Майки на единствено дете!

Както във всичко друго човек иска това, което няма.  Някои хора, които са сами, искат брат или сестра, за да имат някой близък, но живеят с романтичната представа за това. В живота не винаги хората са близки. Като например госпожата по-назад, която мрази сестра си....
Аз съм само дете, не ми е пречило, нито сега ми пречи.

Аз съм само дете. Никога в живота не съм искала брат или сестра. Изобщо не съжалявам, че нямам.
Имам 1 дете. Нямам никакво намерение и желание за второ. Мъжът ми засега е на същия акъл.
Малко е странно написан постът на Руми, но не видях чак такава драма. Може наистина братът да не става. Като негова сестра е нормално да се дразни, ако той е мързелив лентяй, а родителите на Руми предпочитат едното дете и ясно го показват. По мои наблюдения - повечето родители на 2 или повече деца не съумяват да третират децата си по един и същи начин и пристрастията са очевидни. Същата работа с баби и дядовци и внуци. Толкова за капацитета им.

Реално, никой не знае иска или не иска брат/сестра. Ти не си имала, така че не можеш да прецениш какво е "със". Аз пък не знам какво е "без", за да можем обосновано да кажем кое е по-добре. Относно децата - наблюденията на страничен човек не са пълни, оттам и необективни, а на всяко дете му се струва, че е другото е предпочитано. Детските усещания пренасяме и в живота си на зрели хора. Разбира се, че има и случаи като описаните,  но всяко действие/избор на родителя следва да се разглежда сам за себе си, а това е невъзможно.
Относно имоти/пари там е лесно и задължително - по равно и драми няма.

Никой който не е имал брат или сестра няма как да иска това съзнателно,защото не знае какво е.Това е проекция на исканията на родителите или искане за играчка.Първите деца много често ревнуват,защото това е де факто разделяне на ресурси от внимание,време и материални придобивки.Друг е въпроса ,че е полезно от малки да се учат да споделят.Да се очаква ,обаче някаква силна близост е 50/50,може да стане,може дане стане.

Няма какво да се дъвче, хората са различни. Който е живял в що-годе читаво семейство с брат и сестра, с нормални отношения, естествено че ще иска повече от едно дете. Ние сме три деца, аз даже 4 исках, но не ми стигнаха силити . Не ми се мисли как ще делим семейното имане. Мъжът ми е едно дете и той не е искал брат или сестра, явно и това е нормално.

Да де, ама нали се пише, че разни деца искат брат и сестра. Те как знаят какво е да имаш? Никак. Просто виждат, че другите имат и искат. Моето детенце иска КАКА казвам й, че ще е революция, ако й родя кака

Точно така - искат, защото други имат. И странно, не им се струва лошо, от това което са чули, макар че, нали, внимавай какво си пожелаваш...
Ели-Мели, ако успееш, ще моля за снимка с автограф.

Моето също иска кака/батко
Казах му, че котката му е кака-та, понеже е ттри години по-голяма. И после ме пита "мамо, ти кога роди Джеси?"

Баща ми е едно дете и постоянно повтаря, че много съжалява, че не е имал брат или сестра. Вие искарахте имането на повече от едно дете нещо супер злокобно, защото 2-3 тук се изказаха негативно. Аз честно казано нямам приятели, които нямат брат и сестра, винаги такива хора са ми се стрували странни. Е мъжът ми е едно дете, ама хайде сега подробности.

Аз пък познавам хора като мен, които нямат брат/сестра и никога не са искали. Лошото е, че познавам и такива, които имат, но са в кофти отношения и са се изказвали, че съжаляват, че имат.

Вас, които не искате ви разбрахме, както и тези, които не се разбират с наличните. Просто исках да кажа, че има и други - хора, които се разбират с братята и сестрите си и такива, които нямат, но биха искали.

Аз имам брат, 7г по-голям е. Винаги сме се подкрепяли, въпреки че и не малко бой съм изяла като малка. Сега сме много близки, децата ни постоянно се търсят за игра. Виждаме се колкото можем по-често (живеем в различни градове) и се чуваме през 1-2 дни. Не мога да си представя да съм само дете, не искам и да си го представям. Той също има 2 деца и си е казвал, че винаги е искал да са толкова. Аз имам 1 и 1 на път. Две са ми минимум и не просто да са си подкрепа (ще ги възпитаме в определени ценности и се надяваме да са си близки), а ние с ММ имаме нуждата от повече от 1 дете. Самият ММ е сам, родителите му чисто финансово не са могли да си позволят повече деца, а са искали поне още 1.
Повечето ми познати имат брат/сестра. Малкото, които познавам и нямат не са казвали гласно искат или не да имат. Има всякакви случаи и на подкрепящи се и на такива в тотално токсични отношения. Има и каращи се за наследство, има и такива, които намират начин да си осигурят наследството да стигне за всички деца. Шарен свят, шарени отношения.
Имам и няколко познати родили или осиновили на 40-45г, но нагласата им е била - искам дете, боря се за дете.

Където няма читави отношения между братя и сестри, камо ли да се говори за омраза, има сериозни проблеми от друго естество в семейството. Завист, ревност, къде разпалена от родителите, къде от друго място. И липса на разбиране, толерантност и други. Не е нужно децата да са си първи приятели, но чак да не се уважават и мразят е наистина в повече. Аз не съм нито за едно дете, нито за много по условие. Колкото-толкова. Все е добре. Въпросът е да има старание за някаква нормалност от всички страни. Не е нормално да желаеш да си останал само дете и да не оценяваш брат си или сестра си. Не е нормално да има някаква болезнена ревност и завист, макар да е масов феномен. Не е нормално, защото не е здравословно за човека подобно нещо. Такива човешки отношения отравят психиката на мразещия и на мразените, на цялото семейство и за поколения напред. Поправимо е,aко човек започне да работи над себе си. Пожелавам го на онези, които изпитват такива чувства, а на останалите пожелавам да не губим надеждата за хармония и чисти, искрени и добри отношения.

За протокола-аз си спомням като дете как исках братче или сестриче и си предтсавях много пъти как би изглеждало, какво бихме правили заедно и т.н. Когато се роди бях много, много щастлива. Имало е моменти на ревност понякога, когато го защитаваха, защито е по-малък, но нищо хронично. Не сме много близки, но не сме и отдалечени един от друг въпреки разликата ни. Не знам той какво мисли за мен, но аз го обичам такъв какъвто е. Нямам очаквания да ме подкрепя за каквото и да било, радвам се, че го имам и че мога да му се обадя, че детето ми има чичо и т.н. Това е обогатяване на живота, не е ограбване.

Разбира се, че искат децата. Аз работя с деца и почти не познавам такива, които да не искат братче или сестричка. Моето също искаше като беше по-малък. Имахме компания на парка ни и и двете семейства, с които дружахме имаха по две деца на близка възраст. Тогава на него му правеше впечатление как братчета и сестрички се прибират заедно, а той е сам и постоянно питаше кога и той ще има братче. И досега виждам, как липсата на брат и сестра го е ощетила. По-плах е, по трудно създава контакти. Не че няма приятели, напротив, но липсата на друго дете в семейството определено влияе.
Мога и разбирам когато в семейството има кавги и неприязън между децата. Но смятам, че това е причинено основно от семейната среда и атмосфера. Любящи родители, които не разделят и не фаворитизират децата и искрено се интересуват от техните емоции, много трудно ще създадат деца, които не се понасят. А и всички ние в крайна сметка се опитваме да израстем като личности и да преодолеем разделенията и неприязънта, там където е възникнала.

Ами аз съм точно така - цял живот съм страдала, че нямам брат или сестра, точно защото ми се искаше да усетя какво е това нещо. Най-вече да има някой друг вкъщи, с който растем заедно, който е на твоето положение. Да не съм аз единственият малък човек у дома, който се възпитава и т.н. Плюс това всички около мен в ДГ, училище, все бяха по две деца. Разбира се, никога не съм си давала сметка и за негативите и точно, че невинаги това пък е розово. Затова тази тема ми помага да виждам и другите страни и най-вече, да не се чувствам виновна, че оставям и детето си без друго, с което да растат заедно, радвам се /и се учудвам /, че имало и такива, които не са си мечтали за такова нещо, дано и моето да е от тях.
Но пък липсата на друго дете у дома не означава, че детето задължително ще бъде плахо откъм контакти. До дете си е. Моето е много контактно и постоянно търси приятелчета в парка. Познавам и едни други деца, които пък са две, на близка възраст, но малкото /което е с моето в ДГ/ е постоянно в полата на майка си, дори на рождени дни.