират... ама то не е така лесно на практика.

Братовчедка ми също е осем години по-малка от мен, братовчед ми - десет, но никога не съм се чувствала ощетена спрямо тях. Беше ми досадно, че когато излизах да играя, трябваше да я вземам със себе си, но не съм си отмъщавала. С днешна дата сме в три различни държави, но сме си близки. Организираме общи ваканции, разменяме си децата (засега само част от тях, че другите са много малки), не пропускаме възможност да се видим.

Охххх, болната ми тема с братовчедите. Всъщност аз имам само един първи братовчед,.С 4 г по- голям от мен, заедно израстнахме - аз, той и брат ми. Брат ми е най-малкия. След като се ожени братовчед ми много си промени държанието към нас и мисля,  че жена му изигра роля за това.  А аз ги запознах. Младежките ни години минаха заедно-дискотеки, купони, бяхме една компания.  Аз и брат ми нямахме претенции за наследство. Дядо преписа всичко на него. Дори майка беше оцетена при наследството, затова много ми тежи, че той се промени.
С брат ми сме много близки, всеки ден се чуваме или виждаме. По-малък е от мен с 3 г, но много съм се грижила за него и той е много привързан към мен.

Не знам с какво ви подразни коментара ми.Ясно написах,че е важно да се научат да споделят.Ако има майки,които с ръка на сърцето кажат ,че децата им никога не са се ревнували,браво на тях.

Кой твьрди такова нещо? Сьвсем нормално е да се реануват, да се карат, да се сдобряват…

Моето е едно и е егоистче наистина, въобще не е свикнала да се съобразява с други деца и въобще хора. От това се и опасявах, че няма да мога да възпитам добре единственото си дете, това е защото винаги съм искала повече деца, просто така се стекоха обстоятелствата в живота ми. Майките, които поначало са си искали едно, гледам нямат проблем, справили да се. Имам приятелка единствено дете, по-алтруистичен човек и по-добър и раздаващ се приятел не познавам. Та явно и нейната майка се е справила, хем май и там не е било личен избор.

Тоест ти приключи с възпитанието?! Възпита егоист и вдигна ръце...

Аз съм само дете и винаги съм успявала да се съобразявам доста добре със съквартирантки. И се сещам веднага за 2 приятелки - едната с 1 сестра, другата с брат и сестра - ама егоисти на макс.

И аз не мисля, че има връзка. До възпитание е или характер, но не е защото човекът е едно дете в семейството.

Това за глезене като е едно дете са пълни митове и легенди. Аз като едно дете нито съм била разглезена, нито твърде искаща да ми се купуват неща, даже мога да кажа, че в първите 7 години доста строго ме възпитаваха, особено баба ми. Има доста глезени деца, които са по-малкото дете в семейството. Няма универсално правило.
То и заради това също ми се искаше да има и някой друг, когото да възпитават и следят какво прави, да не съм само аз.

Има доста случаи, когато по малкото дете е фаворитизирано, особено ако разликата между децата е голяма.

Нямам братя и сестри, и не ми е липсвало. Само в ранния пубертет ми се искаше да имам по-голям брат, който да ме защитава от лошите, и да има много хубави приятели, с които да се познавам За сметка на това съм много близка с братовчедите ми, дори и с тези, с които имаме по-голяма възрастова разлика. Но все пак никога не сме живяли заедно, и реално не е имало какво толкова да делим. Като ходехме заедно на почивки, захарни памуци, люлки на вериги и виенско колело имаше за всички, а като сгафехме пак така колективно ни наказваха Покрай тях оценявам, че е хубаво човек да има близки хора, с които да се разбира без думи, и на които да може да разчита при нужда. Така съм израсла, в "разширено семейство", общуваме, харесваме се, подкрепяме се. Лели, чичовци, вуйчо ми и вуйна ми - чувствам ги много близки, по някои теми предпочитам да говоря с тях, отколкото с моите родители. Опитваме се така да отглеждаме и децата си, за съжаление разстоянията и самият начин на живот на младите хора вече малко или много отслабват връзките. Като цяло се налагат едни по-дистанцирани, по-студени отношения, с повече и по-голямо лично пространство, с по-редки и по-повърхностни контакти. Това са естествени процеси, към които искаме, не искаме, ще трябва да се напаснем. Отделно хората вече не правят лесно компромиси и не приемат чуждите недостатъци, дори и най-дребните, и много по-лесно "слагат хикса" на всякакъв вид отношения - с родители, с братя и сестри, с приятели. Така че какво имаш и какво нямаш, не е гаранция за нищо.

Ами тя вече е почти на 14. Опитвам се да й говоря, да я убеждавам, че така не е хубаво, но тинейджър в пубертет знаете колко се вслушва в родителите си. Освен единствено дете за нас с баща й тя беше и единствено внуче, което е наблизо за баща ми, сестра ми има 4 деца, но те са в чужбина и надалеч. За другите си баба и дядо също беше единственото малко дете в онзи момент, имат и друг внук, но той е над 20 години по-голям от нея. Като прибавим и това, че баща й беше доста години без работа и я обгрижваше като малко бебе. Но тя не е лошо момиче в никакъв случай, просто не е свикнала да се съобразява. Например цяла година пита за братовчедите си, а когато дойдат и излезем започва да мрънка, защо ще ходим не там, където на нея й се иска, а там където на някой от тях му е интересно, защо съм си взела отпуска за тях, а за нея за това лято още не съм си взела. Или сме на разходка с тях, а тя в един момент иска да се прибере в къщи сама, понеже се е уморила от толкова много хора. Или племенницата, която е на нейната възраст я вика да ходят някъде, а тя казва друг път. Колко пъти й казвах, че за само за 2 седмици в годината в бг и време няма. Има и приятелка от друг град и с нея се държи така. Затварянето по време на пандемията също й се отрази много зле, за разлика от децата, които споделяха карантината с братчета и сестричета. Иначе е скромно момиче, облича се изцяло спортно, не понася разголени и прилепнали дрехи и за разлика от съученичките си, които вече ходят и по дискотеки след 22 часа и някои и пушат, тя още си гушка нощем плюшени играчки. Аз не съм я оставила, за учене много натискам и всеки божи ден от седми клас съм учила с нея. Но за отношения с хората, не мога да я накарам насила как да се държи. След като не ги нагрубява и обижда, а просто се държи студено и дистанцирано, само мога да дам съвет, но той дали ще се чуе е друг въпрос.