Грижата има много измерения. Привързаността на едно дете не е равно на ползата и грижата за него. Ако отказваш на едно дете за негово добро, то вероятно ще те мисли за "лошия".
Споделеното родителстване е все по-желано от мъжете, след като се популяризира като опция. Което и според мен е по-справедливата опция. Разбира се изключваме случаите на бебе до 2 години. И естествено има и такива мъже, на които новата Мими им държи сметка да не прекарват време с детето си и те се влияят.
Споделеното родителстване е все по-желано от мъжете, след като се популяризира като опция. Което и според мен е по-справедливата опция. Разбира се изключваме случаите на бебе до 2 години. И естествено има и такива мъже, на които новата Мими им държи сметка да не прекарват време с детето си и те се влияят.
Ако е някой податлив, а вие сте Мими от офиса, става. 
Аз обаче с години не съм се чувала с бившия ми мъж и не искам нищо от него. В много, ама много крайни ситуации само сме се чували и това е. Няма начин да обсъждам нещо с него и да вземем решения заедно. Понякога съобщавам нещо и той се съгласява, понеже не е проблем за него, става дума за време, през което да речем дете ще е заето с нещо. Ако е могло да взимаме заедно решения, нямало е и да се разведем. Мъдростта ми се изразява в това, че аз дори не опитвам да мисля за общи решения и всички сме доволни:)