Случи ми се нещо странно XXVIII

То на мен не ми се привиждат и причуват, моята лудост е друга: снощи отново онова чувство, че този свят е само един спомен от един, който вече е бил. Или, как да се изразя, като светлина от далечна звезда от далечна галактика, която пристига до Земята, когато отдавна звездата вече я няма.
За втори път ми се случва. Пак бях прегърнала котка, на която говорех нещо. 😁

Знам, че не се казва. Беше ирония 😀
Просто ми стана странно, при положение, че момичето обясни как постоянно вижда жена, която пуши на дивана или ходи след майка ѝ и те ѝ задават въпрос “ а сигурни ли сте, че не е от плът и имате ли камери” 😀

Много обичам, когато съм в къщата на родителите си, да се ровя в стари снимки. Но като казвам стари,  значи много стари. Имаме снимки от края на 19 век. Та, разглеждам снимките и решавам да изпратя няко.ко от тях на моя племенница, която от 30 плюс години живее в САЩ. На една от тях са моят дядо, нейната пра баба, които са брат и сестра, и баща ми с още някаква жена на плажа във Варна. Снимката е да кажем правена някъде 50-те години на 20 век. И какво беше учудване ми, когато тя ми каза, че показала снимката на сина си, който е на 9 години и той, посочвайки дядо ми,  казал- мами, аз този човек го познавам. Виждал съм го, бяхме заедно Горе, той дажи ми помогна да те намеря и да дойда при теб. Там, горе, имам и една сестра, но тя засега остана там.

Много интересни случки в последната тема. Припомниха ми нещо,което така и не си обясних като дете,а и до ден днешен често се сещам за въпросния случай и не знам какво съм видяла.
Беше лятото преди 20ина години,бях на 11 и си играех с приятелка в градинката пред блока. Приятелката каза,че трябва да се прибира за обяд. Летен ден,не беше някаква страшна жега,но със сигурност нямаше изгледи да вали. Не си бях взела ключа за вкъщи,и звъннах на звънеца да му го пусне баба ми. През това време приятелката ми вече се беше прибрала,в съседния вход живееше. Блока има 4 входа,на една малка уличка,която е между площадката и самия блок. Като малка бях по цял ден навън и разпознавах всички хора от квартала,защото минаваха по улицата пред моя блок, беше първата улица от спирката на автобуси и трамваи към всички останали блокове. Не ме е било страх,защото както казах всеки ден играех на площадката,а и беше по средата на деня. Нямаше никой по улицата,нито отгоре,нито отдолу да се задава. Гледах нагоре към балкона докато се покаже баба с ключа( тя не чуваше добре). В един момент стана ужасно мрачно и започна да капе. С периферното си зрение видях жена да минава пред мен и погледнах към нея. Никога не я бях виждала и се стреснах,все едно от нищото се появи. Каза ми нещо от сорта на “изненада ни,нали?” Реших,че говори за времето,за части от секундата заваля все пак и аз само кимах и леко се усмихнах. Жената отвори уста и имаше огромни остри кучешки зъби, 4 на брой, като на вампир или куче. Помня,че като видях устата ѝ много се изплаших, в същия момент баба ми най-накрая се показа на балкона и ми пусна ключовете. За части от секундата,докато гледам нагоре към балкона, жената изчезна. Погледнах наляво,надясно-улицата празна. Отключих набързо и на бегом до вкъщи. Казах на баба какво се е случило, питах я дали я е видяла,когато е излязла на балкона-каза,че нямало никой на улицата. Описах как е изглеждала,каза,че не е виждала подобна жена в квартала. И аз повече не я видях. През годините когато станах по-голяма често се сещах за тази случка,опитвала съм да търся в гугъл възможно ли е хора да се родят с такава челюст/зъби, но винаги са ми излизали снимки на лееко по-големи кучешки зъби,и то само горни. В нейния случай бяха и горни и долни.
Не казвам,че е невъзможно предвид че съм била дете да съм се вкарала във филма и да ми се е привидяло, но това е единичен случай,не съм виждала никакви други странни неща.
2 години по-късно на същата улицата,си вървя сутринта към спирката за училище. Понечих да си извадя слушалките за да слушам музика. Една черна котка изникна от нищото пред мен и се уплаших, изпуснах слушалките. Като ми мина уплаха се огледах къде са паднали слушалките-нищо. Останах около 2-3 минути да ги търся, само кал и няколко листа. Котката беше на около метър пред мен,а слушалките изпуснах в краката си,директно от джоба на якето.

Според мен жената си е минавала от там и си е била най-нормална много стара баба с много сериозна парадонтоза. Ако са й останали два горни и два долни, и предвид сериозната парадонтоза, зъбите стават много дълги, защото венеца почти изчезва.
Намирам нормално баба ти да не е видяла жената, щом е било мрачно, а и баба ти не е била с намерение да оглежда улицата, а да ти хвърли само ключовете, което според мен е отнело цялото й внимание.
Ето един пример с мен. От три дни си търся ключовете, оказа се, че съм ги оставила под навеса на братовчеда, откъдето сто пъти съм минала, и вчера, малко преди майка да ги открие, бях точно там застанала. Бях се отказала да ги търся и спрях да мисля за тях и с това си обяснявам, че не съм ги видяла.

Ох, това ме сеща за една случка от детството ми, която и до ден днешен се чудя дали беше реална или плод на въображението ми. Лятото се събирахме при баба и дядо в балкана, а от терасата ни има страхотна гледка към планината. В дъждовните дни се събирахме вкъщи и ни беше любимо да наблюдаваме гората с бинокъла на дядо. Един ден с очите си видях нещо като човек (за мен си беше човек), окачен с главата надолу на клон. Приятелчетата също уж го видяха и откачиха уплашени, но към днешна дата не съм сигурна дали не си измислиха, защото аз им казах, че съм го видяла. Последното дете, което го търси, след като се изредихме всички, твърдеше, че човекът го е видял и след това изчезна. Цял живот ще си го спомням това и ще се чудя истина ли беше или плод на детското ми въображение.

Аз вярвам, че световете се преплитат, и че понякога и Зоната на здрача се преплита с нашата реалност. Но не вярвам, че можем да разговарям, да се чуваме. Според мен е само чрез наблюдение.
Имам периоди, в които започвам да гледам всичко свързано със спечките в Матрицата. И един ден, надъхана и вдъхновена си казвам сега, на път за вкъщи, ще имам солидно доказателство. Бях се вдъхновила от онези клипчета, където показваха хора, които са срещнали двойниците си, или съвсем непознати един за друг хора, са облечени еднакво в кадър.
И така, тръгвам си от работа и точно в рамките на десетина минути видях шест двойки облечени еднакво. Един след друг, без да е вървял някой между тях.

Жената не беше възрастна. Беше с тъмно сини дънки, черна тениска и тъмно синьо/черно леко яке. Беше с тъмна коса с бретон,някъде до раменете като дължина. Имаше си всички зъби,просто тези 4 изпъкваха. Бих казала,че е била на 45-50 години. Да,възможно е баба ми да не е обърнала внимание,но не беше напълно тъмно. Колкото и да е силна бурята,говорим за около 2 следобед. А и предвид,че трябваше да хвърли ключ от 3-ти етаж е нормалнонда се огледа да не уцели някой минувач по главата. Беше си практика аз да звъня за ключ и тя да му го хвърля и ѝ беше станало навик да се оглежда,и да внимава как го мята.

Това е преплитане на реалности, на светове. Когато аз успея да вляза в друг паралел, така да кажем, хората реагират точно като момичето, което разказва за жената, която видяла да пуши в хола им. Аз влизам в техния свят, смятам, че не ме виждат, но те  ме видждат в някакъв момент и се плашат, бягат от мен, не искат да си говорим. Аз настоявам, разпитвам ги, понякога отговарят. Но бързо забравям разговорите. Но винаги ги питам къде съм попаднала, какви са те, живи ли са или умрели ли, в паралелен свят ли сме или на друга планета...

Интересно ми е дали някой е провеждал такъв разговор наяве, а не чрез такива, които говорят с мъртвите.
Мен ужасно ме е страх, но искам примерно да знам, че близките ми ме виждат някак си.
Ако видя някоя в хола ми да пуши, съвсем сериозно ще изперкам от ужас.

И мен преди ме беше страх, но майка ми винаги ми е казвала “ трябва да те е страх от живите, а ме от мъртвите. Да, наистина ти става грозно и не се чувстваш добре, което е нормално, но поне мен лично ме успокоява факта, че те реално не се опитват да ти навредят или да осъществят физически контакт, те просто показват, че са там. Плюс това, всички сме заобиколени от “ духове”, просто не всеки може да ги вижда. Или по-точно, те не искат всеки да ги види.

А относно това, дали някой е разговарял с тях. Мисля, че не е възможно да се проведе някаква дискусия с тях, по-точно нещо като причуване на някакви думи или поява в сънят ни.

Докато сме на темата за паралелни  реалности се сетих още нещо. 2016-та си купих една много специфична пола,която не съм виждала никъде другаде. Цялата е изрисувана,много ѝ се радвах че е “уникат”. Носила съм я само веднъж същата година на един рожден ден. Заяде ципа, все си казвах,че трябва да го оправя,но с времето ми мина мерака да я нося и така си остана в гардероба необличана втори път. Преди няколко месеца приятелят ми каза-ее ти имаш една много готина пола,цялата е в рисунки,защо не я носиш вече,много хубаво ти стоеше. Ококорих се,защото аз с него се запознах едва 2018-та. Казвам му,че тази пола е обличана само веднъж,защото ципа се е развалил. Също така нямам снимки с нея от това единично носене. Питам го- ти за коя точно говориш? В гардероба ли си я виждал?  Той казва не,беше я облякла един път като ходихме на бар. Вадя я,ципа още си е развален.
Бих го набедила,че някое гадже преди мен е имало същата, но действието се развива в ОК,а полата е купена от едно магазинче в София.

Сутрин понякога гледам "На кафе" и си спомням, че преди 1-2 години имаха голям спор Патрашкова и Юлиян Константинов за това имало ли е жираф в старата зоологическа градина в София или не. Тя твърдеше, че е имало и беше абсолютно убедена дори помнеше къде е била клетката, а той казваше, че не е имало. Понеже не можеха да се разберат решиха официално да запитат в градината и след няколко предавания получиха отговор, че в софийската зоологическа градина никога не е имало жираф, Патрашкова беше втрещена, а когато разказвах това на майката на моя приятелка тя също се смая и каза, че много добре помни жирафа в старата градина 😊 Странна работа 😊

Хм, о аз имам спомен че съм виждала жираф в зоологическата, може би преди 10 години някъде.

В настоящия зоопарк е построен 1984 г. Те са говорели за царския, построен 1888 г. в двора на двореца.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1% … D0%B0%D1%80%D0%BA
Не прочетох нищо за жираф в периода от създаването му.
Странно, наистина.