Случи ми се нещо странно XXVIII

А сутришната кутия на рафта ли е още или няма нищо там?

Той не лъже, просто се е объркал. Купени са предния ден след училище.

Но майката твърди, че тази вечер синът и се прибира от у-ще и ги вади от раницата.

Аз мисля, че е възможно да е някакъв вид дежа вю.
Случвало ми се е два пъти и втория си беше плашещо истинско.
Тръгвам от вкъщи да изхвърля боклука, на 50 метра са ни кофите. Хвърлям чантата и се връщам обратно, в момента , в който се обръщам усещам все едно ми заглъхнаха ушите и от този момент може би още 4 - 5 мин имах чувство че виждам реалността си на лента, просто този отрязък от време вече ми се и случвал и знам какво ще стане. Вървя към вкъщи и знам кой точно съсед ще срещна, какво ще ми каже, прибирам се и детето пише домашна по математика , знам кой е урока, коя е страницата и какво ще ме попита... и в същото време телевизора работи и знам коя реклама ще тече...
Абе ... бъг в системата според мен или преплитане на паралелни реалности.

Да, deja vu. А при мен има изчезващи предмети. Изгубени не за ден-два, а такива, дето не мога да намеря вече повече от година, пък преди са били на видно място. Никой не идва вкъщи, няма кой да ги е откраднал. И една книга, която беше на видно място, не я намирам още от миналата пролет, преобърнах всичко да я търся. А точно преди да изчезне, я бях снимал с телефона, да пратя на една приятелка корицата на книгата. Няма я и това си е.

Аз да споделя, че вече се плаща от сбъдването на лошите ми предчувствия. Не знам аз ли предизвиквам лошото с притесненията си, или го усещам, че ще стане. Последното от тази сутрин, което вече ме уби. Всяка сутрин в зимния сезон с тензух обирам конденза по долната част на дограмата в стаята ми. Ако са по-студени дните и през деня по няколко пъти. Това от години и го правя много внимателно и оглеждам  всичко. Снощи чета за конденз по пвц дограма и ми попада, че е лошо, ако е от вътре на стъклопакета, значи е разхерметизиран и трябва да се сменя. В момента, в който го прочетох, си казах, че ми е стара вече дограмата и може вече и това да ми се случи. Помислих си, че утре сутринта ще гледам още по-внимателно, като бърша. Казах си, че няма как да заничам по-внимателно отколкото го правя. (Маниак съм, даже като си пускам и спирам компа слухтя как звучи харда, дали е наред.) Та няма как да не видя вътрешен конденз. Но предчувствието страшно ме загриза. Ставам сутринта, попивам и си мисля за разхерметизирането. И....в единия ъгъл - петно мокро - на външния прозорец, от вътрешната му страна, т.е. вътре в стъклопакета. Мигам умно и с плаха надежда излизам на терасата дано да е отвън. Ама не, имаше влага и отвън, но си беше и отвътре. Сигурна съм, че е за пръв път. Омръзна ми да усещам лошото. Извинявайте за подробното описание, но исках да покажа какво е. Ей така от нищото едни притеснения, на пръв поглед нелепи, и след това много бързо осъществяващи се. Вече ме е страх да мисля.... P.s. Пари за ремонт в момента, йок.-)))

Не е необичайно това с конденза, в мразовити вечери като тези.

Вероятно сте видяла конденза и преди това и не сте “забравила” наистина, защото не е било отбелязано в ума ви, като нещо за което да следите, но все пак ви е впечатлило. След като сте прочела, вече проблемът е бил оформен в думи и разбираем.

И аз имам такава случка с изчезнала вещ, даже преди години съм я разказвала в темата. Търсех един ключ, който стои на външен перваз съвсем близо до вратата, за която е. Отидох и огледах внимателно перваза, след като го нямаше там, тръгнах да го търся по другите външни первази из двора. Помня, че бях притеснена и трябваше да отключа вратата. Сигурно е нямало и 5 мин, връщам се обратно, а ключът си стои на перваза, тъй видно и небрежно поставен. Спомням си, че много се зарадвах и мислено благодарих на "онзи", който го е взел и ми го връща. Беше първата ми мисъл тогава. Нямаше други хора с мен.

Не знам за вас, ама при мен последната година забелязвам нещо смущаващо и не смятам, че има замесени нечисти или чисти сили
Влизам в дневната и гледам целно дали на масата на обичайното място имам пепелник, че така работя. Ами, няма. Връщам се в кухнята и вече на масата установявам, че си стои точно на мястото. Няма как да не го видя, не е прашинка, при това точно за него гледам, и на, не го виждам. Така и с други неща. Сякаш мозъкът ми не разпознава нещото в даден кратък момент. Определено не вярвам да изчезва през това време.

И аз гледах конкретно за ключа и го нямаше. Може мозъкът да ми е правил номера, възможно е. Но дори наистина да го е нямало в онзи конкретен момент, аз съм невпечатлителна и не отдавам енергия на случилото се.

Кубратова, може да е от преумора

И това ми е минавало през ума, пък и той все дъвче нещо, ама в тези случаи не просто съм регистрирала лежерен поглед към масата, ами целно съм гледала.
Освен пепелникът, "изчезват" ми на няколко пъти шнола за коса, дистанционно за климатик и телевизор - все едрички неща.
Не сам много чести случаи, ама да се надявам, че няма някой ден да не си видя точно обувките и да изляза по чорапи

Относно тази честа "загуба" на вещи има медицинското обяснение. Един от симпотомите на Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност е неспособността да намерим предметите там, където сме сигурни, че сме ги оставили. https://www.theminiadhdcoach.com/adhd-symptoms/losing-things-adhd

Аз не ги губя или да не помня къде ги оставям, а не ги виждам, дори когато ги гледам настойчиво. Това мисля, че е различно. Иначе помня добре. С възрастта има изменения сигурно, но не са драстични.