Бивш затворник, гуляйджия, не обича сериозни теми и побийва леко от време на време, но иначе прекрасен човек. Сериозно?
- Публикувана: 21 авг. 2023, 14:52 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2023, 19:57 ч.
Човек променя ли се
И да не ви се вярва, има такива случаи. Много са. Лошото е, че жертвата не вижда чак такъв проблем. И не, не за жертвата е лошото, а за детето/децата, защото тя има право на избор, а то/те нямат. И е малоумно, някой в 2023г да живее по подобен начин и да търпи такова отношение, живот има и без насилниците, и то много хубав живот. Повечето жертви са зависими- финансово, но това не трябва да ги спира, защото работа има, за тези, на които им се работи. И да, може и да са минимални доходи, но ще са спокойни, няма да има кой да ти ги изкарва през носа.
Знам че всички коментари тук сте прави,както и мнението на близките около мен е същото.Просто може би страха от бъдещето ме кара да се колебая в себе си.Вината от това че поради мой избор детето няма да расте с баща си, понеже когато не се караме отношението му към мен е друго,имам чувството че в такава ситуация става друг човек,казва ми че не може да се контролира и владее и затова като го видя така трябва да го оставя и не да ходя и да ровя.Правила съм го но може ли цял живот да преглъщаш всичко и да таиш в себе си за да не се стигне до спор.
Авторке, в никакъв случай не се връщай при него! Няма да се промени, по-зле ще става. Сега ще ти разкажа накратко моята история. Бях подложена на физически тормоз от съпруга ми в продължение на няколко години. Отначало се започна с по един шамар, после станаха побои, дотам, че започнах да се страхувам за живота си. Докато при последния побой не ми счупи носа, тогава вече се разведох. След няколко години заради децата му дадох втори шанс, след куп обещания от негова страна. Да, наистина, никога повече не ми вдигна ръка, но постепенно започна да ми налага психически тормоз: обиди, унижения, незачитане. Търпях още 20 години, докато един ден просто си тръгнах с мисълта, че е окончателно и че е трябвало да го направя много по-рано. Децата ми казаха същото и че сега вече са много по-спокойни за мен, пожелаха ми щастие и са изцяло на моя страна. Имай предвид, че много малко от насилниците спират да бият като моя бивш, напротив, с времето проблемите ескалират. С този си акъл не бих търпяла нито секунда повече. Ти по-трудното вече си го направила - напуснала си го. Не се връщай за нищо на света! Защо ти е мъж, за да бъдеш щастлива?! Знам, че в началото е трудно, но с времето нещата си влизат в релси, след време може и да срещнеш подходящ човек. И запомни, не си виновна за нищо, това е типична тактика на всички насилници. Каквото и да е казал или направил даден човек, никой няма право да го удря или души.
Авторке, в никакъв случай не се връщай при него! Няма да се промени, по-зле ще става. Сега ще ти разкажа накратко моята история. Бях подложена на физически тормоз от съпруга ми в продължение на няколко години. Отначало се започна с по един шамар, после станаха побои, дотам, че започнах да се страхувам за живота си. Докато при последния побой не ми счупи носа, тогава вече се разведох. След няколко години заради децата му дадох втори шанс, след куп обещания от негова страна. Да, наистина, никога повече не ми вдигна ръка, но постепенно започна да ми налага психически тормоз: обиди, унижения, незачитане. Търпях още 20 години, докато един ден просто си тръгнах с мисълта, че е окончателно и че е трябвало да го направя много по-рано. Децата ми казаха същото и че сега вече са много по-спокойни за мен, пожелаха ми щастие и са изцяло на моя страна. Имай предвид, че много малко от насилниците спират да бият като моя бивш, напротив, с времето проблемите ескалират. С този си акъл не бих търпяла нито секунда повече. Ти по-трудното вече си го направила - напуснала си го. Не се връщай за нищо на света! Защо ти е мъж, за да бъдеш щастлива?! Знам, че в началото е трудно, но с времето нещата си влизат в релси, след време може и да срещнеш подходящ човек. И запомни, не си виновна за нищо, това е типична тактика на всички насилници. Каквото и да е казал или направил даден човек, никой няма право да го удря или души.
Детето ти със сигурност ще вижда тези неща, децата разбират много повече отколкото ние си мислим. Има една мисъл на Ерих Кестнер, която много харесвам: "Има много деца, които страдат заради това, че родителите им са се развели, но има и много деца, които страдат заради това, че родителите им НЕ са се развели". Детето ти е малко и лесно ще свикне, че мама и тати не живеят заедно. Бъди смела и не си причинявай връщане при него! И не си и помисляй, че си виновна!
Олее, мунчо бил ядосан. Ами ти, ти нямаш ли нерви?? Този наистина добре те е обработил, вие сте всичко, но не и семейство. В семейството проблемите се изговарят и решават, а не се ходи на пръсти, щот на някой си му било криво. Повярвай, детето само ще спечели, то все още не разбира, друго е ако беше на 4-5г, може би щеше да му е мъчно. Но, сега в никакъв случай, ще е супер лесно. Забелязвам и още една "пропаганда", че си губиш времето, което е така, но ти веднага споменаваш, за друг мъж. Ти сама с детето не можеш ли да си щастлива и независима, на всяка цена ли трябва да има мъж, и защо? За къде бързаш? Спаси се на първо време от това, после всичко ще си дойде на мястото.
Аз да вметна, ако се върнеш, как очакваш да живеете без да обсъждате никакви сериозни въпроси? Живота не е само кеф и забавления, това точно показва обичта в една двойка, как комуникират и как се справят заедно с трудностите.
Няма как да живееш с някого и да се страхуваш непрекъснато да не кажеш нещо, дето не му изнася.
Не се връщай.Никога.
Няма как да живееш с някого и да се страхуваш непрекъснато да не кажеш нещо, дето не му изнася.
Не се връщай.Никога.
Жена, ти инстинкт за самосъхранение нямаш ли? А гордост също ли нямаш?
Ако мъж ми вдигне ръка, ще наема биячи да го пребият. Не се шегувам, правила съм го навремето за далеч по-малки провинения. Хубаво е според мен такива катили да се окажат за малко от другата страна и да видят как е там. Така да го поблъскат, да го ритат и душат, да му разкървавят муцуната, да му се наместят лимките в глупавата кратуна.
Странно ми е, че не си ядосана, че те бият, не си уплашена за живота на детето си и своя, ами се притесняваш дали ще намериш друг мъж и дали няма да останеш сама. На тебе центърът ти е изместен в една абсолютно погрешна посока. Очакваш някой тук да те увери, че ще намериш друг мъж. Това ти е главния проблем и затова си пуснала темата.
Тук врачки едва ли има да ти погадаят за нов мъж, но аз мога да ти гарантирам, че ако се върнеш при пандизчията, няма да доживееш до дълбока старост. Променят се хората, да. Към по-лошо. Ще те убие някой ден, а и детето може да го отнее покрай тебе.
Ако мъж ми вдигне ръка, ще наема биячи да го пребият. Не се шегувам, правила съм го навремето за далеч по-малки провинения. Хубаво е според мен такива катили да се окажат за малко от другата страна и да видят как е там. Така да го поблъскат, да го ритат и душат, да му разкървавят муцуната, да му се наместят лимките в глупавата кратуна.
Странно ми е, че не си ядосана, че те бият, не си уплашена за живота на детето си и своя, ами се притесняваш дали ще намериш друг мъж и дали няма да останеш сама. На тебе центърът ти е изместен в една абсолютно погрешна посока. Очакваш някой тук да те увери, че ще намериш друг мъж. Това ти е главния проблем и затова си пуснала темата.
Тук врачки едва ли има да ти погадаят за нов мъж, но аз мога да ти гарантирам, че ако се върнеш при пандизчията, няма да доживееш до дълбока старост. Променят се хората, да. Към по-лошо. Ще те убие някой ден, а и детето може да го отнее покрай тебе.
Една жертва трябва да разбере, че един насилник си е такъв. Нищо, ама нищо няма да го накара да се промени. Напротив, ще става все по-зле.
Освен това, нищо, което каже или направи тя, няма никакво значение. Нито положително, нито отрицателно. Тя не може да му влияе! Все едно говори на стената. Стената е твърда и сива. Точка. Човекът е такъв, такъв е бил и няма да се промени.
Освен това, нищо, което каже или направи тя, няма никакво значение. Нито положително, нито отрицателно. Тя не може да му влияе! Все едно говори на стената. Стената е твърда и сива. Точка. Човекът е такъв, такъв е бил и няма да се промени.
Знам че всички коментари тук сте прави,както и мнението на близките около мен е същото.Просто може би страха от бъдещето ме кара да се колебая в себе си.Вината от това че поради мой избор детето няма да расте с баща си, понеже когато не се караме отношението му към мен е друго,имам чувството че в такава ситуация става друг човек,казва ми че не може да се контролира и владее и затова като го видя така трябва да го оставя и не да ходя и да ровя.Правила съм го но може ли цял живот да преглъщаш всичко и да таиш в себе си за да не се стигне до спор.
Вземи, че прогледни по-далеч от носа си и елементария си егоизъм просто да не си сама.
