Случи ми се нещо странно XXVIII

Ставаше въпрос за старата зоологическа градина, която беше срещу БСФС на бул. Васил Левски.

Споделяла съм в темата още миналата година,когато чрез една жена разговаряхме аз и съпруга ми с мъртвите ни близки.
Първо да кажа,че ни обесниха как не можем да ги викаме,а който дойде и иска да говори.
Мъртвите идваха,представяха се по име и какви са ни на кой от нас-влаязохме заедно,че аз съм страхлива.
Дядо ми дойде и ми каза,че нямам заболяване на щитовидната,за което само с мъжа ми съм коментирала новооткритата киста там.Каза ми и други неща чрез жената.Дойде татко,за който и направих посещението- даже ми се скара,наговори ми неща ,станали години след смъртта му.Дойде прадядото на мъжа ми,вуйчо му,дядо му,който с моя са адаши и уточни дори кой Георги е и на кого е дядо.Всички казаха неща ,станали след смъртта им и коментираха с нас като съвет кое защо да правим.Свекърва ми каза на мъжо да си прави трите лицеви опори всеки ден и да си носи новата розова тениска-нея купихме предните дни и детето го подиграваше,че е гейска.Те правиха с детето по 30 лицеви всеки ден,но жената каза 3,предупреди ни че не ги чува много ясно,защото от далече се включват.
Не ни говориха за бъдещето.Просто те казват нещо,аз питам друго и така.
След сеанса-седяхме в къщата на жената на една маса без никакви принадлежности,излязохме и мъжът ми каза,че ги е чувал също- като жужене и развален телефон,ако се сещате странни звуци се чуват и прекъсва.Но той не ги е разбирал какво казват.Той е доста интуитивен и има способности,които не ми разкрива и не ползва.Веднъж ми показа как само докато държи футболна топка на детето,смачкана(нова беше),я наду в ръката си без помпа и нищо друго в него.Пред очите ми топката се наду.
Жената медиум е от Бургас,казва че при Ванга някога е получила способността да чува мъртвите.Ако някой има интерес да пише на лично.Взима,колкото човек й остави.

Отново съм аз - с видеото . Нали нямаше нищо скоро вкъщи, бях писала за една изхвърчала играчка от коша зад дивана, та снощи отново от същия този кош се включиха едновременно 3 различни играчки. Да беше една - щях да приема, че има проблем, но три по едно и също време, предвид че никой не е до него. Две от играчките бяха в коша (да кажем, че едната е натиснала другата), но третата беше до него. Очевидно има нещо, което се опитва да ми привлече вниманието, но се чудя защо е само, когато съм сама в стаята и защо на такива интервали от време.

Наскоро гледах интервю, чиято тема беше за паранормалното. Гостенката разказваше, че е имала период в живота си, в който е виждала сенки в дома си, също, че е ставала свидетел на преминаваща сянка. Нейното мнение беше, че една голяма част от хората, забили активно в битовото, са с притъпени сетива и затова възприемат за странни и страшни такива явления. Ключът към разбирането им е приемането. Да приемеш, че съществуват и ги има. Повечето сенки/духове дори не били недобронамерени към виждащия ги.

Когато детето ми беше малко и имахме такива играчки забелязах, че реагират на жега, влага, промяна в Т, ако са пипани с мръсни ръце, празни, почиствани, реакция на звук и т.н. Отдъхнах си като ги разкарахме.

Тук по-скоро идеята ми беше, че се включиха поред, едно след друго в един момент. Не бяха пипани скоро, децата бяха по леглата от повече от час. Техника е, батерии, все може да има логично обяснение, но ми се стори странно, особено свързвайки го с хвърчащата играчка. Аз иначе съм приела каквото е, никой не му обръща специално внимание, честно казано.

Днес гледахме с детето (на 4) стари клипчета на телефона ми, има едно - две с майка ми, която почина преди година и половина. Детето не я помни, а и ние не живеем в България. И му обяснявам, че това е моята мама и че е на небето, а малкото: " аз видях сянката ѝ, точно тук" , и сочи стената. Втрещих се. Може ли да си измисля?

Споделиха ми за подобна случка с дете на приблизително тази възраст - три-четири годишно, което е разказвало как в стаята вижда мъж, с когото са си говорили конкретни неща. Детето е описало подробно близък роднина, починал много преди неговото раждане, а и това, което са си "говорили" категорично насочвало към този човек.
Реакцията им беше като твоята, втрещяване в първия момент, но после някак се успокоиха, защото починалия е бил много обичан, а и разказаното от детето е било като хубава среща. Мисля, че ходиха до гроба на починалия и  палиха свещички.
Нагушкай си детето и почети по някакъв, свой си начин майка ти. Не зная дали някой категорично може да ти отговори, дали детето си измисля или не. Ти как го усещаш?

Там е работата, понякога разказва небивалици, та не знам какво да мисля.

Моята е на 7 и разправяше, че познава прабабата и прадядото на родителите на мъжа ми. Седяли в ресторант, даже е нарисувала видяното. Мъжът ми я пита откъде ги познава, защото това са хора, живяли много отдавна. Не казва. И тя е голяма фантазьорка между другото. Най-интересното е, че в момента сме в къщата, в която са живяли предците на баба й и дядо й, над 100 годишна е.

аз имах странно случка преди известно време, седях на лаптопа на масата и си вдигнах погледа към секцията на рафта на която седеше свещ(доста дебела), която точно в този момент скочи сама на другия рафт ?! след това 5 мин се опитвах да осъзная дали наистина съм видяла това което видях

И аз имам една такава странна случка, до днес не зная дали беше реалност, или халюцинация. Беше точно преди 7 години (имам много добра памет), наближаваше полунощ, стоях върху дивана в дневната и си лакирах ноктите на краката. Лампата в стаята светеше и още повече дразнеше очите ми, но исках да се лакирам и тогава да си легна. Както се бях съсредоточила, с периферното ми зрение виждам пред мен в процепа между двете възглавници на дивана да изскача глава на мишле, което ме загледа с интерес. Беше много странно, изглеждаше като “в анимация“, с предните лапички се беше “хванала“ за възглавницата и ме гледаше. Всичко стана много бързо, може би в рамките на секунда-две, вдигнах глава вече наистина да я видя и в този момент мишката скорострелно потъна обратно в процепа на дивана и сякаш изчезна вдън земя. Естествено, не оставих нещата така и веднага скочих. Диванът беше малък, с две зашити възглавници, т.е. не се вадеха и самите “процепи“ не бяха дълбоки. Минах с ръка по всички възможни места - между и зад възглавниците, но не успях да напипам дупка. Стана ми странно, защото колкото и да са малки мишките, разстоянията бяха прекалено тесни, за да избяга толкова бързо безпрепятствено. Мисля, че беше халюцинация. За пръв път ми се случваше.

Може и истинско мишле да е било 😊 В килера на старата ни квартира се бяха появили мишки и проучвайки как да ги разкарам научих, че могат да се промъкват и през на пръв поглед невъзможно тесни места.

На какво разстояние са рафтовете един от друг? Скочи на долния рафт или нагоре подскочи!?

Вчера във фризьорския салон се запознах с една жена и дъщеричката и на 4 и половина. Детето много ме хареса и голям  разговор падна. В един момент ме погледна в очите съвсем сериозно и каза:
- Ние с мама сме заедно още откакто се родихме по едно и също време.
Аз я питам:
- Как така по едно и също време?
- Ами така. Майката на мама първо роди мен, а после и нея. От тогава сме двете.
След това каза, че знае още неща, но започва да забравя много от тях.
Не познавам нито детето, нито семейството му, наясно съм, че може да има развинтено въображение. Но изглеждаше като будно и умно дете, което си говори съвсем като възрастен. Някакси ми се иска да вярвам, че помни нещо от преди.