Отношения между доведени деца и родители

  • 13 022
  • 215
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 29
Връзката може и да е сериозна, но след един провален брак си мисля, че жената би трябвало да е предпазлива и да не бърза чак толкова.

Бих дала същия съвет, ако бях от другата страна. Но като тегля чертата - с бившия ми съпруг бяхме заедно 12 години, оженихме се след 8, родих след 9 и след още 3 се разведохме. Тоест видях, че дългите отношения преди това не дават гаранция за нищо. При все, че за 12 години сме се скарали 5 пъти. И видях, че като няма любов между хората, няма значение дали са заедно 1, 10 или 20 години преди това. Затова може би си позволявам малко безрасъдство и прибързаност....

# 106
  • Мнения: 6 567
Не казвам да се чака по 5-10 години, особено ако сте над 25. Обаче поне 1-2 и тогава тепърва да се пристъпи към съвместно съжителство. Най-вече защото има намесени деца. Разбира се, тук всеки пречупва през своята призма. Аз не съм импулсивен човек и затова давам съвет да не се бърза толкова. Не съм била в точно такава ситуация, обаче все си мисля, че ако имах и дете след раздяла щях да бъда още по-предпазлива от обичайното.

# 107
  • Мнения: 6 679
Аз пък не виждам проблем да заживеят заедно. Всъщност едва когато хората направят крачката към съвместно съжителство, се разбира дали си пасват или не. Едно е всеки да може да отддъхне от другия на своето си място, съвсем друго е да се прибират в общ дом и да ги затиснат битовизмите от типа - кой къде си е хвърлил мръсните чорапи и защо. С деца или без, а даже наличието на деца ще ги изправи пред повече напрежение поне в началото, ще си проличи ще я бъде ли връзката, защото ако успяват плавно да минават през конфликтите, значи всичко е наред.
Финансовата им обезпеченост дава един солиден гръб и на двамата да не правят прекалени компромиси в позициите си. Звучат като доста разумни хора, чак се чудя защо беше пусната темата.
Имам подобен пример, приятелка с дете се събра да живее с мъж с две деца, едно от които (вече пълнолетно) живее постоянно с него, а другото му дете живее с майка си и идва при тях за по седмица-две през месец-два. Разбират се прекрасно всички, децата са момчета, не съм чула да има драми. Пример са ми в това отношение. И те не са се чакали 1-2 години да предприемат стъпката да живеят съвместно.

# 108
  • Мнения: 4 629
Не ми се струва като да проработи това. То неговото момиче е само на 7 и отсега проявява капризи, ами като порасне малко?
Моята дъщеря е тийнейджърка - своенравна, твърдоглава, с майка си се кара понякога, дето й е майка - ами ако е с чужда жена в къщи?
Особено ако родите и едно общо дете, и твоето там, и голямата тийнейджърка как ще се почувства? Сигурно ще се опита да саботира положението.
Ваша си работа, ама аз бих си живял всеки отделно с неговите си деца. Нямам опит с чужди деца, ама не искам и да придобивам.

# 109
  • Мнения: 3 254
Реално ние вече от повече от месец живеем тук, не сме оставали в нашия апартамент не знам вече от кога. Финансови затруднения нито аз, нито той имаме- работим на високи позиции и съответно на добри заплати. Чисто практично е решението обаче , че няма нужда да се плащат над 1000 лв на месец за място, в което никой не ходи, а и не го поддържам като не съм там.
Колкото до разговора ми с него- обясних му притесненията ми, че ако дъщеря му не ни иска там ние ще трябва много бързо да си тръгнем. Отговора беше доста бурен, каза, че колкото и да се опитва да балансира и да направи всички щастливи, ако се стигне до там ще намери правилния начин да говори с нея, но 7 годишно дете няма да диктува с кой да живее той.
1. Дългата връзка или съжителството преди брак не гарантират добър брак. Не съм против бързото заживяване заедно, но то най-често е продиктувано точно от наеми и други прагматизми, не от истински осъзната нужда.
Много бракове са от това да се спестят наеми. Хората вярват, че бидейки практични = умни. Това са две различни неща. И се вижда в броя на разводите. Трябват чувства, защото те са това, което прави съжителствто по-леко, компромисите по-лесни.
Ако сте на добра заплата, 1000 лв за наем не би трябвало да са ви водещи в подобни важни решения.

2. Той трябва да говори с дъщеря си преди съжителството ви, не чак ако и като започне тя да истерясва и да манипулира.
Много втори бракове със смесени деца проработват. Но е важно поведението на възрастните, не капризите на децата.

И помислете дали не е проблем това, че дъщеря ви толкова бързо се хвърля на новия мъж (гушкането и сценките да се приберете при него). Може да изглежда миловидно и да ви изнася, но не съм сигурна, че е нормално. Първо ще предизвика ревност у неговата дъщеря. Второ, говори за дефицити в нейното поведение, които се опитва да маскира бързо и на едро.

Последна редакция: вт, 22 авг 2023, 10:38 от Linda*kiss

# 110
  • Мнения: 22 836
Grinning Харесва ми как истерията на отрочето на ЛГ е представена като нещо градивно и похвално, а капризът на чуждото дете - почти като инцест.

Изобщо поредицата от тези теми и сезонната им обусловеност са много интересни.

# 111
  • Мнения: 6 679
Мммда, не мога да разбера желанието на деца да се изживяват като партньори на родителите си. Не съм била в тази позиция, макар че съм дете на разведени родители. Имало е периоди, в които майка ми е живяла с друг мъж вкъщи. Никога не ми е хрумвало да правя драми от това и да я ревнувам. Партньорът си е партньор, моето място е съвсем различно в нейния живот. Може би затова не разбирам проблемът на тези деца, искащи да прекарват време само и единствено в родителя си, особено ако той има нов човек в живота си. Не си спомням и например дъщеря ни да е искала някога да прекара време само с баща си. Щото това да било тяхното време.

# 112
  • Мнения: 2 942
Мммда, не мога да разбера желанието на деца да се изживяват като партньори на родителите си.

Ами добре би било отвреме-навреме децата твърдо да се поставят на мястото им.

# 113
  • Мнения: 6 567
Нямам деца и не знам от опит, само си разсъждавам. Възможно ли е родителят да ползва детето като оправдание и затова да го оставя то да определя правилата?

# 114
  • Мнения: 6 679
Нямам деца и не знам от опит, само си разсъждавам. Възможно ли е родителят да ползва детето като оправдание и затова да го оставя то да определя правилата?
Авторката написа по - горе, че точно бащата е казал, че няма да допусне дъщеря му да определя неговия живот в степен избор на партньор. В този смисъл, мисля, че не.

# 115
  • Мнения: 698
Не вярвам, че детето се изживява като партньор. Даже, след последния пост на авторката, си мисля, че проблема  в поведението е заради новопоявилата се конкуренция, в лицето на другото дете. Ако дъщерята на авторката показва същата любвеобилност към ЛГ в присъствието на дъщеря му, реакцията и е напълно обяснима.
То при раждането на бебе, големите деца реагират с ревност, дори регресия, какво остава в тази ситуация.
Дъщеря ми и баща й, излизат заедно сами. Карат колелета, ходят на кино, преди ловяха покемони, водил я дори на риба и т.н.
Аз също излизам сама с нея. Не виждам нищо странно в това.
П.П. Честно казано, ако бях на мястото на авторката, бих се притеснила повече за собственото си дете, което демонстрира странна степен на привързаност към човек, когото познава от 6 месеца.

Последна редакция: вт, 22 авг 2023, 15:27 от Cygnus_i

# 116
  • Мнения: 480
Авторке, аз мога само да ти пожелая успех Simple Smile


# 117
  • Мнения: 6 679
Аз пък не виждам причина двете деца да излизат с бащата да гледат кино или да карат колелета, ако и двете деца искат о могат. В нашия случай например няма как ако се излезе да се кара колело с някой от нас да вземем и двете деца, просто защото малкото все още не кара колело. Но ако например излезем да ядем сладолед или пица, бих взела и двете деца. Ако ли пък едното кара колело, а другото тротинетка, отново бих взела двете. Нямам причина да искам да деля децата си в това отношение.
Не бих имала причина и да деля децата в това отношение ако детето не е мое рождено.
В нас се случва рядко само единия да излиза само с едното дете и то обикновено е с причината, че например че трябва да напазарувам набързо и не вземам малкото ни дете защото ще ме забави. Но когато излизаме да се забавляваме винаги гледам да присъстват и двете деца и забавлението да е и за двамата.

# 118
  • Мнения: 4 753
Направи ми впечатление как казваш, че мъжът ти се "накарал", реагирал бурно, и т.н. истерично поведение. Патриархален тип бил и бил строг и към дъщеря ти, а в същото време не може да постави на място своята. Избирателно строг ми се вижда да е. Към теб и дъщеря ти.
За мен това са червени флагове, но ти си знаеш. В края на краищата има брак, но има и развод.

# 119
  • Мнения: 698
Babri, авторката не е написала това. Бил строг със всички, включително и родната си дъщеря.
Между другото, и постъпката на Авторката може да се възприеме като манипулация. “Щом не се справяш с детето си, както аз искам, и колкото бързо аз искам, значи тази седмица съм пас”.
 Авторката, зряла, голяма жена се консултира с психолог за “абсурдната ревност”, както тя описа,(ревност от кого?)но реакциите на 7 годишно дете се описват като върховна манипулация, и то рязко трябва да бъде поставено на мястото му.
А пък колко да е строг с нейното дете, като същото реве 1 час, че иска при него, а последно споделя, че ги заварила да се гушкат и смеят.
И определено, мъжът се справя по-добре с приобщаването на чуждото дете от Авторката.

Общи условия

Активация на акаунт